Р  Е Ш Е Н И Е  № 41

                                  гр.Сливен, 17.01.2020 година

                                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на осемнадесети декември  през две хиляди и деветнадесета  година,  в състав:

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА С., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4422 по описа на съда за 2019 година, за  да се произнесе съобрази следното:

Предявени са искови претенции с правно основание чл. 439 от ГПК.                          В исковата си молба ищецът Н.М.И. твърди, че ответникът В.Г.П. на 26.06.2019 година в качеството си на взискател е образувал ИД № 2019 223 04 00316 на ДСИ Г.  П. при РС - Сливен въз основа на изпълнителния лист от 14.02.2002 година по НОХД № 76/2001 година на Военен съд - Сливен. Първоначално с този изпълнителен лист ответникът е образувал изпълнително дело № 486/2002 година, което е било прекратено на 25.03.2019 година по закон поради настъпила перемция, което прекратяване е било прогласено от ДСИ Г. П.. Последното извършено изпълнително действие преди образуване на ИД № 2019 223 04 00316 е било на 23.03.2012 година - видно от отбелязано в изпълнителното дело № 486/2002 година, на лист от 102 до  106 представляващо направен справка от НАП.

Между последното поискано или извършено валидно изпълнително действие на 23.03.2012 година до следващото валидно поискано изпълнително действие от взискателя – ответник, станало на 25.03.2019 година с молбата за образуване на ИД №  2019 223 04 00316 е изминал период  по - дълъг от  5 години. Период на бездействие на кредитора-ответник  е 7 години и 2 дни.  Посочва се, че съгласно чл. 110 от ЗЗД и с изтичане на 5 годишен срок от последното поискано от взискателя валидно изпълнително действие или извършено такова, вземането на кредитора се погасява по давност и той няма право на принудително изпълнение по този изпълнителен лист. Въпреки това ответникът е решил да образува  изпълнително производство при изтекла погасителна давност.

Налице бил официален документ - изпълнителен лист от 14.02.2002 година по НОХД № 76/2001 година на Военен съд - Сливен и частен документ от ответника  - молба за образуване на изпълнително дело № 2019 223 04 00316, с отбелязване на ДСИ датата на входящия номер, от които  дати е видно и  може да се установи, че е изтекла погасителната давност на цялото вземане по изпълнителния лист.

От съда се иска да постанови решение, с което да  признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи  сумите от изпълнителен лист от 14.02.2002 година по НОХД № 76/2001 година на Военен съд - Сливен, по изпълнително дело  № 2019 223 04 00316  по описа на ДСИ Г. П., а именно  сумата 5000,00 лева главница. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който исковите претенции се признават. Прави се искане за освобождаване от присъждане на разноски.

В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява. Представлява се от пълномощник, който моли за уважаване на молбата.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.02.2002 година е издаден изпълнителен лист за осъждането на ищеца по настоящото дело – Н.М.И. да заплати на ответника В.Г.П. сумата  5000,00 лева, представляваща причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 23.10.1999 година до окончателното изплащане на сумата.      

Въз основа  на  изпълнителен лист от 14.02.2002 година по НОХД № 76/2001 на Военен съд - Сливен  ответникът в качеството си на взискател е образувал  ИД № 486/2002 година, което било прекратено от ДСИ Г. П. на 25.03.2019 година, поради настъпила перемция.

Последното извършено изпълнително действие преди образуване на ИД № 2019 223 04 00316 било на 23.03.2012 година. Между последното поискано или извършено валидно изпълнително действие на 23.03.2012 година до следващото валидно поискано изпълнително действие от взискателя – ответник, станало на 25.03.2019 година с молбата за образуване на ИД №  2019 223 04 00316 е изминал период от  7 години и 2 дни. 

Въз основа на издадения на 14.02.2002 година по НОХД № 76/2001 година на Военен съд - Сливен изпълнителния лист, на 26.06.2019 година от ДСИ  Г. П. е образувано  изпълнително дело № 2019 223 04 00316 по описа на СИС при СлРС.

Исковата молба е заведена в съда на 19.08.2019 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковите претенции с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнителното дело ИД № 2019 223 04 00316 по описа на СИС при СлРС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.02.2002 година, издаден по НОХД № 76/2001 година на Военен съд - Сливен са допустими и основателни. След издаването на изпълнителния лист е изтекла предвидената в закона петгодишна давност, с оглед образуваните изпълнителни дела, които са прекъсвали и спирали давностния срок. По основополагащия за делото въпрос обаче относно момента, от който започва да тече новата погасителна давност в хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, съдът приема, че постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, тоест то има декларативно, а не конститутивно действие. Значението, придадено му от закона налага извода, че постановлението на съдебния изпълнител не е условие за прекратяване на изпълнението и поради това неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението. Изпълнителният процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се прекратява ex lege, а съгласно т. 10 от тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая новата петгодишна давност за главницата е започнала да тече 23.03.2012 година и е изтекла на 23.03.2017 година„ а до следващото валидно поискано изпълнително действие от взискателя – ответник, станало с молбата за образуване на ИД №  2019 223 04 00316 е изминал период от  7 години и 2 дни.     Последното изпълнително дело ИД №  2019 223 04 00316 по описа на СИС при СлРС е образувано от ДСИ  Г. П. срещу ищеца по молба на ответника на 25.03.2019 година, след като давността е била изтекла и вземанията съответно погасени по давност.

Предвид изложеното отрицателния установителен иск е основателен и следва да се уважи, тъй като вземането за главницата е погасена по давност, а съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е изтекла. По тези съображения ищецът не дължи на ответника сумите, за които срещу него и издаден изпълнителен  лист от 14.02.2002 година по НОХД № 76/2001 година по описа на Военен съд - Сливен, по, а именно  сумата 5000,00 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 23.10.1999 година до окончателното изплащане на сумата и за събирането на които е образувано от ДСИ Г. П. на 25.03.2019 година изпълнително дело  № 2019 223 04 00316  по описа на СИС при СлРС .

По правилата на процеса на ищеца му се следват претендираните по делото разноски, доказани в размер на 1 200 лева.

В процесния случай не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като освен признание на исковете е необходимо ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, като последното не е налице.

Ръководен от горното, съдът

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.И. с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на В.Г.П. с ЕГН ********** ***, за които срещу него е издаден на 14.02.2002 година изпълнителен лист по НОХД  № 76 по описа на Военен съд - Сливен 2001 година и за събирането и е образувано изпълнително дело от ДСИ Г. П. на 25.03.2019 година изпълнително дело  № 2019 223 04 00316  по описа на СИС при СлРС, а именно главница в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/  за причинените му  неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 23.10.1999 година до окончателното изплащане на сумата поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.

 

ОСЪЖДА В.Г.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.И. с ЕГН ********** ***  сумата 1 200 лева /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: