РЕШЕНИЕ
№ 14302
гр. София, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110106880 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 40637/08.02.2024 г., подадена от А. Л. Л., ЕГН **********,
действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на деето М. Р. С., ЕГН
********** с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу лицето, от което
първата молителка има дете и баща на втория молител – Р. В. С., ЕГН **********, за
извършени от него актове на домашно насилие на 20.01.2024 г. и 28.01.2024г. , изразяващи се
във вербална и физическа агресия както спрямо молителката така и спрямо детето на
страните М. С..
В молбата се твърди, че на 20.01.2024 г. в жилище на молителката с адрес: гр......, около
17:00 часа, където са се намирали двете молителки и ответникът, като молителката се е
намирала в една от стаите на жилището когато при нея дошла разплакана М. и казала, че
баща й, който бил пиян я е ударил, защото й се е ядосал. На 28.01.2024 г. към 16:00 часа –
17:00 часа отново в жилището на молителката в гр. .“ са се намирали ...молителката детето и
ответника, като молителката провела разговор с ответника, че парите които дава за детето са
недостатъчни. На същата дата към 23:00 часа молителката А. Л. събудила ответника, за да го
накара да си тръгне, но последния побеснял и започнал да я обижда с думите: „Боклук“,
„Нищожество“, Нещастница“, „Курво“, след което я стискал за дясната ръка , ударил я в
тилаи в носа и в лявото око с юмрук. Сочи, че на тази ситуация детето М. станала пряк
свидетел.
Ответникът в съдебно заседание оспорва изцяло молбата, като твърди, че изложените
обстоятелстава са неверни. Твърди, че на 28.01.2024 г. не се е виждал с молителката и детето
М., като сочи да е обидил молителката А. Л. с думата „Боклук“, но в телефонен разговор, а
не лично както се твърди в молбата. Сочи, че има апартамент в гр. С.... в близост до
жилището на А. Л.. Не отрича детето М. С. да е негова дъщеря, както и да е живял на
фактически начала с молителката А. Л. в нейното жилище в жк. „Младост“.
1
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото е отделено като безспорно, че молителката А. Л. Л., ЕГН **********, и
ответникът Р. В. С., ЕГН **********, са родители на детето М. Р. С., ЕГН **********, както
и обстоятелството, че на 28.01.2024 г. ответника е обидил молителката А. Л. с думата
„Боклук“.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която са описани твърдените актове на
насилие от 20.01.2024 г. и 28.01.2024 г.
По делото са събрани свидетелски показания на разпитания свидетел - Валентин Василев
С., баща на ответника.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП-Младост, в който е посочено, че на
молителката А. Л. и детето М. С. са настанени в Кризисен център, тъй като молителката е
посетила ДСП - Младост на 01.02.24г. с искане тя и детето М. С. да бъдат настанени в
Кризисен център за жени постарадали от насилие, с твърдения, че е системно тормозена от
старана на ответника, който оказвал върху нея и детето физическо и психическо насилие. В
проведената среща с ответника Радослав С., последния е отрекъл да е осъществявал насилие
спрямо молителката и детето, като пред социалния служител е посочил, че от известно
време А. Л. е започнала да ограничава контактите му с детето. В доклада се сочи още, че на
18.02.2024г. е постъпил сигнал в Отдел „Мобилна работа с децав риск“ към ДСП – Оборище
от 05-то РУ СДВР, че майката е извълшила престъпление спрямо малолетната М. С. на
територията на Кризисния център, като по отношение на детето е предприета мярка
полицейска закрила и последното е настанено със Заповед № ЗД/Д-С-СК-041/20.02.2024г. в
професионално приемно семейство. Майката А. Л. е била задържана. В хода на социалното
проучване е посочено още, че са налице данни за травматични преживявания при детето от
действията на родителите.
По делото са постъпили писма от СРП и от 08-мо РУ – СДВР, от които е видно, че
17.02.24г. е образувано ДП № 176/2024г. по описа на 08-мо Ру СДВР , пр.пр. № 2991/2024г.
по описа на СРП за престъпление по чл. 155б, ал. 1 от НК, като с постановление от 19.02.24г.
в качеството на обвиняем е привлечена А. Л. Л. и друго лице. Пострадял от престъплението
е М. Р. С..
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично то както и лице под 14
годишна възраст е пострадало от акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т.1 и
т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.
Молителката твърди, че на 20.01.2024г. детето Меран С. е постарадала от акт на домашно
насилие извършен от страна на ответника, както и че на 28.01.2024 г. ответникът е извършил
спрямо нея в присъствие на детето на страните актове на домашно насилие. Молбата до съда
е подадена на 08.02.2024 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и
молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
2
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че ответникът и молителката А. Л. имат общо дете, както и че
ответникът е бащата на детето М. Р. С., поради което ответникът притежава материалната
легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 3 и т. 4 ЗЗДН.
От показанията на разпитания по делото свидетел В. В. С., преценени по реда на чл. 172
от ГПК, предвид близката родствена връзка на ответника и свидетеля, но от разпита на
последния се установява единствено, че М. С. е дете на молителката А. Л. и ответника Р. С.,
както и че молителката и ответника живееят пред един блок. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че сина му Р. С. към края на януари месец
не е посещавал жилището на А. Л., тъй като в тази част показанията са му изключително
противоречиви. Това е така, тъй като първо заявява, че ответника не е посещавал жилището
на молителката края на януари, а в последствие сочи, че не знае дали ответника е посещавал
жилището на молителката януари месец, тъй като работи в Батулия и не може да посочи, в
кои дни е бил в София. Освен това, свидетелят сочи, че края на януари ответника и
молителката са имали уговорка да организират рождения ден на М., които бил на 8-ми
февруари, но телефона на А. Л. бил изключен като сочи тези обстоятелства, твърди да са му
били съобщени от ответника и че той е бил в провинцията и се е прибрал в София едва на 9-
ти февруари. Нещо повече свидетелят не може да посочи, дали на процесните дати е бил в
София, а още по малко да посочи, дали ответника е посещавал жилището на молителката.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в която сочи, че ответника употребява
алкохол при повод, както и това че свидетеля не е констатирал промя в поведението на
ответника когато пие алкохол. Последното обаче не означава, че не е възможно при употреба
на алкохол ответника в някои случай и при определени обстоятелства да има промяна в
поведението.
По делото не са разпитани други свидетели, тъй като ищцовата страна е оттеглила
искането си разпит на един свидетел за изложените в молбата обстоятелства на 20.01.24г. и
по конкретно това, че ответника е бил в жилището на молителката на въпросната дата.
В представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН са описани подробно
твърдените актове на домашно насилие по същия начин, по който са изложени и
твърденията за тях в сезиращата съда молба за защита. Същата обаче е обявена от закона за
достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства.
В случая обаче на по отношение на акта на домашно насилие на 20.01.24г. още със
сезиращата съда молба се твърди да са присъствали свидетели, тъй като се сочи, че в
жилището са били бабата и вуйчото на детето М., поради което декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, като молителката следва да проведат пълно и главно доказване на твърдените актове
на насилие.
В тази връзка съдът намира, че декларираните от молителката данни по отношения на
твърдения акт на домашно насилие извършен от ответника по отношение на детето не бяха
установени в хода на производството и останаха недоказани, тъй като молителката не
доведе нито едно от лицата, за които твърди в молбата да са присъствали в жилището на
процесната дата и да са възприели присъствието на ответника. Предвид изложеното съдът
намира, че по делото не се установяви твърдения акт на домашно насилие, коото се твърди
да е извършен на 20.01.24г. , поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло
неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед
за съдебна защита.
Не така стоята нещата по отношение на твърдения акт на домашно насилине на
28.01.2024 година, който в декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е описан подробно по време,
място, начин на извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и
последиците за молителката. По отношение на този акт на домашно насилие не се твърди,
3
че са присъствали очевидци, предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът
намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил спрямо молителката на
процесната дата твърдения акт на домашно насилие, като е започнал да я обижда с думите:
„Боклук“, „Нищожество“, Нещастница“, „Курво“, след което я стискал за дясната ръка ,
ударил я в тилаи в носа и в лявото око с юмрук, на коята ситуация детето М. станала пряк
свидетел. В подкрепа на изложеното е и признанието на ответника в проведенето по делото
открито съдебно заседание, че е обидил молетелката А. Л. с думите „Боклук“ и
„Алкохоличка“ което съдът е отдилил като безспорно и не нуждаещо се от доказване
обстоятелство. Следва да се обърне внимоние, че и в изготвения по делото доклад от ДСП –
Младост са констатирани травматични преживявания у детето М. С. в следствие на
поведението и действията на неговите родители. По делото са представени и медицинско
удостовериени, което макар и да касае период преди акта на домашно насилие сочи, че
настоящия акт на домашно насилие не е инцидентен, а е налице и предходно такова
поведение от страна на ответника спрямо молителката.
Показанията на разпитания по делото свидетел – В. С. по никакъв начин не опровергава
твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Ето защо съдът намира
молбата за доказана досежно твърденията за осъществения акт на домашно насилие на
28.01.2024г. от ответника спрямо молителката в присъствието на детето М. С., поради което
същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалите лица и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 ЗЗДН: задължаване
да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалите лица А. Л. и М. С. и забраняване
на ответника да се доближава до молителката А. Л. на разстояние, по-малко от 200 м.
Посочените мерки (освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие,
което е постоянно негово законово задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от
постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19
ЗЗДН), който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние,
така и своето бъдещо поведение. От така определения срок следва да се приспадне и
действието на издадената от съда заповед за незабва защита № 40 от 08.02.2024година, на
основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, но доколкото такива не са
направени, тъй като на последната е предоставена правна помощ предвид обстоятелството,
4
че последната е задържана и няма доходи. При този изход на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. В. С., ЕГН **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Р. В. С., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. Л. Л., ЕГН ********** и
М. Р. С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на Р. В. С., ЕГН
**********, да се доближава до А. Л. Л., ЕГН **********, на разстояние, по-малко от 200
метра за срок от 6 месеца, считано от издаване на заповедта за защита, като:
ПРИСПАДА на основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН срока на действието на ЗНЗ № 40 от
08.02.2024г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Р. В. С., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Р. В. С., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Р. В. С., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5