Определение по дело №123/2015 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 244
Дата: 26 март 2015 г. (в сила от 23 април 2015 г.)
Съдия: Кольо Велков Димитров
Дело: 20155600200123
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………                26.03.2015 година                      град Хасково

 

Хасковски окръжен съд                                                           наказателен състав

На двадесет и шести Март                                                       през     2015 година

в публичното заседание в следния състав:

                                                         Председател: К. Д.

                                                              Членове:1.М.Д.

                                                                             2.К.Ю.

Секретар П.Д.

Прокурор П. М.

като разгледа докладваното от………………………………..чл. с. К. Д.

ЧН дело                                № 123                                по описа за 2015     година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 452 от НПК.

Направено е предложение за замяна на определеното по НОХД № 149/2014г. по описа на Районен съд Димитровград наказание „пробация” на П.Д.Н. *** с ЕГН ********** с наказание „лишаване от свобода”. В съдебно заседание направеното искане се изменя с оглед новопредставени доказателства, от които е видно, че осъденият е започнал редовна работа и е трудово ангажиран. Предлага заменяне марката „безвъзмезден труд в полза на обществото” с ограничаване на свободното придвижване, изразяващо се в забрана да напуска жилището си в периода между 21 часа и 06 часа. Оставащите часове не било възможно да се отработят, тъй като закона ограничава възможността за отработване до 56 часа на месец.

Представителят на ОП Хасково намира искането за основателно. С оглед новопредставените доказателства предлага наложената пробационна мярка да бъде заменена съгласно предложението на Председателя на пробационния съвет.

Процесуалният представител на осъдения адв. И. предлага да не бъде правеня замяна. Подсъдимият бил в състояние да отработи оставащите часове от безвъзмездия труд. Предложението за замяната на пробационната мярка с друга било налагане на по-тежко наказание.

Осъденият П.Д.Н. предлага да остане същата мярка, като се ангажира да отработи оставащите часове.

След запознаване с материалите по делото съдът намира следното:

Предложението е направено от М. Д. В. – Председател на Пробационен съвет с район на действие – съдебния район на РС Димитровград, явява се изготвено от компетентен орган съобразно чл. 451 т. 2 от НПК и е допустимо.

Разгледано по същество е основателно.

Видно от материалите по делото е, че по НОХД № 149/2014г. по описа на РС Димитровград, с протоколно определение от 04.04.2014г. е било одобрено споразумение, по силата на което на П.Д.Н. е било определено наказание „пробация”, включващо следните пробационни мерки:

-„Задържителна регистрация по настояща адрес” – за срок от 2 /две/ години с периодичност два пъти седмично;

-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” – за срок от 2 /две/ години и

-„Безвъзмезден труд в полза на обществото – 200 /двеста/ часа годишно за срок от 2 /две/ години.

Изтърпяването на наказанието е започнало на 22.04.2014г. с подписването на протокол от същата дата, касаещ правата и задълженията на осъдения. При изпълнението на посочените пробационни мерки Н. е бил редовен по първите две от тях. Има по едно посочено нарушение на първите две мерки. По отношение на третата пробационна мярка обаче е регистрирано неизпълнение още на 14.05.2014г. Въпреки, че са били определени графици, предварително съгласувани с него, било е определено времето и мястото за полагане на безвъзмезден труд в полза на обществото, Н. не се е явил и на 19.05.2014г. и на 27.05.2014г. В предложението са описани 42 дати, на които Н. не се е явил за полагане на труд в полза на обществото. За периода от 22.04.2014г. до 18.02.2015г. Н. е положил 124 часа от наложената му пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото. За неявяването за изпълнение на посочената мярка са му налагани наказания „Забележка” със заповед № 3-4-1/09.06.2014г. и „Писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията с наказание „лишаване от свобода” със Заповед № 3-9-2/03.09.2014г. Въпреки това неизпълнението на тази пробационна мярка продължило.

Поведението на Н. е било разгледано на заседание на Пробационния съвет на 18.02.2015г. и е било взето решение да се изготви предложение до ОС Хасково за заменяне на наказанието „пробация”, наложено на същия с „лишаване от свобода”. В изпълнение на това решение на 23.02.2015г. в ОС Хасково е било внесено предложение за замяна на наказанието „пробация” с наказание „лишаване от свобода”.

Изложеното по-горе се подкрепя от доказателствата по делото: Предложение, протокол от заседание на Пробационен съвет Димитровград № 2/18.02.2015г., предложение от инспектор в ОС „ИН”, копие от протокол по НОХД № 149/2014г. по описа на РС Димитровград, съдържащ одобреното споразумение, с което е определено наказанието Пробация на Н., свидетелство за съдимост,  протокол за правата и задълженията на осъдения от 22.04.2014г, план за изпълнение на пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК, график за провеждане на срещи с осъдения на пробация, графици за полагане на труд в полза на обществото, отчетен картон за мярката регистрация по настоящ адрес, карта на правонарушителя, заповеди за наложени наказания, Декларация рег. № 1 120-25 от 22.04.2014г., констативни протоколи за извършените нарушения 11 броя, справка за изтърпяната част от наказанието „пробация” и съответно оставащата неизтърпяна част.

С оглед посоченото по-горе направеното искане за замяна на наказанието „пробация” наложено на П.Д.Н. с наказание „лишаване от свобода” се явява основателно. От документите по делото е видно, че изпълнението на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото” не се изпълнява редовно, макар на Н. да са били наложени наказания. По същество това е мярката, при провеждането на която може да се стигне до превъзпитателен ефект, който е целеният от закона ефект. Останалите две мерки са такива, които не изискват особено усилие от осъдения. Третата наложена мярка определено го изисква. Изпълнението на тази мярка както бе посочено може да постигне поправителен ефект. От друга страна неизпълнението на мярката е индикатор, че превъзпитанието не е постигнато, т.е. така определеното наказание не постига целите за поправяне и превъзпитание на осъдения. В съдебно заседание обаче се представиха доказателства, видно от които е, че Н. е започнал работа и е трудово ангажиран. Представени са трудов договор № 35/25.11.2014г. между осъдения и „******* **** ** ЕООД” гр. Димитровград, съгласно който осъденият е назначен в посоченото дружество за общ работник. Представени са характеристики с добри характеристични данни за осъдения. Представена е и справка от НАП, видно от която е, че трудовият договор е редовно регистриран. При това положение съдът намира, че няма да има поправителен ефект заменянето на наложеното наказание „пробация” с наказание „лишаване от свобода”. Следва да се остави осъдения да упражнява трудова дейност, а наложената пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото на основание чл. 43а т. 1 от НК следва да се замени с друга пробационна мярка. За подходяща съдът намира предложената от Председателя на пробационен съвет Димитровград предвидената в чл. 42а ал. 1 т. 3 от НК „ограничаване правото на свободно придвижване”, изразяващо с забрана за напускане на жилището си от 21 часа до 06 часа. Предложеното от осъдения и неговия защитник да остане същата мярка съдът намира за невъзможно за изпълнение. До изтичане на едногодишния срок остават малко почивни дни. Ограничението от 56 часа на месец също поставя в невъзможност осъдения да изпълни това наказание до край. Неизпълнението му от своя страна съгласно чл. 222 ал. 2 от ЗИНЗС води до налагане на наказание на пробационния служител.  При положение, че остане същата пробационна мярка единственото сигурно нещо е наказанието на пробационния служител. Дали  мярката ограничение за свободно придвижване е по-лека или по-тежка съдът не дължи произнасяне. Това е различно за всеки индивид. След като се е стигнало до искане за заменяне възможностите на съда са изменение на мярката с друга или заменяне с наказание „лишаване от свобода”. Замяната на пробационната мярка с друга при всички случаи е по благоприятно за осъдения.

Съгласно чл. 228 ал. 1 от ЗИНЗС при внасяне на предложение за замяна на наказанията изпълнението на пробационните мерки се спира. Както бе посочено предложението е внесено на 23.02.2015г. Началото на изпълнение на наказанието „пробация” е на 22.04.2014г. Въпреки пропуските за изтърпяно следва да се счита наказанието от 10 месеца и 1 ден. За изтърпяване остава наказание в размер на една година един месец и 29 дена. Съгласно чл. 43а т. 1 промяната е от един вид пробационна мярка в друг вид. При това положение срока за изтърпяване на пробационните мерки остава този, който не е изтърпян.

Водим от горното и на основание чл. 452 ал. 1 от НПК вр. чл. 43а т. 1 от НК съдът

                          

                                              О П Р Е Д Е Л И:

 

          ЗАМЕНЯ остатъка от наложената на П.Д.Н. *** пробационна мярка „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от една година, един месец и двадесет и девет дена с пробационната мярка „Ограничаване в свободното придвижване” изразяващо се в забраната да напуска дома си от 21 часа до 06 часа.

           Определението подлежи на обжалване и протест в 7 дневен срок от днес  пред АС Пловдив.

 

                  Председател:                               Съд. заседатели:1.

 

                                                                             2.