Р Е Ш Е Н И
Е № 261385
гр. Пловдив, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, VI граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11703 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се
произнесе взе предвид следното:
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД –
гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ответника С.П.Т., че последният дължи на ищеца сумата от 1133,09
лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена
канална вода за периода от 25.03.2016 г. – 23.04.2019 г. за обект, находящ се в
гр. ***, ул. „***” № **, ет.*, както и мораторна лихва в размер на 183,77 лв.
за периода 31.05.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.05.2019 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и за присъждане на разноски в заповедното
производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ***/ *** г. по ч.гр.д. № 7529 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги с № *** в качеството си на собственик на водоснабден
недвижим имот, който къща, построена върху земя – частна общинска собственост. Посочва,
че отчетът в имота е извършван при условията на неизправно измервателно
устройство. Абонатът бил уведомяван многократно за необходимостта от монтиране
на годно измервателно устройство, но от същия не били предприети действия в
тази насока. В карнета фигурирали подписи на потребителя. Ищецът е поискал
издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 7529/2019 г. ПРС, X гр.с.
Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК постъпило възражение от
ответника, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване
на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от С.П. Ж. /Т./, с който се взима становище за неоснователност
на ищцовата претенция. Същата излага съображения, че до месец *** г. не е
ползвала процесния имот, като след този момент ремонтирала водомера, находящ се
в нейния дом и започнала да консумира вода. Излага доводи, че за предходен
съдебен период между страните имало граждански спор във връзка с претенция на
ищеца за заплащане на консумирана вода, но исковата молба биха отхвърлена
поради обстоятелството, че ответницата не е ползвала имота. Възразява се, че не
се установява по какъв начин е начислявана консумираната вода. Посочва, че не е
имала възможност да окаже съдействие за подмяна на водомера, доколкото не се е
намирала в имота. Възразява срещу отбелязаното в карнетите и качеството на
потребител на ответницата. Поради изложеното моли исковата молба да бъде
отхвърлена.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 7529 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, X граджански състав, образувано по депозирано от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № ***/*** г. След връчване на заповедта, от длъжника е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал
на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание
чл.415, ал.1, т.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск.
Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените
искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия
период на обекта, находящ се в гр. ***, ул. „***” № **, ет.*, че ищецът е
изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Възникването на
облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали
ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За
да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или
ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване
правото на собственост, са приети Нотариален акт за продажба на недвижим имот
от *** г. /л.**/, Справка по лице, извършена в Агенция по вписванията, служба
по вписванията – гр. ***/л.**-**/ и скици на процесния имот, от които е видно,
че ответницата е вписана като собственик в кадастралните регистри /л.*-**/. С
оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на
собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има
качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща
потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла
на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.
В тази връзка следва да се
отбележи, че ищцата не оспорва, че е собственик на процесния имот, а
единствено, че не е ползвала същия през процесния период, респ. не е
консумирала вода. Както бе посочено, „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР
към ЗРВКУ се явяват физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги, респ. за да възникне посоченото
качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за
който се предоставят В и К услуги. Настоящият съдебен състав намира, че под
понятието „ползвател” законът регламентира качеството на потребител на лице, в
чиято полза е учредено право на ползване върху имота, а не лице, което фактически
ползва имота. Посочената хипотеза е алтернативна на „собственик”, респ. лице,
което е придобило право на собственост върху обект, какъвто несъмнено се явява
ответницата. В тази връзка напълно ирелевантно се явява обстоятелство дали
същата фактически е ползвала имота или не, доколкото единствено с качеството й
на собственик на процесния обект, същата се явява потребител на услугата.
Изложеното е в съответствие и с цитираното от същата Решение № 744/14.06.2017
г., постановено по в. гр.д. № 1174/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив при
разглеждане на спор между страните през предходен период, в който е прието, че:
„… през процесния период тя е била собственик на водоснабдения имот, респ.
потребител на ВиК услуги”.
В случая, по делото не се спори, а и от
разпита на свидетеля Б.П.И. се установи, че за процесния период в обекта е
имало монтирало измервателно устройство, което е било повредено и отразяванията
в карнетите са направени на база неработещ водомер, след изтичане на 10 години
от метрологичната му годност. Съдът кредитира показанията на свидетелката Б.И.
като преки, непосредствени и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
В този случай, при който монтираният в
обекта водомер не измерва изобщо количеството доставена вода, няма как същото
да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр.
Пловдив, така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от
инкасатор. Костатацията за неработещ водомер е осъществена, поради което и
начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 26
ал.2 от ОУ. При повреден водомер, посочената разпоредба препраща към чл. 25 ал.
8 от ОУ, съгласно който по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб.
месечно – при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. От представените по
делото карнети /л.*-*/ е видно, че за един обитател /също посочено в карнета/
до подмяна на водомера през месец *** г. са начислявани между 25 и 26 куб.
месечно, а след тоз момент стойностите са между 2 и 3 куб. месечно. От
изложеното следва, че количеството вода, което следва да бъде начислено за
потребление при неизправен водомер не съответства на приложените по делото
карнети, като стойностите в последния са значително завишени. Посоченото
възпрепятства установяване количеството начислена вода за потребление на
ответницата, а посоченото обстоятелство съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване от ищцовото
дружество. Доколкото същото не бе установено, следва предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Съдът следва да отбележи, че приема за
установено количеството потребена и начислена вода след месец *** г., но по
делото не са представени фактури за процесния период, от които да се направи
извод за размера на задължението до края на исковия период. Такива не се твърди
й да са издавани, видно от изложението в исковата молба. Посоченото се
потвърждава и от заключението на
приобщената по делото съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, с необходимите знания и умения.
Предвид недължимостта на главната
претенция, то не се дължи и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение
за забава върху посочената сума.
Поради всичко изложено, настоящият
съдебен състав намира, че предявените обективно кумулативно съединени искове
следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание
чл. 78 ал.3 ГПК ответницата има правно на разноски. Доказателства за такива не
са представени, поради което не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
срещу С.П.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата не дължи на ищеца следните суми: сумата
от 1133,09 лв., представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и
отведена канална вода за периода от 25.03.2016 г. – 23.04.2019 г. за обект,
находящ се в гр. ***, ул. „***” № **, ет.*, както и обезщетение за забава в
размер на 183,77 лв. за периода 31.05.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда
– 15.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/ *** г. по ч.гр.д. №
7529 по описа за 2019 г. на Районен съд
Пловдив, X гр.с.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/К.Боева
Вярно
с оригинала.
М.К.