РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Враца, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20221420100100 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба вх. №335/
10.01.2022 г. от Министерството на земеделието,храните и горите, БУЛСТАТ
*********,чрез юрисконсулт Ц.Д. гр.Враца бул.”Христо Ботев”№78 ет.1, против
”Исин”ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Бяла Слатина
ул.”Христо Ботев”№10.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за аренда № 01/08.12.2004 г. В
изпълнение на чл. 3 ал. 2 Закон за арендата в земеделието, е спазена изискуемата форма -
нотариална заверка и вписване в Агенция по вписванията - Бяла Слатина. Според
договорените клаузи, Министерство на земеделието, храните и горите предоставя на
ответника земя от Държавен поземлен фонд (ДПФ), а именно: 108.048 дка в землището на
с. Търнава, община Бяла Слатина. Договорът е сключен за 5 стопански години, поради
естеството на ползване. Министерство на земеделието, храните и горите, в изпълнение на
поетите задължения, предава на арендатора поземления имот с протокол на 08.12.2004 г. В
чл. 5 от договора се урежда реда и начина на плащане на арендата, според който
арендаторът дължи втора арендна вноска за стопанската 2008/2009 г. от 01.10.2009 г. до
20.10.2009 г. Тази вноска не е платена своевременно като до настоящия момент
задължението е като следва: 646.98 лв. - арендна вноска за стопанската 2008/2009 г.,
съобразена с коефициента на инфлация и дължима с падеж от 20.10.2009 г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „ИСИН" ООД да заплати на
Министерство на земеделието, храните и горите, БУЛСТАТ ********* сумата от 646.98 лв.
/Шестстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на дълга.
Претендира направените разноски в настоящото производство, включително за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство и защита от 350.00 лв.
/Триста и петдесет лева/.
1
В срочно подаден отговор ответника оспорва иска. Релевира нередовност на исковата
молба - ищецът не бил посочил за коя стопанска година се претендира арендната вноска.
На следващо място и по основателността на иска, възразява за изтекла погасителна
давност.Арендната вноска била периодично плащане и като такова се погасявала с кратката
тригодишна давност.В настоящия случай бил изтекъл и общия петгодишен срок.
Като отделно основание за отхвърлянето на иска намира непредявяването на
претенцията в производство по несъстоятелност. Ответникът не бил правоприемник на
”Младенов и син 98”ООД, а били едно и също дружество/видно от еднаквия ЕИК/.С
решение №7/29.01.2010 г. по т. дело №133/2009 г. на ВОС, дружеството било обявено в
неплатежоспособност и било открито производство по несъстоятелност. Ищецът бил
пропуснал да предяви вземането си в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ или по 688 ал.1 от
ТЗ.Производството по несъстоятелност било прекратено с решение №51/20.05.2020 г. на
основание чл.735 ал.1 т.1 от ТЗ, но без заличаване на търговеца съгласно чл.735 ал.2 от ТЗ,
тъй като предявените вземания били изплатени и нямало неудоволетворени кредитори. В
тази връзка неупражнените права и непредявените вземания се погасявали по смисъла на
чл.739 ал.1 от ТЗ.
Врачанският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.8 Закон за арендата в
земеделието (ЗАЗ).
По делото е безспорно, а и се установява от представения Договор за аренда на
земеделска земя от 08.12.2004 г. (л.4-11), сключен между Директора на областна
дирекция“Земеделие и гори“ гр.Враца и ответника, с който ищецът е предоставил на
ответното дружество за временно и възмездно ползване 108.048 дка в землището на с.
Търнава, община Бяла Слатина. Договорът е сключен за 5 стопански години, поради
естеството на ползване. Страните са уговорили в чл.5 от договора, че арендните плащания се
определят както следва: 8.60 лв./дка за земите за ІІІ или 844.05 лева и 8.10 лв./дка за земите
ІV категория или 80.21 лева.Общо дължимото годишно плащане възлиза на сумата от 924.26
лева.Уговорено е също така, че арендаторът се задължава при сключване на договора и в
началото на всяка следваща стопанска година , но не по – късно от 20 октомври да заплати
30 % от годишната арендна вноска по чл.5 от договора, а за останалите 70 % да издаде запис
на заповед.
От представеното по делото решение №7/29.01.2010 г. по т. дело №133/2009 г. на
ВОС се установява, че е била обявена неплатежоспособността на ”Исин”ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Бяла Слатина ул.”Христо Ботев”№10, с
начална дата 14.12.2009 г., открито е било производство по несъстоятелност, постановено е
било прекратяване на дейността на дружеството, последното е било обявено в
несъстоятелност и производството по несъстоятелност е било спряно до изтичане на срока
по чл.632 ал.2 от ТЗ;
От представеното по делото решение №51/20.05.2020 г., постановено по т. дело
№133/2009 г. на ВОС се установява, че е било възобновено и прекратено производството по
несъстоятелност, без заличаване на търговеца, поради погасяване на всички приети в
производството вземания на кредитори; Представен е и списък с предявените по делото
вземания.
От извършената справка в Търговския Регистър се установява, че ”Младенов и син
98”ООД и ”Исин”ЕООД са едно и също дружество/промяната е извършена от 21.08.2009 г./.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск
по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.8 ЗАЗ за неоснователен.
2
За уважаване на исковата претенция ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване основанието за възникване на претендираното вземане –
облигационно правоотношение между страните, техния предмет и договорена цена,
изпълнението на поетите от него задължения за предоставянето на имотите за ползване,
както и настъпилата изискуемост на задължението.
В случая, претендираното от ищеца вземане се основава на сключения между
страните договор за аренда на земеделска земя от 08.12.2004 г., с който ищецът е
предоставил на ответното дружество за временно и възмездно ползване 108.048 дка в
землището на с. Търнава, община Бяла Слатина.Процесният договорът е сключен в
изискуемата в чл.3, ал.1 ЗАЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите и е
надлежно вписан, поради което е доказателство за валидно възникналото между страните
правоотношение. По делото е безспорно и обстоятелството, че ответникът е ползвал и
обработвал предоставените му от ищеца 108.048 дка земеделски земи за исковия период –
стопанската 2008/2009 г., поради което и тази предпоставка е налице. От събраните по
делото доказателства и с оглед постигнатите между страните договорки, съдът намира, че е
налице и неизпълнение на задълженията на ответника, тъй като същият не е заплатил на
ищеца уговорената арендна цена в пълен размер.
В съответствие с разпределението на доказателствената тежест, от страна на
ответника не са ангажирани доказателства за изпълнение на задължението за плащане на
втората арендна вноска за стопанската 2008/2009 г. в пълен размер, поради което
предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.8 ЗАЗ се явява доказан по основание и по размер.
Горният извод на съда за основателност на иска за заплащане на арендната вноска
налага обсъждане на направеното от ответника възражение за погасяване на вземането по
давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД. Съобразно задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че вземанията на арендодателя по договор за
аренда се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, тъй като представляват
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. В посоченото тълкувателно решение
е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви. В случая, процесният договор за аренда на земеделски земи е сключен за срок от
5 стопански години, като съгласно § 2, т.3 ДР на ЗАЗ „стопанска година” е времето от 01
октомври на текущата година до 01 октомври на следващата година; страните са определили
падежа за изпълнение за всяка стопанска година, като годишното арендното плащане се
извършва на два пъти. Както бе споменато по – горе в решението, страните са уговорили, че
арендаторът се задължава при сключване на договора и в началото на всяка следваща
стопанска година , но не по – късно от 20 октомври да заплати 30 % от годишната арендна
вноска по чл.5 от договора, а за останалите 70 % от дължимата арендна вноска да издаде
запис на заповед, с падеж датата на изтичане на съответната стопанска година – 1 октомври.
Следователно, в случая е налице единен правопораждащ факт – договор за аренда, по който
ответникът дължи предаване на пари в точно определен размер, като уговореният падеж на
задължението по договора настъпва през предварително определен интервал от време. Ето
защо и с оглед задължителната съдебна практика, съдът намира, че вземанията на ищеца-
арендодател по сключения между страните договор за аренда от 08.12.2004 г. представляват
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и на това основание същите се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност.
В процесния договор за аренда страните са уговорили плащането на втората част от
3
арендната вноска да се извършва на първи октомври, тоест в края на всяка стопанска година,
поради което следва да се приеме, че падежът на изпълнението е на опреден ден, след
изтичането на който длъжникът изпада в забава (чл.84, ал.1, изр.първо ЗЗД). Предвид това,
за стопанската 2008/2009 г. вземането на ищеца за втората част от арендната вноска е
станало изискуемо след изтичане на срока за изпълнение – на 01.10.2009 г. и от този
момент започва да тече тригодишния давностен срок, след изтичането на който се отнема
възможността на ищеца да търси принудително осъществяване на своето право. Настоящата
искова е подадена на 10.01.2022 г., когато същата е изпратена в съда чрез куриерска служба,
като към този момент тригодишната погасителна давност по отношение на претендираната
главница от 646.98 лева вече е била изтекла, поради което исковата претенция е
неоснователна, като погасена по давност.По делото не се ангажираха доказателства
давностния срок да е спиран или прекъсван.
С оглед изложените съображения, съдът намира предявеният иск по чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.8 ЗАЗ за заплащане на сумата от 646.98 лева, представляваща неизплатена втора част
от арендна вноска за стопанската 2008-2009 година, дължима по сключения между страните
Договор за аренда от 08.12.2004 г. за неоснователен, поради погасяването на вземането по
давност.
Предвид изхода на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът
намира, че на ищеца такива не му се следват, като на основание чл.78, ал.3 ГПК последният
следва да заплати на ответното дружество сумата от 360 лв. за направените по делото
съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Министерството на земеделието,
храните и горите, БУЛСТАТ: ********* против ”Исин”ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Бяла Слатина ул.”Христо Ботев”№ 10 иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.8 ЗАЗ за заплащане на сумата от 646.98 лева, представляваща
неизплатена арендна вноска за стопанската 2008-2009 година, дължима по сключен между
страните Договор за аренда на земеделска земя от 08.12.2004 г., нотариално заверен с рег.№
7750/28.12.2004 г. на нотариус Г.Х., рег.№ 407 в района на РС - гр.Бяла Слатина, вписан в
Служба по вписвания гр. Бяла Слатина на 31.12.2004 г. с вх.рег.№ 5989, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното плащане, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Министерството на земеделието, храните и
горите, БУЛСТАТ: ********* да заплати ”Исин”ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бяла Слатина ул.”Христо Ботев”№ 10, сумата от 360.00 лв. (триста
и шестдесет лева), представляваща направените по делото съдебни разноски.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4