№ 18726
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110127106 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****,
срещу ответника „Сити Кеш“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
установителни искове с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за
потребителски кредит № ***** г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на закона, евентуално на добрите
нрави, евентуално като заобикаляща закона, и евентуално поради това, че е
неравноправна клауза, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв., предявен като частичен от
658,73 лв. недължимо платена по нищожна клауза на Договор за паричен заем № *****
г., предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на
обезпечение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.05.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът Д. Д. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения,
че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит № ***** г., в размер на
800 лв., при лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,81 %., който следва да бъде върнат на 37
седмични вноски, и обща сума, подлежаща на връщане в размер на 932,27 лв. В чл. 5
от договора страните са се договорили кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция
или поръчител, като са поставени множество условия за това – при един поръчител да
получава възнаграждение в размер поне на 7 минимални работни заплати, а при двама
поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители по договори,
сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с рейтинг различен от
„редовен“ в ЦКР, включително по погасени задължения; поръчителят да представи
служебна бележка или друг документ за размера на получаваните трудови доходи,
което обезпечение трябва да се предостави в 3-дневен срок от сключването на
договора. В чл. 11 от договора е предвидено заплащането на неустойка при
неизпълнение на задълженията на заемополучателя да предостави обезпечение в
размер на 658,73 лв., която се включва в погасителния план. Поддържа, че така
уговорената неустойка представлява неравноправна клауза, тъй като е уговорена във
1
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и същевременно
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Наред с това излага съображения за нищожност на процесната клауза,
поради това, че ЗПК не допуска кредитора да иска от кредитополучателя никаква
неустойка при неизпълнение, още повече неустойка за необезпечаване на кредита.
Същевременно с уговарянето на процесната неустойка се цели заобикаляне на
разпоредбата на чл. 143, т. 3 ЗЗП, доколкото изискването от кредитора на подобно
обезпечение означава, че същият не е извършил проверка на възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а това от своя страна прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това задължение. Евентуално
твърди, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функция, същата е прекомерна, поради което е в
противоречие с добрите нрави. Излага твърдения, че противоречи на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото размерът на неустойката следва да
намери отражение при изчислението на ГПР, а такава информация не е предоставена
на потребителя при сключването на договора за кредит. Сочи също така, че
уговорената неустойка е необосновано висока, поради което клаузата е неравноправна
по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава
предявеният установителен иск за нищожност на клаузата за неустойка. Оспорва
предявения осъдителен иск при възражения, че процесната неустойка не е
претендирана от ищеца и същият не е заплатил такава.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като
безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между страните
е сключен Договор за потребителски кредит № ***** г., в размер на 800 лв., при
лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,81 %., който следва да бъде върнат на 37 седмични
вноски, и обща сума, подлежаща на връщане в размер на 932,27 лв., както и че на
основание чл. 11 от договора е предвидена неустойка в размер на 658,73 лв. за
непредоставяне на обезпечение.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № ***** г. и
погасителен план към него.
Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно, професионално и компетентно изготвено, ищецът е
заплатил в полза на ответника за погасяването на задължението си по процесния
договор сума в общ размер на 937 лв. С платената от ищеца сума е погасена главница в
размер на 126,28 лв., възнаградителна лихва в размер на 91,27 лв., такса в размер на
60,72 лв. и неустойка в размер на 658,73 лв. Задължението по договора за кредит не е
погасено изцяло, като са останали неплатени главница в размер на 673,72 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 41 лв. и 294,36 лв. такса.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск за прогласяване на нищожност на наустоечна клауза, съдът
намира следното:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за заем,
който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т.
1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и
небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
2
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната
и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална
и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
По предявения иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 11 от
Договор за потребителски кредит № ***** г., предвиждаща заплащането на неустойка
в случай на непредоставяне на обезпечение, съдът намира, че процесната клуза е
нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Предоставянето на обезпечение
само по себе си обезпечава изпълнението на главното задължение на
кредитополучателя, а именно да върне заетата сума в уговорените срокове и в случай
на неизпълнение, в зависимост от предоставеното обезпечение, кредиторът да може да
предприеме принудително изпълнение срещу поръчителите. В общия случай,
предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договора, респективно при
непредоставянето му от страна на кредитополучателят, кредиторът не би предоставил
заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва
– към повишаването й. Освен това, изхождайки от характера на неустойката – да
обезщети изправната страна за претърпените вреди, без да се налага същите да бъдат
установявани по размер, на практика от непредоставянето на обезпечение не може да
настъпи вреда, доколкото обезпечението представлява допълнителна гаранция за
изпълнение на едно парично задължение. Вреди могат да настъпят от неизпълнението
на главното задължение на кредитополучателя да върне заетата сума. Липсата на
обезпечение не представлява вреда, а е фактор свързан с кредитния риск. За това
непредставянето на обезпечение не може да се санкционира с неустойка. Неустойка за
неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените
вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК,
нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В същото
решение като критерии при преценката на съда дали дадена неустоечна клауза е
нищожна, поради противоречие на добрите нрави, са заложени: 1) естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като изброяването е
примерно. В този смисъл, уговорената в чл. 5.6. от договора неустойка не обезпечава
парично задължение, а както бе посочено по-горе представлява цената, която
кредитополучателят следва да плати поради повишения кредитен риск за
кредитополучателя. И по-горе бе изложено, че вреди от непредоставянето на
обезпечението не може да има, още повече към момента на сключване на договора
(към този момент съдът дължи преценка на посочените критерии), когато
кредитополучателят не е бил в неизпълнение на главното задължение на кредитора.
Съобразявайки размера на уговорената неустойка размера на предоставения кредит,
както и с условията по кредита, а именно размера на ГПР, следва, че кредиторът във
всички случаи ще се обогати неоснователно с размера на уговорената неустойка.
По иска по чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Предвид извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка, престираното
3
въз основа на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание. От
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза беше доказано, че
ответникът е заплатил за погасяване на задълженията си по посочения договор за
кредит общо сумата от 937 лв. С така извършеното плащане, според заключението са
погасени следните компоненти на задълженията по договора за кредит – 126,28 лв.
главница, 91,27 лв. договорна лихва, 60,72 лв. такса и 658,73 лв. неустойка. С оглед
доказаното по делото плащане от страна на ищеца на неустойка в посочения размер,
предявеният частичен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен,
поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е направил
своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 100 лв. за платена
държавна такса Процесуалният представител на ищеца е направил своевременно
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставената на ищеца
безплатна правна помощ. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е уговорено, че услугата се предоставя безплатно, в която хипотеза
съдът определя размера на адвокатско възнаграждение, който не може да бъде по-
нисък от предвиденото в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следователно на адвокат Б. Б., личен № **********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ № 34, ет. 3, офис 6 следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за предоставената от дружество, чрез неговия
представител безплатна правна помощ на ищеца в размер на 800 лв., според броя и
материалния интерес на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ***** г., предвиждаща
заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, по предявените
от ищеца Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, срещу ответника „Сити
Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев, искове.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
да заплати на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 50 лв., представляваща недължимо платена част от общо
платена сума от 658,73 лв. по нищожна клауза на Договор за паричен заем № ***** г.,
предвиждаща заплащането на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2023 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
да заплати на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 100 лв. – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев
да заплати на адвокат Б. Б. Б. , личен № **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. Перник, ул. „Найчо Цанов“ № 34, ет. 3, офис 6, на основание чл.38, ал.
1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв. сумата от 800 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5