Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 24.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в закрито заседание на 24.08.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.ИВА НЕШЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Александрова гр.д.№ 12756 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 ГПК.
С решение от
27.03.17 г., постановено по настоящото дело, въззивният съд е отменил решението
от 31.08.16 г. на СРС, 123 с-в, по гр.д.№ 51079/15 г. в частта, с която са
уважени предявените от С.И.С. срещу Агенция „М.“ с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ в обжалваната
част за сумата 6 326,31 лв. и е отхвърлил исковете като неоснователни.В
диспозитива на решението съдът не се е произнесъл по разноските за ДТ.
С определение от
27.03.18 г. ВКС, IV ГО, по гр.д.№ 2942/17 г. не е допуснал
касационно обжалване на въззивното решение.
С
първоинстанционното решение Агенция „М.“ е осъдена да заплати на ищеца сумата
650,43 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК, а на СРС държавна такса в размер на
414,49 лв.-държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.
В мотивите на
постановеното по делото решение от 22.02.18 г. съдът е приел, че предявените
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са неоснователни.Отговорността
за разноски е акцесорна и следва решението по съществото на главния иск.С оглед
отхвърляне на иска ответникът не дължи разноски по чл.78, ал.1 ГПК, както и
заплащане на държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК.Пропускът на съда да отмени
присъдените от първоинстанционния съд разноски представлява очевидна фактическа
грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл.247 ГПК /Опр.№ 186/17 г.,
гр.д.№ 3903/14 г., ВКС, I ГО/.
Поради изложеното
следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението от
27.03.17 г., като в диспозитива след израза „ОТМЕНЯ решението от 31.08.16 г. на СРС, 123 с-в,
по гр.д.№ 51079/15 г. в частта, с която са уважени исковете с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ за сумата 6 326,31 лв. за периода 17.08.15 г.-17.02.16 г.“ се
добави „както и в частта, с която Агенция М. е осъдена да заплати разноски на С.И.С.
в размер на 650,43 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК, а по сметка на СРС
държавна такса в размер на 414,49 лв.“.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА поправка
на очевидна фактическа грешка в решението от 27.03.17 г. на СГС, II –д с-в, гр.д.№ 12756/16
г., като след израза „ОТМЕНЯ решението от 31.08.16 г. на СРС, 123 с-в,
по гр.д.№ 51079/15 г. в частта, с кояато са уважени исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 КТ за сумата 6 326,31 лв. за периода 17.08.15 г.-17.02.16 г.“
се добави „както и в частта, с която Агенция М. е осъдена да заплати разноски
на С.И.С. в размер на 650,43 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК, а по сметка на
СРС държавна такса в размер на 414,49 лв.“.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.