Р Е Ш Е Н И Е    №

 

Гр. Габрово, 17.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ТОПАЛОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:  КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА                                                                                                                                                    ИВА ДИМОВА

                                                                                                                                                       

при секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 93 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от "ПРЕМИУМ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от В.Б.Й.против решение № 76 от 04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 253/2018 г. на Районен съд - Трявна, с което е прието за установено, по отношение на „ПРЕМИУМ“ ЕООД, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД следните суми: сумата от 45 788,16 лв. - главница, представляваща незаплатена ел. енергия по фактура № **********, издадена на 26.02.2014 г., за обект на потребление с абонатен № 1601221, кл. №**********, находящ се в гр. Трявна, ул. „П.“ № 15, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 18 690,32 лв. - лихва за забава за периода 19.03.2014г. - 26.03.2018 г., за което е издадена заповед № 129/11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №141/2018 г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК. Осъдил е на разноски.

В депозираната въззивна жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, решено в противоречие със задължителната съдебна практика на върховните съдилища, както и че същото е постановено без да бъдат преценени от решаващия състав всички събрани по делото доказателства. Твърди, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че давността на порцесното вземане за главница в размер на 45 788,16 лв. е била прекъсната с направените от  „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД възражения по предявения срещу него иск по т.д. № 534/2014 г. на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 116, б. "б" ЗЗД. Отделно неправилно е и заключението на съда, че давността е спряла да тече по време на процеса по т.д. № 534/2014 г. на Окръжен съд - Варна, на основание чл. 115, б. "ж" ЗЗД. Счита, че към момента на завеждане на исковата молба по т.д. № 534/2014 г. на ВОС давността дори не е започнала да тече, тъй като не е настъпил падежа на задължението. Неправилно първоинстанционния съд е тълкувал термина сила на присъдено нещо от теорията и изцяло оспорват твърдението, че давността на вземането е прекъсвана от страна на кредитора „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД, както и че вземането по процесната фактура представлява вземане, за което е приложима общата пет годишна погасителна давност. Застъпва становището, че само при уважаване на иска давността се смята за прекъсната по см. на 116, б."б", изр. 2 ЗЗД. Позовава се на чл. 115, б. "ж" ЗЗД, че след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска давността продължава да тече, като спирането се заличава с обратна сила. Поради това и давността не се счита за прекъсната, следователно се явява изтекла по смисъла на горепосочените разпоредби.  Задължението по фактурата е настъпил на 19.03.2014 г., като вземането е погасено по давност към 19.03.2017 г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено едва през 2018 г. - над година след изтичане на давностния срок и е вземане, което е изцяло погасено по давност. Претендираните лихви за забава в размер на 18690,32 лв. се претендира за първи път от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД, за която отново претендират, че е изтекла кратката погасителна давност. Счита, че претендираните суми по исковата молба са периодични плащания, поради което следва да бъде приложена кратката давност. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба. Оспорва подадената жалба, като неоснователна. Излага подробни съображения по наведените в жалбата възражения. Прави извод от изложеното в отговора, че процесното задължение не е погасено по давност - давността е била прекъсната и същата не е текла докато е траел съдебния процес относно вземането. Предвид на това, че решението е в полза на кредитора, давността се счита за прекъсната до влизането му в сила. От датата на влизане в сила на решението е започнала да тече нова давност, която съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на давността всякога е пет години. Относно възраженията за липса на данни процесните вземания да са били предмет на първоначален иск, насрещен или обратен, счита че няма как процесните вземания да са предмет на първоначален иск, поради факта, че въззивника пръв е инициирал съдебни действия по оспорване на претенцията, което е направено преди настъпването на падежа на вземането. В конкретният случай не би могло да се предяви насрещен иск, т.к. предмет на двата иска ще е един и същ и съдът ще прекрати повторно заведеното производство. На последно място счита, че дружеството няма предпоставки за завеждането на обратен иск, тъй като той е титуляр на вземането. Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и да се потвърди обжалваното решение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

            Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, като се иска да бъде признато за установено, че „ПРЕМИУМ“ ЕООД дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД сумата от 45788,16 лв. - главница, представляваща незаплатена ел. енергия по фактура № **********/26.02.2014 г. за обект на потребление с аб. № 1601221, находящ се в гр. Трявна, ул. "П." № 15, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 30.03.2018 г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 18 690,32 лв. - лихва за периода 19.03.2014 г.-26.03.2018 г., за която е издадена заповед № 129/11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. №141/2018 г. по описа на Районен съд – Трявна.

Цената на иска е в размер на 45788,16 лв. - главница и 18 690,32 лв. - лихва. Съгласно разпоредбата на чл.104 ал.1 т.4 ГПК, на окръжен съд като първа инстанция са подсъдни искове по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000,00 лв.

В случая, цената на исковете е в размер на повече от 25 000,00 лв., поради което компетентен да проведе производството като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност е бил окръжен съд. За тази подсъдност, съдът следи служебно, съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 ГПК.

По изложените съображения настоящият състав намира, че като се е произнесъл по искове, за разглеждането на които не е бил родово компетентен, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Като недопустим постановеният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а производството по делото - прекратено.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение 76 от 04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 253/2018 г. по описа на Тревненски районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производствата по гр.д. 253/2018 г. по описа на Тревненски районен съд и по в.гр.д. № 93/2019 г. по описа на Габровски окръжен съд.

След влизане в сила на решението, делото да се докладва за образуване пред Габровски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                 2.