Р Е Ш Е Н И Е 260022
гр. П., 21.04.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен
съд, търговско отделение, в
открито заседание на двадесет и
девети март, две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Окръжен
съдия: Илиана Димитрова
при
секретаря А. Ненчева, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 148 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 380 КЗ във
връзка с чл.86 ЗЗД от ищцата А.И.К., ЕГН
********** ***, против ответника
"ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД - гр. София.
Цената на гравния иск е 250 000
лв. и има за предмет вземане за
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като пряка и непосредствена
последица от смъртта на майката на ищцата – П. Д.К., починала в следствие на
ПТП.
Акцесорната
претенция е заплащане на законната лихва върху обезщетението, считано от
28.01.2019 г. – след изтичане на 15-дни от датата на заявяване на
застрахователната претенция пред ответника- до окончателното плащане.
Претендират
се и разноските по делото.
Обстоятелствата,
на които се основават претенциите заплащане на застрахователно обезщетение и
законната лихва от страна на ответника, са следните:
Майката на ищцата - П.
Д.К., ЕГН-********** -починала при ПТП, настъпило на 22.12.2018 г. на път ІІ-84,
надлез при с. З. , Община- П..
Около 6.30 сутринта , л.а. марка ВАЗ 2106 рег.№ ***, управляван от Д. А. Г.,
се движел от с. Б. в посока с. З. , като
при лоши пътни условия- заледяване на
пътя и гъста мъгла, на надлеза на с. З.
загубил управление, завъртял се и последвал сблъсък с насрещно движещи
се микробус марка Мерцедес Спринтер per. № ***, управляван от Я.Д.Р.. В резултат на
удара на място починали водъчът на лекия автомобил и двама пътници в него, сред
които и П. Д.К..
Ищцата понесла тежки неимуществени
вреди от смъртта на нейната майка, с която и живеели в едно домакинство, заедно
със съпруга на пострадалата. За това и загубата в най- висока степен увредила
именно ищцата, тъй като била най-близка връзката между нея и починалата и
майка, с оглед непрекъснатите грижи, които е полагала починалата за страдащото
от вродено заболяване дете, поради което защитата на ищцата предварително
оценява претенциите за А.И.К. в размер на 250 000 лв.
След указания на съда по реда на чл.
145 ГПК, пълномощникът на ищцата допълни твръденията, на които основава иска за
присъждане на обезщетение в посочения размер, като в доклада по делото в първото
съдебно заседание се включиха следните обстоятелства:1.че ищцата ***,за което е
освидетелствана от ТЕЛК, а специфичните грижи, от които се нуждае поради това
си състояние са били осигурявани приживе от майката и 2. състоянието й се
влошило и бил определен по-голям процент инвалидност на дъщерята, след смъртта
на майката, като имало причинна връзка между загубата на най-близкия й човек и
невъзможността друго лице да го замести в грижите на ищцата и задълбочаването
на нейното състояние.Позовава се на решение на ЕЛК от 15.04.2021 г., но което
бе допуснато и прието като доказателство, тъй като отговаря на условията на чл.
147,т.2 ГПК.
В исковата молба се
твърди още, че ответникът бил застраховал гражданската отговорност на л.а. ВАЗ
2106 рег,№ *** , съгласно полица № BG /06/118000642559 от 23.02.2018 г. и
отговорял за вредите, причинени от застрахования на трети лица. Ищцата, заедно
с нейния баща и по-голяма сестра уведомили ответника за настъпилото
застрахователно събитие чрез уведомление
вх.№ 1 от 07.01.2019г., представили документите, с които разполагат,
включително протокол за ПТП и предявили претенции за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди- болки и
страдания от загубата на починалата П. Д.К.. По заявлението ответникът
образувал застрахователна преписка № 43072951900013, но ответника не се
произнесъл по претенцията, с мотив, че било необходимо да приключи образуваното
досъдебно производство и да се представят допълнителни документи-изброени в
приложеното писмо изх. № 0-92-4902/ 05.04.2019 г. Плащане по претенциите
съответно не било извършено.
Освен отговорността на застрахователя за
дължимото обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка
гражданска отговорност, поради забавата си ответникът дължал законна лихва след
изтичане на 15 работни дни от датата на заявяване на претенциите (чл. 497 ал. 1
т. 1 КЗ ) или считано от 28 .01.2019 г.
Ответникът е подал
писмен отговор, в който прави следните възражения:
1.Оспорва изцяло основателността на иска и наличието
на: непозволено увреждане (противоправно поведение, вреди, причинна връзка
между деяние и вреди), извършено от страна на водача на л.а. ВАЗ 2106 с ДК № ***.
Заявените
от ищцата обстоятелства и механизъм на ПТП, въз основа на които се правят
изводи за виновно и противоправно поведение на водача на л.а. ВАЗ 2106 с per. № ***, се базирали на
Констативен протокол за ПТП, който документ но можел да служи като
доказателство за противоправността на поведението на водача, за настъпилите
вреди или за причинната връзка между деянието и вредите. По делото нямало
никакви данни за противоправно и виновно поведение от страна на застрахования
при ответното дружество водач на л.а. ВАЗ 2106 с per. № ***. От приложените към
исковата мопба доказателства не ставало ясно нарушение на кои правила за
движение по пътищата е извършил водачът на л.а. ВАЗ 2106 с ДК № ***, което да
се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП,
Доколкото
договорната отговорност на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална на
деликната отговорност на застрахованото лице, за ответинка на този етап не било
налице основание за ангажиране отговорността на "ДЗИ - Общо
застраховане" НАД, във връзка с предявения иск.
Следвало
да се има предвид, че протоколът за ПТП, в частта относно механизма па ПТП, не
е официален свидетелстващ документ, тъй като длъжностното лице не с възприело
непосредствено събитията, а съставя протокола по обяснението на водачите на
МПС. Протоколът удостоверявал това, че длъжностното лице се е явило на мястото
на твърдяното ПТП и е описало механизма, разказан му от участниците в ПТП. Тези
актове отразявали мнението на съответните органи относно наличието или не на
предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същите обаче нямали
задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието.
2/ Твърди, че причина за
настъпване на събитието е наличието на заледяване на пътния участък и липсата
на опесъчаване на мястото на настъпване на ПТП. Тази причина била посочена и в
Констативен протокол от 22/12/2018 г.
Ответникът твърди, че пътят,
на който настъпило ПТП [по път II-84 0+850 км., на надлез в посока
от с. Б. за с. З.) е част от републиканската пътна мрежа. Позовава се на
разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, според която републиканските пътища са
изключителна държавна собственост и на чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, според
която тези пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура", която е юридическо лице -
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Съгласно разпоредбите на чл. 29 и чл. 30, Фонд „Републиканска пътна
инфраструктура" поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им
значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътищата. Ремонтът на пътищата определя като дейност по
възстановяване или подобряване на транспортно-експлотационните им качества и
привеждането им в съответствие с изискванията на движението - § 1, т. 13 от ДР на Закона за
пътищата, а поддържането
на пътищата, съгл. т. 14 от ДР на Закона за пътищата - като дейност по осигуряване
на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, предпазване па пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. А разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗДвП изисквала лицата, които
стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване.
Констатираното заледяване по
пътната лента и липсата на опесъчаване на пътният участък ответникът свързва с допуснато неизпълнение на
задълженията, произтичащи от закона - а чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата. Това нарушение
се намирало в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, поради което
отговорност за настъпването му носила Агенция „Пътна инфраструктура", като
лице, стопанисващо пътищата в страната, имащо задължение да осигурява
необходимите условия за безопасно и удобно движение, да поддържа пътищата
изправни и да извършват всички, възложени им по закон действия с цел
осигуряване безопасност на пътя.
3/ Твърди,
че вина за настъпване на ПТП и вредите от него имат и водачите на останалите
МПС, участвали в събитието.
По
конкретно вредите били настъпили от
действията на водача на л.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № *** - Я.Д.Р. и на
водача на л.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № *** - Г.Д.А., които с оглед описаната
фактическа обстановка - на заледен, неопесъчен пътен участък, при наличие на
гъста, мъгла са управлявали МПС с несъобразена за конкретните пътни условия
скорост и с поведението си са допринесли за настъпване на ПТП.
4/ При условията на евентуалност, прави възражение за принос за
настъпване на събитието от страна на пострадалата, на основание чл. 51, ал. 2
от ЗЗД.
За
вредоносния резултат допринесло и обстоятелството, че пострадалата като пътник
в МПС, не използвала обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП, в
нарушение разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата -
„Водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории Ml, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани". По този начин сама се е поставила в
опасност, от която за нея са настъпили вредни последици.
Този
факт следвало да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност, в
частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на увреденото лице. На
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на
увреденото лице следвало да бъде намалено.
След
указания на съда по реда на чл.145 ГПК ответникът допълни обстоятелствата, на
които основава това свое възражение, като уточни, че лекият автомобил е бил
оборудван с колани за пътниците на задната седалка.
5/ Оспорва предявения иск и по
размер.
Счита, че претендираното
обезщетение в размер на исковата сума от 250 000 лева не съответства на
критериите за справедливост, установени в чл. 52 от Закопа за задълженията и
договорите.
Неимуществените
вреди при смърт обхващат болките и страданията от загубата на близък родственик
и поначало са неизмерими в пари, поради което се прилагат обективни критерии,
за да не се допуска неоснователно обогатяване на увреденото лица. Изхождайки от
обстоятелствата за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, установени с трайната съдебна практика и в частност с
указанията, дадени в т. 11 на ППВС № 4/ 1968 г., ответникът счита, че
претендираната в настоящото производство сума е завишена и не отговаря на
обществения критерий за справедливост. Случаят касаел обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени от наследник- пълнолетно дете, вследствие
смъртта на негов родител- майка. Критериите за определяне на справедлив размер
са конкретните обстоятелства по случая - възрастта на починалата при ПТП и тази
на ищцата, отношенията между загиналата и детето й, дали са установили
отношения, основаващи се на привързаност, взаимност и близост. От исковата
молба и приложените към нея доказателства не се установяват факти и
обстоятелства, обосноваващи подобен висок размер на застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди. Без да подценява мъката от загубата на толкова близък
човек и факта, че никаква парична сума няма да замени починалата майка,
ответникът счита, че в случая няма данни за изключителни обстоятелства,
различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между родител и
дете, които да налагат определяне на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 250 000 лева.
При условията на евентуалност, в случай че искът бъде уважен
срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, предвид разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ГПК,ответникът
моли съда да обсъди в мотивите на решението и направените възражения за принос
на Агенция „Пътна инфраструктура" и на останалите участници в ПТП -водача
на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № *** - Я.Д.Р. и водача на т.а.
МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № *** - Г.Д.А. и евентуално - да се определи степен на
принос на всеки един от тях, с цел да се избегне воденето на отделни
производства единствено с предмет установяване на това обстоятелство.
Във връзка с последните две
възражения се правят искания за привличане на 3-ти лица-помагачи на страната на
ответника на осн. чл. 219, ал.1 ГПК:
-Агенция „Пътна
инфраструктура", с адрес: гр. София, бул. „Македония" № 3, по
отношение на която правният интерес от привличането се обосновава с факта, че
не е изпълнила задълженията си за поддръжка на пътното платно, изложени в т. 2
по - горе, като в резултат на това е настъпило ПТП и вредите от него.
В
случай, че искът срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД бъде уважен, за
дружеството щяло да е налице основание
да претендира и да получи от Агенция
„Пътна инфраструктура" такава
част от размера
на заплатеното застрахователно обезщетение, каквато съответства на
степента на принос за настъпване на вредоносния резултат от страна на „Пътна инфраструктура".
-ЗАД „Армеец" АД, ЕИК *********, с адрес: гр
София, ул. „Стефан Караджа" № L ,
по отношение на което правният интерес от привличането се обосновава с факта,
че водачът на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № *** -Я.Д.Р. е нарушил
нравилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС с несъобразена за
конкретните пътни условия скорост и с поведението си е допринесъл за настъпване
на ПТП и вредите от него.
Съгласно
приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП и извършената
справка в информационния масив па Гаранционния фонд, към датата па ПТП т.а.
МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР с per. № *** бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите с полица № 1111800233697 в ЗАД
„Армеец" АД.
В
случай, че искът срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД бъде уважен, за
дружеството щял да е налице интерес и основание да претендира и да получи от
ЗАД „Армеец" АД такава част от размера на заплатеното застрахователно
обезщетение, каквато съответства на степента на принос за настъпване на
вредоносния резултат от страна на водача, застраховал гражданската си
отговорност в ЗАД „Армеец" АД.
-ЗД
„Евроинс" АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. София, бул. "Христофор Колумб" No 43, правният интерес
от чието привличане се обосновава с факта, че водачът на т.а. МЕРЦЕДЕС СПРИНЕТР
с per.
№ ***
-Г.Д.А. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е управлявал МПС с
несъобразена за конкретните пътни условия скорост и с поведението си е
допринесъл за настъпване на ПТП и вредите от него.
Съгласно
приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП и извършената справка
в информационния масив на Гаранционния фонд, към датата на ПТП т.а. МЕРЦЕДЕС
СПРИНЕТР с per. № *** е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите с полица № 07118000960327 в ЗД
„Евроинс" АД.
В
случай, че искът срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД бъде уважен, за
дружеството щял да е налице интерес и основание да претендира и да получи от ЗД
„Евроинс" АД такава част от размера на заплатеното застрахователно
обезщетение, каквато съответства на степента на принос за настъпване на
вредоносния резултат от страна на водача, застраховал гражданската си
отговорност в ЗД „Евроинс" АД.
Ищецът се е възползвал от правото си на
допълнителна искова молба, в която уточнява и допълва
следното:
Загубата на управление на автомобила от страна на Д. Г.,
сочело, че при при избора на скорост на движение, водачът не се е съобразил с
атмосферните условия и състоянието на пътя ( чп 20 ал.2 от ЗДП), което е довело
и до нарушение на задължението му да осъществява непрекъснат контрол над
превозното средство ( чл.20 ал.1 ЗДП ), както и на забраната за навлизане в
лентата за насрещно движение
( чл.16 ал.1 т.1 от ЗДП ) Това обосновало твърдяното наличие на виновно
поведение на застрахования, което обективно е довело до настъпването на
застрахователното събитие.
Гореизложеното
според ищеца не изключвало да е налице съпричиняване от страна на Агенция“ПИ“ като
стопанин на пътя и/ или от страна на водача на микробус рег.№ *** и/ или някой
от другите участници в ПТП, но дали и в каква степен е налице съпричиняване са
въпроси, чието доказване било в тежест на ответната страна .
Оспорва
се обаче твърдението, че пострадалата като пътник в МПС е била без поставен
обезопасителен колан, което да е съпричинило трагичния резултат и да
представлява основание за намаляване на обезщетението, тъй като същата се
возила на задната седалка на лек автомобил марка ВАЗ 2106, който нямал
обезопасителни колани на задните седалки, а съгласно нормата на закона тяхното
поставяне е задължително в случай, че такива са налични за конкретния автомобил
съгласно /чл.137а ЗДвП/ „Водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории Ml, М2, МЗ и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани".
Относно оспорването
размера на предявения иск се сочи , че същия е предявен при съобразяване с
всички конкретните обстоятелства и е обоснован от индивидуалните потребности,
медицинските грижи и нуждите на ищцата при предявяване на застрахователната
претенция. Тези обстоятелства, както вече стана ясно, бяха конкретизирани по
указание на съда, с допълнителна писмена молба и са включени в доклада по
делото, направен в първото съдебно заседание.
По исканията за привличане на трети лица – помагачи
ищцовата страна възрази, тъй като оглед направените твърдения от ответника, той
нямал право да иска тяхното привличане на своя страна. Правото на едно трето
лице да встъпи ( чл.219 ал.1 ГПК) произтичало от неговия интерес да бъде
постановено решение в полза на подпомаганата главна страна ( чл.218 ал.1 ГПК ).
В случая, изброените трети лица нямали интерес да помагат на ответника, защото
отхвърлянето на неговия иск ще донесе неблагоприятни за тях последици.
Агенцията например била заинтересована процесното ПТП да
е резултат от други причини , а не поради неопесъчаване на пътя, ЗАД„ Армеец" АД няма интерес
застрахованият при него Я.Д.Р. - водач на микробус рег.№ *** да е нарушил
виновно правила за движение и да е причинил или съпричинил процесното ПТП). Обратно,
в интерес на тези трети лица е да помагат на ищеца, защото ако искът бъде
отхвърлен срещу ответника, ищецът ще насочи исковете си срещу тях. Ето защо,
искането на ответника за тяхното привличане на негова страна било неоснователно.
По изложените съображения на основание чл. 219 ал.1 от ГПК се прави искане да привлечете като трети лица - помагачи на страната на
ищеца: Агенция" Пътна
инфраструктура“ , което да призовете на адрес :гр. София ,пл. Македония № 3
и ЗАД „ Армеец" АД е БИК ********* , което да
призовете на адрес : гр. София., ул." Стефан Караджа", № 2 .
Ответникът
е подал отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа
всички възражения в първоначалния писмен отговор и исканията си за привличане на страната на
ответника на трети лица-помагачи, по отношение на които допълва следното:
По отношение искането за привличане на
Агенция „Пътна инфраструктура, в случай, че искът
срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД бъде уважен за целия обем на
причинените вреди, за дружеството ще е налице интерес и основание да претендира
и да получи от Агенция „Пътна инфраструктура" такава част от размера на
заплатеното застрахователно обезщетение, каквато съответства на степента на
принос за настъпване на вредоносния резултат от нейна страна. А тъй като и другите участници в ПТП са нарушили правилата за
движение по пътищата, с което са допринесли за
настъпване
на събитието и вредите от него, в случай, че искът
срещу „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД бъде уважен за целия обем на причинените
вреди, за ответника ще е налице интерес и основание да претендира и да получи
от всеки един от тези застрахователи такава част от размера на заплатеното
застрахователно обезщетение, каквато съответства на степента на принос за
Ответникът се позовава на чл.
223, ал. 1 от ГПК , според който установеното в мотивите на съдебното решение
ще бъде задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която
помага.Отделно от това щяло да се избегне постановяването на противоречиви
съдебни решения относно идентична фактическа обстановка.
По спорния въпрос на чия страна
има интерес на встъпи всяко едно от посочените лица, съдът прие за правилна
тезата на ищеца, че сочените от ответника като виновни /само те/ или
съпричинители на вредоносния резултат, заедно със застрахования при ответника,
нямат интерес да помагат на последния за отхвърляне на иска срещу него. Това
няма да донесе благоприятен за тях резултат, защото
отговорността срещу тях може да се реализира независимо от отхвърлянето на иска
срещу него. Обратно, ако искът срещу него бъде уважен, това ще означава
доказване на виновно противоправно поведение на застрахования при ответника
водач, което в зависимост от обстоятелствата би могло да изключи или да намали
размера на отговорността на евентуално съпричастните към причиняване на вредите
трети лица.
Ето защо и трите посочени лица
бяха конституирани като подпомагащи страни на страната на ищеца, а съответното
искане на ответника за привличането на всяко от тях на негова страна беше
отхвърлено като неоснователно.
След съвкупната преценка на
събраните доказателства и обсъждането на установените и релевантни за решаване
на спора факти, съдът приема следното:
На
22.12.2018 г. при ПТП е починала П. Д.К.. От приетите удостоверения за
наследници и родствени връзки е видно, че починалата е оставила като наследници
съпруг и две дъщери, по малката от които е доверителката А.К.. Не се спори, че
починалата е пътувала в л.а. ВАЗ 2106 рег.№ *** застрахован при ответника, което е видно и
от застрахователна полица ’’гражданска отговорност,, на автомобилистите №BG/06/l **********
от 26.02.2018 г. Безспорно е също, че ответника не е удовлетворил застрахователната
претенция, предявена от ищцата, от чието име и пред него и в настоящия процес
се твърди, че виновен за причиняването на пътния инцидент, респективно – за
смъртта на майката и понесените вреди от дъщерята е водачът на автомобила, в
която починалата жена е пътувала на задната седалка. Самият водач Д. А. Г. е
починал, поради което неговата вина и въпросът, дали с действията си е извършил
престъпление, няма как да бъдат установени със задължителна сила в наказателния
процес, който е още на фаза досъдебно производство. За това е безпредметно да
се изчаква развитието на това
производство , а в гражданския
процес ще следва да се установи дали покойния водач е извършил деликт,
обуславящ отговорността на застрахователя по отношение дъщерята на починалата
при злополуката П.К..
Ищцата
доказа по категоричен начин вредите, търпяни от нея във връзка с внезапно
настъпилата смърт на нейната майка. Свидетелите Д. и П., които добре и от дълго
време познават семейството и продължават да общуват с бащата и дъщерята след
смъртта на майката, установиха колко дълбока и бурно изразявана е скръбта й от
нейната липса. Младата жена, която от дете страда от тежко заболяване – ***, не
страда от липсата на ежедневните грижи,компания, внимание, изслушване,
успокояване, които е получавала цял живот преимуществено от майка си. Установи
се, че е работила по половин ден, а останалото време е прекарвала с дъщеря си,
за която се е грижила всеотдайно. Така тя е била по-спокойна, въпреки ***,
които е получавала заради ***. Не е била толкова избухлива и е живеела добре,
като са били задоволявани всички потребности на един млад човек с такива увреждания.
След смъртта
на майката, бащата, който работи на пълен работен ден и не е навикнал да
осигурява специалните грижи на болната си дъщеря, не успява да се справи така
добре, като майката, въпреки ме полага усилия. Той сам го осъзнава, притеснен е
и го споделя с близките хора, вкл. и със свидетелките.
Свидетелките
наблюдават, ****.
С решение на
ТЕЛК от 15.04.21 г. е доказано, че състоянието на страдащата жена обективно е
влошено от медицинска гледна точка, което дало основание на преосвидетелстване
и признаване на по-голям процент трайно намалена работоспособност *** със срок
на 2026 г. Причинната връзка между тази негативна промяна и смъртта на майката
би могла да се предположи, но за да се приеме за пряка и непосредствена
последица от нея, е необходимо да се докаже по убедителен начин. Поради липса
на специални знания, съдът не може да направи категоричен извод, че тази причинна
връзка е доказана.
Приема за
установено обаче, че качеството на живот на ищцата безспорно е влошено, поради
това, че не само е загубила най-близкия си човек, но е лишена от помощта,
грижите и вниманието, които майката е знаела как да окаже и ги е оказвала през
целия живот на своето болно дете. Поради ***, за ищцата очевидно е по-трудно,
отколкото на другите близки, да разбере какво се случило с майката и да приеме
нейното отсъствие. Поради заболяването си, няма ограничени интереси, контакти и
занимания, което я кара да се фокусира върху тази липса на майката, да ходи
постоянно да я търси на гробищата и т. н. Всичко разказано от свидетелките
убеждава съда, че младата жена е загубила своята най- голяма опора, своя ориентир
и източник на спокойствие и увереност и животът и продължава по един
по-хаотичен непълноценен начин, в сравнение с преди. Поради възрастта, на която
е сега /вече 35 г./ и факта,че майката непрекъснато е била до нея до своята
смърт, не може да се очаква да се довери на друг и да се почувства така
спокойна и обгрижвана,както е била в присъствието на майка си. В последна
сметка именно тя е познавала най-добре всички нужди и потребности на своята
дъщеря и тяхната близост е била по-голяма, отколкото тази,между болното момиче
и другите членове на семейството.
Следва да се
обсъдят и преценят на осн.чл. 202 ГПК изготвените, изслушани и приети
заключения на назначените вещи лица, с помощта на които се изяснява наличието
на останалите елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил и причинната връзка между това
поведение /при презюмирана от закона вина/ и настъпилите за ищцата
неимуществени вреди, подробно описани по-горе. Експертизите се базират на
протокола за оглед на местопроизшествие, данните за атмосферните условия, за
които има представена официална справка от НИМХ, които съдът цени и като
самостоятелни писмени доказателства, на показанията на свидетелите, разпитани в
първото съдебно заседание /В., Л. и А./,посетили местопроизшествието и
извършили огледа му/, както и на фото-албума, изготвен за нуждите на
досъдебното производство.
Безспорно е,че
на 22.12.2018 г. около 6.30 ч. при движение по път II-84 в района на пътен надлез с.З. в
рамките на същото населено място, при управлението на лек автомобил марка ВАЗ
2106 рег.№ *** водачът Д. А. Г., движейки се в посока от с. Б. към с. З., е
загубил управление и след завъртания е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където е последвал сблъсък с насрещно движещият се микробус „Мерцедес Спринтер“
pег. № ***,
управляван от Я.Д.Р.. След силния удар и тримата пътуващи в л.а. ВАЗ 2106 са
починали - водачът Д. А. Г., Р. К. Г. и возещата се на задната седалка П. Д.К..
Следва да се отбележи, че при изясняване механизма на ПТП двамата експерти
/инж.В.П., изготвил комплексната експертиза, заедно със съдебния медик и инж. В.Ф./
не констатират и не отбелязват някакви съществени различия. И в двете
заключения се приема, че основната техническа причина за ПТП, е загубата на
управление от страна на водача Д. Грозданов и навлизането на л.а. ВАЗ в лентата
за насрещно движение, в която се движел автомобила Мерцедес. Ако е бил останал
в собствената си лента за движение, той е щял да се размине без съприкосновение
с насрещно движещото се превозно средство. Загубата на управление е настъпила
при движение със скорост, според в.л. доц. П. около 67 км./ч, а според в.л.
инж. Ф. - около 62 км./ч. Но във всички случаи става дума за скорост
надвишаваща максимално разрешената – 50 км/ч., определена в случая с табелата,
указваща навлизането в населено място.
Отделно от това скоростта категорично е била несъобразена с пътните условия и пътната обстановка в момента. Според
заключението на инж.Ф., при конкретната пътна обстановка (тъмнина, лека мъгла и
наличие на места на т.н. „черен лед,) ПТП е било предотвратимо при условие, че
л.а. ВАЗ се е движел със скорост до 24 км/ч. и л.а.Мерцедес със скорост до 20
км/ч. Т.е. водачът на ВАЗ е навлязъл в участъка на надлеза, при описаните пътни
условия с превишена скорост, при положение, че е имал задължение дори да намали
доста над максимално позволената, което следва да се определи като тежко
нарушение на правилата за движение по пътищата. Скоростта, с която се е движел,
не би му позволила да установи автомобила пред момента на удара, т. е. от
техническа гледна точка произшествието не е било предотвратимо чрез
предприемане на безопасно екстрено спиране
Разпоредбите от ЗДвП, които водачът е нарушил са чл. 21,
ал.1 и чл. 20, ал.2, а нарушението на конкретни забранителни и задължителни
правни норми във всички случаи е противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Вината на деликвента се предполага, до доказване на противното, но в
случая не се доказаха обстоятелства, които да я изключват. Дори да се сподели
тезата, че в някаква степен вина за ПТП носят АПИ заради неопесъчения път и/или
водача на микробус Мерцедес Спринтер per. №
*** –з аради превишената скорост в населено място, това не би изключило вината
на Д. Г., при така установените в настоящия процес обстоятелства, а би довело
до приложение на чл. 53 ЗЗД. Повторната автотехническа експертиза, която не е
оспорена от страните, е категорична, че неопесъчаването на пътното платно не
може да се приеме като единствена причина за настъпване на пътния инцидент,
дори и са е допринесла за него. Водачът е имал възможност да го избегне, ако се
е движел със съобразена скорост и ако бе контролирал автомобила по такъв начин,
че да продължи движението си в своята лента.
Механизмът,
по който от медицинска гледна точка са причинени уврежданията на П. Д.К. е
изяснен от вещото лице д-р М., ,участвал при изготвянето на допуснатата от съда
комплексна експертиза. Пострадалата се е намирала на задната седалка зад
шофьора и след завъртането на автомобила е попаднала именно в зоната му на контакт
с другото превозно средство. Със значителната си кинетична енергия, ударът и пхоследлалого
притискане на тялото на пострадалата жена, са причинили тежка съчетана
гръбначно-мозъчна травма, гръдна, коремна и опорно- двигателна травма, довели
до масивна кръвозагуба и спиране на сърдечната дейност и дишането. Смъртта е
настъпила бавно /след интервал от 2-3 часа/ и въпреки положените интензивни
медицински действия е била непредотвратима, според категоричното заключение на
експерта д-р М..Тези данни са достатъчни за са обосновават причинната връзка,
като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Така
установените факти до извода за възникване
отговорността
на застрахователя по имуществената застраховка „гражданска отговорност” по чл.
432 от КЗ да репарира причинените вреди в същия размер, в който на основание
чл. 45 ЗЗД е задължен да ги обезщети застрахованият деликвент, в рамките на
застрахователната сума (лимит) по застраховка гражданска отговорност (чл.492 от КЗ).
След като
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е налице, съдът
дължи произнасяне по възражението по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалата, поради непоставен предпазен колан. Това възражение се
оказва неоснователно по следните съображения:
Не се доказа
по несъмнен начин, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани за
пътниците на задната седалка. Той е така деформиран при инцидента, че не може
да му се направи оглед. Според в. л. Ф. не е имал такива колани, съдейки по
марката, модела и година на производство, а според заключението на комплексната
експертиза - е имал. Няма свидетелски показания, които да потвърдят едното или
другото за конкретното превозно средство.
Освен това,
според заключението на комплексната експертиза смъртта на П.К. би настъпила и
при поставен предпазен колан и това е най-същественото обстоятелство, поради
което възражението за съпричиняване следва да се отхвърли. За уважаването е
необходимо да са се установи такова виновно противопрвно поведение от страна на
жертвата на ПТП, което е допринесло за увреждането и последвалите от него щети.
Застрахователя
отговаря в пълен обем за доказаните вреди, поради липсата на съпричиняване от
страна на починалата жена, и независимо
от това, че може да се установят съизвършители на деликта Това е така, защото
съгл. чл.53 ЗЗД всички те отговярят солидарно към пострадалия. В трайна и
последователна практика ВКС приема, че при условията на чл.53 ЗЗД (увреждане от
няколко делинквенти) при застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключена с един от тях, застрахователят отговаря спрямо
увреденото лице за пълния размер на вредата , а не съобразно приноса на
застрахования при него делинквент ( Решение
121 от 18. 09. 2014 год., по т.д.№ 2859/2013 год. на Iт.о. на ВКС, Решение №
37/ 01.09. 2015 т.дело № 1070/2014г. на II т.о. на ВКС и др.). Това
правило е възпроизведено и в специалната норма на чл.499 ал.7 от КЗ - при
множество причинители на застрахователното събитие които отговарят солидарно,
застрахователите им също отговарят солидарно. При положение, че ответникът не е
предявил обратни искове срещу третите лица, участващи като подпомагащи страни,
съдът не дължи преценка и произнасяне по евентуалната отговорност на тези лица
за съпричиняване. Тяхната отговороност, при доказан конкретен принос,
ответникът (след като поправи вредите) може да търси в отделен процес, по
правилата на чл. 127 ЗЗД.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
от причинена в резултат на деликт смърт, е обусловено както от съобразяване на
указаните в ППВС №4/68 общи критерии и главно степента на родствена близост
между пострадалия и ищеца, действителното съдържание на съществувалите между
пострадалия и него житейски отношения, така и при отчитане на
обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането (и към
момента на постановяване на решението), чиито промени са намерили нормативно
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ следствие транспониране
на европейските директиви в областта на застраховането.
Вземайки
предвид всички тези фактори и в съответствие с направените по-горе подробни
изводи за начина, по който е рефлектирала смъртта на майката върху психиката,
поведението и житейската съдба на страдащата от епилепсия и умствена
изостаналост дъщеря, съдът приема, че справедливостта изисква А.К. да бъде
обезщетена в по- висок размер, в
сравнение с бащата И. К.и по-голямата сестра М. В., по чиито искове има постановено влязло в сила
на решение по т.д. № 739/21 г. на ПАС. На бащата са присъдени 140 000 лв.,
а на голямата дъщеря – 130 000 лв. В сравнение с последната, която е
здрава, живяла е отделно, има свое семейство и своя лична и социална реализация,
А.К. приема много по-болезнено липсата на тяхната майка и е твърде фокусирана
върху загубата на най-близкия си човек. До такава степен е била обгрижвана
физически, покровителствана и успокоявана емоционално от своята майка, предвид
своите специални нужди, че сега се чувства самотна, изоставена и много
по-неспокойна от преди, като често не може да контролира поведението си.
За това на
ищцата следва да се определи обезщетение в размер на 190 000 лв., а за
разликата до 250 000 лв. – искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи от 28.01.2019 г.,
съгласно чл. чл.497, ал.1,т.1 КЗ.
Ответникът
следва да заплати на пълномощника на ищцата адвокат В.Ц.К. ***, ЕГН-**********
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38
от Закона за адвокатурата. Размерът му следва да се определи съразмерно на
уважената част от иска в размер, съответстващ на предвидения в действащата
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
следва да заплати и държавна такса върху уважената част от иска на осн. чл. 78,
ал.6 ГПК, тъй като ищцата е освободена от внасянето и на осн. чл. 83 ГПК.
Ищцата от
своя страна следва да заплати на ответника разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от иска, а именно – 226, 80 лв.
По изложените съображения Пазарджишкият
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД - гр. София да
заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на ищцата А.И.К., ЕГН **********
***, в размер на 190 000 лв., претърпени като пряка и непосредствена
последица от смъртта на нейната майка – П. Д.К., починала в следствие на ПТП,
станало на 22.12.2018 г. , заедно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 28.01.2019 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата от 190 000 лв. до 250 000 лв.
Решението се постановява при участието в процеса на: Агенция
"Пътна инфраструктура“ ,гр.
София,пл. Македония № 3, ЗАД
„ Армеец" АД е БИК ********* , гр. София., ул." Стефан Караджа"
№ 2 и ЗД „Евроинс“ АД –гр. София- като трети лица-помагачи на страната на ищеца.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД - гр. София да
заплати държавна такса в размер на 7 600
лв.
ОСЪЖДА ответника да заплати на пълномощника на
ищцата адвокат В.Ц.К. ***,ЕГН **********
адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 от Закона за
адвокатурата в размер на 5 330 лв.
ОСЪЖДА ищцата А.И.К., ЕГН **********
*** да заплати на ответника разноски в размер на 226,80 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен
срок от получаване на препис от съдебния акт от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: