РЕШЕНИЕ
№260174 13.05.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети април две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Ана Ненчева, като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №197 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
от ГПК.
С Решение №260248 от 09.12.2020г., постановено по гр.д.№564/2019г. по
описа на РС- Пещера е отхвърлен, като неоснователен предявеният от В.Н.С., с
ЕГН ********** ***, срещу Н.С.Б., с ЕГН ********** *** А иск, да се приеме за
установено по отношение на ответника Н.С.Б., че В.Н.С. е собственик на
1/2ид.част от следния имот: недвижим
имот, находящ се в с.К.Д., ул.“Ж.В.“ №10, пл.№119, кв.12 по плана на с.К.Д.
от 1994г., съставляващ УПИ ХVІІІ- 119, с
площ 1108кв.м., ведно с масивна жилищна сграда и паянтов сайвант, при съседи на
парцела- улица, парцел ХІХ-120, парцел ХVІІ-118, парцел VІІІ -110, парцел
ІХ-111 , парцел VІІ-109 и С.И.К..
Против това решение е постъпила въззивна жалба от В.Н.С..
Твърди се в същата, че постановеното решение е незаконосъобразно и
необосновано.
В тази насока се сочи, че приетото в мотивите на съда противоречи
изцяло на събраните по делото доказателства, като съдът погрешно е изтълкувал
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Счита се, че от тези показания е налице извод, че жалбоподателката е
владяла имота от смъртта на родителите й непрекъснато и необезпокоявано от
никого, включително и от покойната й сестра.
Твърди се, че като наследница правата й са 1/2ид. от целия имот, като
липсват данни, че сестра й е оспорвала правата й върху наследствения имот
приживе.
Визира се, че цитираният в мотивите Нотариален акт №13/88г. е оспорен
и той сам по себе си няма никаква доказателствена сила по отношения на нея.
Точно обратното, показанията на свидетелите са тези, които доказват, че с този
нотариален акт е ощетена и са нарушени правата й.
Счита се, че мотивите на съда са погрешни и противоречат на събраните
по делото доказателства, което прави решението незаконосъобразно и
необосновано.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго с
което да се уважи предявения иск, като се приеме за установено по отношение на
ответника, че жалбоподателката е собственица на 1/2ид.ч. от процесния имот.
Моли се за присъждане на сторените по делото съдебни разноски,
съставляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Н.С.Б., чрез особения му представител- адв.Р.К..
В него се твърди, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна и
необоснована.
В тази насока се излагат подробни съображения.
Искането е да се остави без
уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди решението в обжалваната му
част.
В съдебно заседание, жалбоподателката В.С. се явява лично и с
пълномощника й адв.В.. От страна на последния се поддържа подадената въззивна
жалба. Моли се за отмяна на обжалваното решение, като бъде уважен предявения
иск, с всички последици от това. В този смисъл се излагат съображения развити в
писмени бележки.
Ответникът по жалбата- Н.Б., не се явява. Същият се представлява в
съдебното заседание от особения му представител назначен от първата инстанция- адв.К..
От страна на последната се моли да се остави без уважение подадената въззивна
жалба и се потвърди решението на първоинстанцинния съд, като правилно и законосъобразно.
В тази връзка излага подробно съображенията си.
Съдът, като взе предвид
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на подадена искова молба от страна на В.Н.С. ***, срещу Н.С.Б. ***,
с която е предявен иск, с правно основание по чл.124 от ГПК.
Твърди от страна на ищцата, че като наследница на Н. и Л.С.- бивши жители на с.К.Д. е собственица по наследство
на 1/2ид.ч. от следния недвижим имот, а
именно: Дворно място, съставляващо парцел IX- 219 /девети- римско двеста и
деветнадесет- арабско в кв.6 по плана на с.К.Д., целия със застроена и
незастроена площ от 1108кв.м., ведно със
застроените в него масивна жилищна сграда и паянтов сайвант, при съседи за
парцела: улица, Д.С.Д., Т.И.С., парцел 15 /римско/- държавен и С.И.К..
Твърди се от същата, че редовно ползва и владее частта от имота, която
и се полага, но от известно време ответникът, който е син на нейната сестра и
оспорва правата, макар че той самият не живее и не ползва имота, но го е
записал на свое име.
Искането е да се постанови решение, с което се приеме по отношение на
ответника Н.С.Б., че ищцата е собственик по наследство на 1/2ид.част от
описания по- горе недвижим имот.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител ответника- адв.К.. В него са изложени
съображения в насока неоснователност на предявения иск.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Пазарджишкият окръжен
съд от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№65/13.07.2017г. се
установява, че наследници на Н. В.С., роден на ***г. и починал на 17.09.1967г. по
закон са ищцата В.Н. С.- дъщеря; Л.С.С.- съпруга, починала на 27.07.1975г. и Л.Н.Б.-
дъщеря, починала на 06.06.2012г., чийто наследник е ответникът Н.С.Б..
От Удостоверение за данъчна оценка с изх.№**********/26.08.2019г. по
чл.264 ДОПК се установява, че ответникът
Н.С.Б. фигурира като единствен собственик на имот, находящ се в с.К.Д.,
ул.“Ж.В.“ №10, пл.№119 от 1994г., кв.12, УПИ парцел 17, представляващ
жилище с площ от 105кв.м. и мазе от
20кв.м., гараж с площ от 42кв.м. и земя с площ от 1108кв.м.
Видно от Приложение№1 към Данъчна декларация от 1998г. на ответника Н.С.Б.,
последният е декларирал, че е единствен
собственик по силата на Нотариален акт №74, т.ІІ, н.д.№587/1990г. на РС-
Пещера, на земя с площ 1108кв.м., застроена площ от 147кв.м.- жилище и гараж, находящи се в имот кадастрален номер
119, кв.12, парцел ХVІІІ- 119, по плана от 1994г.
Видно от Нотариален акт №74, т.ІІ, н.д.№587/1990г. на РС- Пещера се
установява, че ответникът е придобил от Л.Н.Б. и съпругът й- С.З. Б., чрез
покупко- продажба следния имот: парцел ІХ-219, кв.6 по плана на с.К.Д. с площ
от 1108кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка. Продавачите в случая са
родители на ответника Н.Б. и са се легитимирали като собственици с Нотариален
акт №13/1988г. на РС- Пещера.
Видно от Нотариален акт №13, т.І, н.д.№30/1988г. на РС- Пещера се
установява, че Л.Н.Б. е призната за собственик по давностно владение на
дворищен парцел ІХ-219, кв.6 по регулационния план на с.К.Д., с повърхност от
1108кв.м. и построените в парцела жилищна сграда и сайвант.
Видно от Скица №7/02.08.2019г.
на Кметство с.К.Д., процесното дворно място е ПИ №119, съставляващ УПИ
ХVІІІ-119 в кв.12 по плана с.К.Д., като има изградени масивна жилищна сграда,
гараж и стопанска постройка, при съответни съседи.
В показанията си св.З.Т. визира, че понастоящем никой не живее в
процесния имот, като ключ за него има един съсед. Ищцата често идвала в с.К.Д.,
но не може да влезе в имота, което положение е от около 4- 5 години, откакто е
починала сестра й. Докато била жива сестра й, ищцата идвала в имота и се грижела за нея, а и за имота. Според свидетелката, имотът е
бащин- и на двете сестри, като не е виждала ответника Б. откакто бил дете и
знае за него единствено, че е в гр.Варна.
В показанията си св.К.К.- син на ищцата сочи, че докато била жива леля
му, двамата с майка му ходили всяка година и се грижили за имота, както и брат
му и сестра му. Леля му починала преди 5- 6 години и от известно време нямали
достъп до имота, като счита, че същият е заключен от братовчед му /ответника/,
когото не виждал от 20 години, а за последно се чули по телефона до 2015г.
При тези данни
въззивният съд от правна страна приема следното:
Атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в
съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо. Въззивната жалба
срещу него е подадена в законния срок от легитимирано да обжалва лице, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Не е спорно, че наследодателят на ответника Н.Б.- майка му Л.Н.Б., ЕГН
********** се е снабдила още през 1988г.
с Нотариален акт №13, т.І, н.д.№30/1988г. на РС- Пещера, с който е
призната за собственица по давностно владение, въз основа на обстоятелствена
проверка на спорния имот, на основание чл.483 ГПК, /отм./, понастоящем чл.537,
ал.2 от ГПК. Впоследствие този имот е продаден на ответника през 1990г. с
Нотариален акт №74, том ІІ, нот.дело №587/1990г. на РС- Пещера.
В случая, ищецът В.С. претендира правото си на 1/2ид.част от имот, за
който твърди, че е наследствен със сестра й Л.Б., починала през 2012г., чийто
наследник е ответникът Б..
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема доводите на
първоинстанционния съд, че предвид липсата на оспорване по правилата на чл.193
от ГПК не е оборена доказателствената сила на посочения по- горе нотариален акт
от 1988г., респ. другия от 1990г.
Ищцата с предявения от нея иск по чл.124 от ГПК на практика оспорва
тези актове, като с ангажираните от нея доказателства следва докаже
наследственото си право върху процесния недвижими имот от 1/2ид.ч.
В тази насока следва да се посочи, че наследодателите на В.С. са
починали, съответно бащата на 17.09.1967г., а майката на 27.07.1975г., като
единствени наследници на същите са били сестрите Л.Н.Б. и В.Н.С..
Категорична е в ангажираните от ищцата гласни доказателства изразени в
показанията на свидетелката Т.., че освен за сестра й, тя се е грижила за
имота, като същия е „бащин имот на
сестрите“. Докато е била жива сестра й, С. се е грижила за нея, като е идвала в
имота. Посочва, че къщата е заключена, но това е след смъртта на сестрата. Не
излага данни, някой да се е противопоставял на това.
В относимост на тези показания са и тези на св.К., който сочи, че
имота е наследнически. В годините той и ищцата, която е негова майка са ходили
в имота, за който са се грижили. Не отрича, че сега имотът е заключен и няма
достъп до него, но това е след смъртта на леля му, което е било преди 5-6
години.
Тези показания в конкретният казус реално не са опровергани от
останалия събран доказателствен материал, като реално установяват владение на
имота от смъртта на двамата й родители непрекъснато и необезпокоявано,
включително и от покойната й сестра и установяват на практика наследствения
характер на процесния имот по отношение на ищцата за 1/2ид.част.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че предявения иск от страна
на ищцата С. се явява основателен, с оглед на което е налице основание за неговото
уважаване.
Ето защо, при несъвпадане на крайните правни изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционният съд, респективно несподеляне на изложените
съображенията на последния, то обжалваното решение, като неправилно следва да
се отмени.
В последица от това, подадената жалба, като основателна следва да се
уважи, както се уважи предявения иск от страна на В.Н.С. срещу Н.С.Б., като се
приеме за установено, че В.Н.С. е собственик на 1/2ид.част от следния имот:
недвижим имот, находящ се в с.К.Д., ул.“Ж.В.“
№10, пл.№119, кв.12 по плана на с.К.Д. от 1994г., съставляващ УПИ ХVІІІ- 119, с площ 1108кв.м., ведно с масивна
жилищна сграда и паянтов сайвант, при съседи на парцела- улица, парцел ХІХ- 120,
парцел ХVІІ-118, парцел VІІІ- 110, парцел ІХ-111 , парцел VІІ- 109 и С.И.К..
С оглед изхода на делото, в
тежест на Н.С.Б. следва да се присъдят направените от страна на
жалбоподателката С. съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1360,20лв., от
които 750,20лв.- разноски пред първата инстанция: 100лв.- адвокатски хонорар,
600лв.- за особен представител и 60,20лв.- ДТ, а пред въззивната инстанция:
600лв.- за особен представител.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №260248/09.12.2020г., постановено по гр.д.№564/2019г. по описа
на РС- Пещера, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.С.Б., че В.Н.С. е собственик на 1/2ид.част от следния
имот: недвижим имот, находящ се в с.К.Д.,
ул.“Ж.В.“ №10, пл.№119, кв.12 по плана на с.К.Д. от 1994г., съставляващ
УПИ ХVІІІ- 119, с площ 1108кв.м., ведно
с масивна жилищна сграда и паянтов сайвант, при съседи на парцела- улица,
парцел ХІХ-120, парцел ХVІІ-118, парцел VІІІ- 110, парцел ІХ- 111, парцел VІІ- 109
и С.И.К..
ОСЪЖДА Н.С.Б., с ЕГН ********** *** А, да ЗАПЛАТИ на В.Н.С., с ЕГН **********
*** съдебно- деловодни разноски в общ размер от 1360,20лв., от които 750,20лв.-
разноски пред първата инстанция: 100лв.- адвокатски хонорар, 600лв.- за особен
представител и 60,20лв.- ДТ, а пред въззивната инстанция: 600лв.- за особен представител.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател:
Членове:1.
2.