РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Разград, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Петя П. Колева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20253300500371 по описа за 2025 година
Постъпила е въззивна жалба от „АПС Бета България“ЕООД, подадена чрез
пълномощник, против решение № 390/30.05.2025г., постановено по гр.д. № 2269/2024г. по
описа на РС Разград, с което са отхвърлени предявените от същия обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал.1,т .3 от ГПК във вр. с чл.240,
чл. 79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД, за осъждане на П. В. В. да заплати на ищеца следните суми:
1000 лева главница, 1377,34 лева неустойка, 317,80 лева законна лихва за забава за периода
22.03.2021 г. - 02.10.2024 г., всички суми произтичащи от договор за потребителски кредит
Кредирект № ********г., сключен между "Сити кеш" ООД и П. В. В., вземанията по който
са прехвърлени в полза на "АПС Бета България"ЕООД с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
в съда – 07.11.2024 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателят моли въззивния съд
да отмени решението, като осъди ответника да заплати чистата стойност по договора за
потребителски кредит № ********г. Навежда доводи за незаконосъобразност поради
неправилно прилагане на материалния закон от първостепенния съд и необоснованост
поради неточно тълкуване на събраните доказателства.
Не е подаден писмен отговор от въззиваемата П. В. В..
Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията на страните,
1
констатира следната фактическа обстановка: на 22.09.2019 г. по реда на ЗПФУР между
„Сити Кеш“ ООД и П. В. В. е сключен договор за потребителски кредит Кредирект №
********, в който е уговорен размер на главницата 1000 лв., годишен процент на разходите
48,04%, годишен лихвен процент 40,05 %., срок на погасяване 18 месеца. Съгласно чл.6 ал.1
от договора кредитополучателят е поел задължението в тридневен срок от подписването му
да представи на кредитора обезпечение на задълженията си по него, като при неизпълнение
на това условие дължи неустойка в размер на 2018,36 лв., която се начислява автоматично с
подписване на договора. Неустойката е включена в погасителния план и съконтрахентите са
приели да се плаща разсрочено с месечните погасителни вноски, всяка от които придобива
размер от 190лв. Общата дължима сума за връщане е в размер на 3420 лв.
Въззивният съд не споделя извода на районния съд за неуспешно проведено
доказване от ищеца на сключването на договора за кредит и за усвояването му от длъжника.
По делото е представена електронна разпечатка – лог файл, в която на 22.09.2019г. по часове
са удостоверени следните действия: П. В. е отбелязана в качеството й на потребител,
верифицирана е нейната лична карта, избран е начин за получаване на парите чрез Изипей,
създадена е заявка, добавени са две лица за контакт, избрана е сума на кредита в размер
1000лв., извършена е справка в ЦКР, клиентът е одобрен, генериран е договор за кредит
№********, наредено е плащане по Изипей, сумата 1000лв. е изплатена от Изипей на П. В.,
кредитът е приет за активен. Документът не е оспорен от ответника, поради което
неправилно не е кредитиран от първостепенния съд. Изводите в обжалваното решение биха
били приложими в случай, че ответникът оспори както твърденията на ищеца за сключване
на договора и усвояване на кредита, така и представения частен документ. Ответникът
обаче, въпреки редовното призоваване, не е подал писмен отговор, не се е явил в съдебно
заседание и не изразил становище по подадената срещу него искова молба. При това
положение няма основание представената електронна разпечатка да бъде изключвана от
доказателствения материал по делото. Въззивният съд приема, че между „Сити Кеш“ООД и
П. В. е сключен процесният договор за кредит и сумата по него е усвоена.
На 13.01.2022г. между „Сити Кеш“ООД и „АПС Бета България“ЕООД е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който на дружеството-ищец са
прехвърлени вземания, между които и вземането от ответника по процесния договор за
кредит.
В хода на съдебното производство ищецът е направил признание за частично
погасяване на вземането, като е представил счетоводна справка за внесени от
кредитополучателя петнадесет вноски на суми в общ размер 1300лв. в периода 23..06.2023г.-
22.10.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният осъдителен иск е за вземане по договор за кредит. Кредиторът е
юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята търговска
дейност, а кредитополучателят е физическо лице, ползващо услуга, която не е предназначена
за извършване на търговска или професионална дейност, поради което договорът следва да
2
се определи като потребителски по смисъла на чл.9 ЗПК. Приложение намират разпоредбите
на ЗПК и ЗЗП. В този случай съдът има задължение да следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в процесния договор.
От съдържанието на договора за кредит се установява нарушение на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК, съобразно която договорът за кредит следва да съдържа ясно определен годишен
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В конкретния случай в
договора е посочена стойност на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,04 %. Това
обстоятелство е съществено за разглеждания правен спор, защото в погасителния план към
размера на ежемесечната погасителна вноска е прибавено и разсроченото плащане на
неустойката, но същата не е предвидена в ГПР. С прибавянето й е очевидно, че размерът на
ГПР ще бъде съществено увеличен и ще надхвърли максимално допустимия размер, съгл.
чл.19 ал.4 ЗПК. Следва да се отбележи, че това плащане на попада в хипотезата на чл.19 ал.3
т.1 ЗПК. За да направи този извод, съдът съобразява на първо място, че по начина, по който е
уговорена неустойката, същата не може да бъде характеризирана като сума, дължима при
неизпълнение на договорно задължение: от една страна на кредитополучателя е даден
тридневен срок от усвояване на кредита да осигури обезпечение, а от друга страна, още с
подписване на договора и изготвянето на погасителния план сумата вече е включена като
дължима в погасителните вноски. На второ място съдът съобразява, че неустойката излиза
извън обезщетителната си функция, с оглед уговореният размер от 2018,36 лв., който
надвишава повече от два пъти сумата на кредита.
При така констатираното нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК приложение намира
разпоредбата на чл.22 ЗПК за недействителност на договора за кредит и като последица от
горното обстоятелство на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, съобразно
чл.23 ЗПК. Видно от представената в съдебния процес счетоводна справка,
кредитополучателят е изплатил 1300лв. Главницата по кредита е 1000лв., която вече е
върната от ответника.
Въз основа на горните изводи въззивният съд приема, че решението на районния съд
е правилно като краен резултат, въпреки различните изводи, въз основа на които е
постановено обжалваното решение. Същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 390/30.05.2025г., постановено по гр.д. № 2269/2024г. по
описа на РС Разград.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4