Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 16.10.2020 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2694 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове  с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и 3-то  от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

              Гр.д. №819 /2017 год. на ЛРС е образувано по предявен от М. Е. Я., ЕГН **********, от гр. *****срещу Д.Д.Б. ***, за неизплатена актуализирана арендна вноска за стопанската 2015/2016 год. в размер на 1740 лв. (по 50 лв./дка), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.12.2016 год. до завеждането на иска, в размер на 50 лв.

              С отговора си на исковата молба ответникът Д.Д.Б. е предявил срещу третите лица С.М.Г., Е.М.Я. и Е.С.Я. обратен иск с цена 10015,67 лв., от които 8021 лв. – недължимо получени рентни плащания за стопанските 2013-2015 год. и 1994,67 л. – обезщетение за забава от датите не извършените плащания до завеждането на иска.

              Първоначално обратният иск е приет за съвместно разглеждане в процеса, а в последствие, с определение на съда е отделен и по него е образувано настоящото производство.

              Гр.д. № 819/2017 год. на ЛРС е приключило. С Решение № 22/19.01.2018 год. съдът е изменил, на осн. чл. 16, ал. 5 от ЗАЗ Договорът за аренда на земеделска земя от 27.04.2011 год., вписан в Сл.вп. Лом под № 4050/27.04.2011 год., т. 11, акт 3, сключен между С.М.Г., Е.М.Я. и Е.С.Я., заместени от М. Е. Я. като арендодател по отношение на Пи с идентификатор 44238.7.3 (новообразуван от ПИ с идентификатор 44238.26.4, с площ 11670 кв.м. и от друга страна – Д.Д.Б., в частта относно размера на договореното арендно плащане от арендатора, считано от стопанската 2015/2016 год., от 35 лв./дка на 45 лв./дка и е осъдил Д.Д.Б. да заплати на М. Е. Я. сумата от 1566,14 лв., представляваща арендно плащане за стопанската 2015/2016 год., лихва за периода 01.12.2016 – 16.03.2017 год. в размер на 46,55 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 17.03.2017 год. до окончателното плащане.

              С Решение № 65/23.05.2018 год., по в.гр.д. № 91/2018 год. на МОС, първоинстанционното решение по гр.д. № 819/2017 год. на ЛРС е обезсилено като недопустимо в частта, в която е изменен на осн. чл. 16, ал. 5 ЗАЗ арендния договор в частта относно размера на дължимото арендно плащане от 35 лв./дка на 45 лв./дка, считано от 2015/2016 год. Решението на ЛРС е отменено в частта, в която е уважен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 8 ЗАЗ и Д.Д.Б. е осъден да заплати на М. Е. Я. сумата над 691,88 лв. до присъдения размер от1566,14 лв.

              Твърди се в исковата молба, че на 27.04.2011 год .ищецът Д.Д.Б. като арендатор е сключил аренден договор с ответниците С.М.Г. и Е.М.Я., чрез общият им пълномощник Е.С.Я.. Договорът бил за трите имота с обща площ от 72,885 дка – ПИ с идентификатори: 44238.7.3 – с площ 45815 кв.м., 44238.26.4 – с площ 11670 кв.м. и 44238.29.14 – с площ 45815 кв.м.

              На 11.04.2012 год. ответниците С.Г. и Е.Я. извършили помежду си доброволна делба, като след подялбата, на 13.06.2012 год. отв. Е. Я. дарила на сина си М. Е. Я., ищец по гр.д. № 819/2017 год. на ЛРС седем земеделски имота, от които три, с идентификатори 44238.26.4 – с площ от 11670 кв.м., 44238.29.14 – с площ от 15400 кв.м. и 44238.7.27 – с площ от 7733 кв.м., новообразуван след делбата от ПИ с идентификатор 44238.7.3. Общата площ на трите имота, предмет на арендния договор, придобити от М. Я. чрез дарението от майка му била 34803 кв.м.

              От своя страна на 09.07.2012 год. отв. С. Г. продала на АГРИВО ООД, ЕИК *********своя имот с идентификатор 44238.7.58, с площ от 45815 кв.м., новообразуван след делбата от имот 44238.7.3.

              Така, след делбата и прехвърлителните сделки, за стопанската 2012/2013 год. и трите имота, предмет на сключения аренден договор били собственост на други лица: на М. Е. Я. – общо 34,803 дка, на Р.В.Ц. – общо 7,411 дка, на А.Н. А.– общо 7,732 дка, на С.Н. Б. – 7,732 дка, на П.В. А. – 7,474 дка и на Агриво ООД – 7,733 дка.

              Твърди се в исковата молба, че въпреки, че по силата на закона – чл. 3, ал. 4 ЗАЗ след прекратяването на съсобствеността и разпоредителнита сделки всеки от приобретателите е придобил самостоятелни права по арендния договор, а правата на прехвърлителите са прекратени, отв. Е.С.Я. като пълномощник на отв. С.Г. и Е.Я. продължил да получава договорената рента. Така ищецът му платил с РКО договорените суми и бонуси за лоялност както следва:

              - на 08.09.2012 год. – за стопанската 2011/2012 год. – 30 лв./дка за 72,885 дка, или общо 2186 лв.;

              - на 27.09.2012 год. – за стопанската 2012/2013 год. – 30 лв./дка за 72,885 дка, или общо 2186 лв.;

              - на 08.10.2014 год. – за стопанската 2013/2014 год. – 35 лв./дка за 72,885 дка, или общо 2555 лв.;

              - на 29.10.2015 год. – за стопанската 2014/2015 год. – 45 лв./дка за 72,885 дка, или общо 3280 лв.

              Ищецът счита, че сумите, платени за стопанските 2012/2013, 2013/2014 и 2014/2015 години, общо в размер на 8021 лв. е недължимо платено, като платено на отпаднало основание и с тази сума ответниците неоснователно са се обогатили.

              За това се иска да бъдат осъдени ответниците С.М.Г., Е.М.Я. и Е.С.Я. да заплатят на ищеца Д.Б.Д. сумата от 8021 лв. – с която неоснователно са се обогатили и сумата от 1994,67 лв. – обезщетение за забава от съответните плащания до 16.05.2017 год.

              В отговора си отв. Е.С. оспорва исковете, като счита, че отношенията му с ищеца са били регулирани от аренден договор от 27.04.2011 год., по силата на който арендодатели са С.М.Г., Е.М.Я., Р.В. Ц. и брат й П. В.А., А.Н. А., С.Н. Б.. Той самият бил действал като пълномощник при сключването на арендния договор и при получаването на рентните плащания.

              В отговора си отв. С.М.Г. въвежда възражения за нередовност на исковата молба, а по същество счита исковете за неоснователни по отношение на нея, тъй като е отчуждила имота си, 44238.7.57 с площ от 7733 кв.м., представляващ част от един от процесните имоти – ПИ с идентификатор 44238.7.3.

              Признава, че при сключванетона арендния договор е била представлявана от пълномощника си, отв. Е.Я.. Въвежда и възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Оспорва и размерът на сумите, за които се твърди, че са платени. Оспорва представените РКО, а представеното платежно нареждане с получател П.А. счита за неотносимо.

              С Определение от 28.03.2018 год., настоящото производство е спряно до приключването на гр.д. № 819/2017 год. на ЛРС.

              След възобновяването на делото и с оглед указанията на съда, дадени при условиятана чл. 129, ал. 4 ГПК, с уточнителна молба от 03.12.2018 год. ищецът заявява отказ от предявения иск срещу отв. С.М.Г. и отказ от предявения иск срещу отв. Е.М.Я..

              Уточнява, че претендира само от отв. Е.С.Я., да бъде осъден да му заплати сумата от 7419,56 лв., откоято 4376,20 лв. – получена без правно основание и сумата 3043,36 лв. – получена на отпаднало основание, както и сумата от 1896,81 лв., представляваща законна лихва върху главниците от датата на плащането до 16.05.2017 год., както и законната лихва върху главниците от  предявяването на иска до окончателното плащане.

              Така уточнената претенция обосновава с факти, които е узнал в хода на гр.д. 819/2017 год. на ЛРС, а именно, че след разпореждането с имотите, отв. Е. Я. е действал като пълномощник и на новия собственик, своя син М. Я. по отношение на рентните плащания за имоти с обща площ 34,843 дка (общо 2787,44 лв. за срока на договора) и затова претендира платеното за останалата част от имотите предмет на договора – 3043,36 лв., които му били платени на отпаднало основание. Изобщо без основание пък ответникът бил получил сумата от 4376,20 лв.

              В допълнителния отговор по уточнената искова молба отв. Е. Я. по същество оспорва исковете.

              С протоколно определение от 22.05.2019 год. производството срещу ответниците С.М.Г. и Е.М.Я. е прекратено поради отказ от предявените искове.

              Прието е и заявеното намаление в цената на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а и е установено по делото, че на 27.04.2011 год. между С.М.Г. и Е.М.Я., чрез пълномощника Е.С.Я., като арендодатели и ищеца Д.Д.Б. като арендатор е сключен петгодишен аренден договор за три земеделски имота, находящи се в землището на гр. Лом, с обща площ на имотите 72885 кв.м:

1. ПИ 44238.7.3 – 45815 кв.м.,

2. ПИ 44238.26.4 – 11670 кв.м. и

3. ПИ 44238.29.14 – 15400 кв.м.

На 11.04.2012 год. е извършена между шестимата наследници на А. Г. *** доброволна делба на единия от трите имота, предмет на арендния договор – ПИ с идентификатор 44238.7.3, с площ от 45815 кв.м и той бил бил раздробен, като:

1. в дял на Р.В.Ц.били поставени ПИ с идентификатори: 44238.7.53 – с площ от 7411 кв.м., образуван след раздробяванена ПИ 44238.7.3 и  44238.30.12 – с площ 322 кв.м.

2. в дял на А.Н.А.бил поставен,ПИ 44238.7.55 – с площ от 7732 кв.м., обособен след раздробяване на ПИ 44238.7.3

3. в дял на С.Н.Б.бил поставен,ПИ 44238.7.56 – с площ от 7732 кв.м., обособен след раздробяване на ПИ 44238.7.3

4. в дял на Е.М.Я. бил поставен ПИ 44238.7.57 – с площ от 7733 кв.м., обособен след раздробяване на ПИ 44238.7.3

5. в дял на С.М.Г. бил поставен ПИ 44238.7.58 – с площ от 7733 кв.м., обособен след раздробяване на ПИ 44238.7.3

6. в дял на П.В.А.бил поставен ПИ 44238.7.54 – с площ от 7474 кв.м., обособен след раздробяване на ПИ 44238.7.3 и ПИ 44238.30.55 с площ 258 кв.м.

С н.а. за дарение от 13.06.2012 год. Е.М.Я. дарила на сина си М. Е. Я. три свои имота – ПИ 44238.29.14 с площ от 15400 кв.м., ПИ 44238.26.4 с площ 11670 кв.м. и ПИ 44238.1.76 с площ 1004 кв.м.

С н.а. за дарение от 01.11.2012 год. Е.Я. дарила на сина си М. Я. и своя ПИ с идентификатор 44238.7.57.

Така М. Я. придобил собствеността върху 34803 кв.м. от общо 72885 кв.м., предмет на арендния договор, сключен с ищеца. От тях – около една шеста от единия и изцяло – другите два имота.

От своя страна на 09.07.2012 год. С.М.Г. продала на АГРИВО ООД ПИ с идентификатор 44238.7.58.

С Пълномощно от 19.06.2012 год., с нот.заверка на подписа рег. № 2029 на нот. О. Каменов, рег. № 178 в РНК, р-н на действие РС Берковица, М. Е. Я. упълномощил баща си Е.С.Я. да го представлява във връзка с дарените му имоти от него и майка му, включително да получава рентни плащания и да се разпорежда с имотите.

С Пълномощно от 19.12.2008 год., с нот.заверка на пописите рег. № 25148 и 25150 на нот. Д. М., рег. № 393 в РНК, н-н на десйствие ЛРС, С.М.Г. и Е.М.Я. упълномощили Е.С.Я. да ги представлява във връзка с имотите, наследени от Л. С. Г.,*** и А. Г. А., в т.ч. имот № 007003 от 45,817 дка.

С РКО от 08.09.2012 год. отв. Е.Я. е получил от ищеца Д.Д. 2186 лв. – рента за земеделска земя (77,885 дка по 30 лв.) На 27.09.2014 год. – 2186 лв., на 08.10.2014 год. – 2555 лв. (по 35 лв.), а на 29.10.2015 год. – 3280 лв. (по 45 лв.)

С преводно нареждане от 05.04.2017 год., в хода на гр.д. № 819/2017 год. на ЛРС, на третото лице П.А. са преведени 155 лв., с посочено основание наем земя и без допълнителна конкретизация.

С Декларация от 12.06.2019 год. третото лице П.П.А. изрично заявява, че до края на действието на договора с ищеца Д.Д. единствен техен пълномощник е бил отв. Е.Я..

С пълномощни от 25.11.2015 год., с нот.заверка на подписите рег. № 22570 и 22568 на нот. Иван Дахтеров, рег. № 39 в РНК, р-н на д-е СРС, А.Н.А.и С.Н.Б.също са упълномощили отв. Е. С.Я. да ги представлява във връзка с имотите им.

От правна страна:

              Иска се: отв. Е.С.Я., да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7419,56 лв., от която: 4376,20 лв. – получени без правно основание и 3043,36 лв. – получени на отпаднало основание, както и сумата от 1896,81 лв., представляваща законна лихва върху главниците от датата на плащането до 16.05.2017 год., както и законната лихва върху главниците от  предявяването на иска до окончателното плащане.

              Така заявените главни претенции са квалифицирани като искове по чл. 59 ЗЗД, с което страните са се съгласили, въпреки наведените твърдения от ищеца, сочещи на иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД по отношение на претендираната сума от 4376,20 лв. (изначална липса на основание) и по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД по отношение на претендираната сума от 3043,36 лв. (отпаднало основание).

              За успешното провеждане на иска по чл. 55 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже правопораждащите правото му да иска връщане на дадено без основанание факти, включително и размера на даденото, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за получаване на сумата.

При исковата претенция по чл. 59 ЗЗД в тежест на ответника е да установи на какво основание са получени сумите и да докаже, че основанието не е отпаднало, т.е, че се е осъществило. Искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и намира приложение когато страната не разполага с друг, специален иск за да защити правото си.

В случая плащането е извършено от ищеца на основание сключеният на 27.04.2011 год. аренден договор.

Съгл. чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, ред. ДВ бр. 13/2007 год., действащ към момента на сключването на договора, когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

Съгл. чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ, приобретателят е длъжен да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване. Той не може да иска от арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към предишния арендодател до получаване на съобщението за заместването.

По делото ищецът-арендатор  нито твърди, нито ангажира доказателства да е бил уведомен за настъпилото заместване по договора от приобретателите. Твърдения или доказателства да е изпълнил два пъти задължението си за заплащане на рента също не въвежда.

От своя страна ответникът последователно поддържа и ангажира доказателства, че при сключването на арендния договор, а в последствие и при получаването на рентните плащания е действал като пълномощник на съсобствениците, а в последствие – на собствениците М. Я., П. Александров, А.А.и С.Б..

Следователно по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е извършвал плащане по арендния договор без основание или на отпаднало основание.

За това и главните искове по чл. 55, ал. 1 предл. 1-во и 3-то следва да се отхвърлят като недоказани.

Исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също подлежат на отхвърляне – първо, защото се претендират от датата на плащането, а не от датата на поканата за връщане, каквато покана не се установява, не се твърди и не се установява да е отправяна преди завеждането на иска и второ, защото като аксесорни претенции следват съдбата на главните искове.

При този изход от делото разноските следва да останат така, както са направени.

Това е така, защото макар и двете страни да претендират разноски, такива доказва само ищеца, който представя и списък по чл. 80 ГПК, но предвид отхвърлянето на исковете не му се дължат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно  основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и 3-то ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Д.Д.Б., ЕГН **********,***, срещу  Е.С.Я., ЕГН **********,***, за сумата от 7419,56 лв. (седем хиляди четиристотин и деветнадесет лева, 56 ст.), от която 4376,20 лв. – получена без правно основание и 3043,36 лв. – получена на отпаднало основание, както и за сумата от 1896,81 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и шест лева, 81 ст.), представляваща законна лихва върху главниците от съответната дата на плащането до 16.05.2017 год. (датата на предявяване на иска), ведно със законната лихва върху главниците от  предявяването на иска до окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: