РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330207332 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Логи-Транс Е2010“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Е.И.А.
против Наказателно постановление № 562979-F588415/24.02.2021 г.,
издадено от М.К.Л. – *** ****, с което на основание чл. 179, ал. 1, предл. 3 от
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че макар
формално да е извършено деяние, осъществяващо признаците от състава на
нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗДДС, същото да се отличава с
изключително ниска степен на обществена опасност и да представлява
маловажен случай на административно нарушение. Поддържа, че
маловажността на случая се обосновава от обстоятелствата, че нарушението е
извършено за първи път, че през отчетния период не е извършвана търговска
дейност, не е формиран оборот и не се е дължал данък, както и че
неподадените навреме отчетни регистри са представени в много кратък
интервал от време след изтичането на срока. Счита, че наложената санкция се
явява несъразмерно тежка. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят се
представлява от адв. В.Д., който поддържа жалбата.
1
Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт С.П., която
оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира
извършването на административното нарушение от страна на дружеството
жалбоподател да е доказано по категоричен начин от събраните по делото
доказателство. Намира възражението за маловажност на случая за
неоснователно. Счита, че имуществената санкция е правилно определена в
минимален размер. Взема становище наказателното постановление да е
издадено от компетентен орган, при спазване на законовите срокове за това
действие, както и да не са допуснати нарушения на процесуалния закон. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Логи-Транс Е2010“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект
с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 22.10.2021 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 27.10.2021 г., поради което
приложимият към датата на подаване на жалбата седемдневен срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН в редакцията преди изменението му с ДВ, бр. 109 от 22.12.2020
г. е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Логи-Транс Е2010“ ЕООД бил регистрирано по ЗДДС
лице.
До 16.11.2020 г. „Логи-Транс Е2010“ ЕООД не подало в ТД на НАП -
Пловдив отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС – дневник за покупките и
дневник за продажбите, за данъчен период 01.10.2020 г. - 31.10.2020 г.
На 17.11.2020 г. свид. В.С.Б. – ***, извършила служебна проверка за
подадени в срок справки-декларации и отчетни регистри по чл. 124 от ЗДДС
от страна на регистрираните лица. В хода на проверката свидетелката
установила, че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице не бил
подал отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС – дневник за покупките и
дневник за продажбите, в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.10.2020
г. - 31.10.2020 г. в законоустановения срок до 16.11.2020 г. включително.
На 04.02.2021 г. свид. Б. съставила Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № F588415 против „Логи-Транс
Е2010“ ЕООД в присъствието на свидетел и на представител на
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
На 05.02.2021 г. жалбоподателят подал писмено възражение против
2
АУАН, което било прието за неоснователно от административнонаказващия
орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
До приключване на съдебното следствие жалбоподателят „Логи-Транс
Е2010“ ЕООД не подал в ТД на НАП - Пловдив отчетните регистри по чл. 124
от ЗДДС за данъчен период 01.10.2020 г. - 31.10.2020 г.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. В.С.Б.. От тях се установяват
датата на извършената проверка – 17.11.2020 г., както и констатираните в
хода й обстоятелства, а именно неподадени отчетни регистри по ЗДДС от
дружеството жалбоподател за данъчния период месец октомври 2020 г. в срок
до 16.11.2020 г. Свидетелката изяснява, че в деня преди разпита си отново е
извършила проверка, при която установила, че отчетните регистри на
дружеството за интересуващия делото данъчен период все още не са
подадени. От показанията на свид. Б. се установява и че на датата на
съставяне на АУАН се е явило представляващото дружеството лице и е
подало справка-декларация заедно с отчетните регистри по ЗДДС на
търговеца, но за данъчен период месец януари 2021 г. Показанията на свид. Б.
се ползват от съда с доверие. Те са подробни, последователни, вътрешно
непротиворечиви, ценят се като добросъвестно дадени от незаинтересовано
по делото лице. Решаващият мотив, за да бъдат изцяло кредитирани
показанията на свидетелката, е обстоятелството, че достоверността им е
проверена по делото при съпоставката им със събраните писмени
доказателства. Показанията изцяло се подкрепят от приобщените справки от
ТД на НАП – Пловдив, а представените от жалбоподателя документи не са
годни да ги оборят. Това е така, защото протоколите за приемане на данни,
които се генерират при подаването на справка-декларация и отчетни
регистри, са за различни отчетни периоди /м. януари и м. февруари 2021 г./
спрямо интересуващия делото. Представените справка-декларация, дневник
за покупките и дневник за продажбите за данъчен период м. октомври 2020 г.
(на лист 18-20 от делото) пък нямат вписан входящ номер или представено
друго доказателство за дата, на която да са реално подадени.
От писмо с вх. № 72257/25.11.2021 г. (лист 7 от делото) и писмо с вх. №
78277/15.12.2021 г. (лист 34 от делото) – и двете от директора на ТД на НАП-
Пловдив, се изяснява, че към момента на изготвянето им жалбоподателят
„Логи-Транс Е2010“ ЕООД не е подал в ТД на НАП – Пловдив отчетните
регистри дневник за покупките и дневник за продажбите по чл. 124 от ЗДДС
за данъчен период 01.10.2020 г. – 31.10.2020 г.
3
От извадка от базата данни на НАП към 18.01.2022 г. за подадени
справки-декларации за ДДС от лице с ЕИК: ********* (лист 37 от делото) се
изяснява, че след данъчен период м.март 2020 г. дружеството жалбоподател
„Логи-Транс Е2010“ ЕООД е подало справки-декларации по ЗДДС и за
следните данъчни периоди: м. април 2020 г.; м. май 2020 г.; м. юни 2020 г.; м.
юли 2020 г.; м. август 2020 г.; м. януари 2021 г. и м. февруари 2021 г.
От Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Налице е и съответствие между установените факти и правни изводи в
АУАН и в наказателното постановление.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „Логи-
Транс Е2010“ ЕООД е ангажирана за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3 от
ЗДДС. С посочените разпоредби се задължават регистрираните по ЗДДС лица
да подават отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС – дневник за
покупките и дневник за продажбите, заедно със справка-декларацията за
съответния данъчен период до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. За дружеството жалбоподател се
установява да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на извършване на
деянието, поради което е годен субект на нарушението. Приетият като
доказателство по делото Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160992100093526
от 14.01.2021 г. /лист 32 от делото/ не оборва този извод, тъй като
нарушението е извършено на 17.11.2020 г., а към тази дата жалбоподателят
все още е имал задължение да подава справка-декларация и отчетните
регистри в предвидените за това срокове. Правните последици на
дерегистрацията настъпват от датата на връчването на акта за дерегистриране
на лицето, което установено от съставената разписка е станало на 03.02.2021
г. Следователно към 17.11.2020 г. жалбоподателят все още е бил
регистрирано по ЗДДС лице.
На следващо място съдът намира, че правилно в наказателното
постановление е определен срокът за изпълнение на задължението за
4
подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчен период
01.10.2020 г. - 31.10.2020 г. Срокът за изпълнение в случая е нормативен
определен и съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е до 14-о число
включително на месеца, следващ данъчния период. По силата на чл. 87, ал. 2
от ЗДДС данъчният период съвпада с календарния месец. Налага се извод, че
жалбоподателят е могъл правомерно да подаде отчетните регистри най-късно
до 16.11.2020 г., тъй като срокът е изтичал в неприсъствен ден. Съгласно
правилата за броене на срокове в този случай срокът за изпълнение се счита
за продължен до първия присъствен ден, който е именно 16.11.2020 г.
Изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие
от страна на жалбоподателя, който, като е бил задължен, не е подал в срок до
16.11.2020 г. отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период
01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. Нарушението е формално, поради което от
обективна страна е било довършено с осъществяването на изпълнителното му
деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.
Евентуално настъпилите вредни последици не са признак от състава на
нарушението и са неотносими към момента на неговото довършване. Те биха
могли да бъдат преценявани на плоскостта на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Самият факт на извършване на деянието –
неподаването в срок на отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС,
накърнява защитаваните обществени отношения по осигуряване на отчетност
в дейността на регистрираните по ЗДДС лица и е достатъчно основание за
реализирането на административнонаказателната отговорност на лицето като
ответна мяра от страна на държавата. С наказателното постановление е
ангажирана обективната отговорност на жалбоподателя в качеството му на
юридическо лице, поради което въпросът за вината не подлежи на изследване
в процеса.
На следващо място съдът намира, че макар изпълнителното деяние на
нарушението да е осъществено чрез бездействие, то е доказано по
категоричен начин по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 7 от
ЗДДС справка-декларацията и отчетните регистри се подават по електронен
път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ДОПК, към която препраща чл. 125, ал. 7 от
ЗДДС, гласи, че при приемането на декларации, документи или данни,
подадени по електронен път, се извършва автоматично издаване на входящ
номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение. Този
автоматичен запис, съдържащ дата и входящ номер, би представлявал годно
писмено доказателство за датата на подаване на отчетните регистри. По
делото това обстоятелство беше изследвано, но от събраните и проверени
доказателства не се установява жалбоподателят да е изпълнил задължението
си да подаде в ТД на НАП – Пловдив отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС.
Този факт се доказва както от показанията на свид. Б., която сочи, че е
извършила проверка включително и в деня преди разпита си, така и от
справката от базата данни на НАП, приложена на лист 37 от делото.
5
Относими са и двете писма на лист 7 и на лист 34 от делото, които допълват и
затвърждават този извод. Ангажираните от жалбоподателя писмени
доказателства, приложени от лист 14 до лист 32 от делото, нито оборват, нито
дори разколебават категоричността на този фактически извод на съда. Сред
така представените материали липсва уведомление за приемане на данни за
интересуващия делото отчетен период. Двата протокола, приложени на лист
29 и лист 30-31 от делото, удостоверяват приемането на справка-декларация с
отчетни регистри съответно за данъчните периоди м. февруари и м. януари
2021 г., както изрично е отбелязано в тях, но са неотносими към приемането
на отчетните регистри за периода м. октомври 2020 г. Тъй като в процеса
няма доказателства с предварително определена стойност, следва да се
отбележи, че и останалите, сочени от жалбоподателя документи, не доказват
отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за м. октомври 2020 г. да са подадени
в ТД на НАП – Пловдив. Макар да има представен екземпляр на справка-
декларация, дневник за покупките и дневник за продажбите, то се установява,
че в справка-декларацията за данъчен период 10/2020 г. липсва вписан
входящ номер или друга дата на приемане. По този начин е ясно видима
разликата с декларациите за данъчни периоди 1/2021 г. и 2/2021 г., приложени
на лист 27 и лист 28 от делото, за които не е и спорно, че са подадени от
жалбоподателя. Следователно представените от жалбоподателя документи не
доказват факта на подаване на отчетните регистри за процесния данъчен
период, което именно е дължимото поведение, нито удостоверяват конкретна
дата, на която това да се е случило. Така мотивиран, съдът приема, че по
делото се установява жалбоподателят да не е подал отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС – дневник за покупките и дневник за продажбите, за данъчен
период 01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. в ТД на НАП – Пловдив.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дееца, съдът намира за
правилен извода на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то
трябва да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност. Поради това тяхното съществуване
следва да бъде доказано по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност. В конкретния
случай жалбоподателят обосновава твърдяната маловажност с
обстоятелството, че нарушението е първо по ред за дружеството, че не са
настъпили вреда за фиска, че през отчетния период не е извършвана
търговска дейност, както и че нарушението е отстранено в кратък период от
време.
На първо място фактът на липсата на вредни последици не определя
автоматично маловажност на случая. Не може да се сподели тезата, че
6
настъпването на определен вредоносен резултат е типична и обичайна
последица за този вид нарушения, за да се приеме липсата на подобни
неблагоприятни последици за обстоятелство, което значително да занижава
обществената опасност на конкретното деяние. Напротив, касае се за
формално нарушение, при което самият факт на извършване на нарушението
обосновава понасянето на отговорността, като евентуалното наличие на
вредни последици би могло да бъде съобразено при индивидуализацията на
наказанието/имуществената санкция.
Липсата на дейност на дружеството през отчетния период също не
променя извода, че е налице типичната за този вид нарушения обществена
опасност. Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 4 от ЗДДС справка-
декларация заедно с отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС се подава и
когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите,
когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или
придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Значението
на факта по неизвършването на дейност от регистрираното по ЗДДС лице е
подробно изследвано в Решение № 1758 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. №
1512/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. В случаи
като процесния следва да се имат предвид правилата на глава десета от ЗДДС
„прекратяване на регистрацията“, в която са уредени и предпоставките за
доброволна дерегистрация, в който случай би отпаднало задължението за
правния субект за подаване на справки-декларации и отчетни регистри. Една
от изрично предвидените хипотези на доброволна дерегистрация е при
преустановяване на търговската дейност. Следователно нормативната уредба
е предоставила възможност на жалбоподателя да се освободи от това
задължение при твърдяната от него липса на осъществявана дейност. Щом
последният не се е възползвал, а към датата на деянието е желаел да
продължи да бъде регистрирано лице, то правилата по глава тринадесета
„деклариране и отчитане“ са го обвързвали и той е бил длъжен да ги спазва в
поведението си. Следва да се посочи и че изискването за подаването на
справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДвП и в
случаите, когато регистрираното лице не е извършвало дейност, е
продиктувано от факта, че подаването им обслужва не само обществените
отношения, свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет,
но и обществените отношения, свързани с правилното отчитане на
извършваната в страната търговска дейност и движението на паричния поток,
което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата
година. Действително при липса на извършена търговска дейност държавният
бюджет не се ощетява, доколкото данък не се дължи, но тъй като съществено
се засягат отношенията, свързани с отчетността и планирането на бюджета, не
може да се приеме, че неподаването на справка-декларация в тази хипотеза е
с по-ниска степен на обществена опасност. Все в тази връзка следва да се
отбележи и че подаваните справки-декларации с нулев резултат се използват
при планирането и извършването на последващ контрол на дейността на
7
регистрираните лица.
Оборено от доказателствата по делото е възражението на жалбоподателя
да е отстранил последиците от нарушението, което се поддържа като
смекчаващо обстоятелство с водещо значение за претендираната занижена
обществена опасност на деянието. В действителност се установява, че
забавата при изпълнението на задължението по чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3 от
ЗДДС е с продължителност, надхвърляща една година и два месеца.
Установява се също и че липсва поведение по отстраняване на последиците
от нарушението. При това такова поведение не е предприето от
жалбоподателя не само по собствена инициатива и преди поканата от
приходната администрация, но дори и след уведомяването на
неизпълнението, след съставянето на акт за нарушението, а дори и след
получаването на наказателното постановление.
В практиката са изведени често срещани, типични примери за
обстоятелства, които съществено да понижават интензитета на обществената
опасност на деянието. Такива са кратък срок на забавата при подаването на
справка-декларация и отчетните регистри, отстраняване на нарушението
преди да е констатирано от контролните органи, уважителни причини по
отношение на представляващите дружеството, които да са ги възпрепятствали
да изпълнят в срок задължението си, недобросъвестно поведение на външна
счетоводна фирма, на която е възложено счетоводното обслужване. В
процесния случай не се установява нито едно подобно смекчаващо
обстоятелство. Въз основа на установените по делото факти съдът приема, че
обществената опасност както на деянието, така и на дееца не са с по-нисък
интензитет от обикновените случаи. Досежно обществената опасност на
жалбоподателя като деец на нарушението съдът съобрази, че неподаването на
справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за данъчния
период 01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. не е изолиран случай за дружеството за
подобно неправомерно поведение. От справката на лист 37 от делото се
установява, че справка-декларация заедно с приложенията към нея не е
подадена и за данъчните периоди септември, ноември и декември 2020 г. Това
сочи на трайно, а не на инцидентно неглижиране на задължението по чл.125,
ал.5 от ЗДДС, което се е превърнало и в мотив за последвалата
дерегистрация. Обществената опасност, която разкрива самото деяние, също
не е по-ниска от типичните случаи на подобни административни нарушения.
Както беше установено, последиците от нарушението не са отстранени и до
настоящия момент. Съдът приема, че забава с продължителност повече от
една година категорично не сочи на по-ниска степен на обществена опасност
спрямо обикновените случаи на такъв вид нарушения. Напротив,
защитаваните обществени отношения са засегнати в значителна степен.
Макар на приложените на лист 18-20 от делото документи да е изписана дата
на съставянето им 04.02.2021 г., то за да се приеме, че задължението е
надлежно изпълнено, е необходимо не само справка-декларацията и
отчетните регистри да бъдат съставени и съхранявани от задълженото лице
8
неясно къде, но и да бъдат подадени пред контролните органи. В случая
жалбоподателят не е изпълнил последното изискване, което се приравнява по
своите последици на пълно неизпълнение. Дори СД и отчетните регистри да
са съставени на 04.02.2021 г., то и към тази дата забавата вече е надвишавала
2 месеца и половина, поради което съдът не приема довода по жалбата, че се
касае за изпълнение в много кратък срок. В обобщение по делото се доказват
редица обстоятелства, повишаващи конкретната степен на обществената
опасност – липса на отстраняване на нарушението, дори и след неговото
констатиране; забава при подаването на отчетните регистри, надхвърляща 1
година и 2 месеца, както и неподаването на справка-декларация и отчетни
регистри от същия деец за още три отделни отчетни периода. При
съобразяване значението и относителната тежест на тези обстоятелства се
установява, че конкретното деяние не само не е с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените нарушения от този вид, но
интензитетът на опасността се цени от настоящия състав дори за завишен
спрямо обикновените хипотези на такъв вид нарушения. По тези съображения
съдът намира възражението за маловажност на случая за неоснователно.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя –
юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция от 500 лева, която е в минималния предвиден размер за
този вид административно нарушение. Правилно е определена и
приложимата санкционна разпоредба, тъй като не се установява
жалбоподателят да е подал отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС.
Настоящото производство е образувано по жалба на санкционираното лице,
поради което съдът не би могъл да влошава положението му. Имуществената
санкция не би могла и да бъде определена под предвидения най-нисък размер.
Следователно не е допуснато нарушение нито при определянето, нито при
индивидуализацията на имуществената санкция.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че
извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя
е доказано по категоричен начин по делото, а обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което трябва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено в полза на въззиваемата страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /в приложимата редакция
към ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. / в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съдът не е обвързан от претендирания от страната размер на
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на възнаграждението
9
следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН,
съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
при определянето на максималния размер на възнаграждението препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.).
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е единствено към максималния
размер на възнаграждението, като съдът определя възнаграждението по
справедливост и в рамките на посочената максимална горна граница. В
настоящото съдебно производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Съдът намира, че предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото и извършените следствени действия справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е
съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – жалбоподателят „Логи-Транс Е2010“ ЕООД. Разноските по
аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а в
случая това е Националната агенция за приходите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 562979-
F588415/24.02.2021 г., издадено от М.К.Л. – *** - ***, с което на „ЛОГИ-
ТРАНС Е2010“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от *** Е.И.А., ЕГН: **********, на основание чл. 179,
ал. 1, пр. 3 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по
чл. 125, ал. 5 вр. с ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „ЛОГИ-ТРАНС Е2010“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Е.И.А., ЕГН:
********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
10
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11