№ 202
гр. Кюстендил, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Ваня Др. Богоева
Евгения Хр. Стамова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско
дело № 20241500500058 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл ГПК.
С постановеното решение №1146/07.12.2023г. на Кюстендилския районен съд по
гр.д.№723/2023 г са отхвърлени предявените от ЕТ“***“, ЕГН ***, със седалище и адрес на
управление: гр.**, ж.к.“**“, бл.*** срещу „**“ ЕАД,ЕИК ** със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“**“**, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439,
ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на „**“ ЕАД , че ЕТ“***“ не дължи
поради изтекла погасителна давност, сумата 14 810.33 лв, представляваща главница по
Договор за кредит №58/25.07.2008г., сумата 18 961.87 лв, представляваща законна лихва за
периода 31.05.2010г. до датата на изходящо регистриране на запорното съобщение , от
съдебния изпълнител /13.01.2023г/, сумата 1339.25 лв[1]представляваща присъдена лихва,
сумата 150.00 лв – заемни такси и сума 901.68 лв, присъдени съдебни разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 17.06.2010г. по ч.гр.д.№1696/2010г. по описа на РС –
Кюстендил и образувано изп.д.№20227420400184 по описа на ЧСИ В. А .А., рег.№***
КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Кюстендил.Наред с горното ЕТ“***“ е осъден
да заплати на „**„ ЕАД , с ЕИК ** на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение, възлизащо на 100.00 лв.
В законоустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от адв.К.
1
С., като пълномощник на ЕТ“***“, ЕИК ***, представлявано от Е. Г. А. , със съдебен адрес:
гр.К., ул.“***“***В жалбата е обосновано становище, за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Жалбоподателят настоява, че след
19.02.2014г., когато взискателят е поискал запор на трудови възнаграждения на ищеца, след
постановяване на ТР №3/2020г. на ОСГТК, с което са били преразгледани съществени
въпроси, свързани със спиране и прекъсване на давността, до прекратяване на
изпълнителното производство на 01.04.2021г. не са били предприети каквито и да било
изпълнителни действия и прилагани изпълнителни способи, предвид и настъпила
перемпция.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Много подробно
са разгледани съдържащите се в ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. ОСГТК –
разяснения и тълкуване на Закона , по въпросите касаещи давността и нейното спиране и
прекратяване.Изрично е подчертано действието на ППВС №3/2018г. на Върховния съд,
предвиждащо, че давност не тече докато трае изпълнителният ртносно вземането във връзка
с което е образувано изпълнителното дело.На това основание ППВС №3/18.11.1980г. е
обявено за изгубило значение.Същевременно е почертано, че до 26.05.2015г. т.е до изричната
му отмяна, се е прилагало ППВС №3/18.11.1980г., давност не е текла, а такава е започнала да
тече на 26.05.2015г., а по въпроса за момента от който поражда действие отмяната на ППВС
№3/1980г., на основание ТР №2/25.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК се сочи, че при
постановяване на тълкувателен акт, с който е изоставено предходно тълкуване, и се
възприема различно тълкуване , последващото тълкувателно решение няма подобно на
първоначалното обратно действие и се прилага от момента ,в който е обявено по съответния
ред.От този момент, престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт , обявен за
изгубил сила.В допълнение към горното е споменато и решение №451 от 29.03.2016г.,
постановено по гр.д.№2306/2015г. ВКС, ІV г.о, който на въпроса изтекъл ли е двугодишния
преклузивен срок по чл.433, ал.1 т.8 ГПК и 5 годишната погасителна давност, в случаите,
когато по искане на взискателя е образувано изпълнително дело и с молбата за образуване е
поискано извършване на определени изпълнител и даденото разрешение, че искането на
взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, но за да
породи прекъсващ ефект е необходимо това действие да бъде уважено от съдебния
изпълнител и да бъде реално предприето.Действията на съдебния изпълнител спрямо
искането на взискателя имат ретроактивен ефект.Извън горното в жалбата е отбелязано, че
от момента, в който е предприето последното валидно изпълнително действие –
27.10.2011г.и в последствие същото е перемирано по силата на закона на 27.10.2013г., други
валидни изпълнителни действия не са извършвани и същото е погасено по давност,
доколкото до 26.06.2015г. давност не е текла, а след тази дата задължението е погасено по
давност.Въззивникът счита, че в продължение на определен период от 7 години, не са
предприемани изпълнителни действия.Действия, насочени върху несъществуващи банкови
сметки и несъществуващи вземания, не са действия спиращи или прекъсващи давността,
според жалбоподателя.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок по
2
делото е постъпил отговор на жалбата, подадена от юрисконсулт С. Д., в който са
противопоставени доводи за неоснователност.Ответникът оспорва приложимост на
абсолютна погасителна давност в производството, като поддържа, че действието на
разпоредбата на чл.112, ал.1 ЗЗД/ ДВ бр.102/2020г/ - намира проявление за настъпили след
влизане в сила на посочената правна норма обстоятелства , като е неприложима за вземания
от търговска дейност.За вземанията в разглежданата облигационна връзка е приложима
общата 5 годишна давност, предвид и факта, че след обявяване на ТР №2/26..06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г. ОСГТК на ВКС, в хода на образуваното изпълнително производство, са
налагани запори , насрочен опис, подавани са молби за осъществяване на определен
изпълнителен способ, изпращани запорни съобщения, действия които на основание
даденото тълкуване са прекъсващи течащата давност, поради което към момента на
образуването на последното изпълнително дело давността не е била изтекла, с оглед
разпоредбата на чл.116 б.“в“ ЗЗД поддържат становище за неоснователност на жалбата.Сочи
се съдебна практика – ТР №3/2020г., ТР№3/2015г.,решение №170/17.09.2018г. на ВКС по
гр.д.№2382/2017г.,четвърто г.о; решение №37/24.02.2021г. гр.д.№1747/2020г., четвърто г.о. и
се акцентира на обстоятелството, че наличието или отсъствието на средства в банковата
сметка, няма отражение върху валидността на наложен запор на средства, обуславяйки само
недължимост на сторените разноски от длъжника.В съответствие с изложеното е искане за
потвърждаване на обжалваното решение.Претендират се разноски.
Нови доказателства страните не са посочили.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. Приема се, че въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г. о.; №
95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09
г. на IV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на IV г. о) .
Решението е валидно и допустимо. Изготвено е от надлежен орган, функциониращ в
надлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда е разбираема. (Решение №
1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).Съдът
се е произнесъл по надлежно предявен иск в обема на търсената защита, определен с
изложените в исковата молба фактически обстоятелства и формулирания петитум.
В отговор на доводите в жалбата и като се има предвид даденото с Постановление
ППВС №3/18.11.1980г тълкуване относно прилагането на давността, в условията на висящ
изпълнителен процес както и последвалото Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по
тълк.д.№2/2013г. ОСГТК , следва да се отбележи, че до постановяването на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. , ОСГК в хода на образуваното през 2010г., на
основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№1696/2010г. изпълнително производство, с
оглед посоченото ППВС №3/18.11.1980г. давност не е течала.Преди това на 27.10.2011г. е
било връчено запорно съобщение на банковите сметки на ЕТ“***“, ЕИК *** в „**“ АД.
след което с молба вх.000418/19.02.2014г. взискателят „**“ ЕАД е поискано налагане запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника по изп.д.№20107420400582/2010г.,
съобщението не е било връчено, поради ненамиране представител на фирмата на
адреса.Следва молба 0226/10.12.2014г.„***“ АД за налагане на запори върху сметки на
3
длъжниците, като присъединен взискател, следва друга молба вх.№02416/03.10.2016г. и
№01467/27.04.2017г. „***“ за налагане запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
С молба вх.№01431/08.06.2016г. е поискано налагане възбрана върху принадлежащи
на ЕТ“***“ , ЕИК *** недвижимости, както следва: ½ поземлен имот, пл.№5, парцел 11,
площ по док.-586.00 дка, с.Б., общ.К., имотна партида 43550, ½ сграда площ по документи
60.00 кв.м., с.Б., общ.К., имотна партида 43551, ½ сграда , площ по документи 00.00 кв.м.,
с.Б., общ.К., имотна партида 43552.
През 2017г. ЕТ“***„ е направил плащания в полза на „**“ ЕАД за суми 19.93 лв,
84.00 лв, , а през 2018 -103.13 лв, 72.58 лв, 38.40 лв, , като в основания за плащанията са
посочени изп.д.№584/2010г. такси.
С молба 06.06.2018г. ответникът „**“ ЕАД е направил искане за имуществени
справки и налагане запори върху вземания и установени недвижим имоти.
През 2019г. е наложен запор върху трудови възнаграждения Е. А., - запорно
съобщение 11.12.2019г.
С Постановление от 13.01.2020г. производството по изпълнителното дело е
прекратено по отношение на ЕТ“***“, а с Постановление от 01.04.2021г. е постановено
прекратяване на изпълнителното дело и по отношение на останалите длъжници – М. Ц. А.,
егн **********, В. И. К.ов, ЕГН *** и Е. Г. А. , ЕГН **********.
Последващо прекъсване на давността е настъпило през 2022г., когато е била
подадена молба от „**“ АД за образуване на изпълнително производство, за сумите , за
които е издадена заповед за изпълнение №1233/02.06.2010г. по ч.гр.д.№1696/2010г. Районен
съд – Кюстендил, и съдържаща изрично искане за налагане запори върху сметки и
възбрани върху недвижим имоти, на основание справки в БНБ и последвалите след
справки за имущественото състояние на длъжника, наложен запор върху всяко
възнаграждение за труд , платимо на длъжника Е. А., след което е подадена исковата молба,
по която е образувано настоящото производство.
Изпълнителният лист, издаден по ч.г.д.№ 1696/2010г. ,№1706/2010г. предвижда
заплащане от ЕТ“***“, БУЛСТАТ ***, с адрес обл.К., общ.К., гр.“К.“, жк“**“ *** , М. Ц. А.,
гр.К., ул.“***“ ,бл.*** ,ЕГН ********** , В. И. К.ов, ЕГН ********** , с адрес гр.К.,
ул.“***“, бл.*** на суми, по Договор за кредит №58/25.07.2008г., както следва: 16 299.58 лв
– от които главница 14810.33 лв, лихва за периода 25.03.2009г. до 30.05.2010г., в размер на
1339.25 лв, и заемни такси в размер на 150.00 лв, както и законна лихва върху главницата,
считано от 31.05.2010г- до окончателното изплащане, на вземането и съдебни разноски в
размер на 901.98 лв, от които 325.99 лв платена държавна такса и 575.99 лв- адвокатско
възнаграждение.
С оглед изложените обстоятелства, следва, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Съображения:
Няма спор за това, че на основание чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, на основание
чл.111б.“а“ ЗЗД с изтичане на 3 – годишна давност се погасяват вземанията за лихви и други,
а на основание чл.117 ЗЗД -от прекъсването на давността почва да тече нова давност.(Ал. 2,
изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години.
Видно от посоченото по горе, предмет на принудително удовлетворяване в случая са
сумите 16 299.58 лв – от които главница 14810.33 лв, лихва за периода 25.03.2009г. до
30.05.2010г., в размер на 1339.25 лв, и заемни такси в размер на 150.00 лв, както и законна
лихва върху главницата, считано от 31.05.2010г- до окончателното изплащане, на вземането
и съдебни разноски в размер на 901.98 лв, от които 325.99 лв платена държавна такса и
575.99 лв- адвокатско възнаграждение.
На основание чл.114 ЗЗД – давността започва да тече от момента, когато вземането е
станало изискуемо. На основание чл.116 ЗЗД - давността се прекъсва: а) с признаване на
4
вземането от длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; в) с
предприемане на действия за принудително изпълнение В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, са разгледани хипотезите в които при образувано изпълнително
производство настъпва прекъсване на давността.Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.Прието е
също така, че доколкото в изпълнителното производство за събиране на парични вземания
могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети
задължени лица,прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за 13 доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
Както сам жалбоподателят е отбелязъл в жалбага, до постановяване на посоченото
Тълкувателно решение е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
Пленум на ВС, относно погасителната давност при принудително изпълнение, като се
приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудително осъществяване на вземането.
Вземанията са удостоверени с изпълнителен лист, сочещ на влязло в сила решение,
това качество е признато и на постановяваните в хода на заповедно производство актове,
следователно считано от 17.06.2010г. започва да тече 5 годишен срок, през който ако не
бъдат предприети действия за принудителното му удовлетворяване, вземането се погасява
по давност. До постановяване на Тълкувателно решение от 26.06.2015г. давността не е
течала. След 26.06.2015г. до образуване на делото на основание искова молба 04.04.2023г.,
са извършвани действия – искания за налагане на запори на сметки и недвижимости,
представляващи действия прекъсващи давността, между които отделни действия, видно от
гореизложеното не е изминал период от 5 години, искане запор банкови сметки –
27.10.2011г. запор сметки – след три години, молба 02261/10.12.2014г. „***“ АД – искане
запор сметки, молба №02416/03.10.2016г. и №01467/27.04.2017г 27.04.2017г., А. е направил
плащания - признание на вземането , 06.06.2018г. искане за запор на сметки, 2019г. искане
запор трудови възнаграждения, молба 14.03.2022г. – искане запор сметки, запор но
съобщение -28.03.2023г.
Подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлен.Предвид
неоснователността на жалбата разноски на въззивниа не се следват.По искане на ответника
за заплащане на разноски при условията на чл.78, ал.8 ГПК, следва да бъде определено и
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 650.00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №1146/07.12.2023г. на Кюстендилския
районен съд по гр.д.№723/2023г.
ОСЪЖДА ЕТ“***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.К., ж.к.“**“,
бл.*** да заплати на „**“ ЕАД, ЕИК ** , със седалище и адрес на управление : гр.С.,
ул.“**“** разноски за производството, за юрисконсултско , възнаграждение 650.00 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на същите..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6