№ 911
гр. Варна, 30.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
СъдебниКатерина Цв. П.а
заседатели:Мария Б. Гаманска
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
и прокурора Д. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Иваничка Д. Славкова Наказателно
дело от общ характер № 20233100201590 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Д. К., редовно призован, явява се лично, води се от
органите на РД „Охрана“ Варна и с адв. Й. и адв. Ст. И., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
В залата се явява и преводачът И. Н. Б. – редовно уведомен, назначен
за преводач в предходно заседание.
Свидетелят М. В. Б. – редовно призован, явява се
лично.
Свидетелят В. К. – редовно призован, не се явява.
Свид. Б.: К. ще дойде след 10 минути.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Адв. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и следващи от
НПК, поради което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ОТ ЕТАПА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът, на основание чл. 143 ал. 1 НПК, констатирайки съществени
противоречия в обясненията на подсъдимия Д. К. и показанията на свид. М. В.
Б. /със снета по делото самоличност/ намира, че следва да проведе очна ставка
между двамата, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА очна ставка между подс. Д. К. и свид. М. В. Б..
Свидетелят М. Б. предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, обещава да говори истината.
Свид. Б.: Познавам К.. Колеги сме по работа. Общували сме. На работа,
след работа сме общували. Не сме в лоши отношения. Просто се познаваме по
работа.
Подсъдимият: Познавам Б.. Няколко пъти съм го виждал на работа. Не
съм се сприятелявал с много хора. Познаваме се по работа. С него не съм
работил в един екип.
На въпроси на прокурора:
Свид. Б.: Не познавам добре А. З.. Знам, че живееха в една стая К. и А..
Живееха в апартамент от другата страна на коридора. Не съм чувал за
конфликт между А. и К..
Подсъдимият: Никога не съм имал конфликт с А., никога не съм му
досаждал.
Свид. Б.: Давал съм запалка на А. миналата година февруари месец.
Излязох на улицата и бях тръгнал по коридора и като ме извика А. и ме
помоли А. за запалка. Аз му казах, че имам запалка и той ми каза да отидем до
стаята му. А. каза да отидем в неговата стая. Аз стоях в антрето, и видях, че Д.
лежеше на леглото. А. отиде към масата, дадох запалка на А..
2
Подсъдимият: Не е бил в стаята изобщо Б., въобще не е доближавал и
до антрето. Кълна се не е бил там.
Свид. Б.: Не съм влизал в стаята, стоях на вратата. Вратата беше
отворена. Мисля, че А. ми каза да му дам запалката и след това Д. се изправи
и се приближи към А.. Двамата бяха прави един срещу друг лице в лице. След
това нищо не видях, защото Д. беше с гръб към мен. Нищо не можех да видя.
Не са се карали, нещо си говореха, но не успях да чуя понеже бях на
разстояние, на около два-два и нещо метра. След това видях капка кръв и
изскочих навън. На пода видях кръв. Не знам нищо не виждах от моето място,
но като я видях тази капка кръв и веднага изскочих навън. К. излизаше от
своята стая в коридора случайно. Става ми лошо от кръв.
Подсъдимият: Имаше момент да съм бил лице в лице с А., когато ме
хвърли от леглото и седна върху мен и почна да ме притиска. Ако бяхме
стояли един срещу друг и той се беше нахвърлил върху мен, аз щях да го
отблъсквам. В последния момент взех нож в ръката ми, когато го убедих да ме
пусне да изляза навън. Вратата беше затворена на стаята. Аз я отворих.
Направих стъпка и пристъпих прага и получих удар в гърба и нещо ме хвана и
ме дръпна обратно в стаята. Вече не го гледах, не му обръщах внимание.
Когато отворих вратата се надявах, че наистина някой стои зад вратата, за да
успокои този озверявал нечовек. Очите му бяха такива като на звяр. Когато
стана така, че го прободох с ножа и не го извадих ножа, не гледах къде е
попаднал ножът, но забелязах, че А. се спря и погледнах очите му и очите му
не се измениха. Стоеше така сякаш е надрусан с някакви хапчета. Оставих
ножа в него и тръгнах да тичам, за да избягам понеже мислих, че ще го извади
и ще тръгне след мен.
Свид. Б.: Не съм виждал нищо от това. Не съм виждал А. да стои с нож
в тялото си и Д. да бяга да търси помощ. Не съм виждал нападение от А..
Когато влязох, Д. лежеше на леглото и по лицето имаше вече засъхнала кръв.
Подсъдимият тръгна към А., но конфликт не съм видял между двамата. Не
съвсем веднага, но след броени секунди видях кръв.
Адв. И.: Искам да направя възражение, това за мен не е очна ставка.
Няма как да питаме К. какво са си говорили Б. и К..
Съдът отхвърля възражението на адв. И., тъй като очната ставка се
ораничава само до въпроси и съответно отговори, които се отнасянт до
3
техните възприятия, ако имат такива.
Свид. Б.: Казах на В. К., че съм видял капка кръв. Разговорът между мен
и К. беше в предверието на същия етаж. Не съм слизал по стълби. Като
влизах за запалката беше затворена вратата, вече като изтичах навън не знам,
не съм затварял вратата.
Подсъдимият: Вратата на апартамента беше затворена при всичко,
което се случваше. Вратата на стаята беше затворена, другата врата тя е за
коридора. Не съм видял в нито един момент Б. или К.. Там бях живял вече
цяла година и имам запалки, имам евро и долари и защо да пращам някого за
запалка. Когато исках да изляза, отворих вратата и тя остана отворена и при
тази отворена врата А. ме удари и ме дръпна обратно в стаята. Ножът беше на
масата. Обърнах се и исках да го успокоя обаче взех ножа. Не знаех какво да
правя той направо щеше да ме убие. Когато използвах ножа, това стана на
отворена врата. Нямаше никаква кръв, като взех ножа и вече вторият път,
когато се върнах на мястото, където беше на колене А., вече беше на колене и
около него вече имаше капки кръв сякаш се беше въртял.
Свид.Б.: Това не съм го виждал, което описа К.. Аз видях това, което
описах. К. влезе и отиде в стаята, като му казах.
Подсъдимият: Нямаше ги нито Б., нито К.. Тези двамата са
лъжесвидетели. Като излязох от големия коридор, нямаше никой и в края на
коридора имаше едно момче заварчик и му казах какво е станало и да извика
бърза помощ и той изтича в стаята и той вече можеше да види, той първи
влезе след мен. От ареста вече се обадих на него да свидетелства, но той се
обърна към бригадирите и той се движеше с тях. Не беше ясно кой е настанил
при мен З., бригадирите го правеха. Не знаех, че З. е лежал за убийство в
Русия. Така са ми го стоварили на мен.
Свид. Б.: Аз му казах на К., че видях капка кръв и да отиде да види
какво става понеже ми става лошо на мен. Аз видях как К. тръгна натам, но не
видях влезе ли.
Подсъдимият: К. не е влизал в стаята след кръвта. Само З. и аз бяхме в
стаята и никой друг. Не съм бил толкова пиян, съобразявах и знаех какво се
случва, за да го опиша сега.
4
Никой нямаше, беше мъртвило. Всички бяха в магазина и след работа
там отиват. Казах на това момче ниското заварчика какво става и ми каза Д.
какво си направил и му казах да извика бърза помощ и той отиде в моята
стаята този заварчикът.
Свид. Б.:Аз вече бях на улицата у не съм виждал нищо от това, което
той описа. Не сме обсъждали какво става.
На въпроси на адв. И.:
Свид. Б.: А. искаше от мен запалка. Като отидох и Д. лежеше на леглото
и на лицето му имаше кръв. Нямаше следи от удари, но имаше нещо на лицето
му.
Адв. И.: Противоречи си сам свидетелят, нямам въпроси.
На въпроси на адв. Й.:
Свид.Б.: Исках да изляза навън да пуша. Имах запалка в мен и му я
дадох и А. ми каза ела с мен в стаята””. Не знам защо ми каза да отида.
Подсъдимият: В стаята никога не съм пушил, забранено е да се пуши в
стаите. Честен човек съм и го спазвах. А. пушеше електронна цигара за 850
лева. Като ходих насам натам и виждах запалки и просто си купувах.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси.
Адв. И.: Ще помоля да остане в залата Б. и да проверим ще дойде ли
другият свидетел.
Прокурорът: Допуснахме вече тези действия и с оглед на днешното
чуто в съдебно заседание, държа на очна ставка и с К..
Адв. И.: Аз моля да изискаме характеристични данни за съдимостта на
пострадалия от Русия и дали е излежавал в действителност присъда за
убийство. Считам, че това е важно.
Прокурорът: Противопоставям се. Считам искането за неотносимо.
Съдът намира искането за неотносимо, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без уважение искането на адв. И. за събиране на данни за
5
съдимостта на пострадалия А. З..
Съдът намира, че предвид неявяването до момента на св .К., е
необходимо да се свърже с него на известния по делото телехон. За целта,
това ще стори с помощта напреводача и възлага на преводача И. Б. да
осъществи връзка по телефон със свид. В. К..
Преводачът И. Б.: Свидетелят К. заяви, че ще дойде до 10 минути в
съдебно заседание.
Съдът обявява 15 минути почивка.
Съдебното заседание продължава в 10:30 ч. с участието на всички
страни. В залата се явяват и свид. М. Б. и свидетелят В. К..
Съдът отстранява свид. Б. от съдебната зала.
Съдът, на основание чл. 143 ал. 1 НПК, констатирайки съществени
противоречия в обясненията на подсъдимия Д. К. и показанията на свид. В. К.
/със снета по делото самоличност/ намира, че следва да проведе очна ставка
между двамата, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА очна ставка между подс. Д. К. и свид. В. К..
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обещава да говори истината.
Подсъдимият: Познавам К. от работа. Не съм бил приятел с него, нямам
и лоши отношения с него.
Свид. К.: Работихме заедно, колеги сме. Ние сме просто колеги и
имахме просто колегиални отношения. Просто сме работили заедно.
В Понеделник Д. не отиде на работа и в 17 часа след работа вечерта
6
влязох при него, но го нямаше в стаята, за да питам защо не е дошъл на
работа. Всички се разболяват, случва се и аз се е случвало да отсъствам и
исках да проверя, но го нямаше в стаята. Като влязох, А. лежеше в стаята и
имаше недопита бутилка 2 литра бира до него. Попитах къде е Д. и каза, че е
излязъл и след това и аз си тръгнах. До осем часа вечерта не виждах никого и в
осем като отивах до магазина, видях М. и разбрах от него какво се е случило.
Подсъдимият: Към пет часа мисля, че не бях в стаята. Често си вземах
отпуск в понеделник, тъй й като в почивните дни работех, по телефона звънях
на бригадира да кажа. Николай е бригадирът ама фамилията не помня.
Свид.К.: Майсторът е Николай. Видях Б. като изтича и каза, че е
станало сбиване между Д. и А.. Не помня точните му думи. Влязох в
апартамента и двете врати бяха отворени. Д. лежеше на пода, а А. върху него и
държеше Д. за гърлото с едната си ръка и го душеше, с крака си натискаше
другата му ръка. А. душеше Д.. В лявата ръка Д. имаше нож. На лицето на Д.
имаше кръв. На А. нищо му нямаше, беше гол и се виждаше коремът му и аз
взех ножа и го занесох в моята стая. Хлъзгав беше ножът ама какво е имало по
него, мокър беше.
Подсъдимият: Не съм държал никога в лявата си ръка ножа. Първо ме
биеше А. и след като исках да изляза, тогава стана всичко.
Свид.К.: Ножът го занесох в моята стая и се върнах. Д. беше вече
изправен, а А. беше на колене и се държеше за корема. Аз го попитах как да
му помогна и А. ми каза „така или иначе ще умра, дай ми една цигара да
изпуша“.
Подсъдимият: Никого нямаше в стаята, само този заварчик дребният
беше после. Не съм виждал К.. Не е говорил такива неща.
Свид.К.: Д. беше с наранена глава и насинена. А. биеше много силно К.
и го налагаше здраво. Като влязох аз, А. го държеше, а преди това го беше
бил, а аз видях как го души на пода. Взех ножа, занесох го в моята стая и след
това се върнах за втори път в стаята и избутах Д. в коридора и останах с А.. С
дясната ръка го държеше за гърлото, с коляното държеше лявата ръка, с лявата
си ръка му държеше другата ръка.
Казах на Д. „махай се от тука“ и че няма работа там и даже притворих
вратата, за да нямат контакт.
7
С А. само това ми беше разговорът и му дадох електронната цигара. Тя
беше на нощната масичка. А. стигна до леглото и легна.
Подсъдимият: Като нараних А. в корема, той застана така /показва с
разперени ръце/ и избягах от стаята и отидох да искам помощ. Мушнах го и го
гледах в очите и не видях къде е ножът. Ножът в него остана, беше
неуправляем звяр.
Свид. К.: Не съм видял това, което казва подсъдимият. Не съм го
докосвал А.. Взех ножа от ръката на Д.. После го дадох на полицията. Друг
нож не съм виждал.
Подсъдимият: Как лъжата може да бъде истина?
Свид.К.: А. пиеше бира, не мога да определя пиян ли беше или
подпийнал. Д. беше в шок, защото главата му беше в удари в синини,
охлузвания.
На въпроси на адв. И.:
Свид.К.: Б. излизаше от стаята им, аз влизах. Преди да взема ножа Б.
излезе и каза какво е станало и аз влязох и тогава взех ножа.
Рижият е А.. Б. ми каза „Д. наръга рижия“. Аз отивах до магазина, а Б.
излизаше от стаята и ми го каза това и като влязох в стаята и видях А. върху
Д..
Подсъдимият: Не е вярно това.
На въпроси на адв. Й.:
Свид.К.: Бях си в стаята цяла вечер преди това. Б. живее в друга стая.
На въпроси на прокурора:
Свид. К.: Сложих го ножа на шкафа отгоре в стаята ми и след това го
дадох на полицията, не съм подписвал нищо. Питах ги да дам ли ножа и те
казаха „да, дай го“. Ние извикахме бърза помощ, момчетата дето бяхме там.
Кой точно е извикал и звъннал не мога да кажа.
На въпроси на съда:
Свид.К.: Не помня дали А. нещо казваше на Д., мина много време.
Може и да му е казал нещо, не помня, но го душеше със сигурност.
Подсъдимият: Не помня дали ме е ругаел А..
8
Свид.К.: Избутах Д. да излезе от стаята и не го пусках вече.
Подсъдимият: Даже не мога да си представя как е станало това, не е
вярно.
Свид.К.: Просто ги разтървах и това беше причината да избутам Д. в
коридора. Те си имаха конфликт очевидно и за да не се разраства конфликтът
го избутах.
На въпроси на прокурора:
Свид.К.: Искаше да влезе Д. обратно, но аз не го пусках
Подсъдимият: Не е вярно това. Помня всичко прекрасно. Изтичах дори
навън и защо да се връщам.
На въпроси на адв. И.:
Подсъдимият: Към него момент живяха Б. и К. заедно в една стая.
Свид.К.: В отделни стаи живяхме, в един апартамент с Б..
На въпроси на прокурора:
Свид.К.: В коридора не съм видял никакъв нисък заварчик.
Подсъдимият: Аз не му знам името на заварчика. Там са 60 човека в
общежитието.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси.
Прокурорът: Нямам искания.
Адв. И.: Аз бях скептично настроен за тези очни ставки с подсъдимия,
както отбелязах можехме да не даваме съгласие. Молим служебно да
прецените има ли разминавания между показанията на Б. и К.. Единият
твърди, че нищо не е видял и не влизал в стаята, другият твърди, че излизал от
стаята и му казал, че го е наръгал. Тези обстоятелства са много по-важни за
една очна ставка отколкото подсъдимият, който казва, че те не са били там да
го съпоставяме в очна ставка. За мен е по-важно двама свидетели да
съпоставим.
Адв. Й.: Присъединявам се към колегата и казаното.
Прокурорът: Защитата не направиха искане за повторен разпит на
свидетелите и това е въпрос по същество, който съдът ще обсъди в мотивите
кът присъдата.
9
Съдът, намира искането за неоснователно за съпоставяне на двамата
свидетели Б. и К. в очна ставка, доколкото показанията в тяхната
последователност не се констатира никакво съществено противоречие, което
да е значение по съществото на делото.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. И. за съпоставяне в очна
ставка между свидетелите Б. и К. и със съгласието на страните освобождава
свидетелите от залата.
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се
приключи съдебното следствие. В. Б. мисля, че го заличихме така че нямам
искания.
Адв. И.: Нямам възражения, нямаме други искания, защото нямаме
допуснато нито едно искане така или иначе. Да се приключи съдебното
следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. Й.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по
доказателствата.
На основание 373 ал.1 вр. чл. 283 от НПК се прочитат експертните
заключения на в.л. И., К., Н., за които е постигнато съгласие със страните по
реда на чл. 371 т.1 от НПК, а съдът с определение в р.з. е одобрил това
съгласие, както и че при постановяване на присъдата ще се ползват от
съдържанието на съответните експертни заключения
На основание чл. 283 от НПК се прочитат протоколите и писмените
документи, съдържащи се към делото.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателства
по делото.
Съдът обявява почивка до 11:45 ч.
Съдебното заседание продължава в 11:45 часа с участието на всички
страни по делото.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на
10
нови следствени действия, на основание чл.286, ал.2 от НПК председателят
обяви съдебното следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Уважаеми г-жо съдия, считам, че фактическата обстановка
е изяснена. Поддържам обвинението срещу украинския гражданин Д. К. за
извършено престъпление по чл. 115 от НК. Относно фактологията от гласните
доказателства се установява, че пострадалият А. З. и подсъдимият работили
заедно в завод „Делфин“, находящ в с. Езерово, като са обитавали стая № 3 в
общежитието към завода.
На 13.02.2023 г. около 20:00 часа двамата били в стаята и употребявали
алкохол. Съгласно показанията на пострадалия А., които не бяха приобщени
по надлежния ред и нямат съответно доказателствена стойност, е възникнал
конфликт между двамата, разменили си обидни реплики и пострадалият
ударил шамар на подсъдимия, за да го отрезви.
Скарването било възприето от свид.В. Б., неговите показания също
нямат доказателствена стойност, тъй като е напуснал страната и не е намерен,
за да бъде разпитан в съдебно заседание и е заличен. Той също твърди, че е
имало скарване между двамата.
Тъй като нямаме данни да са се карали и понеже не може да им
приобщим показанията на тези свидетели, ще започна от там:
Подсъдимият искал да изпуши цигара и тъй като нямал запалка и
помолил А. З. да му намери запалка и А. излязъл от стаята, като оставил и
двете врати отворени. В коридора видял свид. М. Б., който също живеел в
това общежитие. З. поискал запалка от Б. и последният му дал заплака и
влязъл в стаята, като застанал на вратата на стаята.
В този момент, когато З. се придвижил в посока леглото на подсъдимия,
подсъдимият станал и се насочил към А. З.. Когато те се доближили двамата,
свидетелят не успял да види дали в този момент е бил нанесен удара с нож от
страна на подсъдимия към пострадалия, но видял кръв. Ставало му лошо и
веднага избягал в коридора. Подсъдимият не отрича, че е нанесъл удара с нож
11
на пострадалия, а такива са и възприятията на този свидетел. Този свидетел
твърди, че не е възприел да е имало конфликт между тях и да се карат. Когато
Б. излязъл в коридора, срещнал свид. К., който също бил колега на подсъдимия
и пострадалия. Б. споделил какво е видял, че двамата се карат. Когато К.
влязъл в стаята видял подсъдимия да лежи на пода на стаята. Пострадалият е
бил седнал върху него и с едната си ръка държал подсъдимия за врата и го
притискал към земята и го душал, с другата ръка нанасял удари на лицето му,
а с десния си крак притискал ръката на подсъдимия, в която е имало нож.
Тука показанията са обективни на К., тъй като не е заинтересовано лице
по случая. Версията на подсъдимия, която той излага, противоречи на
останалите доказателства по делото.
Според подсъдимия той се намирал заедно с А. З. в стаята, подсъдимият
лежал и в един момент без причина З. отишъл до леглото и започнал да му
нанася удари. Подсъдимият твърди, че успял да се измъкне и тръгнал да
излиза от стаята, а постаралият го дръпнал вътре и тогава извадил ножа и
нанесъл един удар с него в областта на корема, след това веднага избягал
навън. Този конфликт твърди, че се е развил при затворени врати и нямало
други хора. Считам, че това е защитна теза на подсъдимия и ако това е така
няма как да е възприел Б., че има кръв по пода и последващите действия на
този свидетел са такива, че уплашен избягал веднага. Ако са били затворени
вратите, нямаше да избяга и да каже на К., че двамата се бият и карат,
Влизайки в стаята К. възприема фактическата обстановка, която
съответства и на уврежданията, които е получил подсъдимият – травматични
увреждания в областта на челюстта на устатата, главата, задната част на
кръста. Това съответства на ударите да са нанасяни, както ги описва
свидетелят, блокирайки му ръцете започнал да му нанася удари. Това е
станало като защитна реакция от страна на пострадалия и от показаниятa на К.
става ясно, че А. е блокирал ръката с ножа. Ако не е бил там както твърди
подсъдимият, нямаше как да вземе ножа, който е доброволно предаден.
Поради тази причина моля да се кредитират показанията на К.. Назначена е и
ДНК експертиза, видно от която има човешка кръв по острието е на
пострадалия, а по дръжката кръв на подсъдимия. Ако беше вярно, че е нанесъл
един удар и е избягал и оставил ножа, нямаше как да бъде нанесена и втората
порезна рана в областта на шията, т.е. ако е налице само един удар и ножът е
12
останал там, нямаше как да има и втора порезна рана, която да отговаря на
остър режещ предмет какъвто е ножът.
От показанията на свид.И. С. става ясно, че веднага след случката той се
обадил и казал, че съквартирантът му го намушкал с нож, а относно
авторството на престъплението и самият подсъдим не отрича
Не се доказва и защитната теза, че преди инцидента З. е нападнал
безпричинно подсъдимия и да му е нанесъл удари и подсъдимият да е
отвърнал при самозащита. По делото е назначена СППЕ, от която е видно, че
подсъдимият не страда от психични заболявания, разбирал е свойството и
значението на постъпката си, не се намирал в състояние на афект, а е действал
съвсем съзнателно. Няма данни да не е разбирал какво се случва. Съвсем
съзнателно е нанесъл този удар с ножа.
От физикохимичната експертиза е установено наличие на алкохол в
кръвта и при двамата. Алкохолът на З. 2,18 %, а 2,54 % при Д. К., което е
средна степен на алкохолно напиване. След инцидента е извикана полиция и
бърза помощ и пострадалият е бил настанен в болнично заведение, където е
направена животоспасяваща операция.
От СМЕ се установява удар в горната част на корема, а именно
проникването в коремната кухина с прободно порезни рани на напречното
дебело черво, тънко черво, външен перитонеален лист, дванадестопръстника.
Вследствие на тези рани се е получил излив в стомаха на
чревосъдържимото, което довело и до усложнения и сепсис и на 17.02.2023 г.
пострадалият е починал в болничното заведение. От тройната СМЕ и
аутопсия се установява, че е вследствие на нанесените телесни повреди
прерязване на червата и т.н. са в причинно- следствена връзка със смъртта.
Това е фактическата обстановка въз основа на гласните доказателства,
показанията на свидетелите.
От проведените днес очни ставки не се установи версията на
подсъдимия да се потвърди. Двамата бяха разпитани независими един от друг
и двамата твърдят, че са били там и са видели това. Неговите показания са с
цел защитна теза и за да бъде оневинен, че е бил нападнат, но данни за
предходен конфликт няма. Имаме очевидец, че пострадалият му нанася удари,
докато подсъдимият държи нож. К. при второто влизане е видял, че
13
пострадалият е на колене и е извел подсъдимия. Подсъдимият се е опитал да
се върне обратно в стаята, а не да избяга, както твърди. Поведението на
подсъдимия е било агресивно спрямо пострадалия. Един бит, пребит човек
няма да тръгне да се връща обратно. К. каза за репликите, че ще се върне е и
ще го довърши, но днес не се потвърди това. При тази фактическа обстановка
считам, че е осъществен съставът на престъплението по чл.115 от НК затова,
че на 13.02.2023 г. в гр. Варна умишлено умъртвил А. З., като смъртта е
настъпила на 17.02.2023 г.
За престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 10 до 20 години. Подсъдимият не е осъждан.
Налице е според мен отегчаващо вината обстоятелство, а именно
желанието му да не съдейства за разкриване на обективната истина по делото.
Това е негово право да дава показания, да не дава показания. Тези показания
са противоречиви и същият не осъзнава тежестта на деянието, че е отнел
човешки живот, не е изразил разкаяние, да осмисли, да осъзнае стореното. Той
продължава да описва пострадалия като агресор, побойник. Следва да се
отчете като отегчаващо вината обстоятелство това според мен. Следва да бъде
изолиран от обществото според мен подсъдимият. При наличието на
смекчаващо и отегчаващо вината обстоятелство смятам, че средният размер на
наказанието, което е предвидено, би изпълнил индивидуалната и генералната
превенция по отношение на подсъдимия.
Има извършено престъпление с оръдие нож с достатъчно голяма сила, за
да проникне дълбоко. Обективно той е нанесъл удара. Няма как да не е
съзнавал, че може да причини смърт на пострадалия.
Считам, че това наказание, което предлагам ще бъде справедливо.
Моля за присъда в този смисъл.
Адв.И.: Почитаема г-жо председател, уважаеми съдебни заседатели, в
принципен план като обсъждаме един процес, тепърва се обсъждат
процесуалните нарушения, защото ако при една дейност на съда, която
отговаря в уреждането на досъдебното производство, отговаря на НПК и
тогава коментираме материалния закон дали е извършено престъпление,
мотивите и неговата правна квалификация.
14
Ще кажа какво имаме предвид, когато говорим за нарушения:
На първо място, не мога да се съглася с над 70 процента от пледоарията
на прокурора. Първо, заяви, че фактическата обстановка е изяснена, но това,
че дава версия на фактическа обстановка, не значи, че е изяснена и ще кажа
конкретни факти:
Първо едва ли не двамата подсъдимият и пострадалият са седнали на по
чашка да пийват. Личните им отношения имаме достатъчно данни кой какъв е
и дали агресира или не. Още в началото на пледоарията и на няколко пъти
прокурорът насади на Вас, че имало шамар и това се подкрепяло от Б. ама ние
пък не го открихме и го заличихме…не може да се коментират доказателства,
които ги няма в делото. Това не е редно, най-малкото да се насажда на състава.
Този свидетел не е свидетел, приключили сме го с него.
Същото и с втора прорезна рана на шията. Вещите лица обясниха, че
това може да е от ноктите, от борбата, като са били на земята и подзащитният
обясни, че се е опитал да се освободи. Това, че имаш следа на врата не значи,
че е с нож. Това е малко несериозно. Защо Ви го каза прокурорът, аз ще Ви
кажа. Ако е един удар е едно, ако са два говорим вече за тенденциозност,
интензитет на ударите, а това не е така. Това също не кореспондира със СМЕ и
обясненията, както и свидетелските показания.
Другото, с което не съм съгласен – човек, който бил нападнат, щял да
избяга. Мога да посоча практика на ВОС с осъдителни присъди, където ВКС
оправда подсъдимия, а и практиката е такава, че като те нападнат ти не си
длъжен да бягаш, имаш право да се защитаваш с всички средства, които имаш.
И как от един шамар, главата му цялата подута и е в синини. Било защитна
версия. Давам Ви алтернатива - ако беше избягал, тогава щеше да каже
прокурорът „ами ето, наръгал го с ножа и хукнал с ножа и се укрил“. Защо не
каза, че се е върнал да види дали е жив. Той искал да влезе, за да го довърши и
се цитират с показания от досъдебното производство, които не се потвърдиха в
съдебна фаза. Това няма място в мотивите на съда. Този свидетел не е казал, че
иска да се върне, за да го довърши. Забележете как се насажда пак на състава
на съда, че той агресирал по пострадалия и затова искал да се върне Не може
да се насаждат такива характеристики и описания, които не са казани от нито
един свидетел.
Пострадалият не бил агресивен. Всички го описват като човек със
15
значителни физически възможности, Колемейцов описва ударите в главата,
душенето и как го е настъпал и това ако не е агресивен човек, не знам кой е
агресивен човек.
Практиката на ВКС и всички съдилища показва, че когато има
неравнопоставеност между страните важно е кой агресира и кой създава
конфликтът и първите действия, интензитетът и вече може от обективните
действия на извършителя да сочим кой какво е правил. За мен днешните очни
ставки нищо не изясниха. Подсъдимият не е длъжен да участва в очна ставка,
но аз бях сигурен какво ще се случи. Анализът на прокуратурата не
кореспондира със събраните по делото доказателства и ако бъдат приети тези
данни в един какъвто и да е съдебен акт, то това ще е процесуално нарушение.
Как е водено досъдебното производство?
При положение, че имаш лукса и комфорта в 21 век да имаш камери и
нищо. Прокурорът изтърва едно питане по отношение на единия свидетел на
разпита в полицията - как ножът стигна в полицията така съвестно и чинно и
как е съставен този протокол ми е много интересно на мен с едно лице
неграмотно по отношение на българския език и писменост. Всеки може да
дойде и да даде едно писмо за подпис. Протоколът за доброволно предаване е
доброволен акт. Как са взимани сравнителни образци от него, това са страница
114 и следващите и следващите при положение, че лицата не владеят
български език и писмено. Ето това е качеството и тука вече ние се мъчим да
събираме доказателства.
По отношение на фактологията много интересна ситуация със свид.Б. и
свид. К., тъй като държавното обвинение вземаше по малко и от единия и от
другия пък те били безпристрастни. Не може подсъдимият да наръга
починалия, в този момент Б. да е в стаята и да каже, че са изправени в опредЕ.
позиция да се обърне излиза, да влезе К. и да опиеше една коренно различна
картина. Ето това трябваше според мен да се изясни. Обективните действия на
пострадалия и всички други съпътстващи доказателства карат съда да прецени
каква е правната квалификация на престъплението и дали има извършено
престъпление. Както аз обичам да казвам, правната квалификация не се
избира. Тя се конкретизира и подбира според наличните доказателства и
обективните данни и поведението на извършителя и на всички останали.
Вещите лица казват нямат вредна злоупотреба с алкохол и при двамата. С
16
наличието на алкохол вече са вързани ръцете на защитата с афект, всеки знае,
че при употреба на алкохол не може да се претендира. Същата е ситуацията,
че при употреба на алкохол не може да се претендира таченето от мен и добро
понятие - късо съединителна реакция. Остава въпросът кой какви действия
първи е извършил, кой се е защитавал? Аз мога да кажа какво искам, да го
аргументирам и съдът е длъжен да го коментира, защото отхвърлянето на
версията на защитата без мотив е процесуално нарушение. Аз претендирам, че
чл. 12 го има - неизбежна отбрана. Ако е имало дали не превишена, ако е
превишена защо?
Дали се е защитаваш и искаш да нанесеш средна телесна повреда
умишлена и е настъпила смърт по непредпазливост. Това е от налични
доказателства, а те са в пълен хаос според мен. Неслучайно поискахме
справка заради характеристични данни, защото за мен не е маловажно дали
починалият е излежал присъда за убийство. Трябва да е ясно и единият и
другият каква личност са така както сме правили послесмъртни присъди.
Всички доказателства защитата, които искаше да посочи те са във връзка с
коментара за алтернативите за неизбежни отбрани - чл.124 от НК. Липсата на
данни свежда до избора на една квалификация. Според мен има дефицит
именно в този баланс, за да се вземе абсолютно пълното убеждение за
правната квалификация на деянието, защото ние претендираме друга
квалификация. Колкото мога да посоча за неизбежната отбрана, толкова мога
да посоча и за чл. 124. Къде е мотивът? Не чух от прокурора какъв е мотивът
на деянието. Ако е безмотивно, тежко и горко, тогава пък чл. 116 от НК и там
става по-страшно. Няма друг мотив освен да се защити.
Въпросът е принципен някой път, тъй като тогава разбираш кой казва
истината. Ако казваш истината, не се налага да помниш нищо и да те
разпитват няколко пъти. Истината е една. Считам, че доказателствата налагат
коментар по отношение на тези две квалификации и техни алтернативи и
действията на подсъдимия припокриват чл. 124 от НК, където се предвиждат
едни други наказания.За мен е нескопосано лекуван този човек починал и ако
беше излекуван както трябва, щяхме да отговаряме за друго престъпление.
На досъдебното производство е имало възможност да се разпита
пострадалия подобаващо, за да ползва показанията, и ние затова не даваме
съгласие да четем. Никога не съм давал съгласие да се четат показания, като
17
аз не мога да се конфронтирам в съдебната зала. Вие виждате как почват
противоречия, разминавания. Това е накратко анализът и вече преминаваме
към целите на наказанието.
Първо никога в съдебната практика не може да кажеш, че поведението
на подсъдимия или обвиняемия да дава да не дава, да участва в процеса е
процесуално нарушение. Това е негово гарантирано право от закона. Той може
да говори каквото си иска. Нямало съдействие от негова страна. Няма такова
нещо, като да съдействаш, за да си подобриш процесуалното поведение за
наказанието. И едва ли не само защото говори нещо, което е неугодно за някой
да е отегчаващо вината обстоятелство. С поведението си е показвал, че не се
разкайва ама това пък абсолютно не е задължително и не е отегчаващо.
Превъзпитанието не е започнало…ама то започва с окончателен съдебен акт,
когато наказанието започне. Човекът е заключен 23 часа? Какво
превъзпитание да почва?
Отегчаващи вината обстоятелства няма. Това, че е извършено с нож това
е част от състава на това престъпление. Начинът и методът на извършване
това си е изпълнителното деяние.
Смекчаващи вината обстоятелства са това, че е неосъждан, има
семейство, бил е трудово ангажиран. Ако бяха казали свидетелите, че се бие,
пие, тормози хората, задържан е в полиции и имаше лоши характеристични
ни данни, щеше да има отегчаващи вината обстоятелства.. да, ама то няма.
Аз оставам във Вас да прецените има ли извършено деяние, каква е
правната квалификация, какво наказание да определите. За мен моментите са
тези.
Адв.Й.: Уважаема г-жо председател, считам, че липсва съставът на
престъплението по чл. 115 НК, което е представено пред Вас и за което е
повдигнато обвинение - липсва по отношение на субективния елемент. От
всички доказателства по делото, от разпита и показанията на свидетелите, от
обясненията на подзащитния ми, става ясно, че не е имал никакво намерение
да убие. Той просто се е защитавал и затова считам за резонно да бъдат
разгледани възможностите на чл. 124 от НК и чл. 119 от НК. Затова, че
доверителят ми е не искал да убие пострадалия говори и неговия първи разпит
след деня на инцидента на 14.02.2023 г. В него казва много съжалявам, че
18
това се случи, от сърце желая да се оправи. Ако е искал да го убие, нямаше да
изказва такива съжаления.
Показанията на подзащитния ми са точни, ясни, пълни и абсолютно
последователни. Противно на твърдяното от прокуратурата в нито един
момент не се е опитал да саботира, да не съдейства, да се укрие. За различна
квалификация от настоящата говори и пряката причина за настъпилата смърт.
Пряката причина за настъпването на смъртта 4 дни след инцидента е
следствие на внезапно развилият се и настъпилият сепсис. Не мога да се
съглася със заключението на вещото лице и обясненията, че всички подобни
наранявани в областта на стомаха приключват с летален край. Предполагам
настоящият състав е разглеждал и други дела с подобни ситуации и прободни
рани в стомаха и не са приключвали по този начин. И съм съгласен с колегата,
че причината за смъртта е неправилното лечение и това, че квалификацията е
различна от настоящата.
По отношение на гласните доказателства на целия наказателен процес и
по конкретно на лицата, които твърдят, че са били преки очевидци на части от
развилата се схватка между пострадалия и подсъдимия, а именно Б. и К..
Техните показания във всяка една част на процеса било пред разследването,
било пред настоящия състав са противоречиви, объркани, неясни и алогични.
Алогично е твърдението на Б., че А. му поискал запалка в коридора, а той
отишъл в стаята да му я даде. Впечатление прави и опита на К. да укрие и
обстоятелството, че живее с Б. в един апартамент. И двамата описват две
коренно различни картини, които ги виждат почти едновременно. Единият
излиза, другият влиза. Единият се съмнява, че има кръв по главата на К., а
другият описва лицето му със сериозни наранявания. Очните ставки в днешно
съдебно заседание не дадоха отговор на противоречията в показанията на
двамата свидетели.
Моля да постановите съдебен акт в този смисъл.
Адв.И.: Искам да допълня защо беше важно да изискаме
характеристиката за пострадалия. Именно свидетели пред Вас заявиха как е
псувал и обиждал подсъдимия и как го е пребил. И за да не съм голословен -
четири състава разширени на ВОС в сходни такива случаи за убийства се
учудвам дори какви усилия вложиха и какви експертизи направиха на
19
починалия. Давам ви примери НОХД №101/21 г., върнато за ново разглеждане
НОХД №275/22, НОХД №763/24 г. Затова не искам да съм голословен – важно
е какъв човек имаш и насреща, за да знаеш склонен ли е на агресия,
първоначални действия по агресия и реакцията на защитаващия се, кога е
сломено нападението и си осъществил своята право на отбрана.
Прокурорът /реплика/: Не чух нито един от защитниците да
коментира фактическата обстановка или доказателствата по делото. Не бяха
такива анализи, който е задължителен, за да приемем една или друга
фактическа обстановка. В пледоарията си защитата коментира пледоарията на
прокурора. Аз не чух да се коментират доказателства. Бяха коментирани
превратно доказателства. Имаме и единична и тройна СМЕ, съдебните лекари
са достатъчно квалифицирани, за да могат да различат драскотини от ноктите,
и порезна рана, обхващаща кожа, подкожие, мускулатура.
За процесуални нарушения там не бяха посочени какви са точно тези
процесуални нарушения. Единствено се твърдеше, че протоколът за
доброволното предаване е бил съставен и К. не е разбрал какво точно е
подписал. Днес К. каза „аз предадох ножа на полицаите“. Тоест той и е
разбирал какво предава, а именно средство за извършеното престъпление.
Подсъдимият можел да се съпротивлява, да избяга, да не избяга, но
крайна сметка, когато действа в условията на неизбежна отбрана, не може да
му се вменява защо не е избягал. Това, което казах аз има друг смисъл, а
именно, че подсъдимият се е опитал, след като е бил изведен от К., да се върне
обратно в стаята. Този беше смисълът.
Защитата изпадна в едни дълбоки противоречия за квалификацията не
се избирала, а се определя от доказателства. Да, така е. Аз съм определил тази
квалификация, защото са такива доказателства– удар с нож в областта на
жизненоважен орган корема, в който се намират други жизненоважни органи,
потвърдено от д-р Г., изготвил СМЕ. Когато нанася удар в жизненоважен
орган няма как той да не съзнава и да не сочи именно този удар за
намерението му да умъртви със средството, със силата в областта, в която
нанася удара. Друго е ако го беше ударил и пострадалият да падне и да си
удари главата и да не е целял това. Тези му действия извличат умисъла и какво
се е съгласил, че ще се случи. Аз не разбрах каква точно квалификация те
20
избраха. Мина се през много членове. Защитата не посочи престъпление, а
посочи, че съдът е длъжен да коментира всички тези престъпления. Същото
се отнася и за искането дали пострадалият е лежал в Русия за престъпление.Аз
считам, че това искане е абсолютно неотносимо и дали е лежал или не,
престъплението е извършено.
Относно това другото казах, че поведението на подсъдимия е такова, че
не показва разкаяние и затруднява изясняване на фактологията това имах
предвид.
Ще посоча още едно отегчаващо вината, че деянието е извършено след
употреба на алкохол. Това се явява отегчаващо вината обстоятелство, защото
има и други престъпления, където наличието на алкохол в кръвта са елементи
от състава на престъплението, каквото е престъплението по чл.343б от НК.
Относно съдебната практика - не сме в обвързана компетентност с
решенията на други съдии от окръжния съд.
Адв.И./дуплика/: Не сме посочили множество квалификации, ние
посочихме при определени действия какво би се случило. Аз не съм посочил
чл. 129 от НК. Ние претендираме чл. 124 от НК, когато се анализират
доказателствата. И казах, че трябва да се изследва мотива. Не съм Ви ги казал
тука давайте всичко, което си изберете. При дефицит на доказателствата
нещата се променят коренно. Ние претендираме чл. 124 от НК. Алкохол по
чл. 343б от НК дори не знам какво да коментирам. Какво общо има? Трябва да
има експертиза, че е воден от алкохолното опиянение и го е наръгал заради
алкохолното опиянение. И каква фактология? Може би трябва да ви направя
едно кратко разказче кой кога влязъл и излязъл ами че те не отговарят
свидетелските показания. На кои да дадем вяра? Това ще направи съдът. Той
не отрича, че го е наръгал. И не бил изразил съжаление. Всички имамедостъп
до протокола и може да прочетете всичко. Той даде подробни обяснения в
тази връзка. И в единия случай практиката е необвързваща, а другият път
била важна практиката на съдебния район.
Подсъдимият/лична защита/: Искам да кажа за мотива - нищо не
предполагаше, че ще се случи това и аз самият не знам защо това се случи. С
нищо не съм му бил длъжен.
21
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на
подсъдимия:
Подсъдимият: Съжалявам много, че така стана, че загина човек А.. Не
съм искал да му причиня зло, стана случайно, уплаших се и много съжалявам.
Искрено искам да поискам прошка от майка му, баща му особено от майка
му. Какъвто и да е синът за майката винаги е любим и аз й причиних такава
мъка и много съжалявам. Така се получи просто не разбирах даже в един
момент какво правя. Бих искал да Ви помоля за снизхождения и да повярвате
в думите ми и че аз не лъжа.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание постанови присъда, която председателят
на състава обяви публично и разясни на страните срока и реда за обжалването
пред Апелативен съд – Варна, както и че мотивите ще бъдат изготвени в
срока по чл.308 ал.2 от НПК.
На подсъдимия К. присъдата беше преведена устно от български на
руски език от преводача.
Писмен превод на присъдата, а на мотивите- след изготвянето им, да се
връчи на подсъдимия на основание чл.55 ал.4 от НПК.
Съдът на основание чл.55 ал.4 от НПК запитва подсъдимия кои
материали, протоколи от делото би искал да бъдат преведени от български
език на руски език.
Подсъдимият: Не желая такива писмени преводи на материали и
протоколи.
Съдът разяснява на подсъдимия К., че може да изтърпи наказанието си в
Република Украйна.
Подсъдимият: Нямaм какво да кажа сега.По принцип не желая.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:40
часа.
22
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
23