Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Добрич, 26.05.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело №3180 по описа на ДРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от ГПК:
Образувано е по предявен от „Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ***** срещу Н.Д.Ж. с ЕГН ********** *** осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца в качеството му на цесионер по договор за цесия от 23.11.2018г., сключен с цедента „4финанс“ ЕООД, сумата от 300 лв. – главница по договор за кредит №**********/23.02.2017г., сключен между „4финанс“ ЕООД в качеството на кредитор и Н.Д.Ж. в качеството на кредитополучател, заедно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното изплащане
Претендират се разноки, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на твърдението му за възникнало облигационно отношение между „4финанс” ЕООД, като заемодател, и ответника Н.Ж., по сключен на 23.02.2017г. договор за паричен заем с №**********, по силата на който на последния като кредитополучател е предоставен паричен заем в размер на 300 лева с падеж 25.03.2017г. От страна на длъжника по договора не са постъпили плащания.
След настъпването на крайния падеж, на осн. т.13.3 от ОУ, от 20.10.2015г. кредиторът е започнал да начислява наказателна лихва.
Вземането по процесния договор било прехвърлено от „4финанс” ЕООД на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 23.11.2018г. Твърди се ответникът да е уведомен за извършената цесия.
Поради неплащане към датата на подаване на исковата молба, цесионерът претендира реално изпълнение.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба.В съдебно заседание се явява лично, признава задължението и заявява, че ще го заплати .
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.
Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи. Договорът за заем е двустранен, реален, комутативен и неформален, като за действителността му е необходимо да бъде постигнато съгласие между страните и заемодателят да е предал в собственост на заемателя паричната сума, респ. заместимите вещи. Този договор има сложен фактически състав, който освен съглашение на страните по него, изисква и реално предаване на сумите. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в Решение № 524 от 28.12.2011 год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума.
За основателността на иска ищецът следва да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка - договор за заем, по който заемната сума е предадена на заемополучателя. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или да противопостави съответни възражения.
Следва да се посочи, че по делото е налице признание на дълга за главница от ответника .Тъй като ответникът признава в съдебно заседание, че дължи процесната сума за главница на ищеца, съдът приема, че ответникът е признал настъпването на всички правнорелевантни факти, от които възниква претендираното главно притезателно право. Преценката на съда по чл. 175 от ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т.е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. Служебното начало по чл. 7 от ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни . Следва да се посочи, че ответникът не е подал отговор на исковата молба, като направи съдебно признание на иска, т.е. ответникът не е заел позиция, не е посочил и не се е позовал на обстоятелства, касаещи основателността на иска, не е представил доказателства, различни от представените от ищеца, а съдебно признава своето задължение за плащане. Поради това направеното съдебно признание за дължимостта на главницата ще бъде ценено с оглед разпоредбата на чл. 175 от ГПК, т.е. съгласно всички обстоятелства по делото.
Наред с това, се установявява по делото, че на 23.11.2018г. с договор за цесия първоначалният кредитор "4финанс" ЕООД прехвърлил на ищеца "Кредитреформ България" вземанията по процесния Договор за кредит. Съгласно чл. 26 от договора за цесия и Приложенията към него цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. По делото е предоставено пълномощно чрез което в изпълнение на чл. 99 ал.3 от ЗЗД "Кредитреформ България" ЕООД е изпратил уведомление за цесията с препоръчана пратка чрез "Български пощи " ЕАД до двата посочения в договора адрес, като пратката е върната в цялост с отметка "Непотърсен". Към настоящата искова молба е приложено уведомление за извършената цесия до длъжника. Книжата, заедно исковата молба са връчени лично на ответника на 15.01.2021г. Поради изложеното съдът намира, че с връчване на исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание на основание чл.235,ал.3 от ГПК, съдът следва да вземе предвид при решаване на делото. В мотивите към т.9 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 год. по т.д. №4/2013 год. на ОСГТК е посочено, че по общото правило на чл.235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право. Поради гореизложеното, ищецът доказва материалноправната си легитимация като кредитор по договора по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
В конкретния случай безспорно е налице сключен валиден договор от разстояние, по който ответникът като заемополучател е в забава.
Съобразявайки всичко гореизложено, съдът приема, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща неплатена главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното плащане.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на производството на ищеца се следват сторените по делото разноски в размер на 150 лв. - 50 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема на свършената работа.
С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Н.Д.Ж. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., ***** в качеството му на цесионер по договор за цесия от 23.11.2018г., сключен с цедента „4финанс“ ЕООД сумата: 300 лв. – главница по договор за кредит №**********/23.02.2017г., сключен между „4финанс“ ЕООД в качеството на кредитор и Н.Д.Ж. в качеството на кредитополучател, заедно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба – 16.11.2020г. до окончателното изплащане .
ОСЪЖДА Н.Д.Ж. с ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., ***** сторени по делото разноски в размер на 150 лв., от които 50
лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, ***ите суми:
IBAN: ***: STSABGSF при „Банка ДСК“ ЕАД
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :