№ 1557
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500927 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №269910/3091022021г. на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С.Р.,
срещу разпореждане №260855 от 11.01.2021г. на Варненски районен съд, 9-ти състав,
постановено по ч.гр.д. №15348/2020г. по описа на същия съд, с което заповедният съд е
постановил частичен отказ за издаване на заповед за изпълнение за следните вземания:
139,34 лв. - част от претендираната главница; 3,26 лв. - част от претендираната договорна
лихва; 11,33 лв. - част от претендираното обезщетение за забава за предхождащ подаването
на заявлението период.
Оспорва се като неправилен отказът да се издаде заповед за изпълнение за последната
погасителна вноска като се твърди, че макар действително правото да се обяви предсрочна
изискуемост на задължението да не е било надлежно упражнено преди подаване на
заявлението, към момента на произнасянето на съда е настъпил редовния падеж и на тази
вноска. Към датата на постановяване на обжалваното разпореждане и тази вноска (с падеж
05.12.2020г.) е била дължима изискуема, поради което липсва пречка за включването й в
издадената заповед за изпълнение. Отделно от това се твърди, че договорната лихва по
последната вноска не е била претендирана със заявлението, поради което частичното
отхвърляне от съда на тази претенция (за сума в размер на 3,26 лв.) е неправилно.
Неправилно е определен от съда и размера на отхвърлената част от главницата (за сума в
размер на 139,34 лв.), тъй като в този общ размер е включена и част от дължимата такса за
оценка на риска, а тази претенция е била заявена отделно в общия й размер от 278,40 лв.,
1
съответно отхвърлена от заповедния съд.
При тези основни оплаквания жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното
разпореждане и уважаване на подаденото заявление за пълните размери на заявените
претенции за главница, договорна лихва и обезщетение за забава.
По допустимостта на частната жалба.
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което се отхвърля отчасти
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от търговско дружество – молител в заповедното
производство, чрез надлежно упълномощен представител, поради което и в съответствие с
разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за
процесуално допустима за разглеждане.
По същество.
От данните по ч.гр.д. №15348/2020г. по описа на Варненски районен съд се
установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК, по образец - приложение № 4 към НАРЕДБА № 6 от 20.02.2008 г. за
утвърждаване на образци на … книжа във връзка със заповедното производство, като е
поискано от кредитора – заявител „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, издаване на
заповед за изпълнение за следните вземания от длъжника Т. Й. С., ЕГН **********, от гр.
Варна – 1272,38 лева - главница; 278,40 лева – такса оценка на риска, дължима от
26.11.2018г. до подаване на заявлението; 138.46 лева – договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 05.12.2019г. до 13.10.2020г.; 184,91 лева – лихва (обезщетение за забава) за
периода от 05.12.2019г. до 16.11.2020г.; законна лихва „от подаване на заявлението до
изплащане на вземането”. Посочено е (в т.9в), че се претендират изискуеми вземания по
договор за потребителски кредит №**********/26.11.2018г., съгласно извлечение от
счетоводните книги към 16.11.2020г.
В приложеното извлечение са посочени основните параметри на сключения между
страните кредитен договор – дължима сума по договора, брой погасителни вноски и срок за
плащане (24 бр., всяка платима до 5-то число на месеца), краен падеж – 05.12.2020г.;
допуснато просрочие на три вноски (с падежи съответно 05.12.2019, 05.01.2020 и
05.02.2020г.); дата на предсрочна изискуемост – 13.10.2020г. Размера на отделните
задължения е посочен по начина, посочен в самото заявление.
2
За да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.3 от ГПК е необходимо от
изложените в заявлението твърдения на молителя и приложения документ, съставляващ
изпълнителното основание, да може да се направи положителна преценка, че вземанията, за
които се иска издаването на заповедта, са определени по основание и размер и са с настъпил
падеж за плащане.
Безспорно е, че фактът, че предсрочната изискуемост е обявена на длъжника, следва
да е установен още към момента на подаване на заявлението. Ако приложените към
заявлението доказателства не установяват този факт, заповед за изпълнение не може да бъде
издадена за вземанията с ненастъпил падеж. Въпросът, който е поставен с подадената частна
жалба, с оглед и произнасянето на заповедния съд, е момента, към който следва да се
преценява изискуемостта на вземанията – към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение или към датата на произнасянето на съда по същество на искането.
Целта на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и
изискуемо вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по
облекчен ред с изпълнително основание (заповед за изпълнение) и изпълнителен
лист, въз основа на който да предприеме действия за принудително изпълнение.
Именно с оглед на това още на фаза издаване на исканата заповед за изпълнение
сезираният заповеден съд е длъжен да извърши проверка за надлежната индивидуализация
на вземанията (по основание и размер). В тази начална фаза заповедното производство е
едностранно и строго формално и се определя от фактическите твърдения на молителя –
кредитор в подаденото заявление. Недопустимо е с оглед на това да се възлага тежест и/или
задължение на сезирания заповеден съд да променя и/или „адаптира“ тези твърдения към
един бъдещ спрямо датата на подаването на заявлението момент – произнасянето по
същество на заявлението.
По общото правило на закона между тези два момента няма съществена времева
разлика (съдът дължи произнасяне в 3-дневен срок – чл.411, ал.1 ГПК).
С изменението на закона, обаче (ДВ, бр. 86 от 2017 г.), бе предоставена възможност
заявителят да отстранява допуснатите от него нередовности при предявяването на искането,
указани му от съда, при което е напълно възможно от момента на подаване на заявлението
до произнасянето на съда по същество на искането да е изминал по-голям период.
3
Да се приеме, че при липса на предходно обявена на длъжника предсрочна
изискуемост заповедният съд дължи да присъди не само вноските с настъпил до заявлението
падеж, но и тези, чийто падеж е настъпил междувременно (в периода между подаването на
заявлението и произнасянето на съда по същество), означава съдът да бъде обременен със
задължение да разделя и индивидуализира отделните претенции вместо кредитора, да
презумира липса на доброволно изпълнение от длъжника и допусната от него забава и по
отношение на междувременно падежиралите задължения във връзка с искането за
присъждане на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на подаване на заявлението,
което е недопустимо. Това противоречи и на посочената по-горе цел на заповедното
производство.
При отказ за издаване на заповед за изпълнение интересът на кредитора е достатъчно
защитен от закона – спестявайки разноски (половин размер на държавната такса), същият
може да предяви осъдителен иск за вземанията си било само за онези от тях с настъпил след
подаване на заявлението падеж, било изцяло и за останалите, чиято предсрочна изискуемост
междувременно ще обяви на длъжника.
По тези съображения настоящия въззивен съдебен състав намира, че моментът, към
който сезираният заповеден съд дължи преценка за ликвидност и изискуемост на
вземанията, за които кредиторът – заявител иска да бъде снабден със заповед за изпълнение,
е датата на подаване на заявлението. Настъпилите след този момент нови факти са от
значение единствено за последващо исково производство.
При липса на надлежно обявяване на последната дължима по договора вноска (с
падеж 05.12.2020г.) за предсрочно изискуема преди подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение (30.11.2020г.), липсва основание за издаване на заповед за
изпълнение и за този вноска, включваща, според уточнението на заявителя, главница в общ
размер на 139,34 лева и договорна лихва в размер на 3,26 лева вземане.
Съвсем отделен е въпроса допустимо ли е било издаването на заповед за изпълнение
за останалите заявени претенции при липсата на пълни и ясни твърдения за обосноваване на
всяка една от тях по основание и начин на формиране наразмера. Това е от особено значение
като се има предвид твърдението в изисканата от заповедния съд уточняваща молба, че в
последната вноска с падеж 05.12.2020г. в главницата се включва и част от предоставената в
заем сума за покриване на дължимата такса за оценка на риска, а видно от заявлението
такава претенция – за дължима такса за оценка на риска в размер 278,40 лева, е заявена
отделно и самостоятелно. В този смисъл е напълно неясно дали в главницата, за която е
4
издадена заповед за изпълнение, не се включват и части от тази такса, за самостоятелното
присъждане на която иначе е постановен отказ. Липсват и дадените едва в частната жалба
уточнения, че претендираната договорна лихва е единствено и само за вноските с настъпил
до датата на обявяване на предсрочната изискуемост падеж, което компрометира
произнасянето на частичен отказ по тази претенция. Налице е и неяснота по отношение
претенцията за обезщетение за забава (само досежно забавеното плащане на вноски с
настъпил падеж и/или и по отношение на обявените за предсрочно изискуеми вноски от
датата на обявяването до датата на заявлението). Впрочем, напълно неясно е как съдът е
определен размера, за който е постановил отказ за издаване на заповед за изпълнение (в т.ч.
главницата, върху която е изчислена лихвата и периода). В този смисъл е следвало по реда
на чл.129, ал.2 ГПК заповедният съд да изиска уточняването по основание и размер на
всички претенции, а не само пояснения за вноската с падеж 05.12.2020г. Тези нередовности,
обаче, не могат да се ревизират от въззивния съд, тъй като нито са предмет на обжалване,
нито е допустимо да се обжалва издадената заповед за изпълнение.
По изложените съображения и като съобразява и посочените нередовности на
заявлението и приложеното към него изпълнително основание съставът на въззивния съд
приема, че претендираната от заявителя заповед за изпълнение за сочените в частната жалба
парични вземания не може да бъде издадена. Като е достигнал до същия краен извод, макар
и по различни мотиви, районният съд е постановил законосъобразно и правилно
разпореждане. Предявената срещу него частна жалба е неоснователна и като такава се
оставя без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №71149/31.10.2018г. на
№269910/3091022021г. на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт С.Р., срещу разпореждане №260855 от 11.01.2021г. на
Варненски районен съд, 9-ти състав, постановено по ч.гр.д. №15348/2020г. по описа на
същия съд, с което заповедният съд е постановил частичен отказ за издаване на заповед за
изпълнение за следните вземания: 139,34 лв. - част от претендираната главница; 3,26 лв. -
част от претендираната договорна лихва; 11,33 лв. - част от претендираното обезщетение за
забава за предхождащ подаването на заявлението период.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6