Решение по дело №10674/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260273                                               25.09.2020 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шестнадесети септември                                            две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 10674 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано по повод исковата молба на М.М.Г. против А.Г.Г. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 692/2019 г. по описа на РС – Карнобат.

В законоустановения срок по делото не постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата и нейният процесуален представител не се явяват.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № VIII-1717/10.09.2014 г. по гр. дело № 5533/2014 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, е прекратен бракът между М.М.Г. и А.Г.Г., като е одобрено постигнато споразумение между тях. По време на брака съпрузите сключват договор за банков кредит от 20.02.2008 год. с „***“ EАД, изменен с Анекс № 1 от 13.01.2012 г. и Анекс № 2 от 24.07.2013 г., с размер на кредита 27 405 лева, с краен срок за погасяване на всички дължими суми 25.06.2023 г. Съгласно чл. 7 от Анекс № 2 страните се задължават да заплатят на банката усвоената и непогасена част от кредита, включваща вземанията по чл. 1, буква „а“ от Анекс № 2 общо в размер на 18079,59 лв. (осемнадесет хиляди седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки), по следния начин: 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 229,51 лева, дължими на 25-то число на съответния  месец, считано от 25.07.2013 г. до 25.06.2023 г., както и вземанията по  чл. 1 буква „б“ в размер на 413,95 лева, които да бъдат изплатени с една последна вноска дължима на 25.06.2023 г. Съпругът е кредитополучател, а съпругата – съдлъжник. Според споразумението дължимите кредитни вноски по цитирания договор за кредит ще се заплащат заедно от съпрузите, както следва: Г. ще заплаща половината от всяка кредитна вноска най-късно на падежа й, посочен в договора за кредит, до окончателното погасяване на кредитната сума; Г. ще заплаща другата половина от всяка кредитна вноска най-късно на падежа на й до окончателното погасяване на кредитната сума. В случай, че някой от двамата заплати изцяло една или повече вноски по посочените договори за кредит, другият се задължава да му възстанови ½ част от заплатените вноски, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на падежа на кредитната вноска, на която е платена съответната кредитна вноска до окончателното изплащане на сумата.

В периода април 2018 г. – март 2019 г. Г. заплаща на банката по кредита сума в размер общо от 12005 лева (11 плащания по 210 лева и едно последно плащане през март 2019 г. от 9695 лева). На 15.03.2019 г. банката издава референция, че кредитът е напълно погасен. Г. изпраща покана за плащане до бившия си съпруг, с която го уведомява, че е в периода април 2018 г. – март 2019 г. е заплатила на банката по кредита сума в размер общо от 12005 лева, като го кани в срок до 10.06.2019 г. да й заплати сумата от 6002,50 лева. На 07.06.2019 г. ответникът отказва да получи поканата.

На 12.06.2019 г. Г. подава заявление до РС – Карнобат за издаване на заповед за изпълнение срещу бившия й съпруг. По това заявление е образувано ч. гр. дело № 692/2019 г. по описа на РС – Карнобат, като на 14.06.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 468, с която е разпоредено на Г. да заплати на Г. сумата от 6002,50 лева, представляваща заплатени вноски от единия солидарен длъжник по договор за банков кредит от 20.02.2008 год., ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът депозира възражение против издадената заповед, Г. предявява установителен иск за вземането си, по който е образувано настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Безспорно се установи, че ищцата и ответникът са съдлъжници (солидарни длъжници) по договор за кредит и съобразно решението за развод, във вътрешните им отношения всеки един от тях дължи половината от паричните задължения към банката кредитор.

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Безспорно се установи, че след прекратяване на брака само ищцата е погасявала с лични средства дължимите суми по кредита, които за периода април 2018 г. – март 2019 г. са в общ размер от 12005 лева, като в резултат на това дългът е изцяло погасен към месец март 2019 г. Тя уведомява другия солидарен длъжник за плащането, но той не й възстановява разликата.

Ето защо ищцата има право да получи половината от платената от нея сума или 6002,50 лева, т.е. има вземане срещу ответника, поради което установителният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

По въпроса за разноските:

При този изход на делото право на разноски има само ищцата, които са в размер на 480,05 лева по заповедното производство и 820,05 лева в исковото производство (120,05 лева доплатена държавна такса и 700 лева адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

ПРИЕМА за установено по делото, че А.Г.Г., ЕГН – **********, дължи на М.М.Г., ЕГН – **********, сумата от 6002,50 лева (шест хиляди и два лева и петдесет стотинки), представляваща половината от заплатени в периода април 2018 г. – март 2019 г. суми от съдлъжника Г. по договор за банков кредит от 20.02.2008 год., сключен с „***“ EАД, ведно със законната лихва от 12.06.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 692/2019 г. по описа на РС – Карнобат.

ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН – **********, да заплати на М.М.Г., ЕГН – **********, сумата от 480,05 лева (четиристотин и осемдесет лева и пет стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № 692/2019 г. по описа на РС – Карнобат, и сумата от 820,05 лева (осемстотин и двадесет лева и пет стотинки), представляваща разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ