№ 9694
гр. С., 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110153896 по описа за 2021 година
Предявени са от /ФИРМА/ срещу /ФИРМА/, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на
1846,82 лева, представляваща разликата между изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС”, полица № 18- 0300/302/5003257, валидна към
датата на ПТП, щета № 0300/19/302/500051 и доброволно изплатената по щетата от
ответника сума, по повод реализирано на дата 09.01.2019 г. в гр. С., на Околовръстен път
ПТП, от и поради противоправното поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ с ДК №
*********, чиято отговорност е застрахована при ответното дружество по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, и при което ПТП са нанесени щети по л.а.“Форд“ с
ДК № *********, застрахован при ищеца по силата на застраховка „Каско на МПС“, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
16.09.2021г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер на 313,45 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 09.01.2019г. до
15.09.2021г. Моли съда да уважи исковите претенции. Прави искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
Ищецът излага, че по повод процесното застрахователно събитие при него е
образувана горепосочената щета по която е определено обезщетение в размер на 34 159,00
лева, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски, доколкото е установена „тотал щета“,
предявена за заплащане от ответника, като на 08.01.2020г. с платежно нареждане ответното
дружество заплатило сумата в размер на 25 512,18 лева, поради което неизплатена останала
сума в размер на 8 646,82 лева, от която в настоящото производство се претендира сумата от
1 846,82 лева, доколкото ищецът е заплатил застрахователно обезщетение 100% от
действителната стойност на л.а. „Форд“, поради и което е придобил правото да продаде
запазените части на автомобила и съответно да задържи продажната цена за сума в общ
размер на 6800,00 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че във връзка с
процесното ПТП при него е образувана щета № 0000-5101-19-5-01216, по която била
изплатена сумата в размер на 25 512,18 лева, което съответствало на действителната
1
стойност на вредите, с което се съизмерява и отговорността му. Посочва, че след изплащане
на горепосочената сума, ищецът не бил отправил друга покана към ответника, с което да
заяви, че е неудовлетворен от извършеното плащане. По изложеното оспорва, че
действителния размер на вредите надвишава сумата от 25 512,18 лева. Моли за отхвърляне
на исковете. Прави искане да му се присъдят деловодните
разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адвокат М., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът, редовно призован, в открито съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Светла Лалова, която поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
За успешно провеждане на иска с правно основание чл. 411 от КЗ в доказателствена
тежест на ищеца бе да докаже 1/сключен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор/; 3/ отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 от ЗЗД, за което в процеса следва да
бъдат установени: деяние, противоправност, вреди и причинна връзка между деянието и
вредите; 4/ размера на причинените вреди; 5/ сключен договор по задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е
задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.
В производството и с оглед подадения в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата
молба не е спорно осъществяването на следните релевантните за спора факти и
обстоятелства, а именно наличието на валидно сключена за л.а. „Мерцедес“ с ДК №
********* застраховка „Гражданска отговорност”, както и заплащането от ищеца на
застрахователно обезщетение в посочения размер в изпълнение на задълженията му по
сключената застраховка за увредения автомобил „Каско на МПС”, с полица № 18-
0300/302/5003257.
По делото от приетия на л.11 Протокол за ПТП № 1 720771/09.01.2019г., както и от
изслушаната САТЕ, неоспорена от страните, се установява, че ПТП е настъпило между л.а.
„Мерцедес“ с ДК № *********, с водач С.Я. и л.а.“Форд“ с ДК № *********, с водач А.К.Б..
ПТП е реалзирано на 09.01.2019 г. в гр. С., на Околовръстен път, когато водачът на л.а.
„Мерцедес“ с ДК № ********* при излизане от бензиностанция „Марешки“, при наличието
на пътен знак „Б“ не пропуска л.а.“Форд“ с ДК № *********, като причинява щети: а
именно по предна броня, капак, фарове, калник, ходова част, еърбеци, десни врати и др.
Протоколът за ПТП, като официален свидетелстващ документ не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно отразения в него механизъм на злополуката и
поведението на участниците в нея, поради което за тези обстоятелства и преди всичко за
механизма на настъпване на инцидента и причинно следствената връзка между него и
щетите е необходимо ищецът, който носи доказателствената тежест за това, да проведе
пълно и главно доказване, което да създаде у съда сигурно убеждение в настъпването на
твърдените факти. Съгласно експертизата посочените щети л.а.“Форд“ с ДК № *********
съответстват и са в причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП.
Установява се, че между собственика на л.а.“Форд“ с ДК № ********* и ищцовото
дружество е сключена валидна към датата на ПТП застраховка „Каско на СПС”, полица №
18-0300/302/5003257, със срок на действие от 09.01.2019г. до 08.01.2020г.
По повод настъпилото ПТП в ищцовото дружество е било подадено уведомление за
щета и е образувана такава под № 0300/19/302/500051. След направен опис на щетите,
същите са оценени в размер на 34 144,00 лева, доколкото е установена „тотал щета“, като
сумата е платена на застраховащия, а по делото е прието преводното нареждане - л. 39.
2
След изплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета и на
основание чл. 411 КЗ ищцовото дружество е заявило претенциите си към застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, с регресна покана, като в отговор ответното
дружество заявило, че е разгледало и одобрило 18 бр. щети, сред които и процесната,
съгласно приложение към отговора. Ответното дружество обаче заплатило само част от
обезщетението, а именно до размера на сумата от 25 512,18 лева, факт по който страните не
спорят.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се установяват в пълнота
и по несъмнен начин признаците от фактическия състав на непозволеното вреждане –
фактът на настъпване на твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, механизма
на ПТП, настъпилите вследствие на произшествието имуществени вреди по л.а.“Форд“ с ДК
№ *********, както и причинността на така описания механизъм на ПТП с вредите
л.а.“Форд“ с ДК № ********* . Съдът приема, че ПТП е реализирано в резултат и
единствено по вина и поради противоправното поведение на водача на л.а. „Мерцедес“ с ДК
№ *********, с което той е нарушил чл. 50, ал.1 от ЗДвП.
По делото е установено по безспорен начин, че към датата на инцидента е
съществувало валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на
процесния лек автомобил, по силата на което ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение. С изплащане на обезщетението застрахователното дружество е встъпило в
правата на застрахования срещу причинителя на вредите, застрахован при ответното
дружество до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, които се претендират в размер на 15,00 лева от ищеца, следователно
има право да претендира този размер от ответника.
От заключението по изслушаната САТЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и в съответствие с останалия доказателствен материал, поради което го
кредитира, се установява, че за л.а.“Форд“ с ДК № ********* е налице тотална щета,
обстоятелство, което се потвърждава и от приложеното на л. 16 копие на Свидетелство за
регистрация част I /голям талон/, върху което е отразено че регистрацията е прекратена,
поради тотална щета – л. 17 от делото. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 390,
ал. 2 КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите за необходимия ремонт на МПС- то надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. Видно от заключението на вещото лице /отговор задача 5/ стойността необходима
за възстановяване на лек автомобил л.а.“Форд“ с ДК № *********, е 34 144 лв. В отговор на
същата задача експертът е посочил, че действителната стойност на автомобила, определена
към датата на настъпване на застрахователното събитие е 34 427,43 лв., респективно
стойността на разходите надвишава стойността на автомобила, което обуславя категоричния
извод за наличие на тотална щета по смисъла на КЗ. Вещото лице е посочило, че стойността
на застрахователното обезщетение за процесния л.а.“Форд“ с ДК № *********, определена
при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 25% е 25
608 лева.
Не е спорно в производството и обстоятелството, че ответникът е заплатил по
процесната щета сумата в размер на 25 512, 18 лева. Следователно остава дължима сумата
от 95,82 лева и сумата от 15,00 лева ликвидационни разноски. По изложеното искът следва
да бъде уважен до размера на сумата от 110,82 лева, а за сумата от 1736,00 лева, разликата
над уважената сума от 110,82 лева до пълно предявената от 1 846,82 лева, следва да бъде
отхвърлен.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
увредения, но това само по себе си не поставя длъжника в забава, тъй като нито законът,
нито страните по спорното отношение, определят срок за изпълнение на паричното
задължение /Решение № 48 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 677/2008 г., I т. о., ТК/. Ето
защо и на общо основание длъжникът изпада в забава след покана - чл. 84 от ЗЗД. Ищецът
претендира мораторна лихва от дата 09.01.2019 г., тоест от датата на застрахователното
събитие. В разглеждания случай не става ясно кога е получена регресната покана от
3
ответника, но на 07.01.2020 г., ответникът е изпратил писмо на ищеца, с което го уведомява,
че процесната щета е разгледана и одобрена до размера на 25 512,18 лв., затова именно от
тази дата следва да се претендира мораторната лихва и поради липса на данни за по-ранно
получаване на регресната претенция. От тази дата до предявяване на иска – 16.09.2021 г.
ответникът дължи на ищеца обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва,
което за процесния период възлиза на 19,05 лева, която сума бе служебно изчислена от съда
по реда на чл. 162 ГПК, чрез онлайн калкулатор.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза и на двете страни. Ищецът е заплатил разноски, както следва: за държавна
такса 123,87 лева, за депозит за САТЕ – 250,00 лева, като се претендира и сумата от 457,46
адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което съобразно постановките на т.1
от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС са налице доказателства на 90-92 по делото. Или на
ищеца съобразно уважената част от иска, следва да бъдат присъдени разноски в размер на
49,98 лева. Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение, като на ответника съобразно цената на иска, правната и фактическа
сложност на делото и на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лева. Или на ответника съобразно отхвърлената част от
исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 141,98
лева. Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/ФИРМА/, сумата в размер на 110,82 лева, представляваща невъзстановен остатък от
платено от ищеца по щета № щета № 0300/19/302/500051 застрахователно обезщетение за
щети по л.а.“Форд“ с ДК № *********, причинени при ПТП на 09.01.2019 г. в гр. С., на
Околовръстен път и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1736 лева, разликата над уважената сума от
110,82 лева до пълно предявената от 1 846,82 лева.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 19,05 лева представляващи мораторна лихва върху
главницата за периода от 07.01.2020 г. до 16.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
294,40 лева, разликата над уважената сума от 19,05 лева до пълно предявената от 313,45
лева.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
сумата от 49,98 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /ФИРМА/
ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/,
сумата в размер на 141,98 лева, разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5