Решение по дело №2745/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 67
Дата: 21 януари 2022 г.
Съдия: Чавдар Димитров Димитров
Дело: 20217040702745
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№   67             21.01.2022 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тринадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар: И. Г.

прокурор: Андрей Червеняков

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 2745 по описа за 2021 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба на „Белчинови“ ООД, ЕИК *********, гр.Обзор, ул. „Бриз“ №5, представлявано от Н.Б.,чрез адв. Д., против решение № 260086/22.03.2021г., постановено по а.н.д. № 55/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 533614-F563717/24.08.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас при ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2 изр. последно,вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 лева, като съдът е намалил размера на 500лв.

            В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необосновано. Според касатора, наложената санкция е явно несправедлива. Счита, че е налице неяснота в какво се изразява извършеното нарушение, респ. въз основа на какви факти наказващият орган е санкционирал дружеството, в частност води ли същото до неотразяване на приходи. Излага доводи, че е нарушено правото му на защита, тъй като според него се касае за отрицателна разлика в касовата наличност, а в АУАН е посочено, че сумата е следвало да бъде „служебно въведена“. Излага доводи за липса на целенасочено поведение от страна на търговеца. Счита, че случаят е маловажен и съдът неправилно не е приложил чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

            В съдебно заседание, касаторът редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

            Ответникът – ТД на НАП - Бургас, редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по депозираната касационна жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на решението на въззивната инстанция.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С НП, дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 02.08.2020г. в 13:47 часа проверка от служители на НАП в търговски обект –магазин за хранителни стоки, находящ в гр.Обзор, ул. „Черноморска”, срещу стадиона, стопанисван от „Белчинови“ ООД, е констатирана разлика в касовата наличност от 126,80 лева на работещото в обекта фискално устройство, като разчетената наличност по него била 490,40 лева, а установената фактическа наличност в касата била 617,20 лева. Фискалното устройство разполагало с функцията „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“. Разликата е преценена като попадаща извън случаите на продажби и е следвало да бъде "служебно въведена" в наличното и работещо в обекта фискално устройство DATECS DP-150 с инд. № DT825266 и фискална памет № 02825266.

            При проверката е съставен протокол № 0038271/02.08.2020г. За установеното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във връзка с чл. 118, ал.4 от ЗДДС, срещу„Белчинови“ ООД е съставен АУАН №  F563717/10.08.2020г., въз основа на който е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното решение въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ  и не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По отношение на наложената санкция, районният съд е преценил, че се явява прекомерна като размер, с оглед на което изменил НП в тази част до предвидения в закона минимум и осъдил „Белчинови“ ООД да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП-София.        

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съдебен състав е възприел правилно фактите по делото, съобразно събраните в хода на производството доказателства и е направил въз основа на тях правилни и обосновани правни изводи за наличие на процесното нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.   

В разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е предвидено задължение търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Неоснователно се явява възражението на касатора, че съдебното решение се позовава единствено на доказателствата, представени с административната преписка. От една страна не се констатира по делото касаторът да е ангажирал доказателства, писмени или устни такива, опровергаващи фактическите констатации на наказващия орган, респ. направените въз основа на тях правни изводи. Същевременно от представения по делото АУАН №F563717/10.08.2020г. се установява, че Н.Б., в качеството ѝ на управител на санкционираното дружество, собственоръчно е вписала, че „парите”  са били „въведени“ в касовата книга, но не са били въведени във фискалното устройство т.е. актът е подписан без възражения по фактическите констатации на органа.

С разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това. Т.е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност, той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Отразяването става чрез една от операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в момента на промяната. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС. Ирелевантна е причината, поради която се извършва въвеждане или извеждане на суми в касата. Всяка промяна в касовата наличност следва да бъде отразявана по един от указаните начини, като попълването на касовата книга не може да замести това задължение.

            Съдът не споделя възражението, че е нарушено право на защита на санкционираното лице поради непосочване в НП на вида разлика в касовата наличност т.е. дали е положителна или отрицателна и твърдяното от касатора несъответствие. В оспореното НП ясно е посочено, че разчетената наличност по фискалното устройство била 490,40 лева, а установената фактическа наличност в касата била 617,20 лева. Въпрос на елементарна математическа сметка е да се установи, че парите в касата на обекта са били повече от тези, отчетени чрез фискалното устройство, респ. разликата е положителна и правилно наказващият орган е посочил, че сумата е следвало да бъде отразена чрез функцията „служебно въведени” на фискалното устройство.

Неоснователни са възраженията на санкционираното лице, че наказващият орган е приел, че става въпрос за неотразяване на приходи, доколкото никъде в административната преписка не се съдържа такова твърдение, а наложената санкция е на основание чл.185, ал.2 изр. последно,вр. с ал.1 от ЗДДС, която хипотеза визира именно случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи.

Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, задължителни за лицата, използващи фискални устройства, като цели създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Макар и да не е посочен срок за отразяване на служебното въвеждане и извеждане на суми, поради целта на това отразяване, същото следва да се прави в момента на извършването му, както вече бе посочено.

Не могат да се споделят аргументите, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Именно поради това, съдът счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство. Следва да се има предвид и че, районният съд е взел предвид всички смекчаващи вината обстоятелства, с оглед на което е изменил НП в частта, с която е наложена имуществена санкция до предвидения в закона минимум.

 

            Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260086/22.03.2021г., постановено по а.н.д. № 55/2021г. по описа на Районен съд – Несебър.

 

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

       ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                               2.