Р Е Ш Е Н И Е № . . . . . .
17. VІ. 2016 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на седемнадесети
май, две хиляди и шестнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Д.Т.
като разгледа докладваното от
районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданко дело №872 по описа за 2014 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Делбено производство във фаза допускане на делбата, разгледано по реда на Особено исково производство
“Съдебна делба”, уредено в глава ХХІХ от Гражданския процесуален кодекс.
С
молбата си В.Г.К. ЕГН**********,***, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** твърди, че тя и
ответникът С.К.З. ЕГН**********,***, са съсобственици на урегулиран поземлен
имот VІІІ-4883 в квартал 382 по плана на Велинград, целият с площ от 501.00 м2,
имот с пълен кадастрален №502.4883, при съседи на имота: наследници на Н.К.,
наследници на А.К. и улица, а съгласно скица, издадена на 26. VІІІ. 2014 година
под №990: имот №4883, за който е образуван урегулиран поземлен имот VІІІ в
квартал 382 по кадастрален план на Велинград ЕКАТТЕ10450, одобрен със заповед,
издадена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 23. ІІІ. 2004
година под №300-4-12, с площ от 501.00 м2, отреден за жилищно
застрояване и с приложена за урегулирания поземлен имот регулация и съседи на
имота, както следва: имот 502.4884 – поземлен имот на А.П.А. и други, имот
502.4885 – поземлен имот на Велинградската община, имот 502.9519 – улица на
Велинградската община, имот 502.6964 – поземлен имот на Т.П.Щ., имот 502.4882 –
поземлен имот на Мария Николова Стойчева-Пейчинова и други, имот 502.9596 –
улица на Велинградската община, с адрес на имота във Велинград на ул. ***********
№97, ведно с построените в имота жилищна сграда на един етаж с №502.4883.1 със
застроена площ от 79.00 м2 и с предназначение – еднофамилна масивна
жилищна сграда и едноетажна сграда №502.4883.2 със застроена площ от 27.00 м2
и с предназначение – хангар, депо, гараж. Искането е описаните недвижими вещи
да се допуснат до делба при квоти от ¾ идеални части за ищцата и
¼ идеални части за ответника.
В
срока за отговор са постъпили насрещни искове за обявяване нищожността на сключен на
31. VІІ. 2014 година договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, поради накърняване на добрите нрави и
привидност с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение ІІІ и чл. 26, ал. 2,
предложение V от Закона за задълженията и договорите и за връщане на полученото
по договор, който е бил признат за нищожен или е бил унищожен с правно
основание чл. 34, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
С определение, постановено на 18. ХІІ. 2014 година под
№1151 насрещните искове за обявяване нищожността на сключен на 31. VІІ. 2014 година
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
поради накърняване на добрите нрави и привидност с правно основание чл. 26, ал.
1, предложение ІІІ и чл. 26, ал. 2, предложение V от Закона за задълженията и
договорите и за връщане на полученото по договор, който е бил признат за
нищожен или е бил унищожен с правно основание чл. 34, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите,
предявени от С.К.З. ЕГН**********,***, против В.Г.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в *** и К.Г.З. ЕГН**********,***, са отделени и по тях е
образувано гражданско дело №1121 по описа на Велинградския районен съд за 2014
година.
Производството
по настоящото дело е спряно с Определение №1173 от 22. ХІІ. 2014 година и
възобновено с Разпореждане №423 от 05. ІІ. 2016 година, след приключването на гражданско
дело №1121 по описа на Велинградския районен съд за 2014 година.
С
определение, постановено в проведено на 15. ІІІ. 2016 година открито съдебно
заседание като ответник по делото е конституирана К.Г.З. ЕГН**********,***. Процедурата по чл. 131, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс е изпълнена, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на
15. ІV. 2016 година, е постъпил такъв от ответниците.
С
определение, постановено на 25. ІV. 2016 година под №324, съдът е съединил настоящото
дело и гражданско дело №218 по описа за 2016 година в едно производство за
издаване на общо решение по тях. Производството по гражданско дело №218 по
описа за 2016 година е образувано по иск
за прогласяване недействителността на акт на разпореждане на сънаследник с
отделни наследствени предмети, с правно основание чл. 76 от Закона за
наследството. Искът е предявен от С.К.З. ЕГН**********,***,
против В.Г.К. ЕГН**********,***,
с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** и К.Г.З.
ЕГН**********,***.
Процедурата
по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена и по отношение
на този иск, като в едномесечния срок за отговор, изтекъл на 22. ІV. 2016
година, е постъпил такъв от ответниците. Съдът е приел да разгледа възражението
по чл. 76 от Закона за наследството по реда на 342 от Гражданския процесуален
кодекс – като възражение на ответника против правото на участие на ищцата в
делбеното производство.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 13. ХІІ. 1962 година във Велинград е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който К.П.З.
ЕГН********** се задължава да прехвърли на К. Костадинова З.
собствеността на ½ идеални части от дворно място, цялото с площ от
350.00 м2, находящо се във Велинград, в квартал Чепино, при съседи:
наследници на Никола Кърпачев, наследници на А.К. и улица, съставляващо по
регулационния план на града парцел VІІІ, имот с планоснимачен №358 в квартал 63.
На 13. ХІІ. 1962 година Велинградският народен съдия Р.Й.Б., съставя за
процесния договор приложен по делото нотариален акт №161, том І, по нотариално
дело №477 за 19622 година. Съдът счита, че приобретател
по договора за покупко-продажба е ответницата К.Г.З. ЕГН**********,***, макар в
нотариалния акт да е записано „К. Костадинова З.“. Съдът стига до посочения
извод, тъй като при сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане на 31. VІІ. 2014 година, по който
договор ответницата е прехвърлител, като доказателство за правото й на
собственост е представян именно описания по-горе нотариален акт №161, том І, по
нотариално дело №477 за 19622 година. Следователно, ответницата К.Г.З. ЕГН**********,***,
е купувач по договора, изповядан със същия нотариален акт.
Удостоверение
за наследници на К.П.З. ЕГН**********,
издадено от Велинградската община на 08. ХІ. 2013 година под №03842, явства, че
същият е починал на 05. ІІ. 2009 година и е оставил като наследници по закон
преживялата съпруга К.Г.З. ЕГН********** и сина си С.К.З. ЕГН**********,***. Вдовицата и синът
на К.П.З. ЕГН********** са конституирани като ответници в настоящото
производство.
На 31. VІІ. 2014 година във Велинград е
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, по силата на който ответница К.Г.З. ЕГН**********,***, се
задължава да прехвърли на ищцата собствеността на ¾ идеални части от
дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот VІІІ-4883 в квартал 382 по
плана на Велинград, целият с площ от 501.00 м2, с пълен кадастрален
№502.4883, при съседи на имота по доказателствен акт: наследници на Н.К.,
наследници на А.К. и улица и при съседи по скица: от изток – урегулиран
поземлен имот ХХІV-4485 и улица, от запад – улица **********, от север –
урегулиран поземлен имот ІХ-4882 и от юг – урегулиран поземлен имот VІІ-4884,
заедно с ¾ идеални части от построената в имота жилищна сграда със
застроена площ от 79.00 м2 и ¾ идеални части от построения в
североизточната част на дворното място гараж със застроена площ по разрешение
за строеж от 24.00 м2, а по удостоверение за описание на имот –
27.00 м2, срещу което втората ответница се задължава да поеме
гледането и издръжката на първата ответница пожизнено. За посочения договор е
съставен нотариален акт №78, том ІІ, регистрационен №3364, нотариално дело №277
от 2014 година, приложен по делото.
На
18. V. 2015 година Велинградският районен съд постановява по гражданско дело
№1121 по описа си за 2014 година Решение №153, с което отхвърля иск
за обявяване нищожността на сключен на 31. VІІ. 2014 година договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради
накърняване на добрите нрави с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение ІІІ
от Закона за задълженията и договорите, и иск за обявяване нищожността на
сключен на 31. VІІ. 2014 година договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане поради привидност с правно основание чл. 26,
ал. 2, предложение V от Закона за задълженията и договорите,
предявени от С.К.З. ЕГН**********,***, против К.Г.З. ЕГН**********,***, и В.Г.К.
ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** чрез пълномощника адвокат
доктор Р.Ц. П., за обявяване на сключен на 31. VІІ. 2014 година между К.Г.З.
ЕГН**********,***, и В.Г.К. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** чрез
пълномощника адвокат доктор Р.Ц. П., договор за прехвърляне на недвижими
имот срещу задължение за гледане и издръжка за нищожен поради накърняване на
добрите нрави, и поради привидност, като неоснователни.
Решението на Велинградския
районен съд е обезсилено с Решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на
12. Х. 2015 година по въззивно гражданско дело №638 по описа на същия окръжен
съд за 2015 година под №506. Въззивният съд е приел, че ищецът (ответник в
настоящото производство) няма интерес от предявяването на иска.
С оглед на горното съдът от
правна
страна приема следното:
Ответницата К.Г.З. ЕГН**********,***,
е собственик на ½ идеални части от имота по силата на договор за покупко-продажба
от 1962 година. След смъртта на съпруга си през 2009 година е наследила още
половината от неговата ½ идеални части (¼ идеални части) по
силата на чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството. Така е станала собственик на
¾ идеални части от процесния имот. През 2014 година е прехвърлила дела
си от съсобствения имот на ищцата. Останалата ¼ идеални части са
собственост на ответника по наследство от баща му.
Спорът между страните е
дали разпореждането на ответницата К.Г.З. ЕГН**********,***, от 2014 година в
полза на ищцата е недействително по силата на чл. 76 от Закона за наследството.
Според посочената разпоредба актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени
предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата.
Ищцата претендира, че процесната вещ изчерпва
наследството, като се позовава на представена по делото справка. Ответникът не
представя доказателства наследството да включва и други вещи, поради което
съдът приема за установено горното обстоятелство.
Според т. 3 от Тълкувателно решение №72, постановено от
Общото събрание на гражданските колегии на Върховния съд на Народна република
България на 09. IV. 1986 година по гражданско дело №36 по описа за 1985 година,
ако наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ (предмет, имот), актът
на разпореждане на сънаследника с идеалната част, която съответства на наследствения
му дял, съставлява акт на разпореждане с наследството, което е получил. Чл. 76 няма
приложение за актовете на разпореждане с наследството като съвкупност от права и
задължения. На 19. V. 2004 година Общото събрание на гражданските колегии на
Върховния касационен съд на Република България постановява Тълкувателно решение
№1 по гражданско дело №1 по описа за 2004 година. С него т. 1, т. 2 предложение
последно и т. 4 от Тълкувателно решение №72, постановено от Общото събрание на
гражданските колегии на Върховния съд на Народна република България на 09. IV.
1986 година, са обявени за загубили сила. Т. 3 обаче не е обявена за загубила
сила. Нещо повече – в мотивите на тълкувателно решение №1 от 2004 година е
посочено, че актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е
непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената
вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза на разпореждане по чл.
212 от Закона за задълженията и договорите.
В случая ответникът не е посочил други имоти, включени в
наследствената маса, поради което съдът приема твърдението на ищцата и
ответницата К.Г.З. ЕГН**********,***, че процесният
имот е единственият в наследството. Ответницата се е разпоредила с ¾
идеални части, т. е с дял от вещта, който е най-малкото равен на наследствения й
дял. Поради горното съдът приема, че възражението на ответника по чл. 76 от
Закона за наследството е неоснователно.
След като не е предявен инцидентен
установителен иск, съдът няма право по възражението да се произнася с диспозитив
на решението и тези негови мотиви не се ползват със сила на присъдено нещо. В този
смисъл е и решение, постановено на 30. V. 2009 година №292 по гражданско дело №173
по описа на ІІ Гражданско отделение на Върховния касационен съд на Република
България за 2007 година. Съдът следва да допусне делбата между ищцата и
ответника. Горният извод на съда се основава на правната доктрина, според която
ако продажбата на наследствените права е била извършена преди образуването на
делото за делба (както е в настоящия случай), като страна следва да се
конституира третото лице – купувач. Такова становище е изложено в „Делба на
съсобственост“ от Симеон Тасев, издание на „Сиела“ от 2006 година, страница
63.
Водим от изложеното до тук съдът на
основание чл. 344 от Гражданския
процесуален кодекс
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
да се извърши съдебна делба между В.Г.К. ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** и С.К.З. ЕГН**********,***,
са съсобственици на урегулиран поземлен имот VІІІ-4883 в квартал 382 по плана
на Велинград, целият с площ от 501.00 м2, имот с пълен кадастрален
№502.4883, при съседи на имота: наследници на Н.К., наследници на А.К. и улица,
а съгласно скица, издадена на 26. VІІІ. 2014 година под №990: имот №4883, за
който е образуван урегулиран поземлен имот VІІІ в квартал 382 по кадастрален
план на Велинград ЕКАТТЕ10450, одобрен със заповед, издадена от Агенцията по
геодезия, картография и кадастър на 23. ІІІ. 2004 година под №300-4-12, с площ
от 501.00 м2, отреден за жилищно застрояване и с приложена за
урегулирания поземлен имот регулация и съседи на имота, както следва: имот
502.4884 – поземлен имот на А.П.А. и други, имот 502.4885 – поземлен имот на
Велинградската община, имот 502.9519 – улица на Велинградската община, имот
502.6964 – поземлен имот на Т.П.Щ., имот 502.4882 – поземлен имот на Мария
Николова Стойчева-Пейчинова и други, имот 502.9596 – улица на Велинградската
община, с адрес на имота във Велинград на ул. *********** №97, ведно с
построените в имота жилищна сграда на един етаж с №502.4883.1 със застроена
площ от 79.00 м2 и с предназначение – еднофамилна масивна жилищна
сграда и едноетажна сграда №502.4883.2 със застроена площ от 27.00 м2
и с предназначение – хангар, депо, гараж при квоти от ¾ идеални
части за В.Г.К. ЕГН**********,***, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в *** и ¼
идеални части за С.К.З. ЕГН**********,***.
След влизане на настоящето решение в
сила следва да се изслуша заключението на техническа експертиза със задача:
“Оценка на процесния имот по средни пазарни цени и определяне на поделяемостта му”.
На основание чл. 258 от Гражданския
процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от същия
кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :