№ 303
гр. П***, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220102981 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез пълномощника адвокат К. твърди,
че на *** г. между кредитора „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и
кредитополучателя М. П. К. е бил сключен договор за потребителски кредит
№ ***, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на
кредитополучателя заем в размер на 19 500 лв., а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срок до
15.04.2018 г. при ГПР в размер на 8.06 % и ГЛП равен на сбора на банковия
лихвен процент за потребителски кредити на банката (4.90 %) и
преференциална лихвена надбавка в размер на 2.50 % пункта за срока на
издължаване на кредита. Твърди, че след усвояване на кредита длъжникът е
погасил част от месечните вноски, след което е преустановил плащанията,
като остава непогасено задължение в размер на 20 296.28 лв., от които:
главница в размер на 16 173.58 лв. и договорна лихва в размер на 4 122.70 лв.
Твърди, че вземането е станало изцяло изискуемо след изтичане на крайния
срок за издължаване на кредита. Поддържа, че е придобил вземането по
договора за потребителски кредит по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия), сключен между „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД на 28.09.2012 г., и
приложенията към него, като за цесията длъжникът бил уведомен от
цесионера в качеството му на пълномощник на цедента и втори път – с
връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление,
изходящо от предишния кредитор. Твърди, че за събиране на вземанията по
договора се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
1
№ 1863/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, против която е
постъпило възражение от длъжника. Поради това моли да бъдат установени
вземанията по договора за потребителски кредит, както следва: главница в
размер на 3 000 лв. (частично от общо дължимата главница в размер на
16 173.58 лв.) и лихва за забава за периода от 30.04.2018 г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в размер на
810.83 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението 01.06.2021 г., до окончателното изплащане
на сумата. Претендира присъждане на разноските в исковото и заповедното
производство. В случай на отхвърляне на иска прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника с оглед на
правната и фактическа сложност на делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. П. К. чрез
пълномощника адвокат Карабойчева признава сключването на договора за
потребителски кредит с праводателя на ищеца, но намира исковата молба за
нередовна, тъй като предмет на делото е частичен иск, а ищецът не е уточнил
коя част от цялото вземане е предявил в заповедното производство, респ. в
исковото производство, с оглед обстоятелството, че вземането не е
възникнало с изтичане на крайната падежна дата – 15.04.2018 г., а е
разсрочено на 120 месечни погасителни вноски всяка с падеж 15-то число на
месеца. Поради това счита, че ищецът следва ясно и конкретно да посочи кои
точно падежирали вноски по погасителния план е предявил в заповедното,
респ. в исковото производство. Прави възражение за неизпълнен договор от
страна на цедента, тъй като банката е предоставила средствата от кредита на
трето лице, а извършените погашения не са извършени от ответника. Прави
възражение, че са погасени с 5-годишната давност по чл. 110 от ЗЗД всички
вноски за главница по погасителния план, падежирали преди 01.06.2016 г. В
този смисъл счита, ако предмет на частичния иск са вноски, обхванати от
правопогасяващото възражение искът следва да се отхвърли с присъждане на
разноски за ответника. Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представения по
делото договор за потребителски кредит по кредитни програми № *** от ***
г., че между третото неучастващо по делото лице „Сибанк“ АД и ответника
М. П. К. е бил сключен договор, по силата на който банката се е задължила да
предостави на длъжника потребителски кредит в размер на 19 400 лв. със срок
на издължаване 120 месеца при ГПР в размер на 8.06 % и ГЛП, равен на сбора
на банковия лихвен процент за кредити в национална валута на банката плюс
преференциална лихвена надбавка в размер на 2.50 пункта за срока на
издължаване на кредита. Към датата на сключване на договора банковия
лихвен процент за кредити в национална валута е в размер на 4.9 %. Срокът
за усвояване на кредита е 14.05.2008 г., като същият се усвоява еднократно
чрез заверяване на банкова разплащателна или картова сметка с титуляр
2
длъжника.
На 28.09.2012 г. между „Сибанк“ ЕАД и „Еос Матрикс“ ООД е бил
сключен договор за прехвърляне на парични вземания, съгласно който
цедентът „Сибанк“ ЕАД продава вземания към свои длъжници, а цесионерът
„Еос Матрикс“ ООД купува вземания, които са притежание на цедента и са
подробно описани в Приложение № 1 към договора за цесия.
Под № 2532 в Приложение № 1 към договора фигурира вземане от
длъжника М. П. К. по договор за потребителски кредит № ****** от *** г. с
първоначален размер на кредита 19 400 лв., остатъчна главница в размер на
16 173.58 лв. и остатъчна лихва в размер на 4 122.70 лв.
На 01.11.2012 г. цедентът „Сибанк“ ЕАД е потвърдил извършената
цесия на всички вземания, цедирани от банката на „Еос Матрикс“ ООД
съгласно договора за прехвърляне на вземания от 28.09.2012 г. с подробно
индивидуализирани парични вземания, описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за цесия.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 16.11.2012 г.
„Сибанк“ ЕАД е упълномощил „Еос Матрикс“ ООД да изготвя, подписва и
предприема действия по връчване на уведомления по образец спрямо
длъжниците съгласно разпоредбата на чл. 99, предл. 3 от ЗЗД.
С пълномощно от 03.06.2013 г. цесионерът е упълномощил Адвокатско
дружество „Иванов и Денев“ да уведомява всички длъжници по
законоустановия ред и съгласно одобрените образци към съответния договор
за цесия (прехвърляне на вземанията), сключен между „Сибанк“ ЕАД и „Еос
Матрикс“ ООД на 28.09.2012 г.
На 21.09.2020 г. до М. П. К. е изпратено уведомление за извършено
прехвърляне на вземания с изх. № 5702/21.09.2020 г., което се е върнало в
цялост с отбелязване: „Преместен в чужбина“.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата
експертиза кредитът е усвоен изцяло от М.К. на *** г. По кредита е платена
главница в размер на 3 226.42 лв. и договорна лихва в размер на 6 615.61 лв.
Към датата на падежиране на договора по погасителен план – 15.04.2018 г.
остават дължими главница в размер на 16 173.58 лв. и договорна лихва в
размер на 1 506.12 лв. За периода от 16.04.2018 г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 01.06.2021 г. се дължи законна лихва в
размер на 5 135.52 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
против която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от
3
длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Налице е идентичност между вземанията, предмет на заповедното
производство, и вземанията, заявени пред исковия съд. Същите са в
достатъчна степен индивидуализирани в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение с посочване на основанието, от което произтичат – договор за
потребителски кредит по кредитни програми № *** от *** г., сключен между
„Сибанк“ АД и М. П. К., вида на вземанията – главница и лихва за забава, и
техния размер – главница в размер на 3 000 лв., предявена частично от общо
дължимата главница в размер на 16 173.58 лв., и лихва за забава върху
претендираната главница в размер на 810.83 лв., дължима за периода от
30.04.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. С оглед указанията на заповедния съд по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяване на иск за установяване на вземанията пред
исковия съд са заявени същите вземания, така както са индивидуализирани в
заповедното производство. По реда на чл. 143, ал. 1 от ГПК в първото по
делото съдебно заседание ищецът е уточнил с оглед направеното от длъжника
възражение за погасяване по давност, че вземането за главница се претендира
за периода от 01.06.2016 г. до 01.06.2021 г. Това уточнение не променя
предмета на делото, така както е бил заявен в заповедното производство и не
води до недопустимост на исковото производство.
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на главница и лихва за забава по договор за потребителски
кредит.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който
кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
отпуснатата в заем сума, настъпване на изискуемостта на вземането и
надлежното прехвърляне на вземането по договора в полза на ищеца.
Осъществяването на тези правнорелевантни факти следва да бъде установено
по делото при условията на пълно и главно доказване, като тежестта за това е
на ищеца.
Ответникът е направил възражение за неизпълнен договор, което е с
правно основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, и възражение за погасяване по давност
на вземането за главница, което е с правно основание чл. 110 от ЗЗД.
Ответникът не оспорва съществуването на валидно облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит с третото неучастващо
по делото лице „Сибанк“ АД, а и този факт се установява от представения по
делото договор, сключен в писмена форма, подписан от двете страни в
правоотношението и имащ необходимото съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ във
връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД съдържание. Поради това съдът приема, че
договорът за потребителски кредит е надлежно сключен и е породил валидна
4
облигационна връзка между страните по него.
Кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на длъжника
сумата на отпуснатия кредит още на *** г., като това се установява от
заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът цени като
компетентно, обективно и обосновано изготвено. По делото липсват данни,
които да подкрепят твърдението на ответника, че кредитът е усвоен от трето
лице. Такова не фигурира в договора за кредит, който е сключен единствено с
длъжника М. П. К. и предвижда изрично в чл. 2, ал. 3, че кредитът се усвоява
еднократно, чрез заверяване на банкова разплащателна или картова сметка с
титуляр длъжника. В този смисъл е и заключението на съдебно-
икономическата експертиза, според което кредитът е усвоен изцяло от М. П.
К..
Надлежното изпълнение на задълженията на кредитора е породило
насрещното задължение на длъжника да върне предоставения кредит при
условията и в срока, уговорени между страните. Съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза по кредита са постъпили плащания, с
които е погасена главница в размер на 3 226.42 лв. и договорна лихва в размер
на 6 615.61 лв. Остават дължими главница в размер на 16 173.58 лв. и
договорна лихва в размер на 1 506.12 лв.
Ответникът е оспорил като погасени по давност вземанията за главница,
дължими преди 01.06.2016 г., но както се посочи по реда на чл. 143, ал. 1 от
ГПК ищецът е уточнил, че претендира частично главница за периода от
01.06.2016 г. до 01.06.2021 г., по отношение на която няма заявено
възражение за давност.
Ищецът се легитимира като кредитор на основание сключения на
28.09.2012 г. между първоначалния кредитор „Сибанк“ ЕАД и ищеца „Еос
Матрикс“ ООД договор за прехвърляне на парични вземания, имащ за
предмет съгласно Приложение № 1 вземанията по договора за потребителски
кредит, сключен на *** г. между „Сибанк“ АД и ответника М. П. К..
Обстоятелството дали уведомяването за извършената цесия по смисъла на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД е достигнало до длъжника е без правно значение, щом той не
противопоставя възражение, че е платил задължението на предишния
кредитор – Решение № 93 от 28.02.2018 г., постановено по т.д. № 60268/2016
г. на ВКС, II г.о. От друга страна за прехвърляне на вземането длъжникът е
уведомен от ищеца-цесионер въз основа на упълномощаване от предишния
кредитор с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в
т.ч. уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземанията, което
обстоятелство, настъпило след предявяване на исковата молба, съдът е
длъжен да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
При тези данни съдът намира, че предявените искове са основателни и
доказани. Съгласно приложения към договора за потребителски кредит
погасителен план дължимата след 01.06.2016 г. главница е в размер на 5
886.30 лв. От тази сума ищецът претендира частично сумата от 3 000 лв.,
5
дължимостта на която следва да му бъде призната. Размерът на законната
лихва за периода от 30.04.2018 г. до 01.06.2021 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, установен от съда
по правилата на чл. 162 от ГПК, е 940.83 лв., но с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес в полза на ищеца следва да бъде признато
съществуването на вземане за законна лихва в заявения размер от 810.83 лв.
С оглед изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, а на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в исковото и
заповедното производство съгласно представения списък на разноските по чл.
80 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
П. К., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „С*** Б***“ *** дължи на „Еос
Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С***, район
В***, ж.к. „М*** д***“, ул. „Р*** П***-К***“ ***, представлявано от
управителя Р*** И*** М***-Т***, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД главница за периода от 01.06.2016 г. до
01.06.2021 г. в размер на 3 000 лв., частично от общо дължимата главница в
размер на 16 173.58 лв. и лихва за забава върху предявената главница в размер
на 810.83 лв. за периода от 30.04.2018 г. до 01.06.2021 г. на основание договор
за потребителски кредит по кредитни програми № *** от *** г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 1863/2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „С*** Б***“ ***
да заплати на „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С***, район В***, ж.к. „М*** д***“, ул. „Р*** П***-К***“
***, представлявано от управителя Р*** И*** М***-Т***, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК разноски в исковото производство за държавна такса в
размер на 76.22 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. и
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 76.22 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6