РЕШЕНИЕ
№ 260488
гр. Пловдив, 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 1500 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от Община Пловдив срещу Решение № 1503 от 26.04.2020 г., постановено
по гр. дело № 10985 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е отхвърлен като неоснователен иска на жалбоподателя за признаване на
установено по отношение на И.Г.В. и П.Г.В., че е собственик на площ от около 49
кв. м., заснета неправилно в границите на поземлен имот с идентификатор
56784.521.62, целия с площ 143 кв.м., с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, с номер по
предходен план 65, кв. 11, при съседи с идентификатори: 56784.521.73,
56784.521.63 и 56784.521.1427, която част е извън границите на имот № 65 по
плана одобрен със заповед № 22/03.02.1977 г.
В жалбата се излагат подробни съображения
за неправилност на решението. Отправя се молба за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемия П.Г.В.. В отговора
са изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и се отправя
искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Отговор на въззивната жалба е подаден
в срок и от страна на другия въззиваем – И.Г.В.. В него се взема становище за
неоснователност на въззивната жалба и се отправя молба за потвърждаване на
първоинстанционния акт.
Пловдивският окръжен съд,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Правомощията на въззивния съд
в производството по обжалване на решенията са регламентирани в разпоредбата на
чл. 269 ГПК, съгласно която втората инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничена от посоченото в жалбата.
Производството пред първата инстанция е образувано по
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от
Община Пловдив, за установяване по отношение на ответниците И.Г.В.
и П.Г.В., че е собственик на площ от 49 кв. м., заснета неправилно в границите
на поземлен имот с идентификатор 56784.521.62, целия с площ 143 кв.м., с адрес:
гр. Пловдив, ул. ***, с номер по предходен план 65, кв. 11, при съседи с
идентификатори: 56784.521.73, 56784.521.63 и 56784.521.1427, която част е извън
границите на имот № 65 по плана одобрен със заповед № 22/03.02.1977 г.
В исковата молба са изложени
твърдения, че М. П. В. –
праводател на ответниците, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 143, том
12, дело 3864/1981 г., е придобила правото на собственост върху ½
идеални части от дворно място, цялото с площ от 218 кв.м., находящо се в гр.
Пловдив, ул. „***, съставляващо имот пл. № 65, кв. 328 по плана на „II – III градска част“ – Пловдив, ведно с с източната самостоятелна част от
жилищната сграда със застроена площ 28 кв.м., представляваща самостоятелно
жилище. В исковата молба се посочва, че към момента на издаване на нотариалния
акт на територията на гр. Пловдив е действал КРП „Хълм на освободители“ – гр.
Пловдив, одобрен със заповед от 1977 г. Поддържа се още, че съгласно одобрените
през 2009 г. кадастрална карта и кадастрални регистри към посочения по-горе
имот неправилно са приобщени, както следва: 1/ площ от 43 кв.м., представляваща
улична територия на ул. „***“, която е публична общинска собственост по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 2,
т. 1 ЗОС; 2/ площ от 6 кв.м., попадаща в уличната регулация на ул. „***“, която
е публична общинска собственост по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7,
ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Така, съгласно действащата
кадастрална карта процесният имот представлява ПИ с идентификатор 56784.521.62 и
площ 143 кв.м. В исковата молба се поддържа също така, че според действащия към
момента на съставянето на нотариалния акт КРП от 1977 г. имотът на ответниците
не e включвал двете посочени по-горе площи, поради което
ищецът е започнал процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралния
регистър по отношение на имот с идентификатор 56784.521.62 с оглед привеждането на границите на имота в
съответствие с границите на ПИ 65 по плана от 1977 г. и съгласно документа за
собственост. Ищецът сочи, че със заповед на началника на СГКК Пловдив
изменението на кадастралната карта е било одобрено. Въз основа на подадена от М.П.
В. жалба срещу заповедта е било образувано пред АС – Пловдив адм. дело №
3311/2015 г., с решението по което заповедта е била отменена. Ищецът сочи, че
горепосоченото решение е било потвърдено с решение на ВАС от 01.06.2017 г. По
изложените съображения иска да бъде признато за установено, че е собственик на
площ от 49 кв.м., заснета неправилно в границите на ПИ с идентификатор 56784.521.62.
В писмения си отговор ответникът
И.Г.В., чрез пълномощника си, оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето
му като неоснователен. Отрича правото на собственост на ищеца по отношение на
площта от 49 кв.м. и твърди, че процесният имот се владее от него в пълен обем.
Ответникът П.Г.В.,
чрез назначения си особен представител, също оспорва предявения иск и моли да
бъде отхвърлен. Посочва, че дори и част от процесния имот да е отредена за
улица съгласно действащия регулационен план, то същата не е отчуждена по
предвидения в закона ред. Поддържа, че
заповедта, с която е одобрен КРП от 1977 г., няма непосредствено отчуждително
действие и не представлява годно придобивно основание в полза на ищеца.
За да
постанови обжалвания акт и да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд
е приел, че ищецът не е доказал придобиването на соченото от него основание на
право на собственост върху спорните площи, заснети в границите на имот с идентификатор
56784.521.62.
Съдът, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани с въззивнaта жалба, твърденията и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
От представените по делото
писмени доказателства – скица-проект обяснителна записка, заповед от 04.11.2015
г. на началника на СГКК – гр. Пловдив, се установява, че по инициатива на ищеца
е започнала процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Пловдив по отношение на имоти с идентификатори 56784.521.62 и
56784.521.1427. Със заповед № 18-8644-04.11.2015 г. на началника на СГКК – гр.
Пловдив е било одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри, състоящо се в: 1/ нанасяне на нови обекти: поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1662, поземлен имот с идентификатор 56784.521.1663,
сграда с идентификатор 56784.521.1662.1, сграда с идентификатор
56784.521.1662.2; 2/ промяна на границите на съществуващ обект: поземлен имот с
идентификатор 56784.521.1427; 3/ заличени имоти от КККР: поземлен имот с
идентификатор 56784.521.62, сграда с идентификатор 56784.521.62.1, сграда с
идентификатор 56784.521.62.2. Горепосочената заповед е била отменена с влязло
на 01.06.2017 г. в сила Решение № 2253 от 25.11.2016 г., постановено по
образуваното по жалба на М. П. В. адм. дело № 3311 по описа на АС – Пловдив за
2015 г., като в изложените към решението мотиви съдът е приел, че е налице спор
за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който не е разрешен между
жалбоподателя – М. П. В., и заинтересованата страна – Община Пловдив, и който
спор е пречка за извършване на исканото изменение на КККР.
От
приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143, том 12,
дело № 3864/1981 г. се установява, че Г. И. В. е продал на съпругата си М.П. В.
свой наследствен недвижим имот – ½ идеална част от дворно място, находящо
в гр. Пловдив, ул. „***, цялото с площ 218 кв.м., представляващо имот пл. № 65
в кв. 328 по плана на гр. Пловдив, Втора и Четвърта градска част при граници:
улица „***“, наследници на Д. А. и наследници на М. Т. Р., заедно с източната
самостоятелна част от жилищна сграда, построена на 28 кв. м., представляваща
самостоятелно жилище, състоящо се от една стая и антре в сутеренния етаж и две
стаи салонче, с външно стълбище на първия етаж.
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че
ответниците са наследници по закон – синове, на М. П. В., починала на
29.03.2017 г.
От
заключението на допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза се
установява, че първото отразяване на процесния имот с пл. № 65 е в плана,
одобрен със заповед № 22/03.02.1977 г. Според дадените от вещото лице устни
разяснения в плана от 1954 г. процесният имот не е очертан, а уличното пространство е отредено с
уличната регулационна линия, като на юг и югоизток улицата е граничела с
празно пространство – незаето от имоти. В плана от 1977 г. имот пл. № 65, според условните означения,
е отразен с нематериализирани на терен граници. През 1988 г. е одобрен нов
кадастрален и регулационен план. Градоустройственото
решение по този план за отреждане на парцел І – детска площадка и зеленина в
имот с пл. № 64 и парцел ІІ – детско заведение, в обхвата на който е следвало
да попаднат имоти 65, 66 и 76 е било отменено, което е видно от зачертаването на
регулационните граници /л. 13 от първоинстанционното дело/. Установява се от изготвеното заключение, че в
кадастралните и регулационни планове, одобрени през 1954, 1977 и 1988 г. се
предвижда само урегулиране на ул. „***“, като поземлените имоти са останали
неурегулирани. По югоизточната улична регулационна линия не са предвидени
кръстовища за отваряне на улици към кв. 328. През 2000 г. е одобрен кадастрален
план, който е послужил за основа за изготвяне на действащата кадастрална карта,
одобрена през 2009 г., по която карта
имотът е отразен с идентификатор 56784.521.62. На този план са заснети материализирани
имотни граници за имот пл. № 65, като така материализираните граници са
утвърдени като регулационни по плана за регулация, приет с Решение №
172/17.05.2007 г. С плана за регулация за имот пл. № 65 е отреден УПИ ІІІ. С
него е предвидена промяна на уличната регулация чрез отчуждаване на част от имот
пл. № 65 – по точките 1,2 и 9,10 /скица № 5 от заключението/. Няма данни обаче
да е провеждана процедура по отчуждаване на част от имота по посочените по-горе
точки.
Според вещото лице този план не предвижда отчуждаване на части от имота по
източната имотна граница. Съгласно експертизата процесният имот се ползва в
имотните граници, заснети в кадастралния план, одобрен пред 2000 г. От заключението и приложената към него скица
№ 7 се установява, че границите по кадастралната карта са идентични с
отразените в плана от 2000 г. Налице е обаче разминаване между границите на
процесния имот с идентификатор 56784.521.62 и границите, нанесени в
плана от 1977 г. и 1988 г. /комбинирана скица № 1 към допълнителното
заключение, скица № 6/. При оглед на място и измервания на граничните точки на
имота с пл. № 65 вещото лице е установило, че има изградена ограда с пояс от
каменна зидария на височина от около 40 см., видимо стара, и бетонови колове с
оградна мрежа. В източния край на имота се намира изградена с тухли дворна тоалетна.
Според вещото лице тази тоалетна (клозет) е изградена на основание издадено на
30.04.1964 г. разрешение за строеж – приложение № 4 от заключението. Същата е
била отразена в протокол за делба от 08.03.1971 г. като част от дял първи,
предоставен на Г. И. В. – приложение № 5 от заключението. Според вещото лице
тази тоалетна не е заснета в плановете от 1977 г. и 1988 г. Същата е заснета за
първи път в кадастралния план от 2000 г.
Oт заключението по
допълнителната съдебнотехническа експертиза се
установява, че непосредствено до материализираната източна граница на процесния
поземлен имот с идентификатор 56784.521.62 се намират тоалетна, дворна чешма и
водомерна шахта, които съответстват на описаните в горепосочения протокол за
делба. Според вещото лице тези обекти са описани в протокола за делба от 1971
г., но поради непълнота не са били отразени в границите на имот 65 плана от
1977 г., като тази непълнота е била пренесена и в плана от 1988 г.
Във връзка с изложените във
въззивната жалба оплаквания досежно изготвената в хода на първоинстанционното
производство съдебнотехническа експертиза следва да се посочи, че когато
допуска експертиза, съдът е длъжен да посочи материалите, които се предоставят
на вещото лице – кои документи и кои вещи или лица трябва да бъдат огледани. В
настоящия случай първоинстанционният съд при назначаването на експертизата е
препратил към формулираните от страните задачи, за изпълнението на които на
вещото лице е възложено да направи оглед и замерване на място, както и
запознаване с предходните планове и с преписката по изменение на КК и КР. Посочените
във въззивната жалба и приложени към заключението разрешение за строеж и
протокол за делба са непосредствено свързани с направените от вещото лице при
огледа на място констатации, поради което неоснователни се явяват наведените от
ищеца оплаквания във връзка с позоваването от първоинстанционния съд на тях.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е специален
положителен установителен иск за собственост. В тежест на ищеца по него е да
докаже, че е придобил правото на собственост по някой от предвидените в чл. 77
ЗС способи и към момента на предявяване на иска е собственик на недвижимия
имот, за който твърди да не е заснет като самостоятелен или да е заснет с
граници, несъответстващи на действително притежаваното правото на собственост,
в одобрената кадастрална карта. В тази връзка, доколкото доказателствената
тежест е върху ищеца, неоснователно се явява възражението му, че ответниците не
са доказали правото си на собственост върху спорната площ.
В настоящия случай ищецът твърди
в исковата си молба, че процесната площ от 49 кв.м. е публична
общинска собственост и неправилно е заснета като част от имота на ответниците. За да
обоснове правото си на собственост, ищецът се позовава на разпоредбата на § 7,
ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА. В практиката на ВКС се приема, че разпоредбата на § 7
ПЗР ЗМСМА има за цел обособяването на общинската собственост от съществувалата
до влизането на закона в сила общодържавна и преминаването в собственост на
общините на изброените видове обекти, които са съществували към момента на
влизане в сила на закона – 17.09.1991 г. В случая ищецът претендира, че процесната
площ, неправилно приобщена към имота на ответниците, е представлявала част от
улична територия на ул. „***“. От доказателствата по делото извод за наличието
на подобно отреждане към момента на влизане в сила на ЗМСМА, съответно за
фактическо ползване на процесната площ съобразно това предназначение, не може
да се направи. Вещото лице по назначената в производството пред първата
инстанция съдебнотехническа експертиза е проследило изменението на
регулационните планове. От заключението му се установява, че в КРП от 1988 г.,
а и в предхождащите го планове от 1954 и 1977 г., се предвижда урегулиране само
на ул. „***“, като уличната регулация не предвижда отваряне на улица към кв.
328. Не се установи процесната площ да е била отредена за улица или да е била
част от улица „***“ и поради това да е представлявала държавен имот, който от
момента на влизане в сила на закона да е преминал в собственост на общината. От
друга страна, по делото се събраха доказателства, от които може да се заключи,
че процесната площ е част от имота на ответниците. От заключението на вещото
лице се установява, че в имота се намират тоалетна, дворна чешма и водомерна
шахта, съответстващи на описаните в протокола за делба от 1971 г., по силата на който съпругът на наследодателката на
ответниците, който е неин праводател по договора за покупко-продажба от 1981
г., е получил самостоятелен дял от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „***, като поради непълнота тези обекти не са били отразени в
границите на имот 65 плана от 1977 г., която непълнота е била пренесена и в
плана от 1988 г. На следващо място, следва да се отбележи, че в случая ирелевантна
се явява промяната на уличната регулация по плана за регулация, приет с Решение № 172/17.05.2007 г., предвиждащата
отчуждаване на част от имот пл. № 65 – по точките 1,2 и 9,10 /скица № 5 от
заключението/, доколкото обособяването на общинската собственост на процесното
основание е обусловено от изисквания, които трябва да са налични към точно
определен момент. Още повече, че по делото няма данни да е проведена процедура
по отчуждаване на тази част от имота.
Предвид горното, предявеният иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че
процесната площ е собственост на Община Пловдив и неправилно е заснета като
част от имота на ответниците се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По така
изложените съображения настоящият съдебен състав намира подадената въззивна
жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не следва
да се присъждат разноски. В полза на въззиваемия И.Г.В. следва да се присъдят
сторените съгласно представения списък по чл. 80 ГПК разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция в размер
на 800 лв.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1503 от 26.04.2020 г., постановено по гр. дело № 10985 по описа на РС –
Пловдив за 2018 г.
ОСЪЖДА Община Пловдив, код по БУЛСТАТ: *********, да заплати на И.Г.В., ЕГН: **********, сумата 800 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: