Решение по дело №531/2018 на Окръжен съд - Ловеч

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                               гр. Ловеч, 4.07.2019 година

 

 .

в  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в публично заседание  на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година  в  състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:1. ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                      2.КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия   ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА   по  в.гр. д. № 531 по описа за  2018 година и за да се произнесе съобрази:

                     Производството е по чл.258 и сл.от ГПК

   Постъпила е въззивна жалба вх.№7896/19.11.2018 г. от Ж.Н.К., против Решение   №366/02.08.2018г.   на ЛРС, постановено по гр.д.№2057/2017 г. Твърди, че не е доволен от решението на Районен съд град Ловеч. Счита, че същото е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение па материалния закон и непълнота на доказателства, поради което го обжалва в отхвърлителната му част и частта му с която в полза па ответника са присъдени разноски. Изтъква, че съда е нарушил основния принцип за равенство па страните в процеса-чл.9 от ГПК, като не дал възможност на процесуалния й представител да се запознае със заключението па вещото лице преди съдебно заседание от 09.07.2018 г. Твърди, че с нарочна Молба от 06.07.2018г., изпратена на електронната поща на Районен съд град Ловеч на 06.07.2018 г. в 11:26 часа. адвокат М.М. поискал от съда да му бъде предоставено no електронна поща заключението на вещото лице по назначената допълнителна експертиза, но последвало пълно бездействие на службите на Районен съд град Ловеч и на съдията-докладчик по делото. Изтъква, че независимо от това с Молба-становище изпратена на факс на Районен съд град Ловеч на 09.07.2018г. в 09:06 часа. т.е. почти един час преди съдебно заседание, адвокат М.М. заявил изрично, че не е запознат със заключението на вещото лице и желае да му бъде дадена възможност да се запознае със същото и да заяви становище, което отново не било сторено. Твърди, че съдебният състав дал ход на делото, изслушал вещото лице по новата експертиза и ползвал същото това заключение като основно доказателство, за да изгради правните си изводи. Отбелязва, че при предходни съдебни заседания винаги адвокат. М.М. е депозирал молби е аналогично съдържание и въз основа на тях на електронната му поща са били изпращани както протоколи от съдебно заседание така и първоначалното заключение на вещото лице и допълнителното заключение на същото вещо лице. Твърди, че незнайно защо екземпляр от повторната експертиза не е изпратен на процесуалния му представител. Счита, че е налице тенденциозно поведение спрямо ищцовата страна, като съда с определение по чл.140 от ГПК прекратил производството по делото по част от заявените искови претенции-за прогласяване на нищожност на договор за аренда, като приел изцяло позицията на насрещната страна и изложените от нея аргументи, което наложило впоследствие да заведе повторно иск за нищожност, по който бе образувано ново гр.д.№367/2018г. по описа на Районен съд град Ловеч, но отново същото по незнайни за него причини попаднало на доклад на същия съдия-докладчик, което само допълва заявеното от него по-горе в настоящата жалба за неравноправното третиране на страните по делото. Изтъква, че в съдебно заседание от 09.07.2018г. съда не уважи направено от него искане за спиране на производството по делото поради връзка с предмета на гр.д.№367/2018г. по описа на РС-Ловеч и преюдициалността на спора по посоченото дело спрямо спора по гр.д.№2057/2017г. по описа на Р.С.Ловеч. Твърди, че в предмет на гр.д.№367/2018г. е въвел иск за нищожност на Договор за аренда от 14.08.2015г, като уважаването на този иск ще има за последица отпадане с обратна сила на последиците от този договор, като всяка страна ще дължи връщане на даденото по него, поради което изхода на спора за изменение на размера на арендното плащане, е в зависимост от изхода на спора по иска за прогласяване нищожност на същия този договор, поради което били налице предпоставките на чл.229. ал.1. г.4 от ГПК за спиране на производството по делото. Изтъква, че като отказал да спре делото и разгледа същото и го обявил за решаване ЛРС в решаващия си състав ограничил правото му на защита в процеса и отново нарушил принципа на равенство на страните в процеса. Поддържа това искане и на основание чл.266 от ГПК, моли съда, да се произнесете по него и да спре производството по делото до приключване на гр.д.№2367/2()18 г. по описа па РС-Ловеч с влязьл в сила съдебен акт.

Сочи, че в нарушение па правилата за доказване в процеса ЛРС цени събраните по делото писмени доказателства и експертизи. Твърди, че съдът е решил делото въз основа на едно единствено доказателство заключението на вещото лице Й., като е приел, че първоначалното и допълнителното заключение па вещото лице С.не следва да се кредитират. Смята, че са налице съществени нарушения на правилата на оценка на доказателствата, тъй като съда неправилно е възприел и ценил писмено доказателство-отговор изходящ от ответника на предложение за изменение на арендното плащане от страна на ищеца. Сочи, че това-доказателство съдържа в себе си извънсъдебно признание на неизгоден за ответната страна факт-признание на дължимост па рента до размера на 35.00 лева на декар площ годишно, което е обективирано в насрещно предложение до ищеца по повод на подадена от него самия предложение за изменение на рентата от 5.00 лева на декар годишно на 80.00 лева на декар годишно. Смята, че обстоятелството, че не е постигнато съгласие между страните относно размера на арендното плащане по никакъв начин не променя характера на признанието на ответника на неизгоден за него факт. Сочи, че обстоятелството какво било неговото последващо процесуално поведение е правно ирелевантно и не следвало да бъде обсьждано от съда в крайния му съдебен акт, тъй като признание на неизгодния факт е налице, обективирано и се съдържа в кориците на делото в събрано но реда па ГПК писмено доказателство. Счита, че допълнителното заключение на вещото лице С.е това. което следвало съда да кредитира и да приеме обосновано, че размерът па дължимата рента, която му се следва от 01.10.2016 г. е 38.50 лева. тъй като това заключение е обосновано, обективно, пълно и съответно па поставените задачи от страните и се подкрепя от останалите доказателства по делото.

Сочи, че в нарушение па правилата за доказване в процеса съда не е отчел и съобразил при решаване на делото общоизвестните факти, каквито по естеството си представляват данните на НСИ-аренда/наем/ на земеделски земи за периода 2010г.-2017г. публикувани па сайта на НСИ, сочещи, че размера на арендното плащане за стопанската 2016 г.-2017г. за Област Ловеч е 33.00 лева за декар площ. което обстоятелство не е отчетено както от съда. така и от вещото лице Й., чието заключение съда е кредитирара неправилно.

Сочи, че в нарушение на процесуалните правила съда е определил следващите се разноски по делото като го е осъдил да плати на ответника разноски по компенсация.

С оглед гореизложеното моли съда да отмени решението на ЛРС в обжалваната част, като постанови нов акт, с който да уважи иска в пълен размер и му присъди съдебно-деловодните разноски и пред двете инстанции.

Сочи, че правните изводи на решаващия състав на първостепенния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства и установената от тях фактическа обстановка. Смята, че при безспорно признание от страна на ответника на неизгоден за него факт-дължимост на арендно плащане в размер на 35.00 лева за декар предоставена площ годишно, установено от представено и прието по делото писмено доказателство изходящо от ответната страна, при наличие на основно и допълнително заключение на вещото лице С.е приет в него размер на дължима рента за стопанската 2016г.-2017г. от 38.50 лева за декар площ годишно, при установени пазарни аналози в землищата на Община Ловеч, се следвал обоснован правен извод за основателност на предявения иск и уважаване на същия в пълен размер от 38.50 лева за декар площ, а не само до размера на 20.00 лева годишно.

Изтъква, че съдебният състав не е обсъдил наличните но делото писмени доказателства, видно от които в предходния договор за аренда от 02.06.2011г.. сключен за същите земеделски земи като процесния от 2015г.. е предвидено арендно плащане за стопанската 2012г.-2013 г. в размер на 21.00 лева за декар предоставена площ. т.е. съда не е отчел наличието на доказателства за реално договорено по-високо арендно плащане 3 г. преди процесния период за същите земеделски земи, както и не е отчел динамиката на пазара на арендни плащания съобразно отчетите на Агростатистика при Министерство на земеделие град София и данните отчетени от Националния статистически институт/НСИ/, намерили отражение само в заключението па вещото лице С., но необсъдени изобщо в заключението на вещото лице Й..

Изтъква, че при решаване па делото ЛРС е приложил неправилно разпоредбата на чл.8 от ЗЛрЗ. като е определил неправилно размера на следващата му се пазарна поземлена рента за стопанската 2016г.2017г. и е счел. че той следващ ла бъде 20.00 лева за декар предоставена площ на година. Смята, че съдът е надценил едно доказателство за сметка на всички останали събрани но делото, като е приел за единствен източник на правните си изводи заключението на вещото лице Й.. Сочи, че в това заключение не е определена правилно пазарната поземлена рента за процесия период за идентични земеделски земи. като вещото лице не е отчело като аналог наличието на предходен договор за аренда от 2011г. за същите земеделски земи, в който е уговорена арендна вноска в размер на 21.00 лева за стопанската 2012г.-2013 г.. съответно не е отчел наличието на благоприятни обстоятелства във връзка с отдаването на конкретния имот под аренда и конкретните качества на имота и това прави заключението на вещото лице Й. негодно да бъде основа, върху която да се градят изводи за пазарната поземлена цена за процесния поземлен имот-нива. В този смисъл счита, че следвало нейното заключение да не бъде кредитирано от съда, а да се съобразят всички останали доказателства по делото и при необходимост да се назначи тройна съдебно-икономическа експертиза със същите задачи.

На основание чл.266 от ГПК представ писмени доказателства. На основание чл.266 от ГПК и във връзка с нарушеното право на защита па ищеца в процеса и невъзможността му да се запознае с представената допълнителна експертиза от вещо лице Й. по делото заявява, че оспорва заключението на това вещо лице и твърди, че същото е необосновано, непълно и възникват основателни съмнения в правилността на дадените отговори на поставените задачи, поради което моли съда да допусне повторна тройна съдебно-икономическа експертиза с участието на вещи лица, които след запознаване с материалите по делото и след установяване на пазарни аналози и данни съдържащи се в Областна дирекция ..Земеделие" град Ловеч за цената на пазарната поземлена рента за землище град Ловеч, да отговорят на конкретно поставени въпроси.:

С оглед гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК. Моли съда да отмени решението на ЛРС в обжалваната част и да постанови нов съдебен акт, с който да уважи иска в пълен размер и да му присъди сторените разноски и пред двете съдебни инстанции за които ще представи списък по чл.80 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от  адвокат Б.Ц. ***, като пълномощник на ЕТ „*****.. Счита, че постановеното Решение е правилно, обосновано и законосъобразно по следните съображения:

По направеното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила счита, за необосновано и невярно твърдението, че на ищцовата страна не е дадена възможност да се запознае със представеното допълнително заключение по горното дело. Сочи, че допълнителното заключение е депозирано в законовия срок и страната лично и чрез своя процесуален представител е могъл да се запознае със заключението и ако се е бил запознал със доказателствата по делото жалбоподателя  е щял да установи, че молбата с която е поискано да се изпрати заключението е докладвано на съдията по делото след приключване на съдебното заседание. Сочи, че в молбата становище от дата 09.07.2018г. ищеца чрез своя процесуален представител, твърди, че незабавно е изпратил молба за представяне на допълнителното заключение по допуснатата експертиза, но неизвестно остава обаче кога е проведен телефония разговор след като последното съдебно заседание преди датата 09.07.201 8г., е проведено на 05.06.2018 г., за да се приеме че незабавно е изпратена молба за предоставяне на екземпляр от експертизата. Изтъква, че възниква и въпроса защо едва в последния ден преди съдебното заседание е изпратена молба за предоставяне на екземпляр от експертизата, видно от представеното копие към жалбата. Сочи, че в молбата становище от дата 09.07.2018 г. ищеца чрез своя процесуален представител заявява в случай, че експертизата е представена в срок не възразява срещу даване ход на делото, което противоречи със всичко изложено във жалбата.

Счита, че правилно и законосъобразно решаващият състав на съда прекрати производството иска с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, тъй като ищеца по горнто дела не е надлежна страна, тъй като той не притежава правото на иск. Изтъква, че основанията на които се искало провъзгласяване на нищожността на Договор за аренда сключен между „*****" ЕООД и ЕТ „*****.", касаещи правото да се предяви иск за обявяване на нищожност на определено правно отношение по реда на чл.646 от ТЗ, има единствено синдика или при негово бездействие - всеки кредитор на несъстоятелността и то в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяването на решението по чл. 632, ал. 2. Сочи, че по настоящото дело не се представили доказателства ищеца да действа в качеството си на синдик на обявеното в несъстоятелност дружество или е негов кредитор, като същия не може и не следва да се позовава на разпоредбите на чл.646 от ТЗ, тъй като К. не е кредитор на несъстоятелността.

Моли съда да остави без уважение за допускане на основание чл.266 от ГПК тройна съдебно-икономическа експертиза по поставените от ищеца задачи, като неотносими към настоящия спор и вземе предвид, че на същите е било отговорено пред първоинстанционият съд и ищеца ги е приел и не е възразил срещу представените експертизи. Счита, че искането по т.1 от експертизата не следва да се допуска, отново по сочените причини-излизане извън периода претендиран от К.- 15.06.2017 г. до 25.09.2017 г, като не следва да се допуска и направеното искане по т.2 от експертизата за изчисляване на продажните цени за землището на град Ловеч за периода 01.01.2011 г.-31.12.2016г. и към 14.08.2015г., като неотносимо по настоящото производство, като също така неотносима към настоящия спор е и поставената в т.З задача.

С оглед на изложеното дотук, моли съда да отхвърли подадената въззивната жалба на Ж.Н.К. ***. Моли да му бъде дадена възможност с оглед становището на ищеца да ангажира доказателства в хода на делото.

 В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява. Представя молба становище с вх.№4090/11.06.2019 г., която има характер на писмено становище/писмена защита/ по същество на спора, с която моли въззивната жалба да бъде уважена, решението на ЛРС, като искът бъде уважен изцяло, като бъде определен размер на арендната вноска 38,50 лв. съобразно заключението на вещото лице С., тъй като то е обективно, като му се присъдят и разноските за двете инстанции.

                Ответникът се представлява от адв.Ц., който поддържа отговора на въззивната жалба, като моли съдът да потвърди решението на ЛРС като правилно и законосъобразно, като заявява, че съдебно-икономическата експертиза дори е определила пазарната аренда за съответната стопанска 2016/2017 г. в размер на 19 лв, по-ниска от определената от ЛРС.

               От представените по делото доказателства: гр.д.№2057/17 г. на ЛРС, заключението на тройната съдебно икономическа експертиза, изготвена от вещи лица К., С. и Р., от справка от интернет страницата на НСИ, гр.д.№367/18 г. на ЛРС, от обясненията на страните в съдебно заседание, от всички тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:

               От представения по делото Договор за аренда на земеделска земя- акт №50, том ІV, рег.№2391/2011 г. на  нотариус  Н.Т., нотариус в район РС Ловеч с рег.№ *****на НК, вписан в СВ с вх.рег.№3692, том 7, №167, партида 2169 съдът установява, че той е сключен на  02.06.2011 г. между „*****”ЕООД- гр.Ловеч, като арендодател и ЕТ”*****. *** като арендатор. Съгласно договора арендодателят е предоставил на арендатора под аренда за ползване, обработване и стопанисване земеделска земя, находяща се в землището на гр.Ловеч, с площ 13 501 дка в м.”*****”, съставляващ имот № 43952.63.5,  за срок от 5 стопански години, считано от 01.10.2010 г. В т.5 от същия е уговорено арендно плащане в земеделски продукти / пшеница и слънчогледово масло/  или в пари, както следва: за стопанската 2010-2011 г. – 50 кг.пшеница/дка и 1,000литър слънчогледово масло на декар или по 15 лева на декар в пари, за стопанската 2011-2012 г. – 60 кг.пшеница/дка и 1,000 литър слънчогледово масло на декар или по 18 лева на декар в пари, за стопанската 2012-2013 г. – 70 кг.пшеница/дка и 1,000литър слънчогледово масло на декар или по 21 лева на декар в пари и всяка следваща стопанска година, като е възможна актуализация на  рентното плащане след третата година, чрез подписване на анекс, като плащането в натура да се извършва в срок до 20.08. на съответната година, а плащането в пари – след приключване на финансовата година.

             Приложено по делото е решение №30 от 30.03.2015 г. по т.д.№15/2015 г. по описа на Ловешки ОС, с което е обявена неплатежоспособността на арендодателят  „*****”ЕООД и е открито производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието на „*****”ЕООД, постановена е обща възбрана върху недвижимите имоти и запор върху всичките вземания и движимо имущество на дружеството и  длъжника е задължен във фирмата си да прави добавка „ в несъстоятелност”.

             Съдът установява от Договор за аренда на земеделска земя  от 14.08.2015 г.– акт №96, том 9, рег.№ 4134 на Н.Т. – нотариус в район РС – Ловеч с рег.№ *** на НК, вписан в СВ с вх.рег.4971, том 8, №40, партида №2656, че същият е сключен между „*****”ЕООД, като арендодател и собственик и ЕТ”*****.”, като арендатор, по силата на който  13 501 дка в м.”*****” в землището на гр.Ловеч са отдадени под аренда за срок от 10  години, считано от 01.10.2015 г., при договорена арендна цена от 5.00 лв. на декар в пари за една стопанска година, като при промяна е необходимо подписване на анекс. Плащането в натура е уговорено да се извършва в срок до 25.08 на съответната година, а плащането в пари-след приключването на финансовата година. Съгласно чл.13 от договора арендодателят има право да си запише процент от арендуваната зем.земя за среден добив за пшеница и лична обработка на царевица, като видът на културата, количеството декари и таксите за обработката се договарят до 1.09. за следващата стопанска година, като таксите се заплащат на три вноски и средния добив за прешница се дава до 20.08. на съответната година. Договорено е, че арендаторът писмено заявява до 1.09. как желае да му бъде изплатена рентата в натура или в пари и ако до тази дата не напправи заявление, остава желанието му за предходната годинаутирщ

             Съгласно приложеното на л.22 от делото Постановление за възлагане от 04.01.2017 г. на ЛОС, влязло в законна сила на 22.03.2017 г., Ж.Н.К. е придобил земеделска земя, находяща се в землището на гр.Ловеч, с площ 13 501 дка в м.”*****”, съставляващ имот № 43952.63.5.

             На л.21 от делото е приложено уведомително писмо от 12.06.2017 г., с което Ж.Н. ***-*****” с.Л., че е закупил с постановление за възлагане от 4.01.2017 г. от синдика в производство по несъстоятелност на „*****”ЕООД ПИ с площ 13 501 дка в м.”*****”, съставляващ имот № 43952.63.5, счита, че договорът за аренда е сключен при занижени цени, което го мотивира да поиска увеличение на годишната рента на 80 лв. на декар. Предупреждава, че ако не се сключи нов договор при тези условия, той ще поиска от съда прогласяване на нищожност на договора и заплащане на 50 лв. обезщетение за ползване на имота.

             От приложеният по делото отговор с изх.№16/12.07.2017 г. съдът установява, че до ищеца Ж.Н.К. е изпратен отговор от ЕТ”***** М. ***, с който го уведомява, че желае да бъде сключен анекс към договора за аренда, считано от 01.10.2016 г. за промяна в размера на арендното плащане, като е предложен размера от 5 лева за една стопанска година да бъде увеличен на 35.00 лв. за една стопанска година.

             След като страните не са постигнали споразумение относно актуализация в размера на арендното плащане, ищецът е подал иск срещу ответника за прогласяване нищожност на договора, по който е образувано гр.д.№367/18 г. по описа на ЛРС. С влязло в сила съдебно решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявения от  Ж.Н.К., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, съд.адрес:***, офис 15/ Адвокатска кантора М. К./ против  ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ”***** М. – Т.М.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с.Л., общ.Ловеч, ул.”*****, представляван от Т.Х.М.  иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД – за прогласяване нищожност на Договор за аренда на земеделска земя  от 14.08.2015 г.– акт №96, том 9, рег.№ 4134 на Н.Т. – нотариус в район РС – Ловеч с рег.№ *** на НК, вписан в СВ с вх.рег.4971, том 8, №40, партида №2656, сключен между „*****”ЕООД и ЕТ”*****., като сключен при  накърняване на добрите нрави, отхвърлен е като неоснователен и недоказан, предявения от  Ж.Н.К., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, съд.адрес:***, офис 15/ Адвокатска кантора М. К./ против  ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ”***** М. – Т.М.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: с.Л., общ.Ловеч, ул.”*****, представляван от  Т.Х.М.  иск с правно основание чл.30 от ЗАЗ – с искане ответника ЕТ”*****-*** да бъде осъден да предаде на ищеца   Поземлен имот с идентификатор 43952.63.5 в землището на гр.Ловеч, местност”*****”, с площ от 13.501 дка, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, стар идентификатор – няма, при граници и съседи: ПИ с идентификатор 43952.63.1, ПИ с идентификатор 43952.63.2, ПИ с идентификатор 43952.63.6, ПИ с идентификатор 43952.63.7, ПИ с идентификатор 43952.63.11. 

             ЛРС на основание чл.195, ал.1 от ГПК за правилно решаване на спора е допуснал назначаване на съдебно-икономически експертизи. Първата е изготвена от вещо лице С., която е дала заключение, че средното рентно плащане за землището на гр.Ловеч за стопанската 2016/2017 г. е в размер на 38,50 лв./дка, като са посочени такива в землищата на селата У., А., С.и Г.. Това е наложило назначаване на следваща експертиза, която е изготвена от вещо лице Й.. Тя дава заключение, че средното рентно плащане възлиза 20 лв./дка за стопанската 2016-2017 г. за землището на гр.Ловеч. Приложени са и конкретно сключени договори за аренда на земеделска земя.

             По искане на въззивника настоящата инстанция е назначила съдебно-икономическа експертиза, според заключението на която арендните цени за декар предоставена площ до стопанската 2016-17 г. за землището на гр.Ловеч за ниви възлиза на 19 лв./дка, а средните цени на сделките със земеделска земя за 2010-2017 г. е в размер на 542 лв./дка. В заключението си, а и в съдебно заседание вещите лица уточняват, че в изпълнение на поставената задача са извършили проверка в Областна дирекция ”Земеделие”, електронния сейт на НСИ, сайтове за предлагане на земеделска земя, местни и национални сайтове и медии. Прилагат към заключението си протоколи на Областна дирекция „Земеделие”, като в този от 28.01.2016 г. е отразен размер на средното рентно плащане за Община-Ловеч 16 лв/дка ниви, от 30.01.2015 г. е отразен размер 22 лв/дка,  а от 27.01.2017 г. е отразен 19 лв/дка, към 2011-14 лв./дка, към 2012 20 лв./дка, 2013-21 лв./дка, 2014-20 лв./дка.

             Въззивникът чрез своя пълномощник представя данни от НСИ, от които се установява, че според НСИ средната цена на рентата на зем.земя в Община-Ловеч възлиза на 32 лв.за 2017 г.

             При тези данни настоящата инстанция счита, че е предявен от Ж.Н.К. конститутивен иск с правно основание чл.16 ал.5 от ЗОЗ с който иска изменение на  договор за аренда на земеделска земя от 14.08.2015 г.– акт №96, том 9, рег.№ 4134 на Н.Т. – нотариус в район РС – Ловеч с рег.№ *** на НК, вписан в СВп с вх.рег.4971, том 8, №40, партида №2656, сключен за срок от 10 /десет/ стопански години между арендодател „*****” ЕООД, с ЕИК *****, представлявано от управителя М.Б.Б., заместен от Ж.Н.К., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и арендатора ЕТ”***** М. – Т.М.”, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: с.Л., общ.Ловеч, ул.”*****, представлявано от Т.Х.М., по силата на който на арендатора е предоставена за ползване, обработване и стопанисване  земеделска земя, находяща се в землището на гр.Ловеч, с площ 13 501 дка в м.”*****”, съставляващ имот № 43952.63.5 в частта  относно уговореното арендно плащане, като бъде увеличено арендното плащане от 5.00 лв.на декар за една стопанска година на 38,50 лева на декар за една стопанска година, считано от 01.10.2016 г., т.е. от стопанската 2016/2017 г.

              В закона не са въведени задължителни рамки или минимално изискване към размера на договаряната от страните цена на рентата. Те могат съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД свободно да договарят по своя преценка тази цена и да ползват като критерий пазарната поземлена рента и предвид дългия срок на процесния договор 10 години, е резонно да настъпят промени във факторите, които оказват обективно въздействие върху размера на поземлената рента, което се отнася не само до конкретния договор, а изобщо до пазарните условия, т.е. до пазарната поземлена рента, използвана като критерий в ЗАЗ. Неслучайно в чл.16 ал.1 от ЗАЗ законодателят е предвидил, че ако след сключването на договора за аренда обстоятелствата, от които страните са се ръководитили при уреждането на отношенията си се изменят трайно и това доведе до очевидно несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, като изменението не може да засяга срока на договора, а увеличението или намаляването на добивите от обекта на договора вследствие на стопанисването му не може да бъде основание за изменение на арендното плащане, а съгласно чл.16 ал.5 от ЗАЗ при непостигане на съгласие е предвидена възможност за решаване на спора по съдебен ред. Следва да се има предвид, че съгласно чл.8 ал.2 т.1 от ЗАЗ размерът на арендното плащане по договора е необходимо да съответства на пазарната поземлена рента. В този смисъл и съобразно заключението на допуснатата от настоящата инстанция тройна съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена компетентно и безпристрастно съдът установява, че конкретно за землището на гр.Ловеч средната пазарна поземлена рента за стопанската 2016-2017 г. възлиза на 19 лв./дка. Много подробно и задълбочено вещите лица са изложили съображения за определеляне на този размер на поземлената рента, като са приложили и съответните протоколи от ОД”Земеделие”-Ловеч. В съдебно заседание те уточняват, че в ОС”Земеделие”-Ловеч са регистрирани всички договори за аренда в земеделието, запознали са се със стандартите за бизнес-оценяване от 2018 г, като са използвали и данните от НСИ.  Поясняват, че са взели от кадастъра информацията, отнасяща се до характеристиката на имота и са го съобразили при изготвяне на заключението. Следователно настоящата инстанция следва да го кредитира и да го съобрази при постановяване на решението си. С оглед на това заключение съдът намира, че от сключване на договора за аренда през 2015 г. до процесния стопански период 2016-2017 г. съществено са се изменили обстоятелствата, от които страните са се ръководили при уреждане на отношенията, обективирани в договора за аренда. Видно от събраните по делото писмени доказателства уговореният през 2015 г. 5 лв./дка размер на рентното плащане е значително занижен спрямо средния за Община-Ловеч, посочен от вещите лица на 19 лв./дка. Страните не са успели да постигнат договореност относно актуалния размер на рентното плащане, след като ищецът е поискал 80 лв, а ответникът е предложил 35 лв. Независимо от това обаче в отговора на исковата молба ответникът не поддържа това си предложение, а се позовава на значително-по-ниската средна пазарна поземлена рента. В този смисъл и настоящата инстанция счита, че средна пазарна поземлена рента следва да е справедливият размер на арендното плащане на процесния договор, като с оглед разпоредбата на чл.271  ал.1 изр.2 от ГПК след като решението не е обжалвано от другата страна и ЛРС е определил по-висок размер от 20 лв./дка, то положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

                    Този състав на съда счита, че не следва да се съобразяват представените от ищеца писмени доказателства досежно средната цена от 32 лв./дка на рентата на зем.земя в Община-Ловеч за 2017 г, съборазно данните от НСИ, тъй като тя е изготвена на база на цените за Община-Ловеч като цяло, а видно от заключението на вещите лица цените на рентата са различни за землищата на селата в общината, като най-справедливо би било да съобразят цените конкретно за землището на гр.Ловеч, където се намира и процесният имот.

                    С оглед на горезложеното и поради съвпадане на правните изводи на ЛОС  с тези, отразени от ЛРС в атакуваното съдебно решение №366/2.08.2018 г. постановено по гр.д.№2057/17 г. по описа на ЛРС, същото следва да бъде потвърдено като правилно.

            При този изход на процеса, разноски не следва да се присъждат, тъй като въззиваемият не е направил такива във въззивното производство.

           Воден от гореизложените мотиви съдът      

 

                           Р      Е      Ш      И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно решение №366/2.08.2018 г. постановено по гр.д.№2057/17 г. по описа на ЛРС.

           Решението е окончателно по цена на иска.

 

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

      

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.