№ 628
гр. Пазарджик, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „к.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр.Септември, обл. Пазарджик, представлявано от изп. –
директор Е.С.Й. против НП № 13-002490 от 19.02.2021 година на директора
на Дирекция “ИТ” Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във
вр. с чл.413 ал.2 от КТ и за нарушение на чл.16 ал.1, т.6 от ЗЗБУТ и
инструкция за безопасна работа с механични преси за студена обработка на
металите е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда
петстотин лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, с оглед на което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на
атакуваното НП. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – АНО не се явява и не изпраща представител, но с
1
изпратена писмена молба преди първото съдебно заседание, оспорва жалбата.
След провеждане на последното по делото съдебно заседание постъпва писмено
становище от надлежно упълномощен юрисконсулт на АНО, с което излага
съображения по съществото на спора и иска потвърждаване на обжалваното НП,
както и да се присъдят разноски.
Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,
съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, при осъществяване на дейността
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е осигурил
ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен
начин, като е допуснал да се експлоатира ексцентрична преса инв. № 476, с
липсващо предпазно устройство, което да не допуска попадане на ръцете на
работника в работното пространство.
Описаното като нарушение било извършено във вагоноремонтния завод на
дружеството в гр.Септември на 24.09.2020 година, когато работникът Й. К. Д. бил
допуснат да работи на ексцентрична преса инв. № 476, а по време на работа
настъпил трудов инцидент, вследствие на което на същия били ампутирани
пръсти на дясна ръка.
Нарушението било установено на 28.10.2020г. във вагоноремонтния завод
на дружеството в гр.Септември, при започване на разследване на трудовия
инцидент. Тогава било констатирано, че на пресата липсва предпазно устройство,
което да не допуска попадане на ръцете на работника в работното пространство.
Всичко това според проверяващите съставлявало нарушение на чл.16 ал.1,
т.6 от ЗЗБУТ и инструкция за безопасна работа с механични преси за студена
обработка на металите.
По този повод против дружеството бил съставен е АУАН, въз основа на
който било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на
длъжностно лице при санкционираното дружество по пощата на 25.02.2021 г.,
2
видно от отбелязването в известие за доставка на препоръчана поща /лист 10 от
делото/, а жалбата против него била подадена чрез наказващия орган на
02.03.2021г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Горната фактическа обстановка съдът възприе частично въз основа на
показанията на св. В.Д., изцяло от показанията на св.С.С. и св. Й.Д., а също и от
приетите по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН и от лице, притежаващо активна легитимация да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Според настоящия съдебен състав, в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение /СПН/, драстично накърняващо правото на защита на
санкционираното лице до степен на невъзможност за нейното адекватно
упражняване.
В конкретния случай са нарушени императивните норми на чл. 57, ал. 1,
т.5 и т.6 от ЗАНН, доколкото в обстоятелствената част на атакуваното НП не се
съдържа точно, ясно и коректно описание на нарушението, а отделно от това,
описаното не съответства на цитираните законни разпоредби, които се твърди, че
са били нарушени. При това положение санкционираното дружество, чрез своя
представител и пълномощник, са поставени в условия да гадаят какво точно
нарушение е вменено, а от там и в невъзможност да оспорват фактите,
очертаващи от обективна страна състава на нарушение.
Както вече се посочи и по-горе, за да ангажира отговорността на
дружеството АНО е посочил в обстоятелствената част на НП, че нарушението се
изразило в това, че дружеството, в качеството си на работодател, не е осигурило
ефективен контрол за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен
начин, като е допуснало да се експлоатира ексцентрична преса с инв. № 476, с
липсващо предпазно устройство, което да не допуска попадане на ръцете на
работника в работното пространство.
3
От така описаното излиза, че дружеството с бездействие е извършило
вмененото му административно нарушение. На същото е дадена правна
квалификация по чл.16 ал.1, т.6 от ЗЗБУТ, която правна норма гласи, че п
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на
работата без риск за здравето и по безопасен начин. Няма никакво съмнение, че
цитираната норма е бланкетна, като нейната диспозиция е следвало да се запълни
с конкретно нормативно регламентирано задължение на работодателя, от което
той недвусмислено да научи защо е следвало въпросната преса да е оборудвана и
да се експлоатира именно с такова предпазно устройство, което да не допуска
попадане на ръцете на работника в работното пространство. Това обаче не е било
направено, т.е. по никакъв начин не казано в прав текст на санкционираното
дружество откъде произтича задължението му да не допуска работа с пресата без
въпросното предпазно устройство. В НП освен цитирания горе като нарушен
чл.16 от закона е посочено, че била нарушена и инструкция за безопасна работа с
механични преси за студена обработка на металите, но същата по никакъв начин
не е индивидуализирана, за да е ясно дали тя е някакъв административен акт или
какъв акт е въобще, от кого и кога е издадена. Още по-малко е посочено, от кое
правило в тази инструкция може да се направи извод, че процесната преса не
трябва да се експлоатира без предпазно устройство, недопускащо попадане на
ръцете на работещия с нея в работното й пространство.
С оглед на всичко това правото на защита на санкционираното дружество е
било драстично накърнено. Още повече, че от разпита на св. С.С. – отговорник
по ЗБУТ в дружеството, както и на пострадалия работник – св. Й.Д., стана
категорично ясно, че тази преса фабрично не е имала такова предпазно
устройство, което да не допуска попадане на ръцете на работещия с нея в
работното й пространство, а тези техни твърдения не бяха оборени от страна на
АНО, съобразно разпределението на доказателствената тежест.
Актосъставителят – св.В.Д., даде показания в съдебно заседание в смисъл, че
когато бил в завода с цел разследване на трудовия инцидент, той бил разговарял
с някакъв работник, като при разговора присъствал и св.С., като тогава му било
обяснено, че пресата принципно имала предпазно устройство, но то било
демонтирано, защото пречело, когато се работело с по-големи елементи на
същата тази преса. Тези твърдения на св.Д. съдът прецени като голословни и
4
доказателствено необезпечени, поради което не им даде вяра. Те се опровергаха
на първо място от показанията на св.С., но има и нещо друго по-важно, заради
което съдът да не ги кредитира. То се състои в това, че ако св.Д. е провел
действително такъв разговор с някакъв работник, който да му е казал, че
предпазното устройство на пресата е било умишлено демонтирано, то е било
съвсем логично в качеството си контролен орган да вземе писмени обяснения от
този работник или поне да запише имената му, за да може евентуално в
последствие да бъде приканен да даде обяснения или пък да бъде разпитан при
евентуално обжалване на НП. Св. Д. обаче не е направил нищо такова, поради
което съдът прецени твърденията му в горния смисъл като неубедителни.
Щом става категорично ясно, че въпросната преса фабрично не е била
снабдена с предпазно устройство, то е било наложително работодателят да не
допуска работа с нея без използване от страна на работника на ръчни
инструменти, куки, пинцети, клещи и др., при ръчно подаване на детайлите за
огъване на ексцентрична преса с инв.№ 476, които не изискват попадане на
ръцете в опасното пространство. Това би било в съответствие с чл.16, л.1, т.6 от
ЗЗБУТ във вр. с чл.6, пр.3-то от Инструкция за безопасна работа с механични
преси за студена обработка на металите, утвърдена на 20.05.2007г. от изп.-
директор на дружеството с реф. № 041 /виж инструкция на л.37-39 от делото/.
Такова нарушение обаче от страна на актосъставителя и АНО не е било описвано
и вменявано на дружеството жалбоподател, респ. то не се е защитавало против
него.
Всичко казано до тук прави обжалваното НП незаконосъобразно и налага
неговата отмяна.
С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното НП, то
искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в полза на жалбоподателя следва да бъде уважено. Това е така,
защото жалбоподателят бе представляван в процеса от юрисконсулт, който
своевременно направи искане за присъждане на разноски. Възнаграждението
следва да е в размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препиращата разпоредба
на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
5
по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в
четири съдебни заседания, с участието на юрисконсулта на дружеството, с
разпит на трима свидетели и се очерта с фактическа и правна сложност, поради
което следва да бъде определено и присъдено максималното възнаграждение от
120 лева.
Това възнаграждение следва да бъде присъдено в тежест на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище в гр.София, тъй като тя има
статут на юридическо лице съгласно чл.2 ал.1 от Устройствения правилник на
изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" обн. ДВ. бр.6/2014г., а
според чл.7 ал.1 от същия правилник, териториалните дирекции „Инспекция по
труда“, каквато е и ДИТ-Пазарджик, чийто директор е издал
незаконосъобразното НП, са структурирани към Агенцията.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 13-002490 от 19.02.2021 година на директора на
Дирекция “ИТ” Пазарджик, с което на „к.“ АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр.Септември, обл. Пазарджик, представлявано от
изп. – директор Е.С.Й., на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр. с чл.413 ал.
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда
петстотин лева/.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със
седалище гр.София, бул. “Княз Александър Дондуков“ № 3, представлявана
от изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „к.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление в гр.Септември, обл. Пазарджик,
представлявано от изп. – директор Е.С.Й., разноски в размер на 120 (сто и
6
двадесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7