№ 58567
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Частно гражданско
дело № 20241110149562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ********* г. с искане за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ***** срещу Н. Г. П.
за следните суми, дължими на основание сключения между ***** и Н. Г. П. договор за
потребителски кредит № ******* г., обезпечен чрез сключен между ***** и Н. Г. П.
договор за предоставяне на поръчителство от 09.10.2019 г., вземанията по които
договори са прехвърлени от ***** и ***** на ***** с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.: 1/. за сумата 664,84 лв. – главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва от 16.08.2024 г. до окончателното й
изплащане; 2/. за сумата 103,56 лв. – възнаградителна лихва за периода 09.10.2019 г. –
20.11.2020 г.; 3/. за сумата 287,61 лв. – лихва за забава за периода 09.10.2019 г. –
05.08.2024 г.; 4/. за сумата 456,51 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; 5/. за сумата 178,23 лв. – лихва за забава на главницата по договора за
поръчителство за периода 09.10.2019 г. – 05.08.2024 г.
По отношение на претенцията за сумата за сумата 456,51 лв. възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, както и на акцесорната към нея
претенция за законна лихва в размер на 178,23 лв. , съдът намира следното:
На първо място, договорът за предоставяне на поръчителство заобикаля
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която изисква договорът за
потребителски кредит да отразява точно и на разбираем език действителния ГПР
по кредита, отразяващ всички разходи по кредита.
В чл. 4 от договора за потребителски кредит от 09.10.2019 г. е предвидено, че
заемателят обезпечава задължението чрез сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от заемодателят дружество. Като съобрази другите
възможни обезпечения, уредени в чл. 4, и срока за предоставянето им, съдът намира,
че за кредитополучателя остава, като единствена реална възможност за изпълнение
изискванията на кредитодателя, тази по чл. 4, (ii) от договора. Изискванията за
представянето на такъв вид обезпечение задължава лицето да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с дружество, в което кредитодателят ***** притежава
100 % от капитала, видно от справка в ТРРЮЛНЦ. Това размества финансовия риск,
като го прехвърля върху заемополучателя и освобождава кредитодателя от
задължението по чл. 16 ЗПК да провери предварително имущественото състояние на
1
длъжника си и да отчете риска от невъзможност за погасяване на кредита, като го
добави в общия размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго
плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на
имуществото на кредитополучателя върху последния чрез предоставяне на подобен
вид „допълнителни услуги“, възнаграждението за които всъщност представлява разход
по кредита (допълнителна възнаградителна лихва), но не е отчетено при определяне
ГПР. Освен това, възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разсрочено на
погасителни вноски, съвпадащи с погасителните вноски по приложения към договора
за кредит погасителен план, което също е в подкрепа на извода, че това всъщност
представлява прикрита договорна лихва (възнаграждение по договора за кредит) в
полза на дружество, изключителна собственост на кредитодателя, подлежащо на
включване при изчислението на ГПР.
От изложеното следва, че чрез сключване на договор за предоставяне на
поръчителство се прави опит да бъде заобиколена императивната разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която изисква договорът за потребителски кредит да отразява
точно и на разбираем език ГПР по кредита. . Според практиката на ВКС, неточното
посочване на ГЛП и/или ГПР, представляващи задължително съдържание на договора
за потребителски кредит, има същата последица, както и непосочването им (решение
№ 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. на ВКС и др.).
По аналогични съображения съществува вероятност с договора за
поръчителство да се заобикаля и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
На второ място, съдът намира, че е налице обоснована вероятност за това
клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит и на чл. 4 от договора за
предоставяне на поръчителство да са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал.
2, т. 19 ЗЗП.
Договорът за предоставяне на поръчителство подлежи на самостоятелна
проверка в заповедното производство, въпреки че сам по себе си не съдържа
неравноправни клаузи. Разгледан обаче в съвкупност с договора за кредит същият
налага условия, които биха били във вреда на потребителя и които не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните – тоест налице е обоснована вероятност за това клаузата на
чл. 4 от договора за потребителски кредит и на чл. 4 от договора за предоставяне на
поръчителство да са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП – тъй
като представляват уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и тъй като не позволяват на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Поради изложеното искането за издаване на заповед за изпълнение за сума,
представляваща възнаграждение за поръчителство, както и за акцесорното вземане за
законна лихва за забава върху тази главница, е в противоречие на закона по смисъла на
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и е налице обоснована вероятност същото да се основава на
неравноправни клауза в договор за кредит и договор за поръчителство, сключени с
потребител, по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Поради изложеното съдът намира, че за посочените претенции не следва да
бъде издавана заповед за изпълнение на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски за
заповедното производство, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за
2
сумата над 21,31 лв. до пълния заявен размер от 33,82 лв. – разходи за платена
държавна такса и над сумата 63 лв. до пълния предявен размер от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на дружеството в
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ********* г. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ***** срещу Н. Г. П. в
частта за сумата 456,51 лв. възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, в частта за сумата 178,23 лв. – лихва за забава на главницата по
договора за поръчителство за периода 09.10.2019 г. – 05.08.2024 г., както и в частта
относно претенцията за присъждане на разноски в заповедното производство за
държавна такса – над сумата 21,31 лв. до пълния заявен размер от 33,82 лв. и за
юрисконсултско възнаграждение – над сумата 63 лв. до пълния предявен размер от 100
лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3