РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 164/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 12 и сл. ЗЗДН
1. Подадено е заявление по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от ищеца В.Т.С., упълномощила като процесуален представител съгласно представено пълномощно от адв. Д.А. от Адвокатска колегия – гр. Силистра, за налагане на мерки за защита от домашно насилие по отношение на дъщеря й Р.Д.С. (л. 13), а именно:
1.1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
1.2. налагането на забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището,
1.3. Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в която се твърди, че
1.3.1. на 30.03.2019 г. Р.С. нанесла на заявителя удар с врата, чрез изблъскването ѝ към заявителя в областта на глезена на десния ѝ крак,
1.3.2. Р.С. е осъществила психически тормоз в периода 18.03.2019 г. - 01.04.2019 г. изразяващ се в отправянето на обидни думи и заплахи за живота и здравето на заявителя, чрез изричането на следните думи и изрази: „Вещица“, „Говедо“, „Изкуфяла дьртачка“, “Ще те убия“, „Ще те разфасовам“, „Мърша“, „Простачка“, „Тъпачка“, „Ще те убия, аз тебе няма да те оставя, докато не те убия, у затвора щете вкарам! Ще видиш, няма да те оставя, аха!“.
2. Ответникът Р.Д.С. оспорва твърденията, като счита, че те целят единствено изгонването й от обитаваното жилище.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. С Решение № 92/21.06.2016 г. по гр. д. № 119/2016 г. ма ТнРС е прието за установено, че по отношение на В.Т.С., ЕГН: **********, на 07.04.2016 г. и на 20.04.2016 г. са осъществени актове на физическо и психическо насилие от Р.Д.С., които представляват домашно насилие по чл. 2 от ЗЗДН, като на са определени следните мерки:
3.1. ответника е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.Т.С.;
3.2. ответника е отстранена от съвместно обитаваното с жилище в ***, за срок от осемнадесет месеца;
3.3. забранено е на ответника да доближава до В.Т.С. и до жилището й на по - малко от 50 метра за срок от осемнадесет месеца (които факти са служебно известни на съда).
4. С Решение № 162/05.12.2016 г. по гр. д. № 304/2016 г. на ТнРС по заведени искове по чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК е постановено детето М.- М. М. Т. (внучка на ищеца и дъщеря на ответника) да живее при ищеца (л. 6 и сл.).
5. С Решение № 130/06.12.2017 г. по гр. д. № 439/2017 г. на ТнРС детето е настанено при баба си по реда на чл. 28 от ЗЗДет. (л. 11 и сл.).
6. На 27.03.2019 г. е съставен протокол от свид. П.М.С., (пол. инспектор при РУ на МВР - гр. Тутракан) в присъствието на свид. Т.Г.Т. (служител на РУ на МВР - гр. Тутракан), с който отв. Т. е предупредена да „…не извършва действия противни на добрите нрави и обществения ред, изразяващи се в отправяне на обидни думи и заплахи за убийство, както и да не влиза във фактическа саморазправа, което би довело до телесна повреда спрямо лицето В.Т.С.…” (л. 10).
7. От показанията на свид. С. и Т. се установява, че е посетен адреса на ищеца и е съставен протоколът за предупреждение. Пред полицейските служители не е осъществен акт на домашно насилие, но отношенията между ищеца и ответника били конфликтни. Последното наложило полицейските служители да разделят двете лица и да ги разпитат поотделно (л. 24).
8. Свид. М. И. Т. също не пресъздава лични впечатления и споделя чутото от ищеца (л. 25).
9. Детето М.- М. М. Т. споделя следното: „Живея при баба. Майка се върна август месец, миналата година. Първоначално бяха добри отношенията им, но после започнаха да се карат за всичко. Обиждат се. Мама обижда баба, понякога и баба обижда мама. Преди два месеца пак имаше караници. То всеки ден има караници. Мама нарича баба „трол”. Аз зная какво означава „трол“, но баба не знае какво е. „Вещица” я нарича, понякога я псува. Вика: „Майната ти”. Казва, че ще я изяде. Не знам как ще я изяде. Казва, че ще я зарови. Аз съм там. Баба, когато мама много я обижда и се ядосва, я нарича също „трол”. Не са се били, но мама хвърля предмети по леглото, когато се ядоса. Няма никой на леглото. Скандалите са чести, не е нещо необичайно. Вчера пак се обиждаха на „трол” за телевизията. Когато мама я няма, е по – спокойно, защото никой не се кара. Мама не е искала пари от мен. Баба ми дава парички. Мама мен не ме е обиждала. Не ме е била. Нищо не е хвърляла по мен. Мама като се върна, задръсти тоалетната сериозно. Не можехме да ползваме банята и тоалетната. В нормалното ползване я задръсти. Баба намери парцал. Случвало се е, като излиза баба от стаята, мама да я псува. Мама казваше, че ще съди баба, защото и е отнела правата. Щастлива съм и с баба, и с мама.”
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
I. По допустимостта
10. Заявлението е подадено е в законоустановения срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и е срещу надлежен ответник, по смисъла на чл. 3, т. 5, ЗЗДН - низходящ.
II. По основателността
11. Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
12. Твърдените в декларацията обстоятелства отчасти се потвърждават от събраните доказателства, в частност от изслушването на детето М.- М. М. Т. Детето потвърждава, че е ставала свидетел на ежедневни скандали (включително във визирания от ищеца период), инициирани от майката, като последната е използвала обидни квалификации. По отношение на обидната дума „вещица” е налице съвпадение между изявленията на детето и бабата. След провокирането, на обидите отвръщала и бабата.
13. При това положение съдът приема, че от страна на ответника е осъществен акт на психическо и емоционално насилие под формата на обидни изрази, отправени срещу ищеца.
14. Предвид приетия за установен факт на упражнен акт на домашно насилие спрямо молителката, съдът счита, че спрямо упражнилия това насилие следва да бъдат наложени мерките за защита, предвидени в закона.
15. С оглед факта, че насилието е осъществено в присъствието на детето М.- М. М. Т., съдът съгл. чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН приема, че насилието е осъществено и спрямо него, поради което детето следва да бъде конституирано като страна по делото и да бъдат приложени мерки за неговата защита
III. Относно прилагането на мерките
по ЗЗДН
16. Тъй като съдът не е обвързан от предложените от ищеца мерки, с оглед тежестта на извършените действия на насилие съдът намира, че следва да бъдат приложени долупосочените мерки за закрила.
17. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие срещу ищеца следва да бъде наложена само по отношение на детето. По отношение на ищеца такава мярка е наложена с Решение № 92/21.06.2016 г. по гр. д. № 119/2016 г. на ТнРС, като последиците на решението в тази му част имат постоянен характер (задължението не е ограничено със срок).
18. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище, следва да бъде наложена. Очевидно е че конфликтните отношения межди страните са породени от съвместното им съжителство, като повод за тях са битовите им разногласия (като например използването на телевизора). В случая е удачно тази мярка да бъде наложена отново за срок от осемнадесет месеца, доколкото наложената мярка с Решение № 92/21.06.2016 г. по гр. д. № 119/2016 г. ма ТнРС - „отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с жилище” за срок от осемнадесет месеца не породила, целеният възпитателен ефект.
19. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, не следва да бъде налагана, тъй като по делото няма данни отв. Т. да е проявявала каквито и да е форми на насилие спрямо ищеца или детето извън обитаваното жилище, включително и в периода на действие на наложените му с Решение № 92/21.06.2016 г. по гр. д. № 119/2016 г. на ТнРС мерки по ЗЗДН. Освен това такава мярка безспорно би ограничила контактите между майката и детето, каквато необходимост към момента не е налице.
20. В обобщение съдът намира, че избягването на конфликтите между страните би могло да се осъществи, като ответника се установи да живее в друго жилище, без да преустановява контактите с дъщеря си.
21. На осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН съдът, преценявайки тежестта на нарушението намира, че на ответника следва да бъде наложена глоба в минимален размер от 200 лв.
Разноски
22. При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 16 ТДТГПК да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лв.
23. Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
КОНСТИТУИРА като страна в производството детето М.- М. М. Т., с ЕГН **********.
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, със следното съдържание:
1.1. ЗАДЪЛЖАВА Р.Д.С., с ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето М.- М. М. Т., с ЕГН ********** (включително и от насилие в негово присъствие);
1.2. ОТСТРАНЯВА Р.Д.С., с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с В.Т.С., с ЕГН ********** и М.- М. М. Т., с ЕГН ********** жилище, находящо се в *** за срок от осемнадесет месеца.
НАЛАГА на Р.Д.С., с ЕГН ********** във връзка с извършеното домашно насилие Глоба, в размер на 200 лв. (двеста лева).
ОСЪЖДА Р.Д.С., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата по делото държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.Д.С., с ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - гр. Силистра в 7 - дневен срок.
Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на всяка от страните, подадена в същият срок.
ПРИПИСИ от
решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР - гр. Тутракан. Връчването на ответника да се осъществи чрез
посоченото в Молба вх. № 1909/20.05.2019 г. лице.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: