Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3345 03.12.2019
год. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ХІІІ
граждански състав,
На двайсет и пети ноември две хиляди
и деветнайсета година
В публичното заседание, в следния състав:
Председател:
Райна Кирякова
Секретар:
Мирослава Енчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Кирякова
гражданско
дело № 5655 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Бургаският районен съд
е сезиран с искова молба от Г.С.С., с
ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Е.Д. ***, с адрес на кантората: град *****, срещу Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, с адрес област София,
община Столична град София 1000, бул. ******, представлявана от директора гл.
комисар Х*
Т*, за заплащане на
сумата от 828.00 лева, от която 738.00 лева-главница, представляваща неплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, в размер на 123 часа,
за периода от 16.07.2016 год. до 16.07.2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и сумата от 90.00
лева-обезщетение за забавено плащане на главницата/лихва/, за периодите от
падежа на съответното трудово възнаграждение, при сумирано тримесечно отчитане,
до подаването на исковата молба-16.07.2019 г., заедно със законната лихва върху
главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Позовава се на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, която предвижда, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, за
съответното работно място. Претендира направените по делото разноски. Ангажира
доказателства.
В хода на делото, след
приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с определение на съда от откритото
съдебно заседание на 25.11.2019 г., на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, е
прието увеличение на осъдителните искове по делото, от първоначално предявения
размер от 738
лева за 123 часа извънреден труд до размера от 1158.80 лева за 194 часа
извънреден труд и от първоначално предявения размер от 90 лева по акцесорната
претенция до размера от 179.75 лева, за периода от 30.10.2016 г. до 30.06.2019
г.
Обективно съединените искове
са процесуално допустими и с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187,
ал. 5, т. 2, чл. 188, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/ и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/. Предявени
са от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като
исковата молба съдържа задължителните реквизитите по чл. 127 и чл. 128 от
Гражданско процесуалния кодекс/ГПК/.
Ответникът Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, своевременно с
отговора на исковата молба, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за
неоснователност на исковете. Твърди, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за
заплащане на допълнителното възнаграждение по КТ, за работници и служители на
трудово правоотношение, на който ищцовата страна се позовава. Ангажира
доказателства.
Бургаският районен съд,
след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с
доводите на страните намира, че осъдителните искове са основателни, поради
следното:
С определението на съда
по чл. 140 от ГПК, по което няма възражения, е прието, че не се нуждаят от
доказване по делото фактите и обстоятелствата, че ищецът Г.С.С. е държавен
служител, в служебно правоотношение с Главна дирекция „Национална полиция”-МВР,
„*******“ в група „****" при *******/държавен служител, по смисъла на чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, който за процесния период е изпълнявал служебните си
задължения на смени, по месечни графици. На доказване подлежат спорните факти
от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.
Спори се по делото дали
при определянето на възнаграждението на ищеца С. за нощния труд, през процесния
период, са приложими КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа
нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения
в исковата молба коефициент от 1.143/чл. 9, ал. 2 от наредбата/. Последният се
определя с просто пресмятане, като нормалната продължителност от 8 часа дневен
труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
По предвиждането на чл.
179, ал. 1 от ЗМВР, на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, с което се
разрешава спора по делото дали процесното възнаграждение има характер на
допълнително. Регламентирано е от закона като допълнително възнаграждение. Вторият
правен спор относно релевантните правни понятия по делото-дали процесният нощен
труд е извънреден, поради противоречивите регламентации на прилаганите в процесния
период подзаконови нормативни актове следва да се разреши съобразно дадените в
ЗМВР и КТ легални определение, които съвпадат с етимологията на двете
прилагателни имена-извънреден и нощен. Извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време/чл. 143, ал. 1 от КТ/. Нощният труд се полага през нощта от 22.00
до 06.00 часа, съобразно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и аналогично, нощен е трудът,
който се полага от 22.00 часа до 06.00 часа, по предвиждането на чл. 140, ал. 2
от КТ. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира,
по предвиждането с нормата на чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР, с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период-за служителите, работещи на смени. Следователно,
процесният нощен труд има и законовата регламентация на извънреден.
Условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по чл. 179, ал. 1 от ЗМВР се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер-с
негова заповед, по регламентацията на ал. 2 от същата разпоредба, в редакциите
ДВ бр. 97 от 2017 г. и бр. 34 от 2019 г. Фактически, допълнителното
възнаграждение на ищеца С. е било начислено и изплатено по реда на Наредба №
8121з-592/25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 40 от 2015 г., в
сила от 01.04.2015 г., отменена с решение № 8585 от 11 юли 2016 г. по
административно дело № 5450 от 2016 г. на ВАС, ДВ, бр. 59/2016 г., в сила от
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г., след отмяната на Наредба
№ 8121з-592 от 25 май 2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, действала от 29.07.2016
г.(отмяната с решение на ВАС) до 02.08.2016 г.-влизането в сила на сега
действащата Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи(обн. ДВ,
бр. 60 от 2 август 2015 г.). Всички те предвиждат, че за процесния период
съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1(8 часа нощен труд, равни
на 8 часа дневен труд). За предходния период на процесния е имало действаща Наредба
№ 8121з-407/11 август 2014 г., която с
нормата на чл. 31, ал. 2 е предвиждала умножаване на общия брой часове нощен
труд за отчетния период по коефициент 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за същия отчетен период. За целия процесен период
за всеки отработен час или за част от него между 22.00 часа и 06.00 часа на
държавните служители и служители на МВР, включително ищеца С. е било изплащано
допълнително възнаграждение за нощен труд, в размер на 0.25 лева на час. Видно
от заключението на неоспорената счетоводна експертиза по делото, нощният труд е
отчитан от работодателя с представените и приети като доказателства по делото протоколи
за отчитане на нощен труд.
Предвид изложеното от
фактическа страна, съдът приема, че е налице колизия между нормите на чл. 179,
ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, последната от които разпоредби неприложена в
процесното правоотношение. Тя предвижда, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, се ползват със специалната
закрила по КТ. Специалната закрила сама по себе си включва действието на
разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на лицата за които е
предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на държавните служители
от системата на МВР да получават за положения нощен труд възнаграждения при условията
на КТ. По предвиждането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт
от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен
акт. В конкретния случай, горепосочените наредби на министъра на вътрешните
работи, за определяне на размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд
определят по-ниска стойност от предвидената по КТ, респективно наредбата която
е предвидил с действието си, в хипотезата на сумирано отчитане на работното
време, на тримесечие. Поради това процесното допълнително възнаграждение следва
да бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен/чл.
188, ал. 2 от ЗМВР/.
В хипотезата на работни
смени на ищеца С., с включен нощен труд, императивно нормата на 187, ал. 3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на тези държавни служители се изчислява
сумирано за тримесечен период. От заключението на допуснатата, изслушана и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза съдът установява, че за процесния
период от 16.07.2016 г. до 16.07.2019 г. ищецът С. е положил труд на 1355 часа нощни
смени. Преизчислен с коефициент 1.143 нощният труд възлиза на 1 549 часа. Разликата
между преизчисления и отчетения по протоколи положен нощен труд е 194 часа, за
целия период. Съгласно методиката, по която се изплаща извънредния труд при
ответника, за него се дължи по възнаграждение от 1 158.80 лева, до който
размер е увеличен главният осъдителен иск по делото, поради което, като
основателен доказан, следва да бъде уважен изцяло.
Основателността на
главния иск повлича основателност и на акцесорната претенция за лихва. Поканата
за плащане, предвидена с нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, не е необходима,
защото се касае за срочно задължение-плащане на трудово възнаграждение. Срокът
кани длъжника за изпълнение. В срока на забавата кредиторът неоснователно е бил
лишен от облагата да ползва парите си. Относно размера на акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на обезщетението/лихва/
за забавеното плащане на допълнителното трудовото възнаграждение, за периода от
30.10.2016 г. до 30.06.2019 г., съдът кредитира неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, от която установява, че той възлиза
на стойност от 179.75 лева. Ето защо, приема, че акцесорният иск по делото,
като основателен и доказан, в увеличения размер, следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на
делото и нормите на чл. 78, ал. 1 и 6 от ГПК, в тежест на пасивно легитимираната
по делото страна следва да бъде възложено заплащането на направените по делото
разноски от ищеца С., съобразно събраните доказателства, в размер на 350.00
лева, представляващи адвокатско възнаграждение и разноските по делото от 300.00
лева, в полза на бюджета на съдебната власт, включващи изплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за извършената съдебно-счетоводната експертиза от 200.00
лева и държавна такса за производството от 100.00 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не може
основателно да се слуша по делото, поради правната сложност на делото и
обстоятелството, че с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр. 7 от 22.01.2019 г. е предвидено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела,
както в конкретния случай, възнагражденията се определят съобразно вида и броя
на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, при минимален размер на
адвокатските възнаграждения от 300.00 лева по всеки от исковете/чл. 8, ал. 1,
т. 1 от същата наредба/.
Мотивиран от горното и
на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000,
бул. ********,
да заплати на Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1338.55 лева(хиляда триста тридесет и осем лева и петдесет
и пет стотинки),
от която 1158.80 лева- главница, представляваща неплатено брутно допълнително
възнаграждение за положен за 194 часа извънреден труд, в периода от 16.07.2016
год. до 16.07.2019 год., на изпълняваната длъжност „********“ в група „*******" при ********, към Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР и 179.75 лева-обезщетение за забавеното плащане на
главницата/лихва/, за периода от 30.10.2016 г. до 30.06.2019 г., заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-16.07.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция”-МВР, с адрес област София, община Столична град София 1000,
бул. *******, да заплати на Г.С.С., с ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски, в
размер на 350.00(триста
и петдесет) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция”-МВР, с адрес
област София, община Столична град София 1000, бул. *******, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Бургас, разноски по делото
от 300.00(триста) лева, от които 100.00 лева-държавна такса
за производството и 200.00 лева-изплатено от бюджета на съда възнаграждение на
съдебно-счетоводната експертиза.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно
обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд-Бургас.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е