Решение по дело №14103/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2249
Дата: 15 април 2020 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Мариана Радева Христова
Дело: 20171100114103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              /                           2020г.,  гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на пети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Х.

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА Х.

гражданско дело № 14103 по описа за 2017г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба С.В.Ш. твърди, че на 14,09,2015г. пострадала при ПТП причинено виновно от Б.П.П.,***, на кръстовище между ул. „Г.К.“ и ул. „Х. Ботев“, при управление на МПС със специален режим на движение – линейка Ситроен Джемпър, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът на МПС със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали достатъчно скоростта, за да извърши това безопасно, и чл. 92, ал. 2 ЗДвП, съгласно който разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на МПС със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин, при условията на независимо извършителство с Б.В.К.. За деянието била постановена Присъда № 51/26.09.2018г. по ВНОХД № 518/2018г., по описа на ОC гр. Плевен. Отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „Д.З.” АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от 19.03.2015 г., до 18.03.2016г. 

Твърди, че в резултат ПТП получила травматични увреждения – генерализирана контузия на тялото, множествени счупвания на подбедрицата, счупване на страничния кондил на левия голям пищял на левия крак, хематоми по двете колена и подбедрици и оток, охлузвания по тялото, поради което по спешност е приета за лечение в УМБАЛ „Св. Пантелеймон“ ООД гр.Плевен, където претърпяла множество изследвалия, манипулации и интервенции.

Твърди, че в резултат на травматичните увреждания за нея настъпили неимуществени вреди – физически болки и страдания, като последица от проведеното лечение и последващ период на възстановяване, както и поражения върху психиката - станала тревожна, раздразнителна, получила нарушения в съня, страх от пътуване в кола, каквито търпи и към момента.

Твърди, че във връзка с проведеното лечение претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатените, необходими средства за имобилизация и други, подробно описани по размер, вид и дата на извършване в исковата молба, възлизащи общо на сумата 1455.27лв.

С нарочна молба завела писмена претенция пред ответното застрахователно дружество, но плащане не последвало.

Претендира присъждане на сумата 100000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, ведно със законната лихва върху 60000.00лв. от нея считано от датата на ПТП - 14,09,2015г., както и ведно със законната лихва върху 40000.00лв. от нея считано от 30.11.2015г., когато е допуснато изменение на иска чрез увеличение на размерът му, до окончателното и изплащане, и сумата 1455.27лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всеки разход считано от датата на извършването му до датата на предявяване на иска, в общ размер 277.89лв., ведно със законната лихва върху главницата от 1455.27лв. считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач Б.П.П., по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключена със „Д.З.” АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от 19.03.2015 г., до 18.03.2016г. 

Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на линейка Ситроен Джемпър, наличието на причинно-следствена връзка на ПТП с претендираните неимуществени и имуществтени вреди, както и същите по размер с възражението, че са завишени. В отношение на евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, т.к. същата е пътувала на предна, дясна седалка на линейка Ситроен Джемпър без обезопасителен колан.

Претендира исковете да бъдат отхвърлени, а в условие не евентуалност – обезщетенията намалени по размер.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и допълнителният отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и възражения.

З. „Л.И.“ АД в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, с отговора на исковата молба оспорва наличие на виновно поведение от Б.В.К., като лице застраховано при З. „Л.И.“ АД. Досежно претенциите за вреди поддържа становища и искания идентични с тези на ответника „Д.З.” АД.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С влязлата в сила Присъда № 51/26.09.2018г. по ВНОХД № 518/2018г., по описа на ОC гр. Плевен Б.П.П. е признат за виновен за това, че на 14,09,2015г. в гр.Плевен, на кръстовище между ул. „Г.К.“ и ул. „Х. Ботев“, при управление на МПС със специален режим на движение – линейка Ситроен Джемпър, с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно който водачът на МПС със специален режим на движение може да преминава при забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие на пътен знак, който изисква това, но само след като намали достатъчно скоростта, за да извърши това безопасно, и чл. 92, ал. 2 ЗДвП, съгласно който разпоредбите на ал. 1 не освобождават водачите на МПС със специален режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили от задължението да управляват по безопасен начин, при условията на независимо извършителство с Б.В.К., по непредпазливост причинил следни телесни повреди на повече от едно лице, както следва: на Е.Г.М.– счупване с разместване и рана в областта на дясната ръка, довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка и на С.В.Ш. – счупване на страничния кондил на големия пищял на левия крак, довело до трайно затруднение на движението на левия крак, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба.

Между страните е прието за безспорно и от събраните доказателства се установява, че по отношение на увреждащия автомобил Ситроен Джемпър е била налице валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „Д.З.” АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от 19.03.2015 г., до 18.03.2016г. 

От приетото по делото заключение на САТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното: 

ПТП е настъпило в гр.Плевен, на кръстовище между ул. „Г.К.“ и ул. „Х. Ботев“, между МПС със специален режим на движение – линейка Ситроен Джемпър, с рег. № ******* управлявано от Б.П.П. и л.а. „Мицубиши колт“ с рег. № *******, с водач Б.В.К..

При навлизане в кръстовището и в момента на удара скоростта на линейка Ситроен Джемпър е 42км/ч. Скоростта на л.а. „Мицубиши колт“ е била 40км/ч. Двамата водачи не намалили скоростта на движение при навлизане в кръстовището или намалили скоростта на движение. С тази скорост на движение водачът на Ситроен Джемпър не е имал възможност да спре аварийно. Следвало е да се движи със скорост около 16км/ч.

Ищцата е пътувала в линейка Ситроен Джемпър на предна, дясна седалка без обезопасителен колан, при наличието на фабрично поставен и наличен такъв на заеманото от нея място. При страничния удар по десния и габарит по линейката са установени деформации по предна дясна врата, средна колона и задна дясна плъзгаща врата. За заемащата предно дясно място в линейката има условия за влизане в контакт са посоченитеувредени и навлезли в купето части, получени от деформираните части по десния габарит, особено от деформацията на предната дясна врата в долната и част. За ищцата е имало възможност части от тяото и предимно долни крайници да влязат в контакт с предностоящи части в кабината на линейката и предна дясна врата, респ. да получат травми  съприкосновение.

Съгласно заключението описаните травми от ищцата могат да бъдат получени с поставен и без поставен предпазен колан, т.к. същият дори правилно поставен не може да ограничи движението на крайниците на пътника и с това да го предпази от допир с предно и странично стоящи части от интериора, като арматурно табло, врати, колони на автомобила.

От приетото по делото заключение на СМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:  

Вследствие ПТП ищцата е получила като пряка, непосредствена последица следните травматични увреждания: Контузия на тялото. Счупване на външния /страничния/ кондил на лявата голямопищялна кост. Хематоми на двете колене. Охлузвания на тялото. Ударът причинил счупването е осъществен от тежката деформация в предната част на автомобилното купе. Ударът е довел до тежко разрушаване на ставната повърхност на колянната става. Тези фрактури се определят като „вътреставни“ и много често водят до бързо образуваща се гонартроза /вътрешно зашипяване/ с последващите то това негативни последици.

По своя медико-биологичен характер полученото счупване на левия голям пищял е довел на ищцата „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30дни /в случая – 6 месеца/. Получените мекотъканни увреждания а довели на пострадалата „временно разстройство на здравето неопасно за живота“.

При постъпване в болницата на ищцата са извършени консултации, изследвания и временно обездвижване на левия долен крайник. След проведена подготовка на 17.09.2015г. е била извършена операция с открито наместване и скрепяване на костните фрагментис метана планка и винтове. Лечението е продължило с антибиотична и обезболяваща терапия. Изписана е на 24.09.2015г., след което и до 01.10.2015г. е провела ранна рехабилитация. Била е научена да се движи с патерици без да стъпва на оперирания крак, както се е придвижвала в продължение на 4 месеца. От 5-тия месец вече е започнала постепенно да натоварва левия крак. Провела е активна рехабилитация на лявата колянна става. Общо възстановителния период е продължил 6 месеца.

Травматичните увреждания са довели на ищцата болки и страдания за период от 6 месеца, като най-интензивни са били през първите 2 месеца след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на колянната става. През останалото време е търпяла периодично появяващи се болки, което е налагало често приемане на седативни и обезболяващи средства.

Към момента са възможни само единични болки при рязка промяна на времето, които отзвучават след употреба на аналгетици.

Наред с търпяните болки през първите 4 месеца ищцата не е можела да стъпи на левият си крак, придвижвала се е с патерици и определено е имала затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието. Възможно е през този период да е ползвала чужда помощ при извършване на някои от ежедневните си нужди: тоалет и др.

Към момента мекотъканните увреждания при ищцата са отшумели. На лявата коланна става по предно външната част има остатъчен груб кожен белег от извършената костна операция с дължина 12см на 0.6см. Лявото коляно е видимо оточно и папаторно болезнено. Обема на движенията на коляното е намален при флексия и екстенция с по 10градуса. Ищцата трудно кляка и има затруднения при изкачване на стълби. На ренгеновото изследване е видна начеваща гонортроза на ръба на тибиалното плато. При тестване е установена предна латерална нестабилност на лявата колянна става. Ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства но при щадяща походка при натоварване на левия крак.

Съгласно заключението описаните травми от ищцата могат да бъдат получени с поставен и без поставен предпазен колан.

Съгласно заключението НЗОК не поема заплащането на остеосинтетичните материали и извънболничното медикаментозно лечение.

От приетото по делото заключение на СПЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:  

В резултат на ПТП и получените сериозни травматични увреждания и болки и страдания ищцата е получила остър емоционален стрес и впоследаствие продължителна адаптационна реакция на травматичното събитие, изразяваща се в безпокойство, тревожност, напрежение, нарушения в съня, елементи на посттравматичен стрес. С течение на годините интенцитетът на негативните изживявания на ищцата ще отслабва, но поменът за преживяното ще остане траен.

Настъпилите последици намерени в психологичното изследвате са пряка и непосредствена последица от претърпяното ПТП.

От приетото по делото заключение на ССчЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:  

Твърдяните разходи в общ размер 1455.27лв. са реално извършени и са в резултат от получените травми от ПТП. Размерът на законната лихва върху всеки от разходите считано от датата на извършването му до датата на предявяване на иска е общо 278.69лв.

От показанията на разпитаните свидетели Б.П.П. и Б.В.К. се установява механизъм на ПТП съответен на установения с влязлата в сила присъда и приетото по делото заключение на САТЕ.

От показанията на свидетеля Б.Ц.Т.се установява, че е съседка на ищцата. За ПТП узнала от новините. Посетила ищцата на 15-16ти септември след операцията в болницата. Намерила я абсолютно неподвижна с единият крак вдигнат нависоко, след операцията. Посещавала я по време на престоя и в болницата през ден, а понякога и всеки ден, защото трябвало да и помага за ежедневен тоалет. Редували се със съпруга и. Правела и го свидетелката. Ищцата останала в болницата 15дни. След операцията се оплаквалаот болки  от самата операция и от натъртванията от ПТП. Чувствала неудобство, че е зависима за ежедневните си нужди от трети лица. Синът и живеел в софия и идвал да и помага само събота и неделя. Съпругът и тогава го нямало. След изписването получила усложнения и трябвало около 20 дни свидетелката да я води днеки ден на превръзки. Слагали и инжекции и вземала хапчета. Вземала постоянно и обезболяващи. Свидетелката я посещавала по четири пъти на ден за да и помага за тоалетна, хранене и баня. Тя винаги изпитвала болки. Личало си по изражението на лицето. Страдала от това, че е зависима, от неизвестността за бъдещето, от това, че не може да бъде полезна на близките си, както и на самата себе си. След шестия месец започнала да се обслужва сама. И към момента имала оплаквария свързани с травмите. Правела физиотерапия и пиела обезболяващи. Движела се трудно. Повече от пет стъпъла не можела да изкачи сама. Не можела да се качи в бус и линейка, защото стъпълата били високи.

От показанията на свидетеля Ю.Д.К.– съпруг на ищцата се установява, че я видял за първи път след ПТП в болницата. Тя му се обадила, че е пострадала. Не можела да стъпи на крака си. Имала силни болки. После я оперирали, защото се установило, че има счупване. Две седмици след операцията изобщо не ставала. Имала лонгета на крака. За нея се грижел персонала, той и съседката. За хранене, тоалет и друго. След изписването се прибрала в къщи и продължила да стои с лонетата на крака. Тогава купили пателици. Правела раздвижване в болницата, което продължило 6 месеца. Свидетеля я карал всеки ден до там или ходела със съседката с такси. Имала непрекъснато и денонощно болки. Вземала обезболяващи и други лекарства. След 6 месеца започнала да се обслужва сама. И сега се страхувала да се вози в кола. Не можела да се качва в линейка, защото стъпалото и идва високо. Не могла да се грижи и за баща си, за който полагала грижи преди ПТП. След ПТП станала по нервна, защото не можела да се справя сама и била зависима от останалите. Сега работела само на телефон в бърза помощ.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че по отношение на увреждащия автомобил и водача Б.П.П. е имало валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „Д.З.” АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от 19.03.2015 г., до 18.03.2016г. 

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Б.П.П. и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца, за установени в настоящия процес.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Съдът намира заключенията на приетите САТЕ, СМЕ, СПЕ и ССчЕ за обективни, безпристрастно дадени и като съответстващи на останалите доказателства по делото им дава вяра изцяло. Намира показанията на разпитаните свидетели за дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото, затова ги кредитира изцяло. Цени показанията на свидетеля Ю.Д.К.при условията на чл. 172 ГПК и също кредитира изцяло, т.к. са в съответствие с показанията на незаинтересования свидетел Б.Ц.Т.и с останалите доказателства по делото.

Въз основа заключенията по приетите експертизи и свидетелските показания приема за установено, че ищцата е търпяла твърдяните физически и психически болки и страдания.

Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение разнородни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: към датата на процесното застрахователно събитие /11.03.2016 г./, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до 2 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена в трудоспособна възраст /51 години към датата на произшествието/, претърпяла увреждания съобразно заключението на СМЕ: Контузия на тялото. Счупване на външния /страничния/ кондил на лявата голямопищялна кост. Хематоми на двете колене. Охлузвания на тялото. По своя медико-биологичен характер полученото счупване на левия голям пищял е довел на ищцата „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30дни /в случая – 6 месеца/. Получените мекотъканни увреждания а довели на пострадалата „временно разстройство на здравето неопасно за живота“. Вследствие травматичните увреждания е претърпяла множество изследвания, оперативна намеса и рехабилитация. Общо възстановителния период е продължил 6 месеца. Травматичните увреждания са довели на ищцата болки и страдания за период от 6 месеца, като най-интензивни са били през първите 2 месеца след злополуката и около 2 месеца по време на проведената рехабилитация на колянната става. През останалото време е търпяла периодично появяващи се болки, което е налагало често приемане на седативни и обезболяващи средства. Наред с търпяните болки през първите 4 месеца ищцата не е можела да стъпи на левият си крак, придвижвала се е с патерици и е имала затруднения при придвижване и обслужване в ежедневието, като е ползвала чужда помощ при извършване на някои от ежедневните си нужди. Към момента мекотъканните увреждания при ищцата са отшумели, налице е остатъчен груб кожен белег от извършената костна операция с дължина 12см на 0.6см, обема на движенията на коляното е намален при флексия и екстенция с по 10градуса. Ищцата трудно кляка и има затруднения при изкачване на стълби. Налице е начеваща гонортроза на ръба на тибиалното плато и е установена предна латерална нестабилност на лявата колянна става. Ищцата се придвижва самостоятелно, без помощни средства но при щадяща походка при натоварване на левия крак. Ищцата следва да бъде обезщетена и остатъчните болеви симптоми, които е възможно да се проявят при промяна на времето. Следва да бъде овъзмездена и за получения остър емоционален стрес и впоследаствие продължителна адаптационна реакция на травматичното събитие, изразяваща се в безпокойство, тревожност, напрежение, нарушения в съня, елементи на посттравматичен стрес, отшумяващи с течение на времето

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че адекватният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 60000,00лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Ответника не е установил главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест заявеното съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал. Такива доказателства не са събрани. Установено е обратното: че дори и при поставен обезопасителен колан получените травматични увреждания биха могли да настъпят.

Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 60 000,00лв. и отхвърлен за сумата 40000,00лв., която е разлика над присъдените 60000,00лв. до общо претендираните 100000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата от 60000.00лв. за неимуществени вреди, считано от заявената дата, а именно: тази на ПТП – 14,09,2015г.

Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищецът е заплатил по повод лечението си сумата 1455.27лв., която се явява претърпяна имуществена вреда, пряка и непосредствена последица от деянието. При това положение в негова полза следва да се присъди сумата 1455.27лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Съобразно направеното искане главницата следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на иска.

Основателен е и иска за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 1455.27лв., представляваща претърпените имуществени вреди, считано от датата на всеки разход до предявяване на иска, която възлиза на сумата 278.69лв., съгласно заключението по приетата ССчЕ. При това положение този иск следва да се уважи за сумата 277.89лв. така, както е поискан, представляваща мораторна лихва до датата на предявяване на иска, начислена върху обезщетението за имуществени вреди от датата на всеки разход.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси но не и от разноски в производството, поради което такива следва да му се присъдят.

Претендираните от ищеца разноски са в размер на 4505,00лв., от които 4270,00лв. и с включен ДДС за осъществена безплатна правна помощ от адвокат, определена по правилата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, а останалата част – за разноски в производството.

Претендираните от ответника разноски са в размер на 1005,00лв., от които 450,00лв. за осъществена защита от юрисконсулт, определени по правилата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, а останалата част – за разноски в производството.

Съобразно уважената и отхвърлена част от исковете ответникът следва да заплати на ищеца сумата 252,00лв., представляваща съдебни разноски сторени пред СГС, както и сумата 2591.00лв. с включен ДДС в полза на адв. С. Стефанов Ч. – САК, представляваща възнаграждение за защита от адвокат осъществена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, а ищецът на ответника сумата 396,00лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1500.00лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д.,  при участието на З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********представлявано заедно от М.М.-Г.и П.Д.– изпълнителни директори, със съдебен адрес:***, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 60 000,00 /шестдесет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, както и сумата, както и сумата 1455,27 /хиляда четиристотин петдесет и пет, 0.27/лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на заплатените средства за лечение, подробно описани по размер, вид и дата на извършване в исковата молба, както и сумата 278,69 /двеста седемдесет и осем, 0.69/лв., представляваща общ размер на мораторна лихва начислена върху всеки разход, който е част от стойноста на имуществените вреди, изразяващи се в заплатените средства за лечение, подробно описани по размер, вид и дата на извършване в исковата молба, считано от датата на извършването му до датата на предявяване на иска – 23,08,2017г., ведно със законната лихва върху главниците от 60000.00 /шестдесет хиляди/лв. – неимуществени вреди и от 1455,27 /хиляда четиристотин петдесет и пет, 0.27/лв. – имуществени вреди,  считано от датата на предявяване на иска - 23,08,2017г. до окончателното им изплащане, претърпени от ищеца вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 14,09,2015г. в гр.Плевен, на кръстовище между ул. „Г.К.“ и ул. „Х. Ботев“, виновно причинено от водача Б.П.П. на МПС със специален режим на движение – линейка Ситроен Джемпър, с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със „Д.З.” АД, със застрахователна полица № 15115000817892, валидна от 19.03.2015 г., до 18.03.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди за сумата 40000,00  /четирдесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 60000,00 /шестдесет хиляди/лв. до общо претендираните 100000,00 /сто хиляди/лв., ведно със законната лихва върху нея считано от 30.11.2015г. до окончателното и изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Ш. ЕГН **********, с адрес: *** сумата 252,00 /двеста петдесет и два/лв., представляваща съдебни разноски сторени пред СГС.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Стефанов Ч. – САК сумата 2591.00 /две хиляди петстотин деветдесет и един/лв. с включен ДДС, представляваща възнаграждение за защита от адвокат осъществена на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

ОСЪЖДА С.В.Ш. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. сумата 396,00 /триста деветдесет и шест/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Оборище“, бул. „******, представлявано от Д.Х.Д., Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1500.00/хиляда и петстотин/лв., представляваща държавна такса, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: