№ 122
гр. Пазарджик, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20225200500061 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподател „М.Т.“ ЕООД, редовно призовани, не се явява законен
представител. Явява се пълномощникът адв. Д.Д., редовно упълномощен
отпреди.
Ответник „Х.К.“ ООД, редовно призовани, законен представител не се
явява. Явява се пълномощникът адв. С.П., редовно упълномощен.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, докладва делото:
С Решение №87/08.11.2021г., постановено по гр.д.
№20215210100445/2021г. по описа на РС- В. е прието за установено по
отношение на „Х.К.“ ООД, регистрирано съгласно законите на Р.Р., вписано
под единен регистрационен код 19795102 към Търговския регистър на Р.Р.,
със седалище в Р.Р., и адрес на управление: гр.Т., ул.„С.Б.“ №29, ет. партер,
офис №2, че „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
1
гр.В., ул.„А.С.“ №4, представлявано от управителя СТ. Б. К., му дължи
следната сума- 2 206,62 евро /две хиляди двеста и шест евро и 62 евроцента/-
главница, представляваща сбор от стойността на неплатените месечни наеми
от по 450евро на месец за периода от 15.02.2019г. до 15.07.2019г. за наетата
вещ полуремарке с рег.№*** по Договор за наем от 15.02.2019г., за които
наеми са издадени фактура №442/31.03.2019г. за сумата от 638,88 евро,
фактура № 478/30.04.2019г. за сумата от 450 евро, фактура №517/31.05.2019г.
за сумата от 450евро, фактура №545/30.06.2019г. за сумата от 450 евро и
фактура №581/31.07.2019г. за сумата от 217,74евро, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.02.2021г. до окончателното плащане,
които суми е разпоредено „М.Т.“ ЕООД да заплати със Заповед
№260130/02.03.2021г. по ч.гр.д.№ 221/2021г. по описа на РС- В..
Осъден е „М.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.В., ул.„А.С.“ №4, да заплати на „Х.К.“ ООД, регистрирано съгласно
законите на Р.Р., вписано под единен регистрационен код 19795102 към
Търговския регистър на Р.Р., със седалище в Р.Р. и адрес на управление: гр.Т.,
ул.„С.Б.“ №29, ет. партер, офис №2, сумата от 995лв., представляваща
разноски, направени в заповедното производство, както и сумата от 1584,
представляваща разноски, направени в настоящото исково производство.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.Д.Д. от АК-
Пазарджик, в качеството му пълномощник на „М.Т.“ ЕООД, представлявано
от управителя СТ. Б. К..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, понеже в него
решаващият съд е приел, че е налице валидно облигационно правоотношение
между страните възникнало въз основа на Договор за наем на движимо
имущество, който извод на съда се смята за неправилен. В този смисъл се
сочи, че с отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК е направено
възражение за нищожност на самия Договор за наем на движимо имущество
поради неясна воля между страните, което съставлява именно по своята
правно природа липсата на воля между страните за наличие на облигационно
правоотношение чрез сключване на процесния договор за наем, както и в
противоречие със закона, на основание чл.26 от ЗЗД, във вр. с препращащата
норма на чл.288 от ГПК.
Визира се, че с оглед наведените твърдения за нищожност на самия
2
Договор за наем на движимо имущество, съдът е следвало да се поизнесе по
тях. Съдът се е задоволил само да посочи, че възражението за неясна воля
между страните не е било основателно, но по същество не се произнася по
възражението за нищожност, което съставлява нарушение на закона, крайният
съдебен акт е опорочен и същото съставлява основание за неговата отмяна от
въззивната инстанция.
Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не са
ангажирани доказателства и не е оспорено задължението от страна от
ответника. В тази насока се сочи, че още с отговора на исковата молба по реда
на чл.131 от ГПК са оспорени задълженията, материализирани в издадените
от страна на ищцовото дружество пет на брой фактури, като са оспорени
самите суми, посочени в първичните счетоводни документи.
Твърди се, че изводите на съдът, че исковата претенция е доказана,
както по основание, така и по размер, за да я уважи изцяло са напълно
погрешни.
Приема се, че съдът е допуснал нарушение и не е изложил изобщо
мотиви по направеното, както с отговора на исковата молба и в съдебно
заседание на 21.10.2021г., така и с представените писмени бележки от
01.11.2021г. възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че дадените обяснения от
страна на законния представител на дружеството по реда на чл.176, ал.1 от
ГПК и след изрично искане на ищцовото дружество са защитна теза, като
приема, че в протокола за приемно- предаване на вещта е записано друго.
Счита се, че това не е така, тъй като е станало ясно на управителя на
ответното дружество е било дадено да подпише някакви документи на чужд
език без придружен превод на български език и той ги е подписал без да знае
съдържанието им.
Визира се, че съдът не само е постановил неправилно решение, като е
приел, че договорът за наем на движима вещ е действителен, а ми и по
направените и наведените твърдения за непредаване реално на вещта, предмет
на сделката е допуснал нарушение на процесуалния закон, като по това
твърдение не е изложил мотиви. Посочва се, че в конкретният случай ако се
приеме, че сключения между страните договор за наем на движимо
имущество не е нищожен /съгласно направено възражение/ и е годен да
3
породи своите правни последици, то следва да се приеме тезата, че реално не
са породени исканите от страните правни последици по него.
Твърди се, че съдът не само е постановил неправилно решение /на
друго основание, различно от предишното/ като е приел, че договорът за наем
на движима вещ е действителен, ами и по направените и наведени твърдения
за приложението на институтът на „Погасителната давност“, направени още с
отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК е допуснал нарушение на
процесуалния закон, като по това твърдение не е изложил мотиви.
Сочи се, че ищцовото дружество не е успяло при пълно и главно
доказване, с помощта на всички допустими в ГПК доказателствени средства,
да докаже фактът, че именно пред 2019г. е сключен договора.
Визира се, че съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишната давност се погасяват всички взимания, за които не се
предвижда друг срок. В тази връзка се смята, че по този договор са изминали
повече от пет години и вземането е погасено по давност. Смята се, и че
вземането за лихви и погасено по давност.
Искането е да се постанови решение, с което се уважи подадената
въззивна жалба, като се признае за нищожен сключения между ищцовото
дружество и ответното дружество договор за наем на движимо имущество,
поради фактът, че е сключен в противоречие на чл.26 от ЗЗД, във връзка с
препращащата норма на чл.288 от ТЗ, както и поради неясна воля на страните,
приравнена на липса на воля за облигационна връзка.
Алтернативно, ако не се приеме, че договор за наем на движимо
имущество е нищожен, то се моли да се уважи настоящата въззивна жалба и
се отмени обжалваното решение като се постанови ново решение по същество
на спора, с което да се отхвърли изцяло исковата молба от „Х.К.“ ООД, като
неоснователна- недоказана нито по основание, нито по размер.
Моли се за присъждане на сторените от жалбоподателят съдебно-
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Х.К.“
ООД, представявано от управителя Е.Т.Х., чрез пълномощника му адв.С.Я.
П..
С него се визира, че наведените жалбата оплаквания за неправилност
на първоинстанционното решение, поради неправилно приложение на
4
материалния закон и допуснати процесуални нарушения са неоснователни.
Поддържа се становище, че първоинстанционният съд е постановил
правилен, допустим и валиден съдебен акт по съществото на спора. В тази
връзка се счита, че оплакванията на въззивника не намират опора, както в
материалния, така и в процесуалния закон.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е съдът, да постанови решение, с което подадената въззивна
жалба се остави без уважение, а обжалвания първоинстанционен съдебен акт,
предмет на настоящото въззивно производство бъде потвърден.
Моли се за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. Д.: Нямам възражения по доклада. Поддържам така депозираната
въззивна жалба. Нямам искания по доказателствата. Няма да соча нови
доказателства.
Адв. П.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата като в тази
връзка поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам искания по
доказателствата и няма да соча нови доказателства.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, за това
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, аз считам, че наистина решението е
неправилно. От гледна точка на основателността на исковата молба, същата
считам за неоснователна. Съдебно-счетоводната експертиза установи, че
реално фактурите не са предадени за осчетоводяване и в тази връзка дори не е
открита партидата в счетоводството на ищцовото дружество. Няма да излагам
подробни съображения, тъй като съм изложил такива в жалбата. Считам също
така считам, че е неправилно решението на В.ския районен съд по отношение
кредитиране на дадените обяснения от представителя на довереното ми
дружество. В тази връзка само ще посоча две решения, а именно Решение №
226/28.12.2012 г. по т. д. № 1012/2011 г. на ВКС, II-ро т. о. и Решение №
43/04.06.2014 г. по т. д. № 213/2012 г. пак на ВКС, II-ро т. о., където се
5
приема, че така наведените от управителите на търговските дружества
обяснения съставляват доказателствено средство, допустимо по реда на ГПК
и същите следва да бъдат ценени, с оглед на цялата фактическа обстановка по
делото. Моля да отмените решението и да постановите ново решение, с което
да отхвърлите депозираната искова молба като неоснователна. Моля да ни се
присъдят разноски за двете съдебни инстанции, като пред настоящата са 600
лв. за платен адвокатски хонорар и 87 лв. държавна такса. Моля за Вашето
произнасяне.
Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, считам въззивната жалба за
неоснователна, а обжалваният първоинстанционен съдебен акт за валиден,
допустим и правилен, предвид подробно изложените аргументи във
въззивната жалба. Поради това моля да бъде постановено решение, с което
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционният
съдебен акт да бъде потвърден. Моля също така да ни бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски, за което представям списък
по чл. 80 от ГПК.
Адв. Д.: Правя възражение за прекомерност.
Съдът счете делото за разяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВЯВА на страните, че ще се произнесе с решение в законния срок
до 09.04.2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6