РЕШЕНИЕ
№ 326
гр. Сливен, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20222230103626 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 и чл.51 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по повод на осъществяваната от него дейност по
посредничество при продажба на недвижими имоти през август 2017г. бил
потърсен от ответника с цел продажба на собствения му двустаен апартамент
в гр. **, кв. „**“, бл. **, вх. **, ап. **, като между страните било възникнало
правоотношение, по силата на което ответникът възложил, а ищеца приел да
проучи пазара, да извърши действия по намиране на потенциални купувачи и
предоставяне за оглед на продавания недвижим имот, организиране на
преговори и техническо съдействие, като с тези действия се подпомогне
сключването на сделката. Ответникът се задължил от своя страна да заплати
възнаграждение на ищеца в размер на 2 % от продажната цена. Уговореният
срок на възникналото правоотношение бил до продажбата на недвижимия
имот. Твърди, че организирал два огледа на имота, като вторият оглед на
16.09.2017г., на който присъствали съпругата на ответника и съответния
купувач, както и техен служител бил окончателен, тъй като купувачът се
заинтересовал от имота. Посочва, че след известно време ответникът
уведомил служител да преустанови предлагането на имота и била извършена
справка в Агенцията по вписванията, от която се установило, че имотът бил
1
закупен за сумата от 20 500 лв. на 08.11.2017г. от Р. Х. Я.- дъщеря на лицето,
което участвало в огледа на имота на 16.09.2017г.За процесната сделка бил
съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 13, том
трети, рег. № 3507 по н.д. № 325/2017г. Съгласно договорните отношения
между страните, в случай, че възложителят продаде процесния имот
предложен на съответния купувач от ищцовото дружество следва да заплати
на същото договорно възнаграждение в размер на 2 % от договорената
покупна цена, което се дължи, както при подписване на предварителен, така и
при подписване на окончателен договор. Дължимото възнаграждение било
определено съобразно посочената в нотариалния акт продажна цена- 2 % от
20 500 лв. или 410 лв. Фактическите действия от ищеца се изразили в
намирането на купувач за предлагания от ответника недвижим имот,
провеждането на огледи и свързване на страните. Сочи, че ищцовото
дружество изпратило писмена покана до ответника за заплащане на
дължимото му възнаграждение, получена от него на 19.07.2022г. , но все още
не платил.
Иска се от съда осъждане на ответника, да му заплати сумата от 410
лева, съставляваща дължимо възнаграждение по договор за посредничество,
сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 19.08.2022г. до окончателното й плащане. Претендира и
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран от ответника.
Счита искът за допустим, но неоснователен. Твърди, че търсил услугите
на ищеца не за покупко-продажба на процесния имот, а за намиране за
закупуване на къща с дворно място в гр. Сливен, след като продаде процесния
апартамент. Не търсил съдействието на ищцовото дружество за продажбата
на процесния апартамент. Твърди, че през м. септември 2017г. в неговия дом,
в негово отсъствие и в присъствието на съпругата му дошли представител на
ищцовото дружество и трето лице, като направили оглед и снимки и след
това идвали отново. Посочва, че не познава лицето Х. Я. Г., което участвало в
огледа и не бил свързван с него от ищцовото дружество. Ищцовото дружество
не му посредничело при сключване на сделката, нито участвало при
снабдяването с документи за продажбата.Твърди, че домоуправителката на
входа довела една жена, която искала да огледа жилището, като след огледа и
2
договорка в цената взела решение да купи жилището. Заявява, че той
изготвил необходимите документи, данъчни оценки и скици за изповядване
на сделката, която била сключена на 08.11.2017г., а купувач по нея било
лицето Р. Х. Я., която не познавал и с която не го свързал ищеца. Не е
сключвал договор за посредничество с ищеца и не му възлагал нищо.
Възнаграждение следвало да търсят не от него, а от купувача. Договорът за
търговско посредничество при покупко-продажба на недвижим имот
включвал не само задължение за организиране на огледи, но и
посредничество за постигане на съгласие между страните по сделката,
съдействие за проучване на цените, за снабдяване с информация и документи.
Представения по делото протокол за оглед от ищеца се отнасял до трето
лице, различно от купувача и продавача по сделката и нямал белезите на
договор за търговско посредничество. Дори и да бил налице договор между
ищеца и купувача за посредничество, същият не засягал трети лица, какъвто
се явявал продавача. Ищецът извършил единствено оглед на имота, което
било само част от задълженията му по твърдения от него договор за
посредничество, като не е извършил дейност касаеща крайния резултат, а
именно свързването на страните и сключен от тях предварителен или
окончателен договор. Иска се отхвърляне на претенцията и претендира
разноски.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2017г. в регистъра на ищеца под оферта № 7571 бил въведен за
продаване двустаен апартамент, панел, находящ се на етаж 2 от осем, обща
площ 64 кв.м., построен през 1990г. с крайна продажна цена 52 000 лв. или
812,50 лв. за кв./м., с източник лична оферта /арг. от извадка от регистър на
ищцовото дружество/. Същото е видно и от качената в сайта на ищеца оферта,
включваща и снимки на жилището с упоменаване, че имота се намира в гр.**,
кв.“**“ с изложение север/юг и след основен ремонт. Няма спор, че това
именно жилище е било собственост на ответника.
От стр.23 на фактура № **********/15.09.2017г., издадена от Виваком
за задълженията на ищцовото дружество за ползвани телекомуникационни
услуги за телефонни номера при този оператор се установява, че в деня на
регистриране на обявата за продажба на апартамента 11.09.2017г. в 09:08:05
3
ч. бил проведен разговор от телефонния номер на ответника /съобщен лично
от него в открито съдебно заседание на 13.04.2023г. по реда на чл.176 ГПК/ с
телефонен номер на дружеството.
На 16.09.2017г. служител на ищцовото дружество извършил оглед на
апартамента със свидетеля Х. Я. Г., който подписал декларация, че ще
извършва всеки оглед единствено, чрез ищцовото дружество и в случай на
съгласие за покупка лично или с близки и роднини дължи на ищеца
комисионна в размер на 2% от продажната цена на имота, а при извършване
на скрита/прикрита сделка от него или близки лица или роднини без знанието
на фирмата ще дължи неустойка на дружеството ищец в размер на 5% от
продажната цена.
От стр.9 на фактура № **********/15.10.2017г., издадена от Виваком за
задълженията на ищцовото дружество за ползвани телекомуникационни
услуги за телефонни номера при този оператор се установява, че на
15.09.2017г.в 16:00:59 ч. бил проведен разговор от телефонния номер на
ответника с телефонен номер на дружеството. На същата дата и ден преди
огледа на жилището били проведени и два телефонни разговори от телефонен
номер на купувача на имота и свидетел по делото Р. Х. Я. /съобщен лично от
този свидетел в открито съдебно заседание на 14.12.2022г., допълнен в тази
част с протокол от 13.04.2023г./ с телефонен номер, ползван от ищцовото
дружество съответно в 16:08:33ч. и 16:10:33ч.
На 08.11.2017г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 13, том III, рег.№ 3507, дело № 325/2017г. на нотариус с рег.№ 514
НК с район на действие СлРС, ответникът продал на свидетеля по делото Р. Х.
Я., изложеното за продажба при ищцовото дружество жилище, а именно
самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент с
идентификатор № 67338.560.123.2.4 по КК и кадастралните регистри на
гр.Сливен, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 67338.560.123 с адрес гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**на цена 20 500 лв.
Горепосоченият свидетел по делото Х. Я. Г. е баща на купувача на
процесното жилище Р. Х. Я., видно от удостоверение за родствени връзки
/л.46 от делото/.
След продажбата ищцовото дружество отправило покана до ответника
4
продавач да заплати комисионна в размер на 410 лв., представляваща 2% от
продажната цена на имота /20 500 лв./. Поканата била получена лично от
ответника на 19.07.2022г.
От обясненията на ответника се установи, че телефонният номер, който
ползвал от доста години е **********, именно от който са проведени
телефонни разговори със служители на дружеството ищец.
В хода на процеса са събрани и гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетели.
Показанията на свидетеля П.И. установяват, че ответникът е потърсил
съдействието на ищцовото дружество за продажба на процесния апартамент,
след което за покупка на къща в гр. кв.“. Свидетелят, като служител на ищеца
посетил жилището, направил снимки и качил обявата в интернет сайта на
дружеството. Имало коментар с продавача за комисионна в размер на 2% от
продажната цена, но писмен договор не бил сключен с него, тъй като бил
личен познат на свидетеля и управителя на ищеца и се разчитало на лоялност.
Оглед на имота бил организиран от свидетеля, но извършен от колежка, която
предложила имота на нейна клиентка. Огледа бил извършен от бащата на
клиентката, тъй като последната отсъствала от града. Няколко дни след
огледа продавачът се обадил да се свали обявата, тъй като намерил купувач.
След време се оказало, че всъщност купувач на предлагания за продажба от
ищеца имот била дъщерята на лицето, заведено на оглед.
Показанията на свидетеля Я.М. установяват, че ответникът бил клиент
на нейната колежка свидетеля П.И., но огледа на продавания от него
апартамент и обявен от ищеца за продажба бил извършен от тази свидетелка.
Купувачката Р. Х. се свързала по телефона с дружеството ищец и тъй като
нямало възможност лично да направи оглед, заявила, че ще изпрати баща си
Х. Я.. Именно с него бил извършен огледа, като била подписана и декларация
за оглед от него.
Показанията на горепосочените две свидетелки установяват и
задълженията им по договора за посредничество, а именно да се обяви имота,
да се свържат страните по бъдещия договор, да се изготви предварителен
договор, проверки за задължения, съдействие за издаване на необходимите
документи за окончателната сделка. В случая не се стигнало до пълно
съдействие по окончателната сделка, тъй като била сключена скрита такава
5
между продавача и купувача. По време на огледа, ответникът не е присъствал
на място. Жилището било отворено от една жена, която се представила за
негова съпруга и станало ясно, че оглеждащия го Х. Я. е там от името на
дъщеря си Р..
Показанията на свидетеля Р. Я. установяват, че лично не се виждала със
служители на агенцията и телефонния номер, който ползвала лично и само тя
е **********.
Показанията на свидетеля И. С. установяват, че е отваряла жилището за
да бъдат правени огледи, както и че на един от огледите били мъж и жена. За
този оглед ответникът й се обадил и предупредил, че ще дойдат на оглед на
апартамента, но при огледа ответникът отсъствал.
Свидетелят Е. С. установява, че за известен период от време събирала
пари на входа, в който живеела и в който се намирал процесния апартамент. В
него живеел ответникът преди време, а към момента живеела Р.. Този
свидетел не е имал отношение към продажбата на апартамента и не е водил
никога никой за оглед, тъй като не е знаела, че се продава.
Показанията на свидетеля Х. Я. установяват, че той заедно със служител
на ищцовото дружество извършил оглед на процесния апартамент, за което
подписал декларация. По-късно разбрал, че това жилище било закупено от
дъщеря му Р..
От допълнителния разпит на свидетеля Я.М. се установява, че именно
купувачът Р. направила връзката между свидетелката и баща си за огледа,
като свидетеля посочи в залата свидетеля Х. Я. за баща на Р. и свидетеля И. С.
за жената, която отворила жилището за оглед.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите П.И. и
Я.М., като последователни и логични, вътрешно непререкаеми,
кореспондиращи, както едни с други, така и с писмените доказателства,
приети в процеса, поради което макар и дадени от служители на ищцовото
дружество, съдът не ги намира заинтересовани от изхода на делото. Съдът
кредитира показанията и на свидетеля Е. С., въпреки, че с тях не се
установяват релевантни за предмета на делото факти и обстоятелства, освен
това, че в имота вече живее купувача и свидетел по делото Р. Я., което не е
спорно по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля И. С., тъй като
те кореспондират с тези на свидетелите М., И., Я., както и с писмено
6
доказателство декларация за оглед от 16.09.2017г.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Р. Я. в частите, в които
посочва, че не е търсила съдействие от служители на ищцовото дружество за
покупка на процесния апартамент и, че не е изпращала баща си на оглед. В
тези части показанията си противоречат с писмено доказателство, а именно
стр.9 на фактура № **********/15.10.2017г., издадена от Виваком за
проведени два телефонни разговора между този свидетел и служител на
ищеца на 15.09.2017г. в 16:08:33ч. и 16:10:33ч. –ден преди осъществения
оглед от баща й.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Х. Я. в частта, с която
посочва, че огледа на апартамента бил с цел закупуване на имот за друга
негова дъщеря. В тази част показанията не кореспондират с тези на
свидетелите М. и П.И., както и с нотариален акт за продажбата на
апартамента.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,
въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло, като неоспорени от страните, както и от гласните
доказателствени средства в кредитираните им части.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск за заплащане на уговорено
възнаграждение по договор за посредничество е допустим, а разгледан по
същество основателен и доказан в пълен размер.
Безспорно по делото се установи наличие на договорни отношения по
повод сключен договор за посредничество за покупка на недвижим имот.
Договорът за търговско посредничество е консенсуален и се смята за
сключен с постигането на съгласие между страните. Договорът е двустранен,
поражда задължения за двете насрещни страни, а именно за посредника
възниква задължение да посредничи при намирането/ предлагането на имот,
респ. за сключване на сделка, а за едната или двете страни по сделката,
според уговорката им – да платят възнаграждение на посредника. Договорът
за посредничество е неформален и е действителен, дори когато е сключен в
устна форма. Поръчка за търговско посредничество, като правило дава едно
лице, което се означава като възложител, но изпълнението на поръчката
налага на търговски посредник да контактува не само с него, но и с
7
евентуалния му контрагент. Задължение за търговския посредник е да събере
страните, да им съдейства за сключването на сделката и да удостовери това
сключване.
В процесния правен казус съдът приема категорично, че между страните
в процеса е сключен договор за посредничество за продажба на недвижим
имот –жилище, апартамент , находящ се в гр.**, кв.**“, бл.**, вх.**, ет.**,
ап.**, като условията и уговорките по него се установиха от свидетелските
показания на свидетелите И. и М., както и се извеждат от съдържанието на
декларация за оглед на недвижим имот от 16.09.2017г. От този документ,
както и от свидетелските показания се установява също така, че задълженията
на посредника ищец да събере двете страни по сделката, както и да осъществи
оглед на място на имота, предмет на евентуалната бъдеща сделка са
изпълнени.
Неоснователно е възражението на ответната страна за липса на подобен
вид сключен договор между страните, тъй като се доказа в процеса качването
в интернет сайта на офертата за продажба, ведно със снимки на имота, което
не би могло да се осъществи без знанието или съгласието и овластяване от
страна на ответника, собственик към него момент. Неоснователно е и
възражението на ответника за оттегляне на офертата от страна на продавача
на имота към сключване на окончателната сделка. Договорът за
посредничество по чл.49-51 ТЗ е с различен обхват и различни задължения от
договора за поръчка по чл.280 ЗЗД и в този смисъл не важат правилата за
оттегляне на поръчка по ЗЗД / в този см.Р.№ 37/27.04.2012г. по т.д. №
1143/2010г. І т.о. ВКС/.
Безспорно се установи и уговорено възнаграждение между страните в
размер на 2% от продажната цена на имота. В случая се касае за скрита
сделка, поради което служители на ищцовото дружество са били поставени в
невъзможност да изпълнят задълженията си в пълен обем за финализиране на
окончателната сделка. Доказа се обаче, че имотът е бил възложен за продажба
от ответника, чрез съдействието на ищеца и последния е свързал страните по
сделката - купувачът, чрез роднина /баща/, който извършил оглед на
жилището. Останалите задължения на ищцовото дружество са неизвършени
поради обективна невъзможност, а именно осъществена скрита сделка от
страните по покупко-продажбата.
8
Продажната цена на апартамента е в размер на 20 500 лв. и 2 % върху
тази цена е в размер на 410 лв. или претенцията на ищеца е основателна и
доказана в пълен размер, поради което бива уважена.
Върху дължимата сума от 410 лв., възнаграждение по договор за
посредничество за продажба на недвижим имот, следва да се присъди и
законна лихва, считано от датата на предявяване на претенцията в съда
19.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, ответникът дължи на ищеца разноски в размер
на 450 лв., от които 400 лв. платено адвокатско възнаграждение и 50 лв.
платена държавна такса.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.49 и чл.51 ТЗ, вр. чл.79 ЗЗД П. С. С., ЕГН:
********** от гр.**, ул.”**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на „МЕГА ИМОТИ М“
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен,
ул.”Г.С.Раковски“ 34-Б-6, представлявано от управителя М.Я.Ф., сума в
размер на 410 лв./четиристотин и десет лева/, представляваща
възнаграждение по договор за посредничество, 2% върху продажната цена на
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище,
апартамент с идентификатор № 67338.560.123.2.4 по КК и кадастралните
регистри на гр.Сливен, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 67338.560.123 с адрес гр.**, кв.“**“, бл.**, вх.**,
ет.**, ап.**, продаден с нотариален акт № 13/08.11.2017г., том III, рег.№
3507, дело № 325/2017г. на нотариус с рег.№ 514 НК с район на действие
СлРС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.08.2022г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК П. С. С., ЕГН: ********** от
гр.***, ул.”**“ № **ДА ЗАПЛАТИ на „МЕГА ИМОТИ М“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ул.”Г.С.Раковски“
34-Б-6, представлявано от управителя М.Я.Ф., сума в размер 450 лв.
/четиристотин и петдесет лева/, деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, чрез
пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10