РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 29.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, II - ри състав, в публично заседание на 04
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като
разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА административно дело № 3 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Нетуоркс-България“ ЕООД, със
седалище: гр.Русе, представлявано от С.Р.М., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗНПАМ) № 520 от 23.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на търговеца е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „Запечатване на търговски обект“ – каса Александровска, находящ се в гр.
Русе, ул. „Александровска“ № 78, стопанисван от „Нетуоркс-България“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе, както и „Забрана за
достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират основания за
допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на оспорения акт, материална незаконосъобразност на заповедта, както и несъобразяване с целта на закона.
Жалбоподателят
претендира съдът да
отмени оспорената заповед, както и да присъди направените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л.
72 от делото).
Ответникът
по жалбата – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - главен юрисконсулт Б. Г., счита, че оспореният акт е
законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна. Претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален
административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за
установено следното:
По фактите
От представените с административната преписка
писмени доказателства се установява, че на 18.12.2019 г., в 15:00 часа, от
органи по приходите при ТД на НАП – Варна била извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – каса
Александровска, находящ се в гр. Русе, ул.„Александровска“ № 78, стопанисван от
„Нетуоркс-България“ ЕООД.
В хода на
проверката било констатирано, че на 27.06.2019 г. при плащане чрез постерминал
на сумата от 58,80 лева в 15:29 часа, търговецът не е издал фискална касова
бележка от наличното и работещо в обекта ФУ, рег. № 4049544 на ФУ в НАП, с
изградена дистанционна връзка с НАП.
Резултатите
от проверката били
материализирани в Протокол за извършена проверка № 03888408 от 06.12.2019 г. (л. л. 6 и
10 от преписката).
В протокола,
както и ЗНПАМ било посочено, че нарушението се потвърждавало от изведен КЛЕН от
фискалната памет на ФУ за 27.06.2019 г. и подробен отчет за транзакциите от „ОББ“
АД за същата дата.
Във връзка с констатациите при проверката било прието, че търговецът е извършил
нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка
с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, поради което със ЗНПАМ № 520 от 23.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на търговеца била
наложена ПАМ „Запечатване на търговски
обект“ – каса Александровска, находящ се в
гр. Русе, ул. „Александровска“ № 78, стопанисван от „Нетуоркс-България“ ЕООД,
със седалище: гр. Русе, както и „Забрана за
достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС (л. л.
1 – 5 от преписката).
За така описаното нарушение
впоследствие бил съставен и АУАН № F532756 от 02.01.2020 г. (л. л. 20 и 21 от преписката). По административната преписка не са налични
и в хода на съдебното производство не се събраха доказателства за издадено към
момента наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.
Заповедта е
получена от надлежно упълномощено от представляващия търговеца лице (л. 22 от
преписката) на 02.01.2020 г., видно от собственоръчно попълнена и подписана от
него разписка (л. 11 от преписката). Жалба до съда срещу заповедта е подадена на
същата дата (л. 3 от делото).
Жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка описана в ЗНПАМ, а същата е издадена на база на Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0388408 от 18.12.2019 г. В о.с.з. на 05.03.2020 г.
(л. 44 от делото) процесуалният представител на ответната страна заявява, че ще
се ползва от протокола, тъй като той е официалния документ, с който е
документирана проверката и по силата на ДОПК е доказателствено средство за
всички действия, които са извършени от органите по приходите по време на
проверката и всички констатации, които са направени в хода на проверката. С
оглед това изявление на страната и направено искане от жалбоподателя, на основание
чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 193, ал. 1 от ГПК съдът е открил производство
по оспорване истинността на официален документ - протокола за извършена
проверка. Съгласно тежестта на доказване в този случай, по искане на
жалбоподателя, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза (л. 45 от делото).
Заключението на вещото лице по назначената ССЕ е прието по делото като
неоспорено от страните (л. л. 61 - 67 от делото).
При
изготвяне на експертизата вещото лице е анализирало КЛЕН от ФУ за 27.06.2019 г.
и е изготвило Справка – Приложение № 1, в която е изчислило изнесени данни от Отчет
контролна лента за 27.06.2019 г. на „Нетуоркс-България“ ЕООД – каса Александровска.
От справката е видно, че за 27.06.2019г. за времето от 09:03 ч. до 17:30 ч. в
каса Александровска са постъпили в брой – 1 726,06 лв.; с „ЧЕК“ – 303,49
лв. и с „КАРТА“ – 99,77 лв. или всичко с „ЧЕК“ и „КАРТА“ – 403,26 лв.
По
данни на счетоводството на дружеството от м. февруари 2019 г., то сменя старите
си касови апарати с нови, съобразно изискванията на Наредба № Н-18 на НАП
(СУПТО) и се подготвя да работи по преминаването на връзката между СУПТО и
фискалното устройство. В процеса на работа се констатира разлика, когато
касовият бон се маркира ръчно и когато се маркира през софтуера. Към 27.06.2019
г. с департамент „ЧЕК“ излизат маркиранията през системата, а тези по
департамент „КАРТА“ са ръчно маркираните на касовия апарат, като плащания с
карта. Вещото лице обяснява, че именно затова департаментите са два за плащания
с карта, и трети - при плащания в брой.
Вещото
лице е анализирано и представения по делото подробен Отчет от транзакциите от „ОББ“
АД относно извършените покупки на 27.06.2019 г. Установени за извършени
плащания с карта на стойност 37,79 лв. в 10:15 ч.; 82,71 лв. в 12:10 ч.; 25,00
лв. в 12:27 ч.; 25,00 лв. в 12:50 ч.; 57,98 лв. в 14:01 ч.; 25,00 лв. в 14:30
ч.; 58,80 лв. в 15:29 ч.; 32,99 лв. в
15:30 ч.; 32,99 лв. в 16:28 ч. и 25,00 лв. в 16:42 ч. или плащания на обща
стойност от 403,26 лв.
В
заключение вещото лице е посочило, че сумата от всички продажби, за които е
било заплатено през постерминал на 27.06.2019 г. на обект – каса Александровска,
стопанисван от „Нетуоркс-България“ ЕООД е в общ размер на 403,26 лева. В тази сума е
включена сумата от 58,80 лева, като това се вижда от Отчет на транзакциите на „ОББ“
АД за 27.06.2019 г. с час на превода – 15:29.
Вещото
лице уточнява, че е установило разминаване в минутите за регистриране на
продажбите, посочени в Отчет контролна лента за 27.06.2019г. и плащанията през
постерминал за същата дата /разликата е от няколко минути/.
Експертът
отбелязва също така, че е установил, че извършените преводи не отговарят точно
на издадените касови бележки, но като сбор отговарят.
В
о.с.з. на 04.06.2020 г. (л. л. 75 и 76 от делото), отговаряйки на допълнителни
въпроси, вещото лице посочва, че това разминаване би могло да се дължи на това,
че е възможно лицето да плати една сума по постерминал и да му се издадат две
касови бележки за две услуги, така напр. касовите бележки биха могли да бъдат
за донаждане по първата услуга и разлика във втората.
В
заключението си вещото лице посочва, че именно такъв е случаят със сумата от
58,80 лева, отчетена в подробния Отчет от транзакциите от „ОББ“ АД - в 15:29
ч., след нея се отчита сумата от 32,99 лева в 15:30 ч., като общо двете суми са
в размер на 91,79 лева.
По
Отчет контролна лента за 27.06.2019 г. е отчетена продажба от 50,00 лева в 15:27 ч. /отразена с „ЧЕК“,
заплатена за услуга „Неограничен, Networx – TV”/ и сума от 41,79 лева, отчетена в 15:34 ч.
/отразена с „КАРТА“, заплатена за услуга „Интернет“/, общо двете суми са в
размер на 91,79 лева. (л. 63 от
делото и л. 17 от преписката).
В о.с.з. на
04.06.2020 г. вещото лице още веднъж обяснява установеното от него и на какво
според него се дължи констатираното разминаване. Посочва, че действително няма
касова бележка за 58,80 лева, но има сбор от други две суми, които дават същите
плащания за посочените две продажби, за които са издадени касови бележки в 15:27
ч. и в 15:34 ч. за две услуги на обща стойност 91,79 лева. Според вещото лице в периода от 15:27 ч. до 15:34 ч. са
маркирани две суми, като клиентът е поискал да плати 50,00 лв. и след 7
мин. е платил и втората сума от 41,79
лв., а през постерминала в него момент в 15:29 ч. минават 58,80 лв., за които
няма касова бележка, защото в него момент е маркирана стойността на услугата. В
15:30 ч. са преминали през постерминал още 32,99 лв. /вероятно с друга карта/,
които две суми са на обща стойност 91,79 лв. и по касовата лента другите две
суми също са на обща стойност 91,78 лв. Тези две суми по „каса лента“ и по
банка дават един и същ размер. Има сума от 50,00 лв., минала в 15:27 ч. чрез „чек“, а
сумата от 41,79 лв. е преминала с „карта“. И за двете суми има издадени касови
бележки. И двете суми са чрез постерминал. И двете суми ги има в отчета на
банката за транзакциите от тази дата. Обяснява разминаването с това, че за една
услуга може да се плати с две карти, в зависимост от това какво е желанието на
клиента.
По искане на
ответника е разпитан в качеството му на свидетел по делото А.С., на длъжност
инспектор по приходите към ГД – ФК – Варна към ТД на НАП, извършил процесната
проверка на обекта, стопанисван от жалбоподателя (л. л. 74 и 75 от делото). Свидетелят
заявява, че си спомня случая. От показанията му се установява, че поводът за проверката бил резолюция
на прекия му ръководител. Конкретният повод бил сигнал към НАП за неиздадени
фискални касови бонове на 27.06.2019 г. На място в обекта,
съгласно утвърдени процедури в НАП, на 18.12.2019 г. заедно с друг негов колега
извършили проверка и установили, че за една сума от 58,80 лв. не бил издаден
фискален касов бон. Установяването било извършено след като сравнили
разплащанията чрез постерминал, като за разплащанията чрез постерминал Наредба №
Н-18/2006 г. повелява да се издават фискални касови бонове и КЛЕН отчет на
фискалното устройство, в което се записват всички извършени операции, свързани
с него за даден период. За процесната сума – 58,80 лв. се установило, че е
платена чрез постерминал. Бил представен отчет от постерминала, но липсвал за
тази сума издаден фискален касов бон. Нарушението било за неиздаване на
фискален касов бон за извършена продажба. Уточнява, че когато приключи деня се извежда
отчет от постерминала от служител на търговеца и се слага в касовата книга.
Свидетелят не го е извеждал. Бил му е предоставен. След това КЛЕН отчетът го
извадили той и колегата му.
По правото
Жалбата
е процесуално допустима.
Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ, при спазване на законоустановения 14-дневен срок за оспорване по чл. 149, ал.
1 от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на
чл. 186, ал.
3, предложение второ от ЗДДС. Видно от съдържащата се
в приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС (л. 23 от преписката).
Спазена е
изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
Според настоящия състав на съда обаче при
издаването на заповедта административният орган е допуснал съществени
процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на материалния закон,
както и до издаване на ПАМ, която не е съответства на целта на закона.
В конкретния случай АО е приел, че „Нетуоркс-България“
ЕООД е допуснало нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/2006 г. на МФ, във вр. с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС с това, че като задължено лице по чл. 3, ал. 1 от
Наредбата, на 27.06.2019 г. при плащане през постерминал на сумата от 58,80
лева в 15:29 ч., търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и
работещо в обекта ФУ.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
Според
разпоредбата на чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от
Наредба № Н-18/2006, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
Цитираните
разпоредби кореспондират на задълженията, регламентирани от нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС - всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
Съгласно ал. 3 на чл. 118 от ЗДДС, в ред. на разпоредбата към ДВ, бр. 98 от
2018 г., в сила от 01.01.2019 г., фискалният и
системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока
или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с
банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни
средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен
тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност. В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер
или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с
електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се
визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин,
определени с наредбата по ал. 4. В случаите на продажби на стоки или услуги
чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може
да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен
адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин,
определени с наредбата по ал. 4.
За нарушения на посочените разпоредби
санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно от налагането на глобата или имуществената
санкция, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на
принудителна административна мярка – „Запечатване на обект за срок до 30 дни“.
В конкретния случай АО е счел, че е налице
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС – не е спазен редът или
начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за доставка/продажба.
Настоящият състав на
съда обаче счита този извод за неправилен, несъответстващ на събраните по
делото доказателства и на относимите към спора материалноправни разпоредби,
както и на целта на закона.
В случая
административният орган, приемайки, че „Нетуоркс-България“ ЕООД не е спазило реда
за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба, е подходил формално като е взел предвид единствено
посочената в ЗНПАМ сума в размер на 58,80 лева, която представлява плащане чрез
постерминал, за която действително не се и спори, че няма издадена фискална
касова бележка на такава стойност. АО обаче не е изследвал въпроса относно това
за продажба на каква услуга/и /съответно нейната/тяхната стойност/ е това
плащане с банкова карта. Следва да се има предвид, че извършена продажба на
стока или услуга, съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, не се
регистрира и отчита с документа, който се издава при извършено плащане с
банкова карта, а с издаването на фискална касова бележка. В случая, с
ангажираните по делото доказателства жалбоподателят успешно доказва твърдения
от него факт, че не е допуснал нарушения на реда за отчитане на продажбите и е
издал съответните фискални касови бележки.
От анализа на
съвкупния доказателствен материал по делото може да се направи извод, че
въпросната транзакция на стойност 58,80 лева, извършена в 15:29 ч., е била
отчетена и регистрирана от наличното в обекта ФУ. Действително няма касова
бележка за 58,80 лева, но има сбор от други две суми, които дават същите
плащания за посочените две продажби, за които са издадени касови бележки в
15:27 ч. и в 15:34 ч. за две услуги на обща стойност 91,79 лева. Според вещото
лице в периода от
15:27 ч. до 15:34 ч. са маркирани две суми, като клиентът вероятно е поискал да
плати 50,00 лв. и след 7 мин. е платил и втората сума от 41,79 лв., а през постерминала
в него момент в 15:29ч. минават 58,80 лв., за които няма касова бележка, защото
в него момент е маркирана стойността на услугата. В 15:30 ч. са преминали през
постерминал още 32,99 лв. /вероятно с друга карта/, които две суми са на обща
стойност 91,79 лв. и по касовата лента другите две суми също са на обща
стойност 91,78 лв. Тези две суми по „каса лента“ и по банка дават един и същ
размер. Има
сума от 50,00 лв. минала в 15:27 часа чрез „чек“, а сумата от 41,79 лв. е
преминала с „карта“. И за двете суми има издадени касови бележки. И двете суми
са чрез постерминал. И двете суми ги има в отчета на банката за транзакциите от
тази дата. Вещото лице обяснява разминаването с това, че за една услуга може да
се плати с две карти, в зависимост от това какво е желанието на клиента. Действително
и според съда е напълно логично и житейски оправдано да се приеме, че в случая
за първата продажба на стойност 50,00 лева /маркирана в 15:29 ч. е заплатено с
една карта през постерминал – именно процесната сума от 58,80 лева – остатък
8,80 лева, а за втората продажба /маркирана в 15:34 ч. на стойност 41,79 лева/
е заплатено през постерминал с част от преведената сума от 58,80 лева с първата
карта /остатъка 8,80 лева от стойността на първата продажба – за 50,00 лева/ и
с друга карта за стойност от 32,99 лева, която се явява разликата във втората
услуга до 41,79 лева след превеждане на сумата от 58,80 лева с първата карта. Овен
това няма законово изискване цялата стойност на една продажба да бъде заплащана
само и изцяло в брой, или само и изцяло с банкова карта, или само с една
банкова карта и т.н. Възможно е например една част от стойността на дадена
покупка да бъде заплатена в брой, а друга част с банкова карта. В този случай
също би се стигнало до резултат, при който в документа за извършена трансакция
ще е отразена една сума, а в издадената за покупката фискална касова бележка ще
е отразена стойността на покупката, която ще е в по-голям размер от този, който
е отразен в документа за извършената транзакция с банкова карта.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи и следното: видно е от приложения отчет от постерминала
за дата 27.06.2019г., че в 12.10 часа е отчетена сума в размер на 82.71лв.,
като за същия период в клен-отчета липсва фискална касова бележка за тази сума,
но са налице издадени три фискални касови бележки в периода 12.11 ч. – 12.12 ч.
съответно за сумите 35.72 лв., 14.00 лв. и 32.99 лв., като общия сбор дава
точно сумата 82.17 лв. Този факт още веднъж потвърждава направените изводи, че
е възможно да не е налице пълно съвпадане между отчетена от
постерминала сума, която е платена с картата и издадените фискални касови
бонове. Това обаче по никакъв начин не е нарушение на посочената правна норма,
тъй като в крайна сметка се установи, че на процесната дата за продадените от дружеството
– жалбоподател услуги, респективно заплатени такива с карта, са издадени
фискални касови бонове, като сумите по отчета от постерминал и клен-отчета
съвпадат напълно.
С оглед
данните по делото и относимата нормативна уредба, като не е изследвал в пълнота
релевантните обстоятелства по преписката, АО е достигнал до неправилен извод
относно наличие на хипотеза, обосноваваща прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Следователно в настоящия случай издадената ПАМ не отговаря и на целта на закона
– да предоврати и преустанови административно нарушение, тъй като такова не се
установява.
Предвид
всичко изложено дотук съдът намира Заповед № 520 от 23.12.2019 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за незаконосъобразна.
Налице са основания за нейната отмяна.
По разноските
С оглед
изхода на спора и като съобрази разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,
настоящият съдебен състав намира претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък на разноските на л. 72 от делото
в общ размер на 700 лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса (л. л. 9
и 10 от делото), 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение (л. 11 от делото)
и 150 лева – депозит вещо лице (л. л. 46 и 47 от делото), за основателна.
Същите следва да се присъдят в полза на „Нетуоткс-България“ ЕООД в
претендирания и доказан размер от 700 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Нетуоркс-България“ ЕООД,
със седалище: гр. Русе, представлявано от С.Р.М., Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 520 от 23.12.2019 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
„Нетуоркс-България“ ЕООД е наложена принудителна административна
мярка „Запечатване на търговски
обект“ – каса Александровска, находящ се в
гр. Русе, ул. „Александровска“ № 78, стопанисван от „Нетуоркс-България“ ЕООД,
със седалище: гр. Русе, както и „Забрана за
достъп до него“ за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите, гр. София да заплати на „Нетуоркс-България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Църковна
независимост“ № 18, вх. 1, представлявано от С.Р.М., сумата от 700,00 (седемстотин) лева за разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: