Решение по дело №1500/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260488
Дата: 7 декември 2020 г.
Съдия: Мирела Георгиева Чипова
Дело: 20205300501500
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 260488

 

гр. Пловдив, 07.12.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

                                                                                       МИРЕЛА ЧИПОВА

 

при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 1500 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Община Пловдив срещу Решение № 1503 от 26.04.2020 г., постановено по гр. дело № 10985 по описа на РС – Пловдив за 2018 г., с което е отхвърлен като неоснователен иска на жалбоподателя за признаване на установено по отношение на И.Г.В. и П.Г.В., че е собственик на площ от около 49 кв. м., заснета неправилно в границите на поземлен имот с идентификатор 56784.521.62, целия с площ 143 кв.м., с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, с номер по предходен план 65, кв. 11, при съседи с идентификатори: 56784.521.73, 56784.521.63 и 56784.521.1427, която част е извън границите на имот № 65 по плана одобрен със заповед № 22/03.02.1977 г.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на решението. Отправя се молба за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемия П.Г.В.. В отговора са изложени доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Отговор на въззивната жалба е подаден в срок и от страна на другия въззиваем – И.Г.В.. В него се взема становище за неоснователност на въззивната жалба и се отправя молба за потвърждаване на първоинстанционния акт.

         Пловдивският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

         Правомощията на въззивния съд в производството по обжалване на решенията са регламентирани в разпоредбата на чл. 269 ГПК, съгласно която втората инстанция се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничена от посоченото в жалбата.

Производството пред първата инстанция е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от Община Пловдив, за установяване по отношение на ответниците И.Г.В. и П.Г.В., че е собственик на площ от 49 кв. м., заснета неправилно в границите на поземлен имот с идентификатор 56784.521.62, целия с площ 143 кв.м., с адрес: гр. Пловдив, ул. ***, с номер по предходен план 65, кв. 11, при съседи с идентификатори: 56784.521.73, 56784.521.63 и 56784.521.1427, която част е извън границите на имот № 65 по плана одобрен със заповед № 22/03.02.1977 г.

         В исковата молба са изложени твърдения, че М. П. В. –

праводател на ответниците, по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 143, том 12, дело 3864/1981 г., е придобила правото на собственост върху ½ идеални части от дворно място, цялото с площ от 218 кв.м., находящо се в гр. Пловдив, ул. „***, съставляващо имот пл. № 65, кв. 328 по плана на „II – III градска част“ – Пловдив, ведно с с източната самостоятелна част от жилищната сграда със застроена площ 28 кв.м., представляваща самостоятелно жилище. В исковата молба се посочва, че към момента на издаване на нотариалния акт на територията на гр. Пловдив е действал КРП „Хълм на освободители“ – гр. Пловдив, одобрен със заповед от 1977 г. Поддържа се още, че съгласно одобрените през 2009 г. кадастрална карта и кадастрални регистри към посочения по-горе имот неправилно са приобщени, както следва: 1/ площ от 43 кв.м., представляваща улична територия на ул. „***“, която е публична общинска собственост по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС; 2/ площ от 6 кв.м., попадаща в уличната регулация на ул. „***“, която е публична общинска собственост по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1 т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОС. Така, съгласно действащата кадастрална карта процесният имот представлява ПИ с идентификатор 56784.521.62 и площ 143 кв.м. В исковата молба се поддържа също така, че според действащия към момента на съставянето на нотариалния акт КРП от 1977 г. имотът на ответниците не e включвал двете посочени по-горе площи, поради което ищецът е започнал процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор 56784.521.62  с оглед привеждането на границите на имота в съответствие с границите на ПИ 65 по плана от 1977 г. и съгласно документа за собственост. Ищецът сочи, че със заповед на началника на СГКК Пловдив изменението на кадастралната карта е било одобрено. Въз основа на подадена от М.П. В. жалба срещу заповедта е било образувано пред АС – Пловдив адм. дело № 3311/2015 г., с решението по което заповедта е била отменена. Ищецът сочи, че горепосоченото решение е било потвърдено с решение на ВАС от 01.06.2017 г. По изложените съображения иска да бъде признато за установено, че е собственик на площ от 49 кв.м., заснета неправилно в границите на ПИ с идентификатор 56784.521.62.

         В писмения си отговор ответникът И.Г.В., чрез пълномощника си, оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Отрича правото на собственост на ищеца по отношение на площта от 49 кв.м. и твърди, че процесният имот се владее от него в пълен обем.

         Ответникът П.Г.В., чрез назначения си особен представител, също оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен. Посочва, че дори и част от процесния имот да е отредена за улица съгласно действащия регулационен план, то същата не е отчуждена по предвидения в закона ред.  Поддържа, че заповедта, с която е одобрен КРП от 1977 г., няма непосредствено отчуждително действие и не представлява годно придобивно основание в полза на ищеца.

         За да постанови обжалвания акт и да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е доказал придобиването на соченото от него основание на право на собственост върху спорните площи, заснети в границите на имот с идентификатор 56784.521.62.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивнaта жалба, твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От представените по делото писмени доказателства – скица-проект обяснителна записка, заповед от 04.11.2015 г. на началника на СГКК – гр. Пловдив, се установява, че по инициатива на ищеца е започнала процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив по отношение на имоти с идентификатори 56784.521.62 и 56784.521.1427. Със заповед № 18-8644-04.11.2015 г. на началника на СГКК – гр. Пловдив е било одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри, състоящо се в: 1/ нанасяне на нови обекти: поземлен имот с идентификатор 56784.521.1662, поземлен имот с идентификатор 56784.521.1663, сграда с идентификатор 56784.521.1662.1, сграда с идентификатор 56784.521.1662.2; 2/ промяна на границите на съществуващ обект: поземлен имот с идентификатор 56784.521.1427; 3/ заличени имоти от КККР: поземлен имот с идентификатор 56784.521.62, сграда с идентификатор 56784.521.62.1, сграда с идентификатор 56784.521.62.2. Горепосочената заповед е била отменена с влязло на 01.06.2017 г. в сила Решение № 2253 от 25.11.2016 г., постановено по образуваното по жалба на М. П. В. адм. дело № 3311 по описа на АС – Пловдив за 2015 г., като в изложените към решението мотиви съдът е приел, че е налице спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който не е разрешен между жалбоподателя – М. П. В., и заинтересованата страна – Община Пловдив, и който спор е пречка за извършване на исканото изменение на КККР.

От приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 143, том 12, дело № 3864/1981 г. се установява, че Г. И. В. е продал на съпругата си М.П. В. свой наследствен недвижим имот – ½ идеална част от дворно място, находящо в гр. Пловдив, ул. „***, цялото с площ 218 кв.м., представляващо имот пл. № 65 в кв. 328 по плана на гр. Пловдив, Втора и Четвърта градска част при граници: улица „***“, наследници на Д. А. и наследници на М. Т. Р., заедно с източната самостоятелна част от жилищна сграда, построена на 28 кв. м., представляваща самостоятелно жилище, състоящо се от една стая и антре в сутеренния етаж и две стаи салонче, с външно стълбище на първия етаж.

         От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ответниците са наследници по закон – синове, на М. П. В., починала на 29.03.2017 г.

         От заключението на допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че първото отразяване на процесния имот с пл. № 65 е в плана, одобрен със заповед № 22/03.02.1977 г. Според дадените от вещото лице устни разяснения в плана от 1954 г. процесният имот не е очертан, а уличното пространство е отредено с уличната регулационна линия, като на юг и югоизток улицата е граничела с празно пространство – незаето от имоти. В плана от 1977 г. имот пл. № 65, според условните означения, е отразен с нематериализирани на терен граници. През 1988 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план. Градоустройственото решение по този план за отреждане на парцел І – детска площадка и зеленина в имот с пл. № 64 и парцел ІІ – детско заведение, в обхвата на който е следвало да попаднат имоти 65, 66 и 76 е било отменено, което е видно от зачертаването на регулационните граници /л. 13 от първоинстанционното дело/. Установява се от изготвеното заключение, че в кадастралните и регулационни планове, одобрени през 1954, 1977 и 1988 г. се предвижда само урегулиране на ул. „***“, като поземлените имоти са останали неурегулирани. По югоизточната улична регулационна линия не са предвидени кръстовища за отваряне на улици към кв. 328. През 2000 г. е одобрен кадастрален план, който е послужил за основа за изготвяне на действащата кадастрална карта, одобрена през 2009  г., по която карта имотът е отразен с идентификатор 56784.521.62. На този план са заснети материализирани имотни граници за имот пл. № 65, като така материализираните граници са утвърдени като регулационни по плана за регулация, приет с Решение № 172/17.05.2007 г. С плана за регулация за имот пл. № 65 е отреден УПИ ІІІ. С него е предвидена промяна на уличната регулация чрез отчуждаване на част от имот пл. № 65 – по точките 1,2 и 9,10 /скица № 5 от заключението/. Няма данни обаче да е провеждана процедура по отчуждаване на част от имота по посочените по-горе точки. Според вещото лице този план не предвижда отчуждаване на части от имота по източната имотна граница. Съгласно експертизата процесният имот се ползва в имотните граници, заснети в кадастралния план, одобрен пред 2000 г. От заключението и приложената към него скица № 7 се установява, че границите по кадастралната карта са идентични с отразените в плана от 2000 г. Налице е обаче разминаване между границите на процесния имот с идентификатор 56784.521.62 и границите, нанесени в плана от 1977 г. и 1988 г. /комбинирана скица № 1 към допълнителното заключение, скица № 6/. При оглед на място и измервания на граничните точки на имота с пл. № 65 вещото лице е установило, че има изградена ограда с пояс от каменна зидария на височина от около 40 см., видимо стара, и бетонови колове с оградна мрежа. В източния край на имота се намира изградена с тухли дворна тоалетна. Според вещото лице тази тоалетна (клозет) е изградена на основание издадено на 30.04.1964 г. разрешение за строеж – приложение № 4 от заключението. Същата е била отразена в протокол за делба от 08.03.1971 г. като част от дял първи, предоставен на Г. И. В. – приложение № 5 от заключението. Според вещото лице тази тоалетна не е заснета в плановете от 1977 г. и 1988 г. Същата е заснета за първи път в кадастралния план от 2000 г.  

Oт заключението по допълнителната съдебнотехническа експертиза се установява, че непосредствено до материализираната източна граница на процесния поземлен имот с идентификатор 56784.521.62 се намират тоалетна, дворна чешма и водомерна шахта, които съответстват на описаните в горепосочения протокол за делба. Според вещото лице тези обекти са описани в протокола за делба от 1971 г., но поради непълнота не са били отразени в границите на имот 65 плана от 1977 г., като тази непълнота е била пренесена и в плана от 1988 г.

Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания досежно изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза следва да се посочи, че когато допуска експертиза, съдът е длъжен да посочи материалите, които се предоставят на вещото лице – кои документи и кои вещи или лица трябва да бъдат огледани. В настоящия случай първоинстанционният съд при назначаването на експертизата е препратил към формулираните от страните задачи, за изпълнението на които на вещото лице е възложено да направи оглед и замерване на място, както и запознаване с предходните планове и с преписката по изменение на КК и КР. Посочените във въззивната жалба и приложени към заключението разрешение за строеж и протокол за делба са непосредствено свързани с направените от вещото лице при огледа на място констатации, поради което неоснователни се явяват наведените от ищеца оплаквания във връзка с позоваването от първоинстанционния съд на тях.

Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е специален положителен установителен иск за собственост. В тежест на ищеца по него е да докаже, че е придобил правото на собственост по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи и към момента на предявяване на иска е собственик на недвижимия имот, за който твърди да не е заснет като самостоятелен или да е заснет с граници, несъответстващи на действително притежаваното правото на собственост, в одобрената кадастрална карта. В тази връзка, доколкото доказателствената тежест е върху ищеца, неоснователно се явява възражението му, че ответниците не са доказали правото си на собственост върху спорната площ.

В настоящия случай ищецът твърди в исковата си молба, че процесната площ от 49 кв.м. е публична общинска собственост и неправилно е заснета като част от имота на ответниците. За да обоснове правото си на собственост, ищецът се позовава на разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 ПЗР ЗМСМА. В практиката на ВКС се приема, че разпоредбата на § 7 ПЗР ЗМСМА има за цел обособяването на общинската собственост от съществувалата до влизането на закона в сила общодържавна и преминаването в собственост на общините на изброените видове обекти, които са съществували към момента на влизане в сила на закона – 17.09.1991 г. В случая ищецът претендира, че процесната площ, неправилно приобщена към имота на ответниците, е представлявала част от улична територия на ул. „***“. От доказателствата по делото извод за наличието на подобно отреждане към момента на влизане в сила на ЗМСМА, съответно за фактическо ползване на процесната площ съобразно това предназначение, не може да се направи. Вещото лице по назначената в производството пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза е проследило изменението на регулационните планове. От заключението му се установява, че в КРП от 1988 г., а и в предхождащите го планове от 1954 и 1977 г., се предвижда урегулиране само на ул. „***“, като уличната регулация не предвижда отваряне на улица към кв. 328. Не се установи процесната площ да е била отредена за улица или да е била част от улица „***“ и поради това да е представлявала държавен имот, който от момента на влизане в сила на закона да е преминал в собственост на общината. От друга страна, по делото се събраха доказателства, от които може да се заключи, че процесната площ е част от имота на ответниците. От заключението на вещото лице се установява, че в имота се намират тоалетна, дворна чешма и водомерна шахта, съответстващи на описаните в протокола за делба от 1971 г., по силата на който съпругът на наследодателката на ответниците, който е неин праводател по договора за покупко-продажба от 1981 г., е получил самостоятелен дял от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. „***, като поради непълнота тези обекти не са били отразени в границите на имот 65 плана от 1977 г., която непълнота е била пренесена и в плана от 1988 г. На следващо място, следва да се отбележи, че в случая ирелевантна се явява промяната на уличната регулация по плана за регулация, приет с Решение № 172/17.05.2007 г., предвиждащата отчуждаване на част от имот пл. № 65 – по точките 1,2 и 9,10 /скица № 5 от заключението/, доколкото обособяването на общинската собственост на процесното основание е обусловено от изисквания, които трябва да са налични към точно определен момент. Още повече, че по делото няма данни да е проведена процедура по отчуждаване на тази част от имота.

Предвид горното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че процесната площ е собственост на Община Пловдив и неправилно е заснета като част от имота на ответниците се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

         По така изложените съображения настоящият съдебен състав намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. В полза на въззиваемия И.Г.В. следва да се присъдят сторените съгласно представения списък по чл. 80 ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция в размер на 800 лв. 

         Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1503 от 26.04.2020 г., постановено по гр. дело № 10985 по описа на РС – Пловдив за 2018 г.

ОСЪЖДА Община Пловдив, код по БУЛСТАТ: *********, да заплати на И.Г.В., ЕГН: **********, сумата 800 лв. – разноски в производството пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: