РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300503332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.
Постъпила е жалба от К. И. Т., в качеството му на длъжник по и.д. № 8742/2017
по описа на ЧСИ К. Павлов, против постановление за разноски, обективирано в
Протокол за извършено погасяване на дълга от 21.12.2020г. и против постановление за
разноски, обективирано в Протокол за извършено погасяване на дълга от 20.07.2022г..
Поддържа, че в първото постановление за разноски съдебният изпълнител е приел, че
след извънсъдебно плащане следва да извърши разпределение на тези суми. Според
жалбоподателят незаконосъобразно е приел, че с това плащане се погасяват част от
разноските -108лв. такси по тарифата, като са приети разноски в общ размер на
4779,99лв. Неправилно било прието, че неплатения размер на таксите е 2964,68лв. , а
неплатения предмет на изпълнение е в общ размер от 26 407,99лв. В същото време в
получената ПДИ от 15.07.2022г. общия размер на дълга е 32456,59лв., в които са
включени и 3250,28лв. такси по ТТРЗЧСИ и 1547,54лв. публични задължения. Прави
оплаквания, че в определените разноски в обжалваното постановление не са отчетени
действително сторените такива, които са за сметка на длъжника и за които са налице
доказателства за реалното им извършване , а при пропорционалното определяне на
дължимите такси не е отчетено извършеното частично погашение на дълга директно
по сметка на взискателя. Ако се приеме, че платеното извън изпълнителното
1
производство следва да се счита за събрано от ЧСИ, то би следвало от определената
пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ да бъде приспадната частта,
съответстваща на реално събраната / платена на взискателя/ сума в изпълнение на
дълга. По отношение на второто постановление за разноски оплакванията са
идентични – че съдебният изпълнител незаконосъобразно е извършвал разпределения
на суми, които са погасявани извънсъдебно. Прави се оплакване, че начислените
разноски от 3155,89лв. не отчитат действително направените такива в изпълнителния
процес. Ако се приеме, че извънсъдебното плащане се приравнява на сума събрана от
съдебния изпълнител, то следва да се редуцира и размера на таксите по чл.26 от
ТТРЗЧСИ. Моли процесните постановления за разноски да бъдат отменени и
разноските редуцирани.
Взискателят Юробанк България АД е оспорило жалбата без да развива
подробни съображения.
Съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е допустима , но неоснователна.
Излага съображения ,че размера на таксите е определен в ТТРЗЧСИ и съдебният
изпълнител не може да определя произволно дължимите такси и разноски. Посочил е
че длъжникът дължи такси, дори и същите да не са внесени авансово от взискателя. По
отношение на таксата по т.26 от тарифата е посочил, че това е евентуално дължимата
такса, като нейният размер се определя от размера на събраните суми. По отношение
възражението, че е извършвал разпределения на извънсъдебно платени суми, посочва,
че след образуване на изпълнителното производство дори и длъжникът да плати
директно на взискателя, се приеме, че плащането е извършено в рамките на
изпълнителния процес, поради което и се начисляват такси.
След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано
лице, в срок / доколкото ПДИ е връчена на 17.08.22г., от която дата е започнал да тече
срока за обжалване и жалбата е подадена на 31.08.2022г./, допустима е , внесена е
дължимата ДТ. По същество жалбата е неоснователна.
Преди всичко съдът намира, че следва принципно да отговори на оплакванията в
жалбата, доколкото същите не са по конкретни суми, а са свързани с метода на
разпределение на получени суми и отнасянето им при погасяване на отделни
задължения. Еднозначното разрешение на съдебната практика е, че след образуване на
изпълнително производство, дори и длъжникът да заплати извън производството
дължима сума, то същата следва да се отчете като платена от съдебния изпълнител,
който е оправомощен да определи размера на дълга с оглед привилегиите при
погасяване на отделните задължения. В същото време той е длъжен и да начисли такса
за събиране на дълга по ТТЗЧСИ. Не може да се прави извод за незаконосъобразност
на акт, с който се определя размера на дълга, в частност на постановление за разноски,
2
въз основа на съпоставянето му с последващ подобен акт или постановление и то само
поради факта, че във втория документ са посочени по-високи стойности на
задължението. Това е резултат на различни фактори - във времето текат лихви,
извършват се различни действия в процеса, за които се дължат такси и по този начин се
генерира по-висок дълг, ако междувременно не е налице плащане от страна на
длъжника. Казано по друг начин всеки акт за определяне на разноски следва да бъде
преценяван самостоятелно относно законосъобразността при определяне на
дължимите разноски, като не могат да се черпят доводи само от по-ниската им
стойност в предходен момент.
В първото обжалвано постановление за разноски, обективирано в Протокол за
извършено погасяване на дълг от 21.12.2020г., е прието, че длъжникът извънсъдебно е
извършил 11 плащания. От тях съдебният изпълнител е отнесъл три суми – 24лв. по
т.1, 60лв. по т.2 и 24лв. по т.5 от ТТЗЧСИ, като е посочил, че общо неплатените такси
по изпълнителното дело са в размер на 2964,68лв. Не е посочено подробно как е
формиран размерът на тези такси. При това положение за съда е невъзможно да
извърши проверка дали същите са правилно начислени. Този размер не може да бъде
съпоставян нито с последващото постановление за разноски, нито с разноските,
посочени в получената на 15.07.2022г. ПДИ, т.к. разликата във времето на съставяне на
различните документи, обективиращи дължимите разноски, е години. Ето защо
посоченото постановление за разноски следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Във второто обжалвано постановление за разноски, обективирано в Протокол за
извършено погасяване на дълг от 20.07.2022г., е прието, че дължникът извънсъдебно е
извършил погашение към Държавата чрез ТД на НАП, като посочената сума е
отнесена към погасяване на съответните задължения към Държавата. В това
разпределение не са включвани суми за погасяване на разноски. Единствено е
посочено, че размерът на неплатените разноски е 3155,89лв., без същите да са разбити
по пера и стойност. Доколкото не е посочено подробно как е формиран размерът на
тези разноски, за съда е невъзможно да извърши проверка дали същите са правилно
начислени.
Доколкото не е предмет на обжалване , не може в настоящето производство да
бъде коментирано последващото съставяне на Сметка за размера на дълга, в което са
посочени и разноските по делото. Не следва да се обсъждат и оплакванията относно
приетия размер на разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, с
оглед нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, според която възраженията за прекомерност се
разглеждат и разрешават от органа, който е приел разноските. В този смисъл съдът е
изпратил жалбата на съдебния изпълнител с Определение №2530/02.11.2022г., пост. по
гр.д.№2827/2022г., ПдОС. Съдебният изпълнител се е произнесъл с Постановление от
3
14.11.2022г., което е редовно връчено на длъжника на 29.11.2022г. Жалба против това
постановление не е постъпвала.
По изложените съображения, съдът намира че двете постановления за разноски,
обективирани в Протокол за извършено погасяване на дълг от 21.12.2020г. и в
Протокол за извършено погасяване на дълг от 20.07.2022г. следва да бъдат отменени.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски, обективирано в Протокол за извършено
погасяване на дълг от 21.12.2020г. в частта, в която е прието, че размерът на
разноските е 2964,68лв., както и Постановление за разноски, обективирано в Протокол
за извършено погасяване на дълг от 20.07.2022г., в частта, в която е прието, че
размерът на разноските е 3155,89лв. и връща делото на съдебния изпълнител на
съставяне на ново подробно постановление за разноски, в което същите са описани по
стойност и правно основание за начисляването им.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4