Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.07.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 10624 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 13.04.2018 г., постановено по
гр.дело № 54932/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 126 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, че А.А.Д., ЕГН **********, дължи на „Т.-С.“-ЕАД, ЕИК*********следните
суми: 713,76 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода
май 2014 г.- април 2016 г., в имот с аб.№ 409997 и 55,06 лв., представляваща възнаграждение
за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, заедно със
законната лихва от 16.05.2017 г. до погасяване на задълженията, като са
отхвърлени иска за стойност на потребена топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 1059,53 лв. и за периода май 2013 г.- април 2014 г.,
и исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземания
за сумата 180,70 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.09.2014 г. до 04.05.2017 г. и за сумата 13,20 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга
дялово разпределение за посочения период. С решението на съда е осъдена А.А.Д.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.-С.“-ЕАД, ЕИК *******, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата 146,89 лв.- разноски в исковото и заповедното производство.
Срещу
решението на СРС, 126 с-в е постъпила въззивна жалба от „Т.-С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.С.Д. с искане
същото да бъде отменено, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни
искове за главница и за мораторна лихва за забава, над уважения до пълния предявен размер, и вместо това да
бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове в обжалваната
част. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни
разпоредби на закона, по съображения
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник А.А.Д., чрез пълномощника си Антон
Димитров оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съда жалбата, като
неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено
в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
Третото лице- помагач на страната на
ищеца- „ Т.“-ООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно,
в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност
на предявените установителни искове за главница и мораторна лихва за забава, в
частта в която са отхвърлени за разликата над уважения до пълния предявен
размер. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е
подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно
положение между страните и разрешаването на правния спор. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В
настоящия случай, основния и единствен довод изложен в жалбата, досежно
обстоятелството, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че са погасени
по давност всички дължими от ответницата суми за доставена топлинна енергия по
фактури за периода от м.05.2013 г. до м.12.2013 г., съдът намира за изцяло
неоснователен. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че вземанията на ищеца за периода- м.май 2013 год- м.април 2014 г. са
погасени по давност. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока, а
именно, че вземанията на ищеца по отношение на ответницата за цена на доставена
топлинна енергия, за периода- м.май 2013 год- м.април 2014 г. са погасени по
давност, са обосновани с оглед данните по делото. С оглед на което, исковата
претенция на ищеца за посочения период се явява неоснователна и като такава
подлежи на отхвърляне, поради което правилно първоинстанционния съд е отхвърлил
предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за стойност на потребена топлинна енергия за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 1059,53 лв. и за периода м.май 2013 г.-
м.април 2014 г.
На следващо място, в настоящия случай, предвид
липсата на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника- ищец във връзка с
незаконосъобразността на обжалваното решение, в частта в която е отхвърлен
предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за мораторна лихва за забава, въззивната проверка следва да се ограничи до
въпросите, за които въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна
проверка се установява, че първоинстанционното решение, в тази му част е
валидно и допустимо. Същото е и правилно, като не са нарушени императивни
материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към
мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК.
С оглед на така
изложените съображения, предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД в обжалваната
им част се явяват неоснователни и недоказани, и като такива правилно са били
отхвърлени от първоинстанционният съд.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
С оглед изхода на спора на въззивника- ищец не се следват разноски за настоящата инстанция. При
липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се
присъждат и на въззиваемата страна- ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В
с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.04.2018 г., постановено по гр.дело №
54932/2017 г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 126 състав, в обжалваната
част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
в процеса на „ Т.”-ООД, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД,
***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.