Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10 847
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ/.
Ищецът – Р.П.Г. твърди, че на 20.09.2017г.,
в гр. София, около 12:10 часа, л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ******,
управляван от М.М.К. *** от ул. „Димитър Хаджикоцев“ към хотел „Хемус“ и на кръстовището с бул.
„Арсеналски“ извършва маневра – завиване на дясно и поради недостатъчно
внимание, реализира ПТП с намиращата се на пътното платно Р.П.Г.. Заявява, че е
съставен КП № 680/20.09.2017г. Твърди, че в резултат на ПТП ищцата получила
тежко навяхване на десен глезен и рана на дясното стъпало. След
пътно-транспортното произшествие ищцата е прегледана в УМБАЛСМ
„Н.И.ПИРОГОВ", където е поставена диагноза - счупване на външен
(латерален) малеолус (фрактура на десен глезен) -
закрито в дясно. Поставена и е гипсова имобилизация и
е освободена от клиниката за домашно лечение. Непосредствено след инцидента
пострадалата е започнала да има оплаквания от болки и оток на десен крак.
Потърсила е последваща лекарска помощ като е посетила
„V МБАЛ- София". При извършения преглед е установено, че кожата на десен
крак е инфламирана и с повишена локална температура.
След извършените прегледи е поставена диагнозата: флебит и тромбофлебит
на други дълбоки съдове на долните крайници. Приложена е медикаментозна терапия
и след 11 дневен престой в клиниката е изписана за домашно лечение. През
периода на домашното си възстановяване при нея са се появили и други усложнения-
зачервяване и оток по кожата, на дясна подбедрица.
Появил се е и обрив по кожата на трункус и крайници.
По кожата на дясна подбедрица - еритем,
едем и палпаторно повишена
локална температура. По трункус- множество екскориации и хеморагични крусти. Нокти - ониходистрофични,
косми-canities (без пигментация). Посетила е Унверситетска Александровска
болница „Катедра по дерматология", като е поставена диагноза- пиодермия. Проведена е терапия с медикаменти, като след
изписването от болницата са дадени указания за терапия в амбулаторни условия.
Възстановителният период е надвишавал 6 месеца, като предвид постоянно
проявяващите се усложнения е бил съпроводен с интензивни болки. Развила е
възпалителни процеси в областта на увредения крайник (флебит и тромофлебит), състояние, застрашаващи живота й. Наложило и
се е да ползва помощни средства – патерици. Сочи, че претърпените от ищеца
болки и страдания по време на ПТП, ежедневните затруднения в бита, довели до
чувство на непълноценност и тежест за семейството си. Посочва, че за описания
лек автомобил има валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на ПТП, сключен с ответника. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което се осъди ответникът да й заплати:
- 60 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от - 06.02.2018г. /датата, на която е
постановен отказ от ответника за заплащане на обезщетение/ до окончателното
изплащане на сумата и
- 1 022, 67 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното
ПТП, за заплатени медицински консумативи, заедно със законната лихва от –
02.03.2018г. /датата на последното извършено плащане/ до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В последното
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 236
от делото/.
Ответникът – ЗАД „ОЗК-З.“ ЕАД в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек
автомобил към датата на процесното ПТП и
- настъпване на процесното ПТП.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, като
твърди, че същото представлява случайно събитие по смисъла на НК. Оспорва
механизма на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като твърди, че е нарушила
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между настъпилото
пътнотранспортно произшествие и описаните в исковата молба по вид и характер
увреждания. Посочва, че от представения лист за преглед се установява, че
ищцата е прегледана за първи път на 28.09.2017г. – осем дни след настъпване на
инцидента. В случай, че се установи причинно – следствена връзка между
произшествието и фрактурата на десния глезен, се поддържа, че последвалите
усложнения се дължат на пострадалата, която не е положила достатъчно грижи за
подобряване на здравето й. Относно описания дерматологичен
проблем поддържа, че същият не е в пряка – причинно – следствена връзка с
контузията на глезена, която е на различно място. Твърди, че ищцата не е
положила достатъчно грижи за подобряване на състоянието й – не е извършила
контролни прегледи и не е провеждала рехабилитация. Наведено е възражение за
прекомерност на исковите претенции. Оспорва и началната дата на акцесорната претенция, както за имуществените, така и за
неимуществените вреди, като твърди, че същата следва да бъде начислена от
датата на депозиране на исковата молба в съда. Моли да бъде постановено съдебно
решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 238
от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът е отделил като безспорен между
страните фактът, че към датата на процесното ПТП по
отношение на процесния лек автомобил „Фолксваген
Поло“, с peг. № ****** е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“, страна по
който е ответното застрахователно дружество – ЗАД „ОЗК-З.“, в качеството му на
застраховател.
По
делото на страница 12 е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № К - 680
от 20.09.2017г., съставен относно процесното
ПТП, в което като пострадало лице е вписана ищцата.
По
делото е представена епикриза ИЗ № 5224/291 на Александровска болница, Катедра по дерматология и веренология /страница 15 от делото/. От нея се установява, че ищцата е постъпила в
лечебното заведение на 21.02.2018г. с окончателна дияагноза:
пиодермия. Изписана е на 28.02.2018г., като са определени
два контролни прегледа.
По
делото е представена и епикриза по ИЗ № 11176/2017г.
на V – та МБАЛ СОФИЯ -
ЕАД, второ хирургично отделение /страница 16-17 от делото/, от която се
установява, че ищцата е постъпила в лечебното заведение на 14.10.2017г., поставена
диагноза – флебит и тромбофлебит на други дълбоки
съдове на долните крайници. На 25.10.2017г. е изписана от лечебното заведение,
като са определени два контролни прегледа.
По
делото на страници 18-51 са представени 34 броя фактури, ведно с касов бон за
заплатена сума в общ размер на 1 022.70 лева.
По
делото на страница 52-59 е представена и приета писмена кореспонденция между
страните, съгласно която на 25.10.2017г. ищцата е предявила искане за заплащане
на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди. На
20.03.2018г. ищцата е представила 6 броя фактури на общ размер на 711.96 лева с
искане същите да бъдат изплатени. На 06.02.2018г. ответното дружество е отказал
изплащане на обезщетение.
По
делото на страница 118 е представен лист за преглед на пациент от 20.09.2017г.
с час на постъпване 13:06 часа, от който се установява, че на ищцата й е
поставена диагноза: навяхване и разтягане на ставите на връзки на глезена.
Поставена е превръзка, определени й е контролен преглед на 28.09.2017г. и на
същата дата в 15:17 часа е напуснала лечебното заведение.
По
делото на страница 119 е представен лист за преглед на пациент, от който се
установява, че на 28.09.2017г. ищцата е посетила лечебното заведение за
определения контролен преглед, при който е поставена диагноза – счупване на
външен /латерален/ малеолус – закрито и е поставен
гипсова имобилизация.
На
л. 146 от делото е представено наказателно постановление №17 – 4332 – 021966 от
31.10.2017г. издадено от началник ОПП –
СДВР относно процесното ПТП, в което е прието, че
водача на лекия автомобил е нарушил чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДВП и му е наложена
глоба в размер на 20 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на
05.12.2017г.
По
делото е допусната и съдебно авто – техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. В заключението е описан механизма на
настъпване на процесното ПТП – на 20.09.2017 г. в
гр.София около 12:10 часа лек автомобил Фолксваген Поло с per.
№ С А1002 НВ, управляван от М.М.К., се е движил по
еднопосочната ул. „Милевска планина” в посока от ул. „Димитър Хаджикоцев” към бул. „Арсенал“. Достигайки Т-образното
кръстовище с бул. „Арсенал“ водачът К. е предприел завой на дясно, за да продължи
към бул. „Черни връх“ и хотел „Хемус“. В същото време от дясно, считано в
посока хотел „Хемус“ в дясната пътна лента се е оказала пострадалата пешеходка Р.Г..***
в ляво от ул. „Милевска планина“ има маркирана и сигнализирана пешеходна пътека
тип „Зебра“. Експертизата приема, че най-вероятно поради оглеждане на
кръстовището в посока наляво, за да види дали има приближаващи се автомобили,
водачът не е бил достатъчно внимателен или късно е погледнал надясно, поради което
л.а. „Фолксваген Поло“ е ударил пешеходката и я е отблъснал леко напред, но е
успял да спре пред падналата на асфалта пешеходка. Вещото лице приема, че
причината за настъпване на процесното ПТП е в
наличието на пешеходка на необозначено за целта място, както и в действията на
водача на л.а. „Фолксваген Поло“, който не е бил достатъчно внимателен при
извършване на десен завой и навлизане на път с предимство на бул.
„Арсеналски“. Описва, че платното за
движение на бул. „Арсеналски“ е с 4 пътни активни ленти за движение, по 2 за
посока с широчина по 3,0 м. В десния край на платното за движение, считано в
посока към хотел „Хемус“ е имало лента с широчина 2 м, обособена за паркиране и
щриховани зони за забрана на спиране. Най – вероятната скорост на движение на
лекия автомобил при завиване е била около 17 км/ч, като при тази скорост
спирачния път е 8, 55 метра. Вещото лице е посочило, че при неограничена
видимост за водача на процесния лек автомобил, към
момента в който пешеходката е слязла от десния тротоар, водачът на автомобила е
имал възможност да предотврати удара и ПТП при движение на пешеходеца с бавен,
спокоен или бърз ход, но не и ако се е движела тичешком. Пешеходката е пресякла
двойна непрекъсната линия на пътното платно.
По
искане на ответната страна е допуснат до разпит свидетелят М.М.К., управлявал лекия автомобил. Свидетелят заявява, че е
участвал в процесния пътен инцидент. Случило се срещу
басейн „Спартак“. Колата била паркирана в улицата. Спрял на кръстовището срещу
басейн „Спартак“, за да направи десен завой към хотел „Хемус“. Пътят е двулентов във всяка посока на движение и от лявата му
страна има пешеходна пътека, има и зелена зона, и след кръстовището има
паркирали коли, разрешено е паркирането. Огледал се, не видял превозни средства
в неговата лента за движение и потеглил на първа скорост, и изведнъж между
колите, които са паркирани, на разстояние на около 3 - 4 метра от кръстовището,
изскочила жената, която обяснила, че гони транспорт и се хвърлила пред колата. К.
заявява, че бил на първа скорост и спрял. Тя леко се ударила в колата и паднала
между неговата кола, и паркираната. При падането се ожулила в другата кола.
Ударил я в най-дясната лента за движение, в десния калник до паркиралите коли. Сочи,
че пешеходната пътека е на 4-5 метра от мястото на ПТП. Инцидентът станал
на около 4 - 5 метра от кръстовището. Тя излязла между колите на платното пред неговата
кола. Спрелият автомобил пречел да види дали има човек, който ще изскочи от
тротоара. След инцидента тялото на жената се намирало между неговата кола и
паркиралите автомобили, отгоре предният калник, преди гумата, в тази точка.
Закачил я
в задна дясна част. При падането жената се е ожулила. Имала рана, от която текло
малко кръв, ожулване, долу под глезена, сложил й найлонов плик, качил в колата
и я закарал в „Пирогов“ и останал с нея докато дойде нейна приятелка. Казали,
че кракът е отекъл и не се вижда дали има счупвания и че след десет дни ще
правят нови снимки да спадне отока, не се е виждало на снимките никакво нараняване
в момента.
В
съдебно заседание след разпита на свидетеля, вещото лице пояснява, че при така
описания от свидетеля механизъм, ударът е непредотвратим по отношение на
автомобила, тъй като пътят, който изминава пешеходката във видимото
пространство е много малък.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на ищцата е допуснат и разпитан
свидетелят П.П. Д.– сестра на ищцата. Свидетелят
посочва, че за ПТП разбрала от сестра си, обадила й се по телефона, когато била
в „Пирогов“. Когато отишла, я заварила на количка, кракът й бил в найлонов плик
и бинт, който бил целият напоен с кръв. Разказала й какво се е случило - чакала
маршрутка срещу басейна „Спартак“ до една кофа за
боклук. Имало паркирани коли и нямало видимост за маршрутката,
затова тя слязла на платното, зад кофата за боклук, за да види маршрутката. В „Пирогов“ е чакала да се почисти раната и да
се зашие. Оплакала се, че много я боли, а като влязла в кабинета, пищяла от
болка, защото не слагали упойка преди манипулациите. Зашили я и сложили гипс и
един ботуш, който да държи крака й със стъпало, за да може да стъпва, но тя не е
могла да стъпва. Д.сочи, че извикали частна линейка, да я закарат вкъщи. Не
можела да се движи, двама мъже я качили до вкъщи, сложили я на леглото и си
тръгнали. Предписани й били обезболяващи и антибиотици за инфекциите. За
няколко дни кракът оттекъл, било болезнено, посинял до горе. Извикали Бърза
помощ, и я закарали в Пета градска, където я приели в интензивно отделение.
Лекарите казали, че имало 80 процента тромби в тялото. Престояла 5 дни в
болницата. Получила натряване на кръвта и увреждане
на бъбреците от тези лекарства, и я закарали спешно в Кожно венерическия
диспансер на медицинска академия, където останала цяла седмица, за да изчистят
отровите от лекарствата, които приемала. Преди ПТП – то ищцата работила в
център за обслужване на деца с увреждания. За да си запази мястото там, свидетелката
отишла да работи на нейно място, докато тя се оправи. Свидетелят посочва, че
работила 4-5 месеца и се отказали от това място. 5-6 месеца след травмата,
сестра й се опитвала да става, да стъпва на пета. Обслужвала се е сама, сестра
й също и помагала. Сега трудно ходи, отчаяна е и депресирана. Променила се е,
това съсипало здравето й. Кракът й не се оправил. За тромбите пие лекарство за
разреждане на кръвта.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните комплексна съдебно-медицинска експертиза,
което съдът възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е
посочено, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила закрита неразместена фрактура на десния (латерален) глезен, разкъсно-контузна рана в областта на палеца на дясно
ходило, с последващо последствие дълбок тромбофлебит на десния долен крайник. Вещите лица сочат, че
относно фрактурата на фибулания /латерален/малеолус на десен глезен закрито е приложена гипсова имобилизация за срок от 40 дни, след което последваща рехабилитация. Експертите посочват, че
причинените телесни увреждания са в причинно следствена връзка с описаното в
исковата молба ПТП. Болките и страданията свързани с увредата
на десния глезен, при ищцата са били най-интензивни непосредствено след
травмата в първите 7-8 дни, с последващо засилване,
поради възникналия тромбофлебит на дълбоките вени на
десен долен крайник. Описват, че по спешност ищцата е посетила спешен
травматологичен кабинет в Пирогов. Прегледана е, направени са рентгенографии, диагностицирана,
раната обработена хирургически, поставена гипсова шина, насочена за продължение
на лечението в домашно-амбулаторни условия, назначен контролен преглед на
28.09.17г., на който е сменена превръзка, сваляне конци на 02.10.17г., сваляне
на гипсова шина на 30.10.17г. Последващият тробофлебит на дълбоките вени на десен долен крайник, за
което е била хоспитализирана и лекувана в ХО-5-та МБАЛ-София от
14.10.17г.-25.10.17г. От 21.02.18г. - 28.02.18г., лекувана в КДВ-УМБАЛ ”Александровска” по повод възпалителен процес на кожата/пиодермия/ на дясна подбедрица.
Заявяват, че при ищцата са били приложени широка гама от лекарствени продукти и
консумативи, чиято цел е по същество да предотвратят по-късни последици. По
спешност е поставена диагноза навяхване разтягане на ставните връзки на глезена
и съмнение за фрактура на фипуларния малеолус в дясно - поставена гипсова шина и назначен
контролен преглед след 8 дни, при който след нова рентгенография, е потвърдено
счупването. Вещите лица посочват, че възникналите дерматологични
проблеми в областта на дясна подбедрица, пет месеца
по-късно не могат да се свържат с фрактурата на глезена и поставената имобилизация. Възстановителният период при фрактура на
десния глезен, без дислокация, е около 3 месеца, без възникване на усложнение. В
открито съдебно заседание, вещите лица посочват, че контузията на палеца може
да е от терена като пешеходка, блъсната от лек автомобил. Вещото лице Д.
посочва, че може да се направи обосновано предположение, че травмата изиграва
роля за възникване на дълбок тромбофлебит. Сочи още,
че медикаментите, за които са приложени финансови документи за закупуване на
лекарствени средства имат отношение за провеждане на лечението, без тези за
кожното възпаление, което е установено по-късно, февруари месец на 2019г.
Кремовете за кожното възпаление не са относими към
травмата. Другите лекарства имат отношение за оздравителния процес. Пояснява,
че „Низорал“ е за гъбично
възпаление на кожата и не се отнася за проведеното лечение от травмата. Всичко,
което е свързано с възпалението на кожата няма отношение към процеса. Фактурите
от януари и февруари 2018 г. не се отнасят за травмите. Фактурите от 2017 г. са
актуални за травмата. И фактурата за антибиотика е актуален. След февруари
месец 2018 г. фактурите не са относими за травмата.
От фактурите, издадени през 2018 г. са относими тази
на стр. 19, на стр. 24, на стр. 25 и на стр. 26. Описва, че е нормално след
рентгенографията да не се вижда счупване, но клиничният преглед доказва друго,
има оток и ограничена подвижност, болезненост. Всичко това травматологът го има
предвид и за това в едното пише „навяхване“ с евентуално съмнение и е насочен
контролен преглед след 8 дни, раната е зашита и обработена. Пояснява, че едно
прясно счупване, без никакво разместване, може да има клинична изява, но да не
се позитивира на рентгеновата снимка и за това е написано,
че не се вижда счупване, но е сложена гипсовата шина. На прегледа след 8 дни е
установена „открита фрактура на външния малеол на
десния глезен“. За това пациентите се викат след 8 дни, за да се установи има
ли счупване или само навяхване. След 8 дни пак няма разместване, има лиза само
на костта, вижда се една дискретна фрактурна линия и е
написано, че вижда фрактура на латералния малеол.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ/ за
претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановена ли е
напълно от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не
могат да бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета,
8.
на коя дата е постановен отказ от ответника за заплащане на претендираните
обезщетения във връзка с процесното ПТП,
9.
извършване на контролни прегледи и извършване на всички предписани от
медицински специалисти действия, във връзка с възстановяването на ищеца.
Съгласно
направения от съда доклад в тежест на ответника е да установи настъпването на
следните факти:
-
къде
е била ищцата непосредствено преди настъпването на ПТП,
- разстоянието
между ищцата и автомобила при стъпване на пътното платно на пешеходеца и
-
скорост на движение на автомобила и спирачния му път при тази скорост.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол, заключението
на авто – техническата експертиза и свидетелските
показания на двамата разпитани свидетели/ се установява настъпването на първия
факт: механизма на процесното ПТП, но следва да се
направи корекция в заключението и се вземе предвид заявеното от вещото лице в
открито съдебно заседание, предвид събраните свидетелски показания – а именно,
че ищцата не е пресичала пътното платно, а е стояла на пътното платно да чака маршрутка, като и двамата свидетели /вторият – сестра на
ищцата, която споделя това което е научила от ищцата/ посочват, че по цялото
протежение на улицата е имало паркирани автомобили, които са пречили на
видимостта, поради което ищцата се е намирала на пътното платно, за да следи за
маршрутка, която е чакала. При така установения
механизъм на ПТП вещото лице е заявило в съдебно заседание, че реално за водача
на лекия автомобил ударът е бил непредотвратим предвид малкото разстояние,
което е изминато от пешеходеца – около 80 см.,
необходимото време за реакция – 1 секунда, скоростта на движение на
автомобила – 17 км/ч и спирачния му път при тази скорост - над 8 метра. С оглед на това следва да се приеме, че
основната причина за настъпване на процесното ПТП е наличието
на пешеходката на място, което не е обозначено за движение на пешеходци –
пътното платно. Съдът не приема направеното от ответника възражение, че по
отношение на водача на лекия автомобил настъпването на процесното
ПТП представлява случайно деяние, тъй като по отношение на него е съставен акт
за установяване на административно нарушение, съответно влязло в сила
наказателно постановление за извършено нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДВП.
От
заключенията на комплексната съдебно – медицинската експертиза, се установява, че
вследствие на ПТП пострадалата е получила закрита неразместена фрактура на
десния (латерален) глезен, разкъсно-контузна рана в
областта на палеца на дясно ходило, с последващо
последствие дълбок тромбофлебит на десния долен
крайник, както и причинно – следствената връзка между процесното
ПТП и тези травми. От същото, епикризата на МБАЛ –
София ЕАД и разпита на свидетеля П.Д.се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: по спешност ищцата е посетила спешен травматологичен
кабинет в Пирогов. Раната е обработена хирургически, поставена гипсова шина. На
28.09.17г., е сменена превръзка, на 02.10.17г. са свалени и конците, а на 30.10.17г.
е свалена и гипсовата шина. Последващият тромбофлебит на дълбоките вени на десен долен крайник е
причината, поради която ищцата е била хоспитализирана и лекувана в МБАЛ-София
за периода от 14.10.17г.-25.10.17г. Възстановителният период при фрактура на
десния глезен, без дислокация, е около 3 месеца.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са: вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 65г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 3 месеца, като
болките и страданията са били най- интензивни непосредствено след травмата в
първите 7-8 дни, с последващо засилване, поради
възникналия тромбофлебит на дълбоките вени на десен
долен крайник, изживения шок от инцидента, претърпените неудобства от личен и
битов характер, включително и тези, свързани със затрудненото самообслужване и
отражението на произшествието върху психо-емоционалното
й състояние и социално – икономическата обстановка в страната към 2017г. Съдът
като съобрази изложените обстоятелства и икономическата обстановка в страната в
периода на ПТП приема, че сумата от 20 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили
за ищеца в резултат на непозволеното увреждане.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването
и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното
поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на
пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да
бъде определено като съпричиняване на вреда по
смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена
причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на
разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване
на вредите.
Ответникът
е противопоставил възражения за съпричиняване от
страна на пострадалия на вредоносния резултат с твърдения, че не е спазил
установените в чл. 113, ал. 1, т. 1, от ЗДвП задължения на пешеходеца преди да
навлезе на платното за движение да се съобрази с разстоянията до приближаващите
се пътни превозни средства, както и за неспазване на установените в чл. 114, т.
1 и т. 2 от ЗДвП забрани да навлиза внезапно на платното за движение и да
пресича същото при ограничена видимост, които са основателни.
Съдът
намира, наведеното от страна на ответната страна възражение за съпричиняване за доказано. От приетата по делото съдебно - авто техническа експертиза, се установи, че основната причината
за настъпване на ПТП е в наличието на пешеходката на място, което не е
обозначено за движение на пешеходци. Предвид изложеното съдът намира, че са
налице предпоставките на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на ищеца, предвид допуснатото от
него нарушение следва да се определени на 70%. При отчитане на приетото съпричиняване от 70% като причинен принос, обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено на 6 000 лв.
Относно
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ/ за претърпени
имуществени вреди
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един
и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо
този иск.
Частично
основателна е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди. Според обясненията
на вещото лице Д., медикаментите, за които са приложени финансови документи за
закупуване на лекарствени средства имат отношение за провеждане на лечението,
без тези за кожното възпаление, което е установено по-късно, февруари месец на
2018г. С оглед на това, настоящият съдебен състав, намира, че претенцията за
имуществени вреди е доказана от представените фактури на името на ищеца и
основателна до размер от 835, 18 лева, който размер искът следва да бъде уважен,
като за разликата до 1 022.63 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед приетия по делото процент на съпричиняване дължимото обезщетение за имуществени вреди е
в размер на 250, 55 лева.
Относно претенцията за лихва
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
/тримесечен от предявяване на претенцията/ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. Съгласно тази норма срокът за произнасяне по предявената
претенция е 15 работни дни от представяне на изисканите документи от
застрахователя.
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от 06.02.2018 г.,
с която дата той свързва отказа на застрахователя да изплати обезщетение, както
и за имуществени – 02.03.2018 г., датата на последното извършено плащане.
По аргумент от
разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се покрива от
застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", се дължи
считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на
застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя
банкова сметка, ***етение. На свой ред, разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на застрахователя
по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването на писменото
искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на претендиращия.
Внимателният анализ и систематическото тълкуване на нормативната уредба на чл.
497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на изтичането на
определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият
застраховател би изпаднал в забава на собствено основание, ако не се произнесе
по надлежно предявената пред него претенция по
чл. 380, ал. 1 от КЗ. В разглеждания случай, въз основа на представените
в хода на съдебното дирене доказателства, се установява, че ответникът е
сезиран от ищеца за заплащане на претендираните суми
– обезщетение относно процесното ПТП на 25.10.2017г.,
като на 06.02.2018г. е постановен отказ от застрахователя. Предвид посочената
правна уредба следва, че отказът на застрахователя е постановен след изтичане
на тримесечния срок, в който следва да се произнесе и следователно към датата –
06.02.2018г. същият е бил изпаднал в забава по отношение на претендираните
обезщетения. Следователно така направеното искане на ищеца следва да бъде
изцяло уважено, като се присъди обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата, определена по – горе като обезщетение за имуществени вреди
от процесното ПТП – 6 000 лв. считано от
06.02.2018г. до окончателното й изплащане, а по отношение на обезщетението за
имуществени вреди – 250, 55 лв., така както е поискал ищеца от 02.03.2018г. до
окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
е освободен от заплащане на държавна такса и разноски за настоящото производство
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК /стр. 87 от делото/. Предвид изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата 378, 29 лв. от които 290 лева – държавна такса и 88, 29
лв. платени от бюджета на съда съдебно-деловодни разноски за изготвяне на комплексна
съдебно – медицинската експертиза 612 лв. и съдебно авто-техническата
експертиза /250 лв./.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв. Я.Д. – САК сумата от 642,
53 лева съразмерно
на уважената част от исковете.
Направените
от ответника разноски с в общ размер на 4 100 лева, от които: 3 360 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, 400 лева –
депозит по допуснатата комплексна съдебно-медицинска експертиза, 250 лева –
депозит по допуснатата съдебно авто-техническа
експертиза, 70 лв. – заплатен депозит за свидетел и 20 лева – издаване на 4
броя съдебни удостоверения. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 3 680,
04 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената
част от исковете.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК - ******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Р.П.Г., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Я.Д. на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 20.09.2017г. относно което е съставен констативен
протокол №К – 680/20.09.2017г. от дежурен ПТП - ОПП - СДВР, ведно със законната лихва,
считано от 06.02.2018г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 250, 55 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от описаното ПТП – за заплатени медицински
медикаменти, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2018г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ първият иск за сумата над 6 000
лв. до предявения размер от 60 000 лв. и вторият иск за сумата над 250, 55 лв.
до предявения размер от 1 022.63 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на Я.Д.– адвокат
от САК, с адрес: *** сумата от 642, 53 лева.
ОСЪЖДА Р.П.Г., ЕГН -
********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат Я.Д. да заплати на ЗАД „ОЗК - З.“
АД, ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 3 680, 44 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“
АД, ЕИК - ******със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр.
София, бул. Витоша №2 сумата от 378, 29 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: