Решение по дело №39/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 34
Дата: 5 март 2024 г. (в сила от 5 март 2024 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20245000600039
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 26 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Светлозар М. Лазаров
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600039 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
С определение № 310 от 27.11.2023г. по НОХД № 1043/2023 г. по описа
на РС – Казанлък е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от
РП – Казанлък, подсъдимия Й. В. П. и неговия защитник, с което той е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, за
което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е определено наказание
„Пробация“, включващо пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“,
„включване в програми за обществено въздействие“ за срок от по 2 години и
„безвъзмезден труд в полза на обществото“ – 250 часа в рамките на 1 година.
Определението е окончателно и е влязло в сила на 27.11.2023г., като не
подлежи на проверка по реда на касационното производство.
В шестмесечен срок от влизането му в сила, на основание чл.424, ал.1,
вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК, на 11.01.2024г. е подадено искане от И.Ф. Главен
1
прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното производство по
НОХД № 1043/2023 г., по което е постановено горепосоченото протоколно
определение за одобряване на споразумение.
В искането се твърди, че в хода на протеклото по реда на Глава 29 от
НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е било допуснато
нарушение на материалния закон, довело до постановяването на съдебен акт,
при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила, както и е наложено явно несправедливо наказание – основания за
възобновяването на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК.
Нарушението на материалния закон се състои в незаконосъобразното
приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. За престъплението по чл.325, ал.1
от НК са предвидени две алтернативни санкции – „лишаване от свобода“ до
две години или „пробация“, както и кумулативно наказание „обществено
порицание“. Разпоредбата на чл.55 от НК е приложима, когато и най-лекото
наказание се явява несъразмерно тежко и се прилага спрямо него. Затова и
позоваването на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК не съответства
на предвидените в закона алтернативни санкции, едната от които е пробация
и е приложима, вкл. при определянето на наказанието при условията на чл.54
от НК. Като е одобрил споразумение, с което на подсъдимия П. е наложено
само едно от кумулативно предвидените за това престъпление наказания -
„пробация“ и не е наложено наказанието „обществено порицание“, съдът е
приложил неправилно закона. Отделно наложеното на осъдения наказание е
явно несправедливо, като не съответства на данните от справката му за
съдимост, от която е видно че същият е бил осъждан и сравнително скоро
след излизането му от затвора е извършено деянието по настоящото дело,
като по–подходящо е налагането на наказание лишаване от свобода. Съдът е
следвало да упражни правомощията си по чл.382, ал.5 и ал.8 от НПК като
предложи промяна в споразумението. Вместо това е одобрил споразумението
в предложения вид, в нарушение на материалния закон и при явна
несправедливост на наложеното наказание, като е допуснал нарушение и на
процесуалните правила.
В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК,
възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на
2
РС – Казанлък за одобряване на споразумението за решаване на делото и да
се върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния
съд.
Прокурорът от АП - Пловдив намира искането за основателно, тъй като
от районния съд е било допуснато нарушение на материалния закон и е
наложено явно несправедливо наказание.
Осъденият Й. П. се явява лично и със защитник – адв. К. К. от АК – *,
като са съгласни да се уважи искането на главния прокурор за възобновяване
на наказателното производство с отмяна на определението на съда и за ново
произнасяне.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение,
намира за установено следното:
Искането на Главния прокурор на Р. България е основателно.
Основните оплаквания са насочени към неправилно приложение на
материалния закон, във връзка с което е допуснато съществено нарушение и
на процесуалните правила, както и за наложено явно несправедливо
наказание в произнесеното определение на районния съд.
Първоначално в Районен съд – Казанлък е внесен обвинителен акт
срещу обв. Й. П. за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК и образувано НОХД
№1043/2023г. пред РС – Казанлък.
Насрочено е разпоредително съдебно заседание като междувременно е
постъпило споразумение между Районна прокуратура – Казанлък,
представлявана от прокурор Д. Ц. от една страна, а от друга страна от
подсъдимия Й. П. и неговия защитник – адв. Н. Н. от АК – *.
С Определение № 310/27.11.2023г. на проведеното разпоредително
съдебно заседание по НОХД № 1043/2023г. Районен съд – Казанлък е
одобрил споразумението, с което подсъдимият Й. П. е признат за виновен в
извършване на престъпление по ч.325, ал.1 от НК и е приложена разпоредбата
на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК като му е наложено наказание „Пробация“,
включващо „задължителна регистрация по настоящ адрес“, „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, „включване в програми за
3
обществено въздействие“ за срок от по 2 години и „безвъзмезден труд в полза
на обществото“ – 250 часа в рамките на 1 година.
Определението е влязло в сила на 27.11.2023г. и не подлежи на проверка
по реда на касационното производство.
За престъплението по чл.325, ал.1 от НК, в извършването на което е
признат за виновен осъденият Й. П., са предвидени алтернативно, различни
видове наказания – лишаване от свобода до две години или пробация, както и
кумулативно наказание обществено порицание.
При сключване на споразумението от двете страни – защитата и
подсъдимия, както и от прокурора е постигнато съгласие да се наложи по-
леката от предвидените две алтернативни санкции - пробация. Но
използваната техника за индивидуализация в сключеното споразумение,
очевидно е неправилна, с оглед на обстоятелството, че е нямало пречка при
определянето на по-лекото по вид, алтернативно наказание пробация, това да
стане при условията на чл.57, ал.1 - 2, вр. 54 от НК, редом с кумулативното
наказание – обществено порицание и в този смисъл материалният закон е
нарушен.
В текста на споразумението е визирана изрично от страните
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, очертала замяната на едното
алтернативно предвидено наказание /лишаване от свобода/ с по-лекото по вид
/пробация/, което е недопустимо. В тази хипотеза на алтернативно
предвидени наказания, чл.55 от НК би могъл да се приложи само, когато и
най-лекото от предвидените алтернативни и различни по вид наказания, се
окаже несъразмерно тежко за дееца[1]. И това е така, защото ще позволи да
се направи надлежната преценка, че и именно това наказание /най-лекото,
предвидено в закона по смисъла на чл.55 от НК/ се явява несъразмерно тежко.
Тогава чл.55 от НК би следвало да се приложи само спрямо най-лекото от
двете, алтернативно предвидените наказания – пробация, което на свой ред
при условията на ал.1, т.2, б.“в“ от същата разпоредба, обаче би се заменило
със символичното - глоба. Съвсем отделен е въпросът, че в споразумението
липсва произнасяне по отношение на кумулативно предвиденото наказание –
обществено порицание, но неговото неналагане би могло да стане единствено
при условията на чл.55, ал.3 от НК при прилагане на хипотезите на
предходните разпоредби. Съдебната практика е категорична, че процесът по
4
индивидуализация на комплексната санкция не може да бъде разкъсван[2].
В заключение при обсъждания казус, одобрявайки споразумение, с
което наказанието неправилно е било индивидуализирано по реда на чл.55 от
НК, без да е била извършена преценка, дали и най-лекото от предвидените
алтернативни различни наказания /пробация/ ще се окаже несъразмерно
тежко за дееца, районният съд е допуснал нарушение по отношение на
неправилното приложение на материално-правна норма – касационно
основание по чл.348, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НПК.
След като е одобрил споразумението в нарушение на материалния закон
при определяне на наказанието за извършеното от осъдения престъпление по
чл.325, ал.1 от НК, районният съд е допуснал и нарушение на процесуалните
правила. Съгласно чл.382, ал.7 от НПК, съдът е бил длъжен да провери
законосъобразността на предложеното споразумение и да пристъпни към
неговото одобряване, ако не противоречи на закона и морала. В конкретния
случай при изготвянето на споразумението е било допуснато нарушение на
материалния закон при определянето на наказанието, което районният съд не
е констатирал и не е предприел действия за отстраняването му по чл.382, ал.5
от НПК, като е допуснал и процесуални нарушения при неговото одобряване.
Така допуснатите от РС – Казанлък нарушения са съществени по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и представляват основание за
възобновяване на наказателното производство. Поради което и атакуваното
определение за одобряване на споразумение и прекратяване на
производството по делото подлежи на отмяна по реда на възобновяването.
Тъй като процесното споразумение за решаване на делото е било
изготвено след образуването на първоинстанционното съдебно производство,
следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС –
Казанлък от стадия на съдебното заседание, в който са били допуснати
горепосочените нарушения на материалния и процесуален закон.
По отношение на изложеното съображение в искането за наложено явно
несправедливо наказание, настоящият състав намира че не следва да се
произнася, защото новият състав на първоинстанционния съд има пълната
дискреция сам да прецени, дали предложеното в споразумението наказание
отговаря на изискванията на закона и морала.
В заключение, искането на Главния прокурор е основателно по
5
отношение на съображенията за допуснато съществено процесуално
нарушение при постановяването на атакуваното определение, същевременно
с което е нарушен и материалния закон.
Водим от изложените съображения, Пловдивския апелативен съд,
[1] Вж. Р. № 458/18.10.1972г. по н.д. № 430/72г. на 1 н.о. на ВС, Р. № 522/4.12.2008г. по н.д. № 524/2008г. на 1 н.о.
на ВКС.
[2] Р. № 13/14.02.2019г. по н.д. № 24/2019г. на 1 н.о. на ВКС.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателните дела
определение за одобряване на споразумение № 311 от 27.11.2023 г. по НОХД
№ 1043/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -
Казанлък от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6