РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Пазарджик , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20215220100301 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.127а ал.2 от СК.
Подадена е искова молба от Л. Е. Л., с ЕГН ********** като законен
представител на малолетните деца В. СТ. СП., с ЕГН ********** и СТ. СТ.
СП., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******“ №*,
ет.*, ап.*“, чрез адв.Е. Б. от АК-Пазарджик, съдебен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“*******“ №*, ет.*, офис №*, адв.Е. Б. против СТ. Л. СП., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, ет.*, ап.*, в
която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че бракът между страните е
прекратен с влязло в законна сила на 10.09.2020 год. решение по гр.дело
№4275/2019 год. на Пазарджишки районен съд. Твърди, че родителските
права върху децата В. СТ. СП., с ЕГН **********, родена на **.**.**** год. и
СТ. СТ. СП., с ЕГН ********, роден на **.**.**** год. са предоставени на
майката - Л. Е. Л..
Твърди, че с нотариална покана, изпратена от нея до ответника СТ. Л.
СП. на 09.01.2021 год. е направено предложение да й бъдат върнати
1
останалите в семейното жилище паспорти на децата, както и двамата, като
родители на малолетните деца, взаимно да дадат съгласието си децата да
напускат пределите на страната. Сочи, че ответникът я уведомил, че
паспортите на децата не се намират при него и твърдял, че паспортите са у
ищцата.
Ищцата твърди, че на 06.07.2020 год. чрез съобщение е поискала
документите на децата, а ответникът й е отговорил, че е изкарал актове за
раждане дубликат, а "…Паспортите ги унищожих отдавна". Въпреки този
отговор ищцата се надявала, ответникът да не е унищожил паспортите и те
все още да са у него. Сочи, че що се отнася до направеното предложение
всеки един от двамата като родител да даде съгласието си децата да напускат
пределите на страната, ответникът уведомил ищцата, че моментната възраст
на децата не обуславя необходимост те да пътуват извън страната.
Предложението на ищцата не било прието, като ответникът в уведомлението
си до нея излагал доводи, колко е неподходящ моментът децата да напускат
пределите на страната, като основно насочвал отказа си, с аргумента, че
посещението в Обединено Кралство Великобритания е неприемливо.
Ищцата посочва, че е заминала, за да работи на 27.01.2019 год. в
Обединено Кралство Великобритания и окончателно се е прибрала в
България на 09.12.2019 год., от който момент е поела и непосредствените
грижи за децата. Твърди, че е трайно установена като местоживеене и работа
в гр.Пазарджик. На 15.07.2020 год. започнала работа по трудов договор в РЗИ
- Пазарджик, като главен специалист. Работата я удовлетворявала и нищо
необуславяло опасенията на ответника, че тя би се върнала отново, за да
работи в Обединено Кралство Великобритания, единствено би отишла там,
заедно с децата на екскурзия или да гостува на свои познати.
Заявява, че желанието й е, след като отпаднат ограничителните мерки,
да има възможност безпрепятствено да пътува с децата извън пределите на
страна на почивки, екскурзии, да гостуват на нейни близки и приятели, които
работят извън пределите на страната.
Твърди, че през месец октомври или ноември 2020 год., ответникът е
пътувал до Турция заедно с жената, с която живее съвместно и нейната
дъщеричка, която е около 11 годишна. Детето на страните - В. останала
2
разочарована, тъй като баща й дори не я поканил, не я попитал дали би искала
да пътува заедно с тях.
Моли съда да постанови решение, с което да замести съгласието на
бащата СТ. Л. СП., с ЕГН **********, децата В. СТ. СП., с ЕГН **********,
родена на **.**.**** год. и СТ. СТ. СП., с ЕГН ********, роден на **.**.****
год. да напускат пределите на страната и пътуват до държавите членове на
Европейския съюз, включително и Обединено Кралство Великобритания,
както и държавите на Балканския полуостров - Турция, Сърбия, Северна
Македония.
Моли съда да постанови решение, с което замести съгласието на бащата
СТ. Л. СП., с ЕГН ********** да бъде издаден и подменян паспорт на децата
В. СТ. СП., с ЕГН **********, родена на **.**.**** год. и СТ. СТ. СП., с ЕГН
********, роден на **.**.**** год.
Моли да й бъдат присъдени сторените разноски.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който моли съда да
остави исковата молба без движение, тъй като счита, че същата е нередовна,
по следните съображения:
От изложеното в исковата молба не става ясно какви са
обстоятелствата, на които се основават исковете, поради което не е изпълнено
изискването на чл.127 ал.1, т.4 от ГПК. В изложението на исковата молба не
се твърдят факти, които да обосновават защо искът е насочен срещу заявената
воля на СТ. Л. СП. да не уважи исканата Декларация за съгласие за напускане
на двете му деца пределите на страната, а именно: В. СТ. СП., с ЕГН
**********, родена на **.**.**** год. и СТ. СТ. СП., с ЕГН ********, роден
на **.**.**** год., както и да им бъдат издавани без негово съгласие нови
лични документи за самоличност. Възразява, че не става ясно, от какво
произтича претенцията за исканото заместване на съгласие на бащата СТ. Л.
СП.. Възразява, че не става ясно и защо се иска заместителното съгласие, за
къде, за коя страна ще се ползва, за колко време, от кога и при кого отиват и
кой ще се грижи за децата, ответникът ще плаща ли през това време
3
издръжка, ако да на кого и куп други въпроси, които не са изяснени. Твърди,
че когато става въпрос за децата им отговорните родителите са много
внимателни и чувствителни да не би някой да злоупотреби с тяхната
доверчивост и да ги лиши от законовото им право да се срещат със своите
деца, без да е дал повод за това. Примери в тази насока могат да се посочат
безброй, както в страната, така и в чужбина, които са публично известни.
Възразява, че по делото е предявен осъдителен иск, но не е посочено
основанието, на което се основава искът, доказателства в цитираната насока,
както и конкретни обстоятелства, които ще доказва с иска, с което не е
изпълнено изискването на чл.127 ал.2 от ГПК.
Ако съдът приеме, че исковата молба е редовна, моли да бъдат
отхвърлени исковите претенции, като неоснователни и недоказани, а при
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че исковата молба е
основателна, моли да прекрати производството по чл.124 от ГПК, като
недопустимо. Претендира разноски.
Ответникът счита, че искът, както е предявен, е допустим за
разглеждане от така определения състав на PC-Пазарджик и е в съответствие
с местната и родова подсъдност.
Относно основателността и обстоятелствата, на които се основава искът
счита, че предявеният иск е неоснователен въз основа на посочените в него
обстоятелства, на които се основава искът, тъй като е предявен при липса на
правно основание и се базира на голословни и репресивни твърдения, които
няма как да водят до „ заместващо съгласие„, което да бъде прогласено от
съдебния състав. Счита, че не е налице такова основание, както и наличен
правен механизъм и терминология в правната практика, с която да се иска
незаконно и необосновано заместване на волята на един от родителите по
отношение на неговите императивни права, с която се дава съгласие за
напускане на пределите на страната от малолетни и непълнолетни деца.
Моли съда да остави без уважение така направените искания и да ги
отхвърлите като незаконосъобразни, неправилни, поискани в разрез с
постоянната и непротиворечива съдебна практика на ВКС, като му присъди
направени съдебни и деловодни разноски, ведно с адвокатското
възнаграждение. Оспорва изцяло твърденията на ищцата, обективирани в
4
исковата молба. Счита, че същите са дискриминационни и без правно
основание лишават един изправен родител от възможността да взима сам
решения по въпроси от семейно естество, какъвто е и настоящият петитум на
депозираната искова молба.
Твърди, че изложеното в исковата молба е повече от красноречиво, че
ищцата има намерение да работи в Обединеното Кралство Великобритания и
има за цел не да отиде с двете си деца на екскурзия в чужбина, а основната й
мисъл и цел е да лиши ответника от законовата възможност да се вижда със
своите деца, от една страна, а от друга Л.Л., със своето искане, нарушава
съдебно Решение №811/31.07.2020 год. постановено по гр.д. №4275/2019 год.
по описа на PC-Пазарджик, с което са му присъдени права на лични
отношения с децата при следния режим: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца, от 10:00 часа в събота до 16:00 часа в неделя с преспиване, един
месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и по всяко
друго време, определено по съгласие на родителите. Освен това ответникът
С.С. твърди, че е отговорен и Лящ родител, който изпълнява в срок и
добросъвестно присъдените му задължения по отношение на издръжката на
двете деца, присъдена по цитираното по-горе гражданско дело.
Твърди, че така неясно и противоречиво, в разрез с всички законови
правила е направеното искане за „заместително съгласие“ от страна на
ищцата, по което да се произнесе съдът, тъй като ответникът е здрав, работещ
и отговорен родител и същият е доказал многократно, че може да се грижи за
своите деца.
Възразява, че не отговаря на истината изложеното в исковата молба, че
на ищцата единственото намерение е да заведе двете си деца на екскурзия в
чужбина, тъй като многократно същата е заявявала, че не може да си намери
добре заплатена работа в страната и по този повод се принудила да замине за
Обединеното Кралство Великобритания, като не давала яснота, с кой живее
там, с какво се занимава, има ли условия, за да приеме двете си деца и
множество други въпроси.
Като доказателство на изложеното до тук сочи и твърдението на
ищцата, цитира: „Желанието на доверителката ми е, след като отпаднат
ограничителните мерки, да има възможност безпрепятствено да пътува с
5
децата извън пределите на страната....”, че е несериозно и подвеждащо, тъй
като както става видно не само в Република България, но и в целия свят
ограничителните пандемични мерки се променят динамично във всеки един
момент и никой не може да даде гаранция кога ще отпаднат и ще можем да се
предвижваме свободно на територията на Европейския съюз и извън него.
Твърди, че с факта на образуване на настоящото дело ставало ясно, че
намеренията, описани в исковата молба не са достоверни и еднопосочни, а се
цели ограничение на срещите на бащата със своите деца, като ищцата ги
вземе със себе си в чужбина. Ако не е така, нека докаже своите намерения, но
ответникът ще даде своето съгласие, когато условията позволят хора и стоки
да се движат без ограничение от опасност от ширещата се зараза от COVID-
19 и неговите разновидности.
Сочи, че това се е потвърдило и от неизпълнението от страна на ищцата
по постигнатото споразумение по гр.д. №4275/2019 год. по описа на PC-
Пазарджик, при което се взело решение, че няма да се търси вина за развода,
но след влизане на решението в сила Л.Л. забравила за постигнатите
договорености и продължавала да не изпълнява залегналите в спогодбата
клаузи и да притиска по всякакъв начин ответника, който й предоставил
упражняването на родителските права, само и само двете деца да растат в
една нормална семейна обстановка, в която да не им липсва нито единия
родител, а на практика, какво се получавало: Л.Л. искала да наложи своята
воля в противоречие с присъденото решение и да лиши от възможността
ответника да се среща в определения ден и час със своите две деца.
Твърди, че не отговаряло на истината и описаното в исковата молба
обстоятелство, че ответникът не е взел със себе си В., при посещението си в
Република Турция, причина за това е недаването на съгласие от страна на
ищцата за напускане на пределите на страната на детето им В..
По отношение на изложеното твърдение от страна на ищцата, че
ответникът е унищожил паспортите на децата, твърди, че също е
недостоверно и противоречащо на действителността, тъй като ищцата много
добре знаела, че паспортите са останали в нея при напускане на семейното
жилище и заявява най-отговорно, че не ги е унищожавал, както се твърди в
исковата молба, а приложената кореспонденция по отношение на този въпрос
6
е манипулирана. Ето защо, така представените с исковата молба
доказателства не следвало да бъдат приемани и прилагани като доказателство
по делото.
По отношение на направеното предложение, материализирано в
Нотариална покана с дата 09.01.2021 год. изпратена от ищцата до С.С.,
отново му дала повод за съмнение в „безкористните“ намерения на ищцата по
отношение на исканата Декларация за съгласие за напускане на двете им деца
пределите на страната, тъй като в поканата никъде не се споменавало, че
ищцата имала намерение да заведе двете им деца на екскурзия, както вече се
твърдяло в исковата молба. Тези противоречия в твърденията на ищцата
давали основателен повод да се съмнява в нейните намерения.
Оспорва изцяло така направеното искане към съда за постановяване на
решение, с което да се замести съгласието на ответника по отношение на
двете им деца за напускане пределите на страната и издаване на лични
документи.
Ответникът изразява изричното си несъгласие да не участва във
взимането на важни решения, свързани с бъдещето на децата им, особено при
вземане на решения за напускане на страната, като не било заявено нито от
кога иска ищцата за напусне страната с децата, нито е посочила, за какъв
период от време ще пребивават извън страната, както и за коя страна
конкретно става въпрос. Твърди, че в тази насока исковата молба не е ясна, не
е точна, не е конкретизирана, изготвена е при множество противоречиви
факти и обстоятелства, които допълнително опорочават направеното от
ищцата искане.
Ответникът заявява, че не е съгласен да бъде натоварван единствено със
задължения по отношение на двете си деца, тъй като той също е равноправен
родител и неговата воля следва да бъде зачетена, както от страна на ищцата,
при взимане на решения по отношение на двете им деца, така и от настоящата
съдебна инстанция - при постановяването на своето решение. Не следвало,
чрез съдебно решение, при положение, че не са налице законовите
изисквания, да бъде пренебрегвано мнението и становището на равноправен
родител в полза на другия.
Твърди, че в настоящия съдебен процес е недопустимо направеното от
7
ищцата искане, с което ответникът да се съобразява единствено с нейното
мнение и при несъгласие без обяснение да завежда гражданско производство
с цел да притисне и да го принуди, независимо дали има или няма основание
за това да се съобразява с нейните прищевки. Твърди, че всичко това е
продиктувано от обстоятелството, че С.С. е отговорен родител и като приеме
определено задължение, както се вижда и от представените доказателства по
делото /съдебно решение №811/31.07.2020 год./, същият ги изпълнявал
стриктно и в срок.
Счита, че обстоятелствата не са се променили от последното Решение
№811/31.07.2020г., постановено по гр.д. №4275/2019 год. по описа на PC-
Пазарджик, с което е определен режим на лични контакти на ответника С.С. с
двете му деца В. СТ. СП., с ЕГН **********, родена на **.**.**** год. и СТ.
СТ. СП., с ЕГН ********, роден на **.**.**** год., за които единствено
ответникът има право да взема решение по отношение напускане пределите
на страната и изваждане на лични документи, като намира претенциите на
ищцата за напълно неоснователни.
Моли съда при постановяване на съдебния акт да вземе предвид правата
на ответника и ако прецени, че той е в правото си да дава своето еднолично
съгласие за двете си деца при напускане на страната и изваждане на лични
документи, то да постанови решение, с което да остави без уважение така
предявения съдебен иск от страна на ищцата, с което се иска решение,
заместващо съгласието на бащата.
Взема становище по представените от ищцата доказателства и по
доказателствените й искания. Прави доказателствени искания.
Претендира за направените в настоящото дело съдебни и деловодни
разноски, ведно с адвокатски хонорар.
Предявените искове се поддържат изцяло в проведените по делото
съдебни заседания от ищцата и нейния пълномощник. Молят съда да уважи
исковите претенции. Излагат подробни съображения по съществото на
правния спор. Претендират разноските по делото. Представят списък на
същите.
Ответникът и процесуалният му представител оспорват исковете.
8
Изразяват несъгласие децата да пътуват с майка си извън пределите на
РБългария. Излагат доводи по същество. Претендират разноските по делото
по представения Списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на
ответника и като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Не е спорно между страните по делото, а и видно от приетите и
неоспорени писмени доказателства е, че ищцата и ответникът са бивши
съпрузи, като бракът им, сключен на 04.08.2007г., е прекратен с развод, с
Решение №811 от 31.07.2020г., постановено по гр. дело №4275/2019г. по
описа на Пазарджишкия районен съд, влязло в сила. С така постановеното
решение е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.49
ал.4 от СК. Съгласно споразумението упражняването на родителските права
по отношение на родените от брака деца В. СТ. СП., с ЕГН **********,
родена на **.**.****г. и СТ. СТ. СП., с ЕГН **********, роден на
**.**.****г., се предоставя на майката Л.Е. С. и те ще живеят при нея; Бащата
СТ. Л. СП. ще има право на лични отношения с децата, при следния режим:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 16:00 ч.
в неделя с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск и по всяко друго време, определено по съгласие на
родителите; Осъден е бащата СТ. Л. СП. да заплаща месечна издръжка на
детето В. СТ. СП. в размер на 210 лв. и месечна издръжка на детето СТ. СТ.
СП. в размер на 170 лв., считано от влизане на решението в сила до
настъпване на причина за изменяване или прекратяване на издръжката.
Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка.
Не е спорно по делото, че малолетните деца В. СТ. СП. и СТ. СТ. СП. са
с настоящ адрес в гр.Пазарджик, където живеят заедно с тяхната майка –
ищцата Л. Е. Л.. Бащата – ответникът СТ. Л. СП. също живее в гр.Пазарджик.
Страните по делото и родители на малолетните деца не могат да
постигнат споразумение по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл.127а
ал.1 от СК – свързани с пътуване на децата в чужбина и издаването на
9
необходимите лични документи за това, което поражда правния интерес на
ищцата от воденето на настоящото дело и прави предявените искове
процесуално допустими, а възраженията на ответника за недопустимост на
същите – неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че от раздялата на
родителите и към настоящия момент малолетните деца живеят с майка си в
гр.Пазарджик като тя полага ежедневните и непосредствени грижи по
отглеждането, образованието и възпитанието на малолетните В. и С., предвид
и на предоставените й родителски права с влязлото в сила съдебно решение.
Ищцата е добра майка, отдадена на децата си, грижеща се за тях и
задоволяваща потребностите им. Децата са емоционално привързани към
своята майка.
Същото важи и за бащата – ответника по делото. Установи се, че
ответникът е сериозен и отговорен родител. Бащата е загрижен за живота и
здравето на децата си и се интересува от тяхното развитие. Осъществява
редовно определеният му режим на лични контакти с децата. Малолетните
деца са привързани и към своя баща.
Бащата, обаче, категорично отказва да даде съгласие за пътуване на
децата в чужбина с майката. Обосновава отказа си с ниската житейска възраст
на децата, както и с опасенията си, че майката има намерение да ги заведе в
чужбина - във Великобритания /където е работела преди/ и да се установи да
живее там с тях, а той да не може да ги вижда.
Настоящият съдебен състав разбира бащината загриженост на ответника
към малолетните му деца и желанието му да се вижда редовно и да общува с
децата си, както и да има една пълноценна връзка с тях.
В конкретния случай, обаче, съдът намира изложените от бащата доводи
за отказа му да даде разрешение за пътуване на децата с майката в чужбина за
неоснователни. Счита изразените от ответника доводи за ниската възраст на
децата за пътуване в чужбина за несъстоятелни. Приема, че житейската
възраст на детето В., която е на 12 години /и съвсем скоро предстои да
навърши 13 години - на 11.08.2021г./ и тази на детето С., който е на 7 години
/и съвсем скоро предстои да навърши 8 години - на 16.08.2021г./ не е ниска.
Ноторно известен факт е, че по света пътуват деца на много по-ниска възраст
10
от тяхната. Пътуват постоянно, включително и при настоящата пандемична
обстановка и въпреки въведените ограничителни мерки, важно е спазването
на последните.
С изготвения, приет по делото и неоспорен доклад на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Пазарджик е дадено становище, че е в интерес на
децата те да пътуват извън страната, тъй като това ще помогне за
интелектуалното израстване и обогатяване на личността. В този смисъл е и
казаното от социалния работник в съдебно заседание: „…Това е богатство
родителите да извеждат децата си на екскурзия. Не бива да се ограничават
контактите на децата да излизат извън страната…В днешно време, щом
родителите имат възможност, ще е много хубаво децата да могат да пътуват в
чужбина“.
При изслушването й по реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, малолетната
В.С. заяви, че иска да излиза извън страната и с мама и с тате. Каза, че не е
излизала в чужбина, но иска да ходи. Заяви, че е обидена на баща си, затова,
че той скоро е ходил в Турция, с неговата приятелка и детето й, и че не ги е
поканил нея и по-малкия й брат да отидат с тях.
При тези данни се налага извода, че децата на страните са на възраст,
подходяща не само за пътуване, но и за придобиване и запазване на
впечатления и спомени от посещенията им в други държави. Това несъмнено
ще допринесе и за опознаването на други култури, традиции и ценности.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователни възраженията на
бащата, че искането на майката се основава на желанието й да изведе децата
трайно от страната и да се установи да живее с тях в чужбина.
Установи се по делото, че ищцата и майка на децата е работила
известно време в чужбина – във Великобритания. Преди повече от година,
обаче, тя е напуснала работата си там и се е завърнала в България. Ищцата си
е намерила работа в гр.Пазарджик, която й харесва, удовлетворява я и й
осигурява месечен доход, с който да издържа себе си и децата си, с които
живее и за които полага непосредствените грижи. Работи по постоянен трудов
договор в РЗИ-Пазарджик като главен специалист. При изслушването й в
съдебно заседание майката категорично заяви, че няма намерение да заминава
в чужбина за постоянно. Освен това, пълномощникът на ищцата, изрично
11
заяви и подчерта, че майката осъзнава отговорността, която носи, в случай, че
заведе децата в чужбина и се установи да живее там с тях, нарушавайки,
постигнатото с баща им споразумение по бракоразводното дело.
При тези данни съдът счита, че предявените искове по чл.127а ал.2 от
СК са доказани и основателни и следва да се уважат, като се даде разрешение
за пътуване в чужбина на малолетните деца В. СТ. СП. и СТ. СТ. СП.,
придружавани само от своята майка Л. Е. Л., извън територията на Р България
в следните държави и за следните периоди от време: да пътуват и пребивават
на територията на държавите членки на Европейския съюз и на Обединено
Кралство Великобритания, както и на държавите на Балканския полуостров -
Р Турция, Р Сърбия, Р Северна Македония, при спазване на определения на
техния баща режим за осъществяване на лични контакти с тях по силата на
бракоразводното решение №811/31.07.2020г. по гр. дело №4275/2019г. по
описа на Пазарджишкия районен съд до навършване на пълнолетие на
децата.
Настоящият съдебен състав приема, че това разрешение, заместващо
съгласието на бащата, не противоречи на интересите на децата. Напротив то е
изцяло в техен интерес и от значение за правилното им нравствено,
интелектуално и социално развитие.
Следва изрично да се подчертае и това, че малолетните деца ще пътуват
в чужбина не с когото и да е, а с тяхната майка, за която се установи, че е
добър, грижовен и отговорен родител и която без съмнение ще се погрижи за
сигурността, удобството и комфорта на децата си при тези пътувания.
Настоящият съдебен състав счита, че майката разполага с нужния капацитет
да прецени и оцени правилно ситуацията и интереса на децата си при тези
пътувания.
Като основателна и доказана ще следва да се уважи и другата претенция
на ищцата, а именно за даване на разрешение за издаване на международни
паспорти за пътуване в чужбина на малолетните В. СТ. СП. и СТ. СТ. СП.,
представлявани от своята майка и законен представител – ищцата, без за това
да е необходимо съгласието и подписа на бащата.
По делото не се установи къде са паспортите на децата и какво се е
случило с тях. Всеки от родителите твърдеше, че паспортите не са у него/нея
12
и че следователно следва да са у другия. Не се установи датата на издаване на
паспортите и съответно валидността им. Не е, обаче, предмет и цел на
настоящето производство да изследва тези въпроси, както и дали има
извършено противоправно деяние.
За пътуването на децата в чужбина, паспортите са необходими лични
документи по смисъла на разпоредбата на чл.127а ал.1 от СК.
На основание чл.127а ал.4 от СК ще следва да се допусне предварително
изпълнение на решението.
Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищцата сторените от нея
разноски по делото за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в
размер общо на 530 лева, съгласно представения Списък на разноските по
чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.
По изложените съображени, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По исковете на Л. Е. Л., с ЕГН ********** като законен представител на
малолетните деца В. СТ. СП., с ЕГН ********** и СТ. СТ. СП., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******“ №*, ет.*, ап.*“,
чрез адв.Е. Б. от АК-Пазарджик, съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******“
№*, ет.*, офис №*, адв.Е. Б. против СТ. Л. СП., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, ет.*, ап.*, с правно основание
чл.127а ал.2 от СК:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ малолетните деца В. СТ. СП., с ЕГН **********,
родена на **.**.****г. и СТ. СТ. СП., с ЕГН **********, роден на
**.**.****г. да пътуват, придружавани само от своята майка Л. Е. Л., с ЕГН
********** извън територията на Р България в следните държави и за
следните периоди от време: да пътуват до държавите членки на Европейския
съюз, до Обединено Кралство Великобритания, както и до държавите на
Балканския полуострав – Р Турция, Р Сърбия, Р Северна Македония, при
спазване на определения на баща им СТ. Л. СП., с ЕГН ********** режим за
13
осъществяване на лични контакти с тях по силата на бракоразводното
решение №811/31.07.2020г. по гр. дело №4275/2019г. по описа на
Пазарджишкия районен съд до на вършване на пълнолетие на децата.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на
малолетните В. СТ. СП., с ЕГН ********** и СТ. СТ. СП., с ЕГН **********,
представлявани от тяхната майка и законен представител Л. Е. Л., с ЕГН
**********, без за това да е необходимо съгласието и подписа на бащата СТ.
Л. СП., с ЕГН **********.
На основание чл.127а ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението.
ОСЪЖДА СТ. Л. СП., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“*****“ №*, ет.*, ап.* да заплати на Л. Е. Л., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“*******“ №*, ет.*, ап.*
разноски по делото в размер общо на 530 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14