РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 17.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА Б.
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15471/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 160040/28.11.2017 г., предявена от С.М.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, И.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес:
***, против ЗАД „Д.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***.
Ищците, твърдят, че на 31.08.2016 г., около
16.50 ч., в гр. Ямбол, по ул. „Н.Петрини“, в посока ж.к. „Зорница“, към
кръстовище „Биков мост“, А.Г.Г., с ЕГН: **********,
при управление на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата, и реализирал пътно-транспортно произшествие
(ПТП) с пешеходеца С.И.Д., който починал вследствие на получените при ПТП
травматични увреждания.
По случая било образувано НОХД № 73/17 г. по
описа на Окръжен съд – Ямбол, по което А.Г.Г. бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В исковата молба се сочи, че С.М.Д. е била
съпруга, а И.С.Д. и А.С.Д. – деца на починалия С.И.Д.. От смъртта на С.И.Д.,
ищците претърпели силни болки и страдания.
Приживе, С.Д. бил всеотдаен родител, добър съпруг и верен приятел. Между
ищците и починалия имало силна връзка, той
бил тяхна опора, съветник, най-добър приятел. С.Д. оказвал житейска подкрепа и помощ на ищците, бил
неразделна част от тяхното сплотено семейство, ежедневно контактувал с децата
си и се грижел за внуците си. Ищците сочат, че през целия им живот са имали
силна емоционална и духовна връзка с почиталия. Внезапната смърт на С.Д. била
истински шок за цялото семейство. Ищците били лишени от неговата любов, закрила
и подкрепа.
В исковата молба се твърди, че С.М.Д. е
претърпяла и имуществени вреди, в размер
на 1 153 лева, а И.Д. - 2 416 лева.
Ищците
твърдят, че към датата на увреждането, по силата на застрахователна полица №
ВG/30/115002362427, ответникът е застраховал гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******,
включително и на водача А.Г.Г..
Правоотношението било уговорено като срочно и валидно за периода от
18.09.2015 г. до 17.09.2016 г.
Предвид изложеното, ищците молят да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на С.И.Д., в размер на по 150 000 лева – обезшетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 31.08.2016 г. до окончателното им изплащане, както и да заплати
на С.М.Д. сумата от 1
153 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2016 г., и на И.С.Д. - сумата от 2 416 лева – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2016 г. до
окончателното плащане. Ищците претендират и направените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът ЗАД „Д.: Ж. И З.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП, по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******, включително и на водача А.Г.Г., както и че
ищците са съответно съпруга и деца на
починалия С.И.Д..
Ответникът оспорва исковете с възражението,
че са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че размерът на
претендираните от ищците обезщетения е прекомерно завишен и не отговаря на
понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, и на съдебната
практика.
Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че
С.И.Д. е пресичал на необозначено за целта място, а не на пешеходна пътека, без
да се съобрази със скоростта и отстоянието на приблизажащите към него превозни
средства и след употреба на значително количество алкохол, повлияло във висока
степен на поведението, реакциите му и централната нервна система, ограничавайки
възможностите му да реагира адекватно и да се самозапази в качеството му на
пешеходец.
Ответникът твърди, че пешеходецът е предприел
пресичане без да се огледа, като се е обърнал с лице към приближаващия
автомобил секунди преди да бъде блъснат.
Поради това счита, че на основание чл. 51. ал. 2 ЗЗД, размерът на застрахователните обезщетения
следва да бъде намален.
Ответникът оспорва и исковете за присъждане
на имуществени вреди. Сочи, че разходите са направени във връзка с погребението на починалия С.Д.,
което било изпълнение на морален дълг на неговите наследници, а не имуществена
вреда.
Ответникът оспорва и исканията за присъждане
на лихви за забава и началният момент, от който се претендират.
В допълнителната искова молба, ищците
поддържат исковете и оспорват възраженията на ответника. Сочат, че С.Д. е
пресичал пътното платно на мястото, на което е реализирано ПТП, тъй като
наблизо не е имало нито пешеходна пътека, нито светофарна уредба. Твърдят, че
едва след инцидента е била монтирана изкуствена неравност за ограничаване на
скоростта на водачите на ППС. Ищците не оспорват, че С.И.Д. е пресичал пътното
платно след употреба на алкохол, но сочат, че липсва нормативна забрана за
това.
В
допълнителен отговор на исковата молба, ответникът поддържа релевираните
възражения.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ,
обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 31.08.2016 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № ВG/30/115002362427, валидна
от
18.09.2015 г. до 17.09.2016 г., ЗАД „Д.: Ж. И З.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Рено
Лагуна“, с рег. № ******, включително и на водача А.Г.Г..
Този
факт е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните
по делото (с определението от 31.08.2018 г.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На 31.08.2016 г., около 16.50 часа, в гр. Ямбол, по
ул. „Н.Петрини“, в посока от ж. к. „Зорница“ към кръстовище „Биков мост“, А.Г.Г., с ЕГН: **********,
при управление на лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата, и
реализирал пътно-транспортно произшествие с пешеходеца С.И.Д., който
вследствие на получените при ПТП травматични увреждания е починал.
Тези факти се установяват от присъда № 33 от 24.03.2017
г. по НОХД № 73/2017 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с която А.Г.Г.,
с ЕГН: **********, е признат за виновен
в това, че на
31.08.2016 г., около 16.50
часа, в гр. Ямбол, по ул. „Н.Петрини“, в посока от ж. к. „Зорница“ към
кръстовище „Биков мост“, при управление на собствения си лек автомобил „Рено
Лагуна“, с рег. № ******, е
нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал. 1 ЗДвП - управлявал е
лек автомобил „Рено Лагуна“, с рег. № ****** със скорост около 110 км/ч., като е
причинил по непредпазливост смъртта на пешеходеца С.И.Д., с ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл.
342, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 58а ал. 1 от НК е осъден на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от две години. Със същата присъда, на основание
чл. 66 НК, изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание е отложено за
срок от три години.
С решение № 122/24.07.2017 г. по ВНОХД № 143/2017
г. на Апелативен съд - Бургас, присъдата на Окръжен
съд – Ямбол е изменена, като е увеличен изпитателният срок, за който на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяването на наложеното на подсъдимия
Г. наказание лишаване от свобода, от три години на четири години. В останалите
й части, присъдата на Окръжен
съд – Ямбол е потвърдена.
Видно от извършеното отбелязване, решението
на Апелативен съд – Бургас и потвърдената с него част от присъдата на Окръжен съд – Ямбол, е
влязла в сила на 26.09.2017 г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е и разпоредбата на чл. 300 ГПК. Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановената от Окръжен съд – Ямбол присъда по НОХД № 73/2017 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че А.Г.Г. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че А.Г.Г. по непредпазливост е
причинил смъртта на С.И.Д.. В
случаите когато с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на
престъплението, влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо, поради
което е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т.
д. № 3945/2013 г., т. к., І т. о. на ВКС и
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г., т. к., І т. о. на
ВКС). Ето защо по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 31.08.2016 г.
са причинени травматични увреждания на С.И.Д., които са довели до неговата смърт.
Не
се спори по делото, че С.М.Д. е била съпруга, а И.С.Д. и А.С.Д. – деца на
починалата С.И.Д., с ЕГН: **********.
Тези факти са отделени като безспорни (с определението от 31.08.2018 г.), а и
се установяват от представеното удостоверение за наследници, издадено от Община Ямбол (л. 98).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.Г.П.-Д.,
която е съпруга на ищеца И.Д.. Свидетелката сочи, че познава С.Д. от 2000 г.,
когато се запознала със сина му И.Д.. Заявява, че С.Д. е бил прекрасен,
обичлив, сърдечен човек, бил стожер и глава на семейството, бил обединител на
цялата фамилия Д.. Липсата му била шок за синовете му, за съпругата му, за
внучките, за всички. За И., А. и С. загубата била ужасна, непреодолима и
непоправима. Те били много разстроени, много скърбели. Липсата му се усещала най-вече
на празници, които вече не можело да
бъдат празници за цялото семейство. Ищците били много близки с него, били сплотено
семейство. Семейството на свидетелката се виждали със С.Д. един - два пъти в
месеца, или то ходело в гр. Ямбол, или С.и съпругата му им гостували в София.
Всяка ваканция и национален празник се събирали заедно. С.Д. бил изключително здрав
и жизнен човек, който свидетелката не помни да е боледувал. Участвал дълги
години в народен танцов ансамбъл, на всеки повод ставал да води хорото. Три дни
преди смъртта му, празнували 70-годишнината му и той бил най-активният танцьор
от всички. Загубата се отразила на ищците и физически, те не можели да я
преживеят, затворили се в себе си, страдали изключително много.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Събраните по делото писмени и доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „Д.: Ж. И З.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увредените
лица, каквито се явяват ищците (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.). Съгласно формираната с ППВС № 4/1961 г., ППВС
№ 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищците са в кръга
на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта съответно на своя съпруг и баща.
С оглед на това съдът намира, че исковете, предявени от С.М.Д., И.С.Д. и А.С.Д., са
доказани по основание.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Както
беше посочено, ищците са наследници по закон на С.И.Д. (съответно съпруга и деца). Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищците от смъртта
на С.И.Д., и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредените
да претендират парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, конкретните обстоятелства, при които е
настъпила смъртта; как са е отразила върху психиката и емоциите на ищците;
възрастта на пострадалия и тази на ищците към датата на деликта; родствените и
емоционални отношения между ищците и пострадалия, близостта между тях;
конкретните чувствата на ищците към момента на деликта и след това; отражението
върху психиката и начина им на живот, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва
да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от претърпените
от ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Като база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, са от
значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди относно
възможния максимален размер, при произнасяне по отговорността на застрахователя
при предявен пряк иск, индиция са за икономическата конюнктура, но сами по себе
си не са критерий, нито са база за определяне размера на обезщетението (в този
см. решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I ТО, решение №
179/29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г. на ВКС, I ТО, решение №
207/-3.09.2013 г. по т. д. № 207/2011 г. на ВКС, II ТО, решение № 83/06.07.2012 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, II ТО, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 1948/2013 г. н ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2974/2013 г. на ВКС, II ТО, решение по т.
д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО и др.).
Определяйки
размера на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на С.И.Д., съдът съобрази и
възрастта на починалия към датата на
настъпване на ПТП – 70 години, но и че общото здравословно състояние е било
добро за възрастта му. Съдът съобрази всички посочени по-горе обстоятелства,
както и инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта
в страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните
дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи (напр. решение № 196 от 10.11.2017 г. на ВКС по т.
д. № 396/2017 г. на ВКС, II ТО, решение № 2240/01.11.2017 г. по в. гр. д. № 1486/2017 г. на САС, решение
№ 2202 от 30.10.2017 г. по гр. д. № 2875/2017 г. на САС, решение №
2966/17.12.2018 г. по гр.д. № 4537/2018 г. на САС, и др.).
Съобразявайки
всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 120 000 лева.
Неимуществените вреди от загубата на съпруг и родител са неизмерими с пари
– какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира
вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито
оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче
следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените
по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от
конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията.
Относно исковете за присъждане
на обезщетения за имуществени вреди:
По делото е представена фактура № 270/04.09.2016 г., издадена от „СМД-2014“
ЕООД, като доставчик на описаната стоки и услуги „ковчег, кръст с надпис,
траумни материали и услуги“ и др., за сумата от 1112 лева (с ДДС), която
сума е платена – видно от фискален бон от същата дата. Представена е фактура № 745691/02.09.2016 г.,
издадена от ОП „Комунални и обредни дейности“ – Ямбол за „изкоп нов гроб“, за
сумата от 41 лева (с ДДС), която сума е платена – видно от фискален бон
от същата дата.
Фактурите са с получател ищцата С.М.Д. и установяват извършването на
разходи в общ размер на 1 153 лева, които са в причинна връзка
с процесното ПТП, поради което и съставляват имуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване.
Видно от фактура от 28.08.2016 г. за сумата от 2200 лв. (с
ДДС), фактура от 18.09.2016 г. за 216
лв. (с ДДС) и фискални бонове от посочените дати, издадени от „Г.И.“ ЕООД,
ищецът И.С.Д. е заплатил общо сумата от 2 416 лева за изработка и монтаж на паметники на портрети.
Този разход също е в причинна връзка с процесното ПТП, поради което и
съставлява имуществена
вреда, която подлежи на обезщетяване.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или от съществено значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина
за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не
би се стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането
като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи
като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности
или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г.
на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на
увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от
своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответното дружество твърди, че С.И.Д. е пресичал на
необозначено за целта място, а не на пешеходна пътека, без да се съобрази със
скоростта и отстоянието на приблизажащите към него превозни средства и след
употреба на значително количество алкохол, повлияло във висока степен на
поведението, реакциите му и централната нервна система, ограничавайки
възможностите му да реагира адекватно и да се самозапази в качеството му на
пешеходец. Освен това, ответникът твърди, че пешеходецът е предприел пресичане
без да се огледа, като се е обърнал с лице към приближаващия автомобил секунди
преди да бъде блъснат.
В мотивите на решение № 122/24.07.2017 г. по
ВНОХД № 143/2017 г. на Апелативен съд - Бургас, е прието, че „След като пешеходецът
С.Д.,*** интензивно движение, с две платна за движение, всяко от които с по две
ленти или общо четири ленти за движение, е предприел пресичане на двете платна
за движение извън зоната на пешеходната пътека, очевидно е нарушил цитираното
правило за движение“, установено в чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, че „и двамата
участници в движението има принос за настъпването на пътния инцидент“.
Както беше посочено, съгласно чл. 300 ГПК и
чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни за
гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Следователно, когато поведението (приносът) на пострадалия не е елемент
от престъплението, влязлата в сила присъда (решение) на наказателния съд не го
установява и същото не се обхваща от силата
на присъдено нещо на съдебния акт. В този смисъл е и решение № 15/16.06.2017 г. по т.д. № 2662/2015 г. по описа на ВКС, ІІ ТО,
с което е даден отговор на допуснатия до касационно
обжалване въпрос, а именно-относно доказателственото значение на влязлата в
сила присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите й за приноса на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и необходимостта от
доказването му в гражданския процес като условие за прилагане разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД и кога фактите, относими към възражението за съпричиняване, се
обхващат от последиците на чл. 300 ГПК. В посоченото решение е прието, че позоваването
единствено на мотивите на присъдата, съдържащи констатации за съпричиняващо
поведение на пострадалия, не означава надлежно установяване на твърденията за
принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат освен ако то не
съставлява елемент от състава на престъплението. Във всички случаи на предявен
иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ КЗ (отм.) срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от страната, която го е
въвела в процеса.
В настоящия случай, по делото не се спори, че при настъпване на
процесното ПТП, С.И.Д. е пресичал пътното платно на необозначено за това място
и след употреба на алкохол. Този факт е отделен като безспорен (с определението
от 31.08.2018 г.).
Видно
от Протокол № 381/10.09.2016 г. от извършената химическа експертиза в
досъдебното производство (ДП) № 621/2016
г. по описа на РУ – Ямбол, в предоставената за изследване проба кръв, иззета от
трупа на С.И.Д., е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 1.21 промила.
По
делото е прието заключението по извършената съдебно – медицинска експертиза, от
което се установява, че при тази концентрация на етилов алкохол, починалият С.И.Д.
се е намирал в състояние на лека степен на алкохолно опиване. При тази степен е
характерно приповдигнато настроение, намалена критичност и надценяване на
собствените способности, понижено активно внимание, забавени реакции, погрешна
преценка на разстояние и скорост, недооценяване на обстановката и риска.
Въздействието на алкохола е намалило възможностите за предотвратяване на
инцидента от страна на пострадалия. ВЛ е посочило, че напредналата възраст на
пострадалия допълнително е ограничила възможностите му за адекватна реакция в
критична ситуация.
Сама
по себе си, обаче, употребата на алкохол от пешеходец не е забранена и не е
противоправно деяние (както и напредната възраст, която също е ограничила
възможностти за адекватна реакция). Както беше посочено, за да е налице
съпричиняване, необходимо е да се установи нарушение на ЗДвП,
което се намира в причинна връзка и обективно е допринесло за настъпването на
вредоносния резултат. Следоватено, възраженията на ответника, в тази
връзка, са неоснователни.
Видно
от заключението по АТЕ, процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На
31.08.2016 г., около 16.50 часа, лек автомобил „Рено Лагуна“, с peг. № ****** , се е движил в гр. Ямбол, по
ул. „Николай Петрини“ (крайречен булевард), в посока от ж.к. „Зорница“ към
кръстовище „Биков мост“ (срещу блок 82), т.е. в посока към центъра на града,
преди кръстовището с ул. „Срем”. Времето
е било слънчево - дневна светлина и е имало добра видимост. Пътното платно на
ул. „Николай Петрини” в зоната на ПТП било разделено на две платна, всяко от
коет със широчина от 7,6 м. като същите са разделени на по две еднакви ленти с
надлъжна единична прекъсната маркировка M3.
Непосредствено
преди произшествието, автомобилът се е движел в дясната лента на дясното пътно
платно, конфигурацията на което представлява плавен десен завой.
В определен момент пострадалият пешеходец е
предприел пресичане на платното за движение в посока към блок № 82 на ул.
„Крали Марко“, т.е. в посока от ляво на дясно за водача на автомобила.
Водачът
на лекия автомобил е реагирал за аварийно спиране в процеса на което е настъпил
удар между автомобила и пешеходеца. Непосредствено преди удара пешеходецът се е
завъртял надясно към идващия автомобил, поради което ударът за него е в
предностраничен в лявата част на тялото му. За автомобила ударът е челен в
зоната на десния фар с последващо повдигане и носене на тялото на пешеходеца.
Главата на пешеходеца е контактувала с челното стъкло на автомобила в резултат
на което същото е напукано и разкъсано в дясната си част. Последвало е летеж на
тялото нагоре и падане върху тавана на автомобила.
ВЛ е посочило, че
по делото няма данни за натовареността на движението по ул. „Николай Петрини”.
Пресичането на необозначено място на пътното платно по принцип не е безопасно.
Видно от АТЕ, мястото,
където пешеходецът е пресичал платното на ул. „Николай Петрини” не е било
обозначено с пешеходна пътека. На мястото на ПТП няма светофарна уредба. При
огледа на местопроизшествието не са описани никакви пътни знаци.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на А.Г.Г. – водача на лек
автомобил „Рено Лагуна“, с peг.
№ ******.
Свидетелят сочи, че на 31.08.2016 г. се е движел в гр. Ямбол, в посока старата
автогара, под моста на „Кауфланд“. Пътят бил двулентов, имало лек завой
надясно. Времето било слънчево. Движението не било интензивно. Свидетелят не
може да каже с каква скорост е управлявал лекия автомобил. Пешеходецът пресичал
от ляво на дясно. Свидетелят го видял в дясното платно (лента), тръгнал да го
заобикаля, но пешеходецът решил да се върне обратно и настъпил ударът.
Свидетелят сочи, че пешеходецът е ходил бързо. В района на ПТП, нямало
пешеходна пътека или сфетофар. Имало пешеходна пътека „по-нагоре от мястото“,
на около 100 метра от „Кауфланд“.
При пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки – съгласно чл. 113,
ал .1 ЗДвП. По делото е несъмнено
установено, че пострадалит пешеходец е пресичал пътното платно на място, което не е било обозначено с
пешеходна пътека.
Съобразно
разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, обаче, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в
населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те
могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, изискващи от пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на
платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
В
случая по делото няма данни за налична пешеходна пътека на мястото на ПТП или в
близост до него. Напротив – от показанията на св. Г. се установи, че е нямало,
както и че такава е имало на около 100 метра от мястото на ПТП. Следователно,
пресичащият пешеходец не е допуснал нарушение на чл. 113, ал. 2 ЗДвП. Не се
установява и пешеходецът да е преминал ограждения от парапети или вериги,
поради което и не е нарушил забраната на чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Видно
от АТЕ, взаимната видимост между
двамата участници в произшествието е била около 130 метра. Същевременно, в
момента, в който пешеходецът е стъпил на пътното платно, лекият автомобил е бил
на 114.31 метра. Следователно,
в момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно,
лекият автомобил е бил видим за него.
По
делото не се установяват твърденията на ответника, че движението е било особено
интензивно – ВЛ по АТЕ е посочило, че по делото няма данни за натовареността на
движението, а свидетелят Г. – че „движението не е било интензивно“. Именно
поради това, обаче, пешеходецът е могъл да възприеме приближаващият лек
автомобил и да съобрази поведението си с него. Като не го е направил,
пострадалият не е спазил задълженията, установени в разпоредбите на чл. 113,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП, предвиждащи, че пешеходците са длъжни, преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства.
Освен
това, пострадалият пешеходец е допуснал нарушение и на чл. 113, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 ЗДвП. Действително, същият се е движил с бърз ход. От показанията на
св. Г., обаче, се установява, че пешеходецът е бил в дясната лента. След
като видял лекия автомобил, пешеходецът
решил да се върне обратно, с което е удължил престоя си на пътното платно.
Междувременно, водачът на лекия автомобил (св. Г.) се опитал да го заобиколи отляво
(накъдето се е върнал пострадалия) и настъпил ударът.
При така установените факти, съдът приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец. Ако той беше спазил правилата за движение на
пешеходците, установени в чл. 113, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 113, ал.
2, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП, вредоносният резултат е имало възможност да не
настъпи.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на пострадалия с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да
съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Пострадалият пешеходец е предприел пресичане на пътното
платно без да се съобрази с приближаващия го лек автомобил и след като е удължил
престоя си на него. Независимо от това
негово нарушение на правилата за движение по пътищата, ако водачът на лекия
автомобил беше изпълнил задълженията
си по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, пътно-транспортното произшествие със сигурност е щяло да
бъде предотвратено. Видно от влязлата
в сила присъда, А.Г. е управлявал е лекия автомобил със
скорост около 110 км/ч., при разрешена скорост в населено място 50 км./ч. Както е посочило и ВЛ по извършената по
настоящото дело АТЕ, водачът на лекия автомобил се е движил в населено
място с два пъти и повече по - висока скорост от разрешената за населено място.
При движение с разрешената за населено място скорост, водачът на лекия
автомобил е имал възможност да предотврати
удара. Освен това, водачът на лекия автомобил не е реагирал своевременно на
възникналата ситуация, а е реагирал със закъснение - отстоянието на автомобила
от мястото на удара е било 114.31 м., а отстоянието на автомобила от мястото на
удара в момента на реагиране от страна на водача – 76.90 м. Видно от АТЕ, при
своевременно реагиране на опасността, ударът е бил предотвратим (дори и при
наличието на допуснатите от пешеходеца нарушения). В тази връзка съдът съобрази
и установеното в чл. 116 ЗДвП задължение на водачите на пътни превозни средства,
да бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците и към престарелите хора.
Следователно, по-голям принос за настъпване на вредоносните последици има не поведението
на пострадалия пешеходец, а поведението на водача на лекия автомобил. С оглед
на изложеното, съдът приема, че приносът на пострадалия следва да бъде
определен на 20 %, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да бъдат
намалени определените застрахователни обезщетения.
Поради
изложеното, исковете са основателни и доказани за по 96 000 лева (120 000 лева – 20 %) – обезщетения за
неимуществени вреди, за сумата от 922.40
лева (1153
лева – 20%) – обезщетение за имуществени вреди, дължимо на С.М.Д., и за
сумата от 1932.80 лева (2 416 лева – 20 %) - обезщетение
за имуществени
вреди, дължимо на И.С.Д..
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и
постоянната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Поради
това, присъдените обезщетения за неимуществени вреди са дължими от ответника
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 31.08.2016 г.
Обезщетението за имуществени вреди е дължимо
ведно със законната лихва, считано от датата настъпването на вредите – от
извършването на разходите. В случая, претенциите са от по-късната дата, на която
ищците са направили разходите, поради което и обезщетенията за имуществени
вреди следва да се присъдят ведно със законната лихва, съответно от 04.09.2016 г. (върху сумата от 922.40
лева)
и
от 18.09.2016 г. (върху сумата от 1932.80 лева)
Относно разноските:
Ищците са представили доказателства за извършени разноски в размер на по 5
500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договори за
правна защита и съдействие от 15.01.2019 г., приложени на лист 214, 216 и 218
от делото. В съдебно заседание на 03.06.2019 г. пълномощникът на ответника е
направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да
бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален
кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив
и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3
от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по
тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
Съдът, след като взе
предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити
съдебни заседания, обема и вида на събраните доказателства и доказателствени
средства, както и след като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че възнаграждението следва да се намали на по 4800 лева
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на всеки от ищците следва да се присъди
сумата от по 3072 лева (4800 лв. х
0.64)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
ответника следва да се присъди сумата от 264.60
лева от общо направените разноски в размер на 735 лева (735 лв. х 0.36), в
т.ч.: депозити за АТЕ и СМЕ (650 лв.), депозит за свидетел (80 лв.) и 5 лева –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 162 лева (450 х 0.36) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 11794.21 лева – държавна
такса – 11634.21 лева (290 855.20 лв. х 4 %), и депозит за АТЕ - 160 лв.
(250 лв. х 0.64), от внасянето на които ищците
са освободени.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.:
Ж. И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати, на
основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.),
-
на С.М.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 96 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 31.08.2016 г. до окончателното плащане, сумата от 922.40 лева - обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2016 г. до окончателното плащане, които вреди са претърпени
от С.М.Д.
от смъртта на С.И.Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 31.08.2016 г., в гр. Ямбол, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3072 лева – разноски
по делото,
-
на И.С.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 96 000 лева - обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2016 г. до
окончателното плащане, сумата от 1932.80
лева, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2016 г. до окончателното плащане, които вреди са претърпени
от И.С.Д.
от смъртта на С.И.Д., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие,
реализирано на 31.08.2016 г., в гр. Ямбол, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3072 лева – разноски
по делото, и
-
на А.С.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, сумата от 96 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2016 г. до окончателното плащане,
претърпени от А.С.Д. от смъртта на С.И.Д., настъпила вследствие на
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 31.08.2016 г., в гр. Ямбол,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3072 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), за разликата над по 96 000 лева до
пълните предявени размери от по 150 000 лева – обезщетения за
неимуществени вреди, както и за разликата над 922.40 лева до 1153 лева и за разликата над 1932.80 лева до 2416 лева
- обезщетения за имуществени вреди.
ОСЪЖДА С.М.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, И.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплатят
на ЗАД
„Д.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 264.60
лева - разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата
от 162 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 11794.21
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: