№ 216
гр. Казанлък, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510100107 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от В. Б. Г., ЕГН
********** чрез адв. М. Н. Д. АК-С.З. против „*************” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Б. ул. *************, регистрирано в ГР с
ЕИК: ********, представлявано от Г.Н.Н.. Ищецът чрез процесуалния си
представител сочи, че бил страна по Договор за паричен заем от **********
г., сключен с „*************” ЕООД с ЕИК ********. Съгласно чл.2 от
Договор за паричен заем от ********** г. Заемодателят се задължил да
предостави на Заемополучателя паричен заем в размер на 2600 лева, а
Заемополучателят се задължил да върне сумата по заема съгласно условията
на договора. Договорът бил сключен за срок от 18 месеца, при фиксиран
годишен лихвен процент по заема: 40 % Върху усвоения размер на заема,
Заемополучателят дължал дневен лихвен процент в размер па 0,11 % при отказ
от договора. Общата сума, дължима от Заемополучателя била 3 499.38 лв.
Годишният процент на разходите на заема, възлизал, както следва: 48.21 % ;
ГПР по всеки Договор за кредит паричен заем от ********** г. бил изчислен
при вземане предвид следните допускания: Договорът ще е валиден при
посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране,
мораторни лихви за забава и неустойки. Съгласно чл. 4 ал.1 от договора
заемополучателят се задължил в деня на подписване на договора да
предостави на заемодателя едно от следните допълнителни обезпечения: Две
физически лица - Поръчители, които да отговарят на определени изисквания
или Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя, за сумата 3499.21, със срок
на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задължението по
настоящия Договор. Съгласно чл.4 ал.2 Страните се уговорили, че при
неизпълнение на задължението си по настоящия договор да бъде представено
1
обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължал на заемодателя
неустойка в размер на 1792.62 лв. Неустойката се заплащала от Заемателя
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска, като към размера на всяка от
вноските се добавяла сума в размер на 99.59 лв. Съгласно чл.8 от Договор за
паричен заем от ********** г., при забава за плащане на някоя от
погасителните вноски заемателят дължал на заемодателя законната лихва
върху забавената сума за всеки ден забава. Когато забавата надхвърли 30 дни,
заемателят дължал допълнително и такса просрочие за всеки ден от забавата, в
размер на 1/360 от фиксирания годишен лихвен процент по заема посочен в
договора. Счита, че описаните по-горе клаузи на чл. 2 т.8, чл.4 ал.2 и чл.8 от
Договор за паричен заем от ********** г., са нищожни поради противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал. I, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че били сключени
при неспазване на нормите на чл.11, чл. 19. ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 и чл.
33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Излага аргументи. Сочи, че към
датата на подаване на исковата молба в съда независимо, че договорът е
недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с
чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, В. Б. Г. изплатил изцяло задължението си по Договор за
кредит паричен заем от ********** г. на 02.10.2024 г. в размер на 294 лв., на
04.11.2024 г. - 294 лв. и на 07.11.2024 г. - 2544.20 лв. Дължими са главницата от
2600 лв. и законна лихва. Надвнесените суми в размер на 532 лева следвало да
се възстановят от ответното дружество „*************” ЕООД по банкова
сметка на ищеца **************. Моли съда да постанови решение, с което:
1. Да признае за установено, че Договор за паричен заем от ********** г.
сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и „*************” ЕООД с ЕИК
********, е изцяло недействителен. 2. В условията на евентуалност в случай,
че съдът прецени, че целият договор не е недействителен, моли да признае за
установено, че клаузите на чл. 2 г.8, чл. 4 ал.2 и чл. 8 от договора от Договор за
кредит паричен заем от ********** г., сключен между В. Б. Г., ЕГН 98101
17582 и „*************“ ЕООД с ЕИК ********, са нищожни на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11. чл. 19. чл.ЗЗ ЗПК, както и по чл. 143.
ал.1 от ЗЗП. 3. В случай, че уважи предявения иск, моли съда да осъди
ответника „*************” ЕООД да заплати на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД
липса на основание поради нищожност на договора респ. нищожност на
клаузите на договора, недължимо платената сума в размер на 532 лв. по
Договор за кредит паричен заем от ********** г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда и до
окончателното и изплащане. Претендира за разноски по делото в съответствие
с представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и адвокатско
възнаграждение съгласно сключен договор на основание чл. 38 ал.1 т.3 от
Закона за адвокатурата по банкова сметка ***************.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител. На същия са редовно връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея. Счита исковете за
ДОПУСТИМИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ. Видно от оплакванията в ИМ, в същата
ищецът сочил едно основание от изброените в чл. 22 ЗПК, на което твърди, че
договорът за кредит е нищожен изцяло, и то било във връзка с чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК: Твърди, че изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК било спазено и
договорът за кредит не бил нищожен на това основание. В процесния договор
се съдържало посочване, както на ГПР /чл. 3 ч. 2, т. 8 потребителя от
2
съответния договор/, така и /чл. 2, т. 7 общата сума, дължима от от съответния
договор/, така и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не съдържала допълнително
изискване в договора да е посочено и как точно е изчислен ГПР! Затова, в
случая изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК били налице в
процесния договор, сключен между дружеството и ищеца, като при неяснота
от страна на потребителя, същият следвало да направи запитване с искане за
разяснение В Решение № 260038 от 28.09.2020 г. по адм. н. д. № 320 / 2018 Г.
НА III състав на Районен съд – Перник също било прието, че изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е изпълнено само с посочването в договора на
конкретния размер на ГПР. Ако все пак се приеме, че посочването в сключения
договор само на размера на ГПР е недостатъчно и не съобразява изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следвало да се има предвид, че посочените в
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК реквизити могат да се съдържат и в други
съпътстващи сключването на потребителския договор документи /Решение №
153 ОТ 19.02.2014 Г. ПО Н. Д. № 1459/2013 Г. на X състав на Районен съд –
Дупница/. Това следвало и от разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗПК В случая,
дружеството с Решение от 01.07.2020 г. на Едноличния собственик на
капитала на „*************“ ЕООД приело Общи условия към договори за
предоставяне на потребителски кредити на физически лица от
„*************” ЕООД, в които на начина на изчисляване на ГПР била
отделена цяла разпоредба с няколко алинеи: Ищецът твърдял, че е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и поради това, че в договорите бил
посочен ГПР, който не отговарял на действителната стойност?! Сочи, че
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК била относима САМО към
изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит, а не и към
верността на това съдържание. Съответно – нарушение на цитираната
разпоредба било налице само когато договорът не съдържа реквизит по т. 10, в
случая – когато изобщо в договора не е посочен размер на ГПР, но не и когато
такъв е посочен в договора, но е неправилно определен, каквито били
твърденията на ищеца. Въпросите, свързани с начина на изчисляване на ГПР и
некоректността на това изчисляване, не били елемент от състава на
конкретното законово задължение и съответно на нарушението по чл.11, ал. 1,
т. 10 ЗПКр., което касаело задължителното съдържание на договора, а
обратното тълкуване, извършено от ищеца представлявало разширително
тълкуване, което било недопустимо. Излага аргументи и посочва съдебна
практика. Неоснователно било и твърдението в ИМ, че посочената
информация за размера на ГПР била невярна, тъй като в неговия размер не
бил включен размера на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора за паричен
заем. Цитираната от ищеца неустоечна клауза не увеличавала размера на ГПР,
тъй като в същия се включвали само разходите по кредита, к включени още
при сключване на договора и дължими и при точно изпълнение на
задължението за погасяване на кредита от страна на кредитополучателя. В
ГПР не се включвали разходите, дължими при неточно изпълнение на
задължението за погасяване на кредита. Изрично новелата на чл. 19, ал. 3, т. 1
ЗПК постановявала, че при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включвали разходите, „които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.
Сочи, че договорената неустойка с оглед на нейния размер не можело да бъде
3
определена като необосновано висока по смисъла на цитираната от ищеца
новела на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, защото била значително под размера на
главницата по заема, в рамките на приемливото и допустимото при такъв вид
облигационни отношения. Излага аргументи и посочва съдебна практика. На
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, прави възражение за недължимост и
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли
съда , при евентуално уважаване на предявените искове, да остави без
уважение искането за присъждане на разноски в размер на адвокатски хонорар
- Липсвало основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато не се установяват предпоставките за
това, визирани в ал. 1 на същия член; Във връзка с отпуснатия кредит на
ищеца, били налице данни, че същият не бил материално затруднено лице.
Евентуално, ако съдът приеме, че са налице условията за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА, инвокираме и възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар, като моли съда да намали същото до
размер от 150 лева.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между В. Б. Г., ЕГН ********** и „*************” ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр. Б. ул. *************, регистрирано в
ГР с ЕИК: ********, представлявано от Г.Н.Н.. Има сключен Договор за
паричен заем от ********** г. Съгласно чл.2 от Договор за паричен заем от
********** г. Заемодателят се задължил да предостави на Заемополучателя
паричен заем в размер на 2600 лева, а Заемополучателят се задължил да върне
сумата по заема съгласно условията на договора. Договорът бил сключен за
срок от 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема: 40 %
Върху усвоения размер на заема, Заемополучателят дължал дневен лихвен
процент в размер па 0,11 % при отказ от договора. Общата сума, дължима от
Заемополучателя била 3 499.38 лв. Годишният процент на разходите на заема,
възлизал, както следва: 48.21 % ; ГПР по всеки Договор за кредит паричен
заем от ********** г. бил изчислен при вземане предвид следните
допускания: Договорът ще е валиден при посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, мораторни лихви за забава и неустойки.
Съгласно чл. 4 ал.1 от договора заемополучателят се задължил в деня на
подписване на договора да предостави на заемодателя едно от следните
допълнителни обезпечения: Две физически лица - Поръчители, които да
отговарят на определени изисквания или Банкова гаранция с бенефициер
Заемодателя, за сумата 3499.21, със срок на валидност - 30 дни след крайния
срок за плащане на задължението по настоящия Договор. Съгласно чл.4 ал.2
Страните се уговорили, че при неизпълнение на задължението си по
настоящия договор да бъде представено обезпечение в срока по предходната
алинея, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 1792.62 лв.
Неустойката се заплащала от Заемателя разсрочено заедно с всяка погасителна
вноска, като към размера на всяка от вноските се добавяла сума в размер на
99.59 лв. Съгласно чл.8 от Договор за паричен заем от ********** г., при
забава за плащане на някоя от погасителните вноски заемателят дължал на
4
заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Когато забавата надхвърли 30 дни, заемателят дължал допълнително и такса
просрочие за всеки ден от забавата, в размер на 1/360 от фиксирания годишен
лихвен процент по заема посочен в договора.
От събраните по делото доказателства съдът прави следние правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 33, ал.
2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са
уредени в чл. 23 ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на
лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби,
нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски
кредит, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със
същите. Това е така, защото ищецът има качеството потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Разпоредбата на чл.11,
ал.1 ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за потребителски
кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е
въведено, за да гарантира на потребителя яснота и прозрачност как се
формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да му
даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи
своя избор. По правилата на чл.19, ал.1-3 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1, т.1 "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
5
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. Тоест годишният процент на разходите следва да
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
на кредита, като спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР. Действително в процесния
Договор за паричен заем от ********** г. са посочени процент на ГПР, т.е.
формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Кредитора обаче
се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР,
като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита. Този размер надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК,
както и не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно сумата за неустойка, която следва да се включи
в общите разходи по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Сумата за
неустойката по чл.4 ал.2 и чл.8 от договора-видно и от заключението на
вещото лице следва да бъде включена в ГПР. Прибавянето на тази сума към
ГПР несъмнено води до надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а
от там до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК. Освен горното поради
това, че е формално посочен, не по начин, който достатъчно пълно, точно и
ясно да позволи на потребителя да разбере реалното значение на посочените
цифрови величини-не става ясно кои компоненти са включени в ГПР и как се
формира, се налага извод, че процесните договори за потребителски кредит са
недействителни, като не отговарящи на изискванията и на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договора за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в липсва посочване
на действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не
може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което
представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на
същия.
С оглед всичко изложено, съдът намери за установено по делото, видно
от представената съдебно- счетоводна експертиза по делото, че ищецът е
погасил на 07.11.2024 г. всички свои задължения към ответника по процесния
договор за кредит, до която дата му е платил за погасяването им: на 02.10.2024
г. сума в размер на 294 лв., на 04.11.2024 г. - 294 лв. и на 07.11.2024 г. - 2544.20
лв. , т.е. сумата от общо 3132.20 лева, поради което ищецът е надплатил на
ответника за погасяването на този кредит сумата от 532 лв., която ответникът
е осчетоводил без основание, нито пък му дължи с оглед нищожността на
договора.
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че
предявеният от
ищеца иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Според нормата на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание,
6
е длъжен да го върне. Този фактически състав изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, която е налице и в
случаите на нищожен договор, респективно клауза от същия (т. 1 от ППВС
1/1979 г. ). Искът по чл. 55 ЗЗД е един и с него ищецът претендира връщането
на нещо, което е дал на ответника, поради което в тежест на ищеца е да докаже
само даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е
получил даденото (Р 374-2009-III г.о., Р 161-2013- IV г.о. и Р 9-2017- IV г.о.).
Поради това първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът
докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но
ищецът докаже и репликата си, че същото основание е нищожно. И в двата
случая даденото е без основание, какъвто е и случая (Р 374-2009-III г.о., Р 161-
2013-IV г.о. и Р 9-2017-IV г.о.).
Ответникът не доказа наличието на валидно основание, което да
оправдава получаването й. Поради това и съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
дължи връщането й на ищеца, като с иска си последният претендира
връщането от ответника на 532 лева, което обуславя основателността му,
заедно със законната лихва от датата на подаване в съда на исковата му молба
до изплащането й (Р 374-2009-III г.о., Р 161- 2013-IV г.о. и Р 9-2017-IV г.о.).
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който
не е спорен по делото-видно и от експертизата, а задължение на ответника е
да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата,
респ. за задържането й.
Предвид установената недействителност на процесния договор за
кредит и с оглед правилото на чл.23 ЗПК, съдът намира, че за ответника не е
налице основание за задържане на платените по договора суми над чистата
стойност на кредита: по договор за потребителски кредит сумата от 532 лв.
получена от ответника по Договор за паричен заем от ********** г. при
начална липса на основание се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По разноските:
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
като такива му се дължат в размер на 50 лева- държавна такса и 360 /триста и
шестдесет/ лева за счетоводна експертиза, които ще се присъдят изцяло на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ
и съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна
помощ от адв. М. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. В конкретния
случай договорът за правна помощ е сключен с роднина на адвоката по делото
– ищецът е син на адвоката по делото видно от представено удостоверение за
раждане. Съгласно чл. 38 ЗАдв - адвокатът може да предостави безплатна
правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза
и настоящия случай. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвоката се определя
размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. М. Д. в
размер на 800 лева, платимо от ответника, с оглед осъщественото процесуално
7
представителство по двата предявени иска, като по първия установителен иск
– 400 лв. и по втория осъдителен иск – 400 лв., която сума следва да бъде
присъдена в полза на пълномощника на ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Договор за паричен заем от ********** г.
сключен между В. Б. Г., ЕГН ********** и „*************” ЕООД с ЕИК
********, е изцяло недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „*************” ЕООД с ЕИК ******** да заплати на В. Б.
Г., ЕГН ********** поради липса на основание недължимо платената сума от
532,00 /петстотин тридесет и два/ лева поради нищожност на договора от
********** г., която без основание е получило от него, ведно със законна
лихва върху главницата от ********* г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното и изплащане, както и сумата от 410,00 лева
/четиристотин и десет лева/ - разноски по гр. д. № 107/2025 г. по описа на РС
Казанлък.
ОСЪЖДА „*************” ЕООД с ЕИК ******** да заплати на адв.
М. Н. Д. АК С.З., съдебен адрес: гр. ************, сумата от 800,00 лева
(осемстотин лева) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38,
ал. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално представителство по гр. д. №
107/2025 г. по описа на РС Казанлък.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8