№ 6811
гр. С., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110131200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД срещу С. СТ. АЛ.,
АЛ. СТ. АЛ., П. СТ. АЛ. и Г. СТР. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност, както следва: С.С. А. –
1/8; АЛ. СТ. АЛ. – 1/8; П. СТ. АЛ. – 2/8 и Г. СТР. Г. – 4/8 от следните суми: 16,48 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.1.2018
г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането; 3,78
лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 3.3.2018 г. до
18.2.2021 г.; 16,26 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане
на вземането, както и 3,96 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
в размер на за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2021 г. по ч.гр.д. № 10903/2021
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Претендираните от всеки от ответниците суми са, както следва:
- от С.С. А. – 2,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 0,47 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 2,03 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно
със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,49 лв. за периода от 3.3.2018 г. до
18.2.2021 г.;
- от АЛ. СТ. АЛ. - 2,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
1
24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 0,47 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 2,03 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г.
до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,49 лв. за периода
от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.;
- от П. СТ. АЛ. - 4,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 0,94 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 4,06 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно
със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 0,99 лв. за периода от 3.3.2018 г. до
18.2.2021 г.;
- от Г. СТР. Г. - 8,24 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер
на 1,89 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., сумата от 8,13 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно
със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение в размер на 1,98 лв. за периода от 3.3.2018 г. до
18.2.2021 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че за
периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г. ответниците са потребили топлинна енергия за
стопански нужди при липса на сключен договор за продажба на топлинна енергия в имот,
находящ се в гр. С., ул. „Х.Б.“ № 6, ет. 6, офис № 4, поради което се обогатили, спестявайки
разход за цената на предоставените услуги. Ето защо моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. СТР. Г. е подал отговор на исковата молба, с
която оспорва предявените искове. Поддържа, че няма сключен договор с ищеца за ползване
на топлинна енергия и не ползва течаща топла вода. Твърди, че в общия коридор на
кантората били демонтирани радиаторите и имало прекъсване на връзките между тях.
Поддържа, че нямало обогатяване от страна на ответниците за сметка на ищеца, поради
което моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. СТ. АЛ. е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва претендираната от нея сума в размер на 11,04 лв. Поддържа, че
претендираните спрямо нея суми били заплатени изцяло. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. СТ. АЛ. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва дължимостта на претендираната от него сума, като поддържа, че същата е
била заплатена изцяло. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът АЛ. СТ. АЛ. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва дължимостта на претендираната от него сума, като поддържа, че същата е
била заплатена изцяло. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно и
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
2
ЗЗД.
За да определи правната квалификация на предявените искови претенции, съдът
изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за
защита. В конкретния случай както в заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба,
ищецът е твърдял вземане от ответниците въз основа на неоснователно обогатяване,
поддържайки че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански нужди, но
поради бездействието им не е бил сключен предвидения в разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ писмен договор при Общи условия, поради което следва да отговарят по правилата на
неоснователното обогатяване за потребената топлинна енергия. Ето защо съобразно тези
твърдения на ищеца, главният иск е с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Фактическият състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице,
обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта,
което в конкретния случай се свежда до установяване от страна на „Топлофикация С.” ЕАД
при пълно и главно доказване на обедняването на ищеца до размера и количеството на
доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответниците чрез
консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответниците при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили задължението си към ищеца.
За установяване основателността на предявените претенции и на твърдението, че
ответниците са собственици на процесния имот при посочените квоти, към исковата молба
ищецът е представил Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот НОМЕР,
ТОМ, рег. № ***, дело № 103/28.05.1999г., съгласно който П.Т.П. и С.Р.П. продали на Г.
СТР. Г. и С.А.А. следния недвижим имот, а именно: офис № 4, находящ се в
административна сграда в гр. С., ул. „Х.Б.“ № 6, на шести етаж. От представените писмени
доказателства се установява, че С.А.А. е починал на 22.07.2017 г., като е оставил за свои
наследници по закон ответниците П. СТ. АЛ. (съпруга), АЛ. СТ. АЛ. (син) и С. СТ. АЛ.
(син). Обстоятелството, че ответниците са собственици на процесния имот при посочените
квоти не е било и оспорено от тях в подадените отговори на исковата молба. Отделно от
това, в хода на устните състезания пред настоящия съдебен състав ответникът Г.Г. изрично е
признал, че ползва процесния офис, като е заявил: „Моля да отхвърлите предявения иск,
защото офисът, в който аз работя, заедно с моите колеги, нямаме договор за
топлоснабдяване.“.
От представените договор и протокол от проведено ОС на ЕС, се установява, че
сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена
към топлопреносната мрежа.
По делото е безспорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че:
- на 01.04.2022 г. ответницата П. СТ. АЛ. подала заявление до изпълнителния директор
на „Топлофикация С.“ ЕАД, с което изрично изявила желание и заплатила в полза на
„Топлофикация С.“ ЕАД претендираните от нея суми по настоящото дело в общ размер на
11,04 лв., както следва: 8,18 лв. – главници за топлинна енергия и дялово разпределение;
1,94 лв. – мораторни лихви върху главниците, както и 0,92 лв. – законна лихва;
- на 01.04.2022 г. ответникът С. СТ. АЛ. подал заявление до изпълнителния директор
на „Топлофикация С.“ ЕАД, с което изрично изявил желание и заплатил в полза на
„Топлофикация С.“ ЕАД претендираните от него суми по настоящото дело в общ размер на
3
5,52 лв., както следва: 4,09 лв. – главници за топлинна енергия и дялово разпределение; 0,97
лв. – мораторни лихви върху главниците, както и 0,46 лв. – законна лихва;
- на 01.04.2022 г. ответникът АЛ. СТ. АЛ. подал заявление до изпълнителния директор
на „Топлофикация С.“ ЕАД, с което изрично изявил желание и заплатил в полза на
„Топлофикация С.“ ЕАД претендираните от него суми по настоящото дело в общ размер на
5,52 лв., както следва: 4,09 лв. – главници за топлинна енергия и дялово разпределение; 0,97
лв. – мораторни лихви върху главниците, както и 0,46 лв. – законна лихва.
С извършеното в хода на процеса плащане от ответниците С. СТ. АЛ., АЛ. СТ. АЛ. и
П. СТ. АЛ. на посочените по – горе суми, установено от представените фискални бонове от
01.04.2022 г. се погасява съдебно предявеното вземане за посочените суми, поради което
исковете спрямо тези ответници следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
плащане. Отделно от това, с извършеното от посочените ответници плащане са погасени и
претенциите спрямо тях за законни лихви от 24.02.2021 г. до датата на плащане –
01.04.2022г.
Страните по делото не спорят, че между тях не е сключван договор по смисъла на чл.
149, ал.1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди за процесния обект
– офис № 4, който се намира в сграда – в режим на етажна собственост, която е
присъединена към топлопреносната мрежа. В подадения от ответника Г. СТР. Г. отговор на
исковата молба е посочено, че радиаторите в процесния офис били демонтирани и имало
прекъсване на връзките между тях, което пречило на топлинната връзка. Предвид това
следва са бъде разгледан и спорният по делото въпрос възникнало ли е задължение за
ответниците да заплащат на ищцовото дружество стойността на потребената топлинна
енергия и доставена ли е такава изобщо до имота. Във връзка с това Софийски районен съд
приема следното:
Отношенията между доставчиците и потребителите на ТЕ за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 43 ДР на ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г. отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г) „потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или ТЕ с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет. Подобно е и разрешението на чл. § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в
ред. в сила от 17.07.2012 г.) – „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или ТЕ
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ (в ред. в сила от 21.06.2011 г.)
продажбата на ТЕ се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и потребители на ТЕ за стопански нужди, а в
редакцията, в сила от 17.07.2012 г., е записано, че продажбата на ТЕ се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на ТЕ за небитови нужди.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че ответниците
в качеството си на собственици с оглед ползването на стопански обект, какъвто
представлява офисът, са ползвали топлинна енергия за стопански нужди (небитови нужди)
по смисъла на цитираните разпоредби.
По делото не се твърди и не се установява между страните да е бил сключен писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, а от друга страна се
установява, че имотът се намира в сграда присъединена към топлопреносната мрежа и
ищецът е доставял топлинна енергия до същата през процесния период, което наред с
незаплащането на нейната стойност обуславя извод, че е налице имуществено разместване,
4
по силата на което ответниците в качеството си на собственици са се обогатили за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите за доставената услуга. Следователно не наличието на
договорна връзка между страните е основанието за ангажиране на отговорността на
ответниците, а е налице основанието на чл. 59 ЗЗД. В тази насока са и твърденията на
„Топлофикация С.“ ЕАД както в исковата молба, така и в депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и
конкретно - в процесния имот, е от значение единствено за доказване размера на иска, като
евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му - съгласно
чл. 162 ГПК.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че:
абонатната станция топлозахранва цялата сграда, като общият топломер в абонатната
станция се отчитал по електронен път в началото на всеки месец; сградата е стопански
обект, като технологичните разходи в абонатната станция в сгради за стопански нужди не се
приспадат от отчетеното количество ТЕ; процесната сграда е стопански обект, като в същата
не били поставени индивидуални разпределители на разход за отопление; разпределението
на постъпилата ТЕ в абонатната станция за отопление било извършвано от „Топлофикация
С.“ ЕАД на база отопляеми обеми на отделните имоти; по данни на ищеца за периода
м.01.2018 г. – м.04.2019 г. в процесния имот пълният отопляем обем бил 48 куб.м. (при
пълен отопляем обем на сградата 2865 куб.м.); за процесния имот е изчислена ТЕ за
отопление от сградна инсталация на пълен отопляем обем от 48 куб.м.; за исковия период
не е начислена топлинна енергия за отопление на имот, както и не е начислена ТЕ за
отопление на общи части, както и за битово горещо водоснабдяване; поради това, че в
сградата не били поставени уреди за дялово разпределение през периода м.01.2018 г.-
м.04.2019 г. били изготвяни ежемесечни фактури от „Топлофикация С.“ ЕАД на база
отопляеми обеми, като за същия период не били изготвяни изравнителни сметки;
начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове;
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата – етажна собственост, се измервала
чрез монтиран в абонатната станция топломер, който е преминал периодични метрологични
проверки за техническа годност и през исковия период е бил годно средство за измерване.
Във връзка с възражението на ответника Г.Г. следва да се отбележи, че прекъсването
на връзката на процесния офис към отоплителната инсталация не води до отпадане на
задължението на собствениците на стопанския обект да заплащат стойността на
припадащата се топлинна енергия за сградна инсталация. Именно в този смисъл е и
даденото разрешение макар и във връзка със запитване на потребители на топлинна енергия
за битови нужди в решение на СЕС от 05.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че с извършени три плащания в брой на
01.04.2022 г. в общ размер на 22,08 лв. били погасени: 16,36 лв. – главница (с остатък за
доплащане 16,38 лв.); 3,88 лв. – мораторна лихва (с остатък за доплащане 3,86 лв.) и 1,84 лв.
– законна лихва към 01.04.2022 г. (с дължим остатък 1,81 лв.). Към момента на извършената
от вещото лице справка (29.04.2022 г.) останали непогасени задължения в общ размер на
772,05 лв., от които: 16,38 лв. – главници, 3,86 лв. – мораторни лихви, 1,81 лв. – законна
лихва и 750 лв. съдебни разноски. От заключението на вещото лице се установява още, че
начинът на фактуриране в сградата е на реален отчет.
Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза, общата стойност на
топлинната енергия за исковия период възлиза в размер на 16,48 лева. Така посочената сума
е без предишни неплатени и просрочени задължения и без начислени лихви. Посочената
5
сума е установена при съобразяване на начисленото количество топлинна енергия при
спазване на нормативните изисквания и цената на топлинна енергия. Следователно при
съобразяване на квотите в съсобствеността на ответника Г. СТР. Г., Софийски районен съд
приема, че същият дължи заплащането на сума за топлинна енергия за отопление от сградна
инсталация в размер на 8,24 лева. Въпреки липсата на договор, топлинна енергия в имота е
доставяна и ответникът Г. СТР. Г. незаплащайки стойността й, както и тази на цената на
дяловото й разпределение, е спестили разходи и така се е обогатил (в този смисъл е и
Решение № 261370 от 20.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 4497/2021 г.). Стойността на тази
топлинна енергия е дължима независимо, че в имотът, собственост на ответниците, не се
ползва топлинна енергия за отопление и подгряване на вода (по аргумент от разпоредбата на
чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката, съгласно който клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата). Следователно ответниците като
собственици на обект в сграда етажна собственост дължат да заплатят и стойността на
енергията, отдадена от сградната инсталация (в този смисъл са и мотивите на Тълкувателно
решение № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС) – така и Решение № 266416 от 4.11.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 5026/2021 г.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.01.2018г. до 31.05.2019г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2
от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите
в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на
договор между етажната собственост и дружество, извършващо дялово разпределение.
Поради това на „Топлофикация С.” ЕАД се дължи заплащането на осъществената услуга. В
настоящия случай видно от съдебно-техническата експертиза дялово разпределение е било
извършено, поради което се дължи заплащане на същата. С оглед изложеното, към
установената като дължимата сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от съдебно-
счетоводната експертиза е в общ размер на 16,26 лева, т.е съобразно квотите му в
собствеността ответникът Г. СТР. Г. дължи 8,13 лева.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД по отношение на ответника Г. СТР. Г.:
За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден
срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая,
доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажбата на топлинна енергия
за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи
условия, предвиждащи заплащане на месечните задължения в срок до 20 - то число на
месеца, следващ месеца на доставката.
По делото не са представени доказателства за отправена от ищеца и получена от
ответника Г.Г. покана за плащане на претендираните суми от дата, предхождаща подаването
на исковата молба, поради което акцесорните претенции спрямо ответника Г. за сумите в
размер на 1,89 лв. и 1,98 лв. се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
Съобразно разясненията, обективирани в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
6
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство.
При този изход от спора и предвид обстоятелството, че ответниците С. СТ. АЛ., АЛ.
СТ. АЛ. и П. СТ. АЛ. са заплатили претендираните от тях суми в хода на исковото
производство (на 01.04.2022 г.), а ответникът Г. СТР. Г. не е заплатил претендираните суми
и е оспорил предявените искове, следва да се приеме, че същите са дали повод за завеждане
на делото и отговарят за заплатените от ищеца разноски. Необходимо е да се отбележи,
обаче, че разноските за допуснатите експертизи следва да бъдат възложени единствено в
тежест на ответника Г. СТР. Г., съразмерно с уважената част от исковете, тъй като същият е
оспорил предявените искове по основание и размер, което е наложило допускане на ССчЕ и
СТЕ, докато останалите ответници са заплатили в хода на исковото производство
процесните суми, поради което за доказване на предявените спрямо тях искове по основание
и размер не е било необходимо изслушване на съдебно-техническа и съдебно счетоводна
експертизи.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД е сторил разноски, както следва: 75 лева – за
държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 725 лева –
държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ, 350 лева – депозит за
ССчЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което
съдът определя в минимален размер от 100 лева, или общо 1600 лева за заповедното и
исковото производство.
От така направените разноски ответникът П. СТ. АЛ. дължи 187,50 лв. за държавна
такса по предявените искове и 37,50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото и
заповедното производство, т.е. общо 225 лв.
От така направените разноски ответникът С. СТ. АЛ. дължи 187,50 лв. за държавна
такса по предявените искове и 18,75 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото и
заповедното производство, т.е. общо 206,25 лв.
От така направените разноски ответникът АЛ. СТ. АЛ. дължи 187,50 лв. за държавна
такса по предявените искове и 18,75 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото и
заповедното производство, т.е. общо 206,25 лв.
От така направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете, ответникът Г.
СТР. Г. дължи 151,64 лв. за държавна такса по предявените искове, 60,65 лв. за
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производство, както и 566,15 лв.
за съдебно-техническа и съдебно – счетоводна експертиза, т.е. общо 778,44 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски за отхвърлената част от исковете
има и ответникът Г.Г., но от същия не са ангажирани своевременно доказателства за
сторени такива, поради което не следва да му бъдат присъждани, при съобразяване на
разясненията на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК ********, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу П. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „М. - 4“ *****, вх. 5, ет. 2, ап. 2, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че П. СТ. АЛ. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД
следните суми: 4,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до
7
изплащане на вземането; 0,94 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.; 4,06 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от
24.2.2021 г. до изплащане на вземането, както и 0,99 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 10903/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК ********, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу АЛ. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „М. - 4“ *****, вх. 5, ет. 2, ап. 2, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че АЛ. СТ. АЛ. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД
следните суми: 2,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до
изплащане на вземането; 0,47 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.; 2,03 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от
24.2.2021 г. до изплащане на вземането, както и 0,49 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 10903/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като погасени чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация С.” ЕАД,
ЕИК ********, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, срещу С. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „М. - 4“ *****, вх. 5, ет. 2, ап. 2, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, че С. СТ. АЛ. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД
следните суми: 2,06 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до
изплащане на вземането; 0,47 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г.; 2,03 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., ведно със законна лихва от
24.2.2021 г. до изплащане на вземането, както и 0,49 лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 10903/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като погасени чрез плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я.”
№23Б, срещу Г. СТР. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ж.к. „Л.“ ****, вх. „В“, ет. 3, ап.
76, искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, че Г. СТР. Г., ЕГН **********, дължи
на „Топлофикация С.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 8,24 лева – стойност на незаплатена
цена на топлинна енергия доставена до имот, находящ се в гр.С., ул. „Х.Б.“ № 6, ет. 6, офис
№ 4, за периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 8,13 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода
от 1.1.2018 г. до 31.5.2019 г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца, ведно със законна лихва от 24.2.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2021 г. по
ч.гр.д. № 10903/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 1,89 лева – мораторна лихва за периода от 3.3.2018 г. до
18.2.2021 г. върху цената на топлинната енергия и за сумата от 1,98 лева – мораторна лихва
за периода от 3.3.2018 г. до 18.2.2021 г. върху цената на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. - 4“ *****, вх. 5, ет. 2,
8
ап. 2, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 225 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА АЛ. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. - 4“ *****, вх. 5, ет.
2, ап. 2, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 206,25 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА С. СТ. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „М. - 4“ *****, вх. 5, ет. 2,
ап. 2, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 206,25 лева –
разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Г. СТР. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“ ****, вх. „В“, ет. 3, ап.
76, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 778,44 лева –
разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9