Р Е Ш Е Н И Е
№433/28.10.2019г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на тридесети
септември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №760 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са два иска: за
неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 предл. 1 и 3
от ЗЗД, във връзка с чл.88 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД с цена съответно: 6
990 лева и 60 лева- обезщетение за забава за периода от 16.02.2017г. до
04.05.2018г.-дата на постъпване на исковата молба в съда/след уточнение с
допълнителна искова молба-л.50-57 от делото/.
Ищцата, настояват съдът да постанови решение с което да осъди ответника
да й заплати посочените суми, представляващи 5 000+ 1 990 лева стойността
на престирани от нея на ответника грижи и издръжка за
периода от 06.06.1994г. до 16.02.2017г. като
изпълнение на поето задължение по договор за прехвърляне на недвижим имот с
идентификатор №61710.505.712.1.111 с административен адрес: гр.Р., ул., вх. ,
ет., ап. срещу гледане и издръжка, развален с влязло в сила на 16.02.2017г.
решение по гр.д.№1310/2015г. на РРС. Твърди, че дадените от нея грижи и
издръжка за процесния период са дадени без основание и ответникът се е обогатил за нейна
сметка. Претендира и обезщетение за забава в размер на 60лева за периода
16.02.2017г. до 04.05.2018г. Претендира законна лихва върху търсените суми,
считано от предявяване на иска-04.05.2018г., до окончателното плащане.
Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът оспорва и двата иска
по основание и размер и настоява за отхвърлянето им с присъждане на разноски по
делото, като в съдебно заседание –л.582 от делото, признава, че сумата от 1990
лева е преведена от ищцата по негова банкова сметка ***.08.2015г. до
25.10.2016г. Заявява още, че през периода 1994г. до 17.07.2015г., той и
ответницата са живели съвместно на
семейни начала, имали са общо домакинство, общи са били и задълженията и
доходите и приходите, че той е реализирал много по високи доходи от тези на
ищцата, не се е нуждаел от издръжка, могъл е да се гледа сам, а престиранати от ищцата грижи не могат нито да се окачествят като такива давани във
връзка изпълнение на задължение по договора за издръжка и гледане, нито
практически да се разделят на такива давани като съжителница
и такива давани в изпълнение на договор.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: Няма спор, а видно и от представеното по делото решение по
гр.дело №1310/2015г. по описа на РРС, влязло в сила на 16.02.2017г., с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № 96 т.4 дело №1182/1994г.
на РРС ответникът е прехвърлил на ищцата правото на собственост относно апартамент
находящ се в гр.Р., ул. №, вх., ет., ап. сега с
идентификатор №61710.505.712.1.111. С посоченото решение договорът е развален
поради неизпълнение от страна на преобретателката,
настоящата ищца. Не се спори още, че от
1993г.- до 17.07.2015г. страните са
живели съвместно на семейни начала и са имали общо домакинство. Няма спор и
относно това, че периода от 15.08.2015г. до 25.10.2016г. ищцата е превела по банкова сметка ***.
Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели-л.582-л.590 от делото, страните
по делото са „имали нормални семейни отношения“/св.Н. С./, „добре си живеха двамата“/св.Х.Н./, заедно са ходели на почивка,
няколкократно в Турция и Гърция. През 1996г. си закупуват обща къща в гр.Р. на
ул. №, правят и основен ремонт, основен ремонт и подобрения извършват и в имота
на ищцата в наследствения й имот в с.Балкански, община Разград, и двамата са
работели на трудов договор, ответника до 2007г., след което е получавал пенсия,
получавал е наем от собствени два апартамента и гараж в гр.Разград, единия, от
които е предмет на договора за издръжка и гледане и двамата са получавали рента
от земеделски земи. От 1997г. ответникът е отглеждал и животни, първоначално
свине и прасета, а после кози, продавал е и животински продукция месо и мляко. Съгласно
показанията н разпитаните свидетели ищцата е полагала грижи за общото домакинството-перяла, готвела,
чистела. През 2004г. и през 2010г. е претърпяла две операции-гинекологична и на
очите, според свидетелите, заплатени изцяло от ответника и той е бил този който
е полагал грижи за следоперативното й възстановяване, той е закупил „със свои
средства лек автомобил, за да не пътува ищцата с автобус“/св.А.М.-л.586 от
делото.
Видно от
представените по делото, като писмени доказателства-л.275-л.292, преписи от
съдебни решения, през процесния период ищцата е била
задължена да заплаща издръжка към две деца от предходен барк.
По
делото са назначени две експертизи: съдебно-теническа
и счетоводна. Съгласно заключението на вещото лице арх.Е.Б.-л.345 и л.580 от
делото, общата стойност в труд и материали на извършените подобрения в имота в
гр.Р. е 20 260 лева, а тази в с.Б.-10 650
лева. След уточнена в съдебно заседание задача вещото лице по счетоводната
експертиза, присъствало и при разпита на свидетелите по делото, депозира заключение,
съгласно което и двете страни по делото са имали и разполагали с достатъчно
средства за да могат да се издържат сами. Този извод не се променя, дори след
постигнато между страните съгласие за корекция относно приходите на
ответника-л.714 от делото, в колона 2 за 1998г.-минус 200 лева; в колона 4 за
1997г. минус 1400 лева; в колона 6 минус 2 772 лева. Съдът възприема
изцяло второто допълнително заключение на вещото лице К.А.-л.710 от делото,
което намира за компетентно и обективно изготвено, още повече, че и двете
страни не оспориха заключението в съдебно заседание и изрично се съгласиха с
приемането му. Съгласно заключението грижите за едно лице за процесния период 1994- 2015г. са на стойност 4 868,09
лева-л.713 от делото.
Изчислена с интернет калкулатор законната лихва върху
сумата от 1990 лева за периода от 16.02.2017г. до 04.05.2018г. е в размер на
244,88 лева.
Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна
следното:
Относно първия иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Категорично се установи, че страните са живели съвместно
като съпрузи. Всеки от тях е разполагал с достатъчно средства за да се издържа
сам. Не се установи даване от страна на ищцата на пари във връзка сключения
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Не се установи и даване на грижи във връзка изпълнение на договорно задължение.
Действително ищцата се е грижила за общото домакинство-чистела, готвела,
перяла, но пред вид съвместното съжителство на страните, тези грижи не могат нито
да се разделят, нито да се окачествят като такива в изпълнение на разваления
вече договор. Не се твърди и не се установи ответникът да не е могъл да се
грижи сам за себе си, да е страдал от заболяване, налагащо полагане на грижи,
макар и временно. Напротив през целия процесен период
ответникът е работел или по трудов договор или е отглеждал животни, организирал
е и влагал труд при извършване на ремонтни работи както в съсобствения
на страните имот в гр.Разград, както и в този в с.Балкански, макар и индивидуална
собственост на ищцата. Единствено получените без основание пари са тези
внесените от ищцата 1990 лева по сметка на ответника след раздялата им. Затова
иска следва да се уважи само за тази сума, а в останалата част като
неоснователен и доказан следва да се отхвърли. Неоснователно в представените по
делото писмени бележки, чрез втория упълномощен от ищцата адвокат, се иска
уважаване на иска за неоснователно обогатяване, тъй като „ищцата е била
подлагана на психически тормоз от ответника“, ирелевантно
обстоятелство при недоказано даване на издръжка и гледане в изпълнение на
договорно задължение.
Относно иска по чл.86 от ЗЗД.
По делото не се установи, че преди депозиране на исковата
молба по настоящото дело, ищцата е отправяла покана до ответника за връщане на
платената сума от 1990 лева. Затова искът по чл.86 от ЗЗД за присъждане на
сумата от 60 лева за периода от 16.02.2017г. до 04.05.2018г. като обезщетение
за неизпълнение на парично задължение, като неоснователен и недоказан следва да
се отхвърли. Закнно лихва върху сумата от 1990 лева
следва да се присъди, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда-04.05.2018г.
Пред вид изхода на делото и пред вид разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи заплащане на направените от ищцата разноски
по настоящото дело, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК с
писмените бележки са в размер на 1335 лева, а изчислени съразмерна уважената
част от иска те са 376,83 лева. Ищцата също дължи заплащане на разноски на
ответника, съразмерно отхвърлената част от иска-чл.78 ал.3 от ГПК. Съгласно
представения списък-л.723 от делото направените от ответника разноски са в
размер на 1 660 лева, изчислени съразмерно отхвърлената част от иска са
1 191,44 лева.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН-********** *** да заплати на Г.К.К. с ЕГН-********** *** сумата 1 990 лева /хиляда деветстотин
и деветдесет лева/, представляваща платени пари, внесени по банковата му сметка
без основание в периода от 15.08.2015г. до 25.10.2016г., ведно със законна
лихва, считано от 04.05.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от
376,83 лева разноски по делото,
изчислени съразмерно уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55 ал.1 от ЗЗД до първоначално претендирания размер от 6 990 лева, както и иска по
чл.86 от ЗЗД за сумата 60лева за периода от 16.02.2017г. до 04.05.2018г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.К.К. с ЕГН-********** ***
да заплати на Н.А.Н. с ЕГН-********** *** сумата от 1 191,44 лева разноски
по делото, изчислени съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: