Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 18.09.2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№ 1175 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.625 ТЗ.
Производството
е образувано по молба по чл.625 от ТЗ от НАП за постановяване на решение по
чл.630 ал.1 от ТЗ / откриване на производство по несъстоятелност по отношение
на ответника/ на основание чл. 608 от ТЗ, евентуално чл.74 ТЗ.
Молителят твърди, че между „Е.“ ЕООД и „С. -
К.Ф.С“ ООД е бил сключен договор за сътрудничество от 03 април 2018г. с
предмет: проектиране, изработка и продажба на дрон „Спасител“ за планински
спасители от БЧК (Договора).
На същия ден, 03 април 2018г. „Е.“
ЕООД е превел по банкова сметка *** „С. - К.Ф.С“ ООД сумата от 180 000 лева.
На 04 април 2018г „С. - К.Ф.С“
ООД е издал фактура No 17 за сумата с основание „Аванс по договор за
проектиране, изработка и продажба на ДРОН „СПАСИТЕЛ“ за планински спасители към
БЧК“
С нотариална покана ликвидаторът
на „Е.“ ЕООД е прекратил действието на Договора, на основание чл. 17, 18 и 19
от същия. Нотариалната покана е била получена от управителя на ответното
дружество на 25.04.2019г., поради което счита, че Договорът е прекратил действието си на
25.05.2019г.
С нотариалната покана е поискал ответното дружество да представи (1)
изработеното по Договора и (2) отчет за изразходваните средства.
Ответното дружество не представло
проекти, вещи, материали и изделия, изработени в резулата на изпълнеието на
Договора, но е представил разпечатка от счетоводните си книги, с които е обосновал
разходите си: Аналитичен регистър на С.-К-Ф-С ООД Група 60 от 01.01.2018 до
30.04.2019 и Материален аналитчен регистър на С.-К-Ф-С ООД Сметка 302 Материали
от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г.
Счита представените документи
са негодни да обосноват каквито и да било разходи от страна на ответното
дружеството, които то претендира да е направило във връзка с изпълнение на
Договора, защото: (1) тези документи обхващат период отпреди сключването на
договора (той е сключен на 3 април 2018); (2) в тях са отразени разходи и
материали, които нямат
нищо общо с дейността по изпълнение на Договора; (3) тези документи не доказват
реално извършени разноски, а само начисления
на разходи.
През целия срок на действие на
Договора С.-К-Ф-С ООД не е уведомявала „Е.“ ЕООД за хода на изпълнение на
задълженията си по изработката съгласно Договора, нито за обстоятелства, които
да й пречат да изпълни задълженията си, вкл. и за евентуално неизпълнение от
страна на „Е.“ ЕООД.
Счита, че „С.-К.Ф.С.” ООД не е изпълнило задълженията си по Договора за времето на
неговото действие и дължи връщане на отпаднало основание платената й от „Е.“
ЕООД сума от 180 000 лева.
Твърди, че
ответникът не е в състояние да
заплати задълженията си и следователно е неплатежоспособен, евентуално
свръхзадължен. Моли да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност, евентуално поради
свръхзадъженост.
Ответникът оспорва иска. Не оспорва наличието на
договора, но счита че той се явява такъв
за гражданско дружество и не създава насрещни права и задължения изходящи от
търговска сделка. Прави извод, че за ответника не са възникнали вземания. Извън
това твърди, че е изпълнил задълженията си. Моли искът да се отхвърли.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, че между „Е.“ ЕООД и „С. - К.Ф.С“ ООД
е бил сключен договор за сътрудничество от 03 април 2018г. с предмет:
проектиране, изработка и продажба на дрон „Спасител“ за планински спасители от
БЧК (Договора), установяващо се и от представения
по делото екземпляр от документа.
Не се спори, че това е договор за дружество по чл.
357- 364 ЗЗД, а не такъв за изработка. Двете страни са се съгласили да обединят
усилията си за постигане на обща цел (в случая - изработка и продажба на дрон с
определени технически параметри). Страните са договорили какъв ще е приноса на
всяка от тях, като са поели съответните задължения в тази връзка: „Е.“ ЕООД да финансира начинанието, да прави маркетинг и да
осигури консумативите за изработката, а „С. - К.Ф.С“ ООД - да изработи дрона. Страните са договарили и как ще разпределят печалбата
от съвместните си усилия, (в случая - 30 % от реализираната печалба са за С. и
70 % за Електронекспорт), установяващо се от съдържателната част на договора.
Същевременно молителят се позовава на чл. 10 на Договора, съгласно който „Е.“ ЕООД е поело задължение да заплати на С. „твърда
сума в размер на 100 000 /сто хиляди/ EUR за разходи за производството на
стоката продукта, независимо от размера на постигната печалба. “ Клаузата
изрично гласи, че парите се плащат „за постигнатите резултати от дейността“.
Счита, че клаузата следва да се тълкува по следния начин: (1) тази сума е
разход, който се заплаща от „Е.“ ЕООД, защото договорът предвижда тази страна да
финансира производството; (2) „Е.“ ЕООД не е задължено да плати сумата авансово и
изцяло - напротив, необходими са резултати от дейността за да започне „Е.“
ЕООД да
възстановява разходите на С.; (3) тази сума има целево предназначение - да бъде
използвана от другата страна по Договора само „за разходи за производството на стоката продукта“.
При безспорността на извършеното плащане на 03.04.2018г. на сумата
от 180 000 лева (92 032,54 евро) и неизпълнение на задължението на
ответника да изработи летателен апарат
съгласно спецификация, заложена в приложение към Договора, след неговото прекратяване, твърди наличие на правото си да получи обратно платената сумата
от 180 000 лева.
Ответникът оспорва тълкуването на нормата, тъй като това са разходи за участие в гражданското
дружество и независимо дали е постигнат резултата или не, сумата не подлежи на
връщане.
Следователно
спорът на страните на първо място се концентрира около тълкуването на чл. 10 на Договора.
Съобразно нормата на чл. 357 от ЗЗД, с договора за
дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за
постигане на една обща стопанска цел. За постигане на общата цел съдружниците
могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти. Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се
унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ
се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго(чл. 358 ЗЗД). Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на
съдружниците.Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.Съдружникът
може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството
или при прекратяването му (чл. 359 ЗЗД).
В рамките на така очертаното, страните по договора за граждански дружество
не поемат насрещни права и задължения, а обединяват усилията си за постигане на
стопанката цел, която са набелязали. В случая тя е свързана с изработка и продажба на дрон с определени технически
параметри.
Страните са определили и приноса на всяка от тях: „Е.“ ЕООД да финансира дейността още на ниво
проектиране, на производство, консумативите
за изработката, а „С. - К.Ф.С“ ООД – посредством своите специалисти да разработи технологично и изработи дрона.
Спорната клауза на чл. 10 на Договора има следното съдържание: „За
постигнатите резултати от дейността Първата страна се задължава да заплати на
Втората страна твърда сума в размер на 100 000 евро за разходи за
производството на стоката продукта, независимо от размера на постигнатата
печалба“.
Текста изрично сочи, че сумата е
дължима за разходи за производството на стоката/продукта. За да бъде
произведен, дронът трябва да първо да се
проектира, явяващо се задължение на ответника(чл.2 от р-л ІІ). Следователно
плащането е следвало да се осъществи след този първоначален етап.
Това плащане би представлявало
вноска в гражданското дружество, ако са налице договорните условия за това. В
този случай, предвид характера му, то не би подлежало на връщане, а би имало
режима на обща собственост, чието ликвидиране се извършва по реда на чл. 359 ЗЗД.
В случай, че сумата е платена при
липса на предвидените в договора предпоставки, тя би била дадена без основание
или поради неосъществяване на основанието. Като такава би подлежала на връщане.
Това вземане обаче не би попаднало в приложното поле на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ,
тъй като не се явява парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
ѝ.
Договорът за дружеството е многостранен
договор. Волеизявленията на страните са еднакви по съдържание и са насочени към
една обща цел, в случая - към реализирането на имуществени блага. За разлика от
двустранните договори, при които страните имат различни цели и интереси, при
договора за дружество правата и задълженията не се обуславят взаимно, тъй като
съдружниците се обединяват около една обща цел. Затова при него те са носители
на едни и същи права и задължения, защото нямат отделни цели и противоположни
интереси. Правата и задълженията имат паралелна насоченост и еднакво
съдържание, поради което и задълженията не са насрещни и срещупоставими. Те
нямат тези характерни за разменните договори особености и са взаимни. Ето защо
дружеството по чл. 357 и сл. ЗЗД не предполага насрещни права и задължения
между съдружниците и затова договорът за гражданско дружество може да се
разглежда като разновидност на едностранната сделка. Търговски са само едностранните сделки, които законът
определя като абсолютни - чл. 1 ТЗ. Несъмнено разглежданият договор не попада
сред лимитативно изброените в чл. 1 ТЗ сделки. (Решение
№ 404 от 9 .07.2008 г. на ВКС - ТК )
Следователно за целите на настоящото
производство не се налага да се разглежда въпроса за наличието на изпълнение,
тъй като при всяка от възможните хипотези би липсвало вземане, попадащо в
приложното поле на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, явяващо се предпоставка за
неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Това налага извода за
неоснователност и на главния, и на евентуалния иск.
В тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски, съгласно представения списък по чл.80 ГПК:
800 лв. за ВЛ и 6 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Е.” ЕООД ***, ЕИК *******,
чрез адв. Д.К.С., адвокат от САК, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Проф. *******, партер, aп. 1, срещу „С.-К.Ф.С.” ООД, ЕИК:*******, гр.София, бул.“*******,
БИЦ „ИЗОТ“, оф.1. иск с правно основание чл.625 ТЗ вр.чл.608, ал.1, т.1 ТЗ, както и евентуалния иск чл.625 ТЗ вр. 742 ТЗ.
ОСЪЖДА “Е.” ЕООД ***, ЕИК *******, чрез адв. Д.К.С., адвокат от САК, с адрес за призоваване гр. София, ул. „Проф. *******, партер, aп. 1, да заплати на „С.-К.Ф.С.” ООД, ЕИК:*******, гр.София, бул.“*******,
БИЦ „ИЗОТ“, оф.1 сумата 7 300 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 7 дн. срок от връчването му.
СЪДИЯ: