№ 1202
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202556 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. И. Б., ЕГН ********** против Електронен
фиш /ЕФ/ Серия К № 4194891, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по пътищата
/ЗДП/ му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание,
жалбоподателят Б., чрез процесуалния си представител адв. С.Л., моли съда
да отмени обжалвания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител. Депозирано е становище, в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде оставена без
уважение, а ЕФ потвърден като правилен и законосъобразен. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното предвидено в закона такова. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 25.11.2020г. в 13:25ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен
възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока „Запад“, било
заснето извършено нарушение за скорост с МПС – л. а. „Ауди А 8 4.2 Куатро“
с рег. № ******, установено с АТСС CORDON-М2 MD 1196, като при
ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч и отчетен толеранс на
измерената скорост от - 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от
75 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч. Установено било,
че горепосоченото МПС е с регистриран собственик Й. И. Б., ЕГН
**********.
За така констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП на Й.Б. е наложена глоба в размер на
100 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства, които съдът
кредитира като обективни и непротиворечиви – снимков материал, справка за
собственици на превозното средство л. а. „Ауди А 8 4.2 Куатро“ с рег. №
******, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ рег. № 1030р-36870/26.11.2020г., заповед на министъра на
вътрешните работи, писмо АУ000023-33913/03.07.2018г. на Български
институт по метрология, писмо № 57-00-99-1/26.04.2021г. на Български
институт по метрология с приложени към него копие на Протокол от
проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. и извадка от регистъра на одобрените
типове средства за измерване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че е
налице съставът на административно нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй
като на 25.11.2020г. в 13:25ч. в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен
възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока „Запад“,
жалбоподателят Б., управлявайки л. а. „Ауди А 8 4.2 Куатро“ с рег. № ******,
е превишил разрешената скорост за населено място с 25 км/ч, което било
установено с ATCC CORDON-М2 MD 1196, като при въведено ограничение
на скоростта от 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч,
била установена скорост от 75 км/ч. Това се потвърждава и от приложения
към административната преписка снимков материал. Съгласно разпоредбата
2
на чл.189 ал.15 от ЗДП изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Дадената от наказващия орган правна квалификация е коректна с оглед
на приетите доказателства по делото и напълно съответна на текстовото
описание на нарушението.
За така установеното нарушение е издаден обжалваният ЕФ, за която
форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в
чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, ползвател, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя
като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се
установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от
ЗДвП.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение CORDON-М2 MD 1196, за която е
доказано, че отговаря на установените технически изисквания и е преминала
съответната проверка, като в тази връзка са писмо АУ000023-
33913/03.07.2018г. на Български институт по метрология, както и писмо №
57-00-99-1/26.04.2021г. на Български институт по метрология с приложени
към него копие на Протокол от проверка № 10-С-ИСИС/21.02.2020г. и
извадка от регистъра на одобрените типове средства за измерване.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 78 км/ч. В горепосочения протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост 78 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 75 км/ч, която скорост е указаната в ЕФ.
Изпълнено е и изискването на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
3
12.05.2015 г., видно от съдържащия се в преписката Протокол за използване
на АТСС рег. № 1030р-36870/26.11.2020г., който е задължителен за
мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на
процесното време и място на извършеното нарушение, както и на
техническото средство, което го е заснело и към него и приложена снимка на
разположението на АТСС. Протоколът е надлежно попълнен и същият
представлява официален свидетелстващ документ за законосъобразното
използване на АТСС.
Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на
обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично
изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото
е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата
на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен
в снимката се включва във времевия диапазон на начало и край на работа на
процесното АТСС.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182 ал.1 т.4 от ЗДП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 100 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост в населено място от 21 до 30 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложените съображения ЕФ следва да бъде потвърден като
законосъобразен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63 ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН и
направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на
чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът определя минималния
размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4194891, издаден от
ОДМВР Пловдив, с който на Й. И. Б., ЕГН ********** на основание чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21
4
ал.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА Й. И. Б., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР Пловдив
разноските по делото в размер на 80 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5