РЕШЕНИЕ
№260037/07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданска колегия, Втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията АТАНАСОВА–АЛЕКСОВА гр. д. № 50 / 2020 по описа на ОС - Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба подадена
ОТ: К.И.К., ЕГН ********** с адрес: *** със съдебен адрес за
призоваване и връчване на съобщения: ***, адвокат Б.Б.
ПРОТИВ: Агенция пътна инфраструктура, с адрес гр.София,
бул.“Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет.
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА Агенция
пътна инфраструктура, с адрес гр.София, бул.“Македония“ № 3, представлявана от
Председателя на Управителния съвет, да й заплати:
-
сумата от 40
000лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и затруднения в резултат на
претърпяното непозволено увреждане, довело до травматологични, неврологични и
психически травми и увреждания, станало на *** в с.***, Община ***, на пешеходна
пътека на ул."***”, подробно описано в исковата молба, както и да осъдите
ответника да й заплати законната лихва върху главницата от 40
000лв./четиридесет и пет хиляди лева/, считано от момента на увреждането-***,
до окончателното изплащане на същата.
-
сумата от 556,
10 лв. /петстотин петдесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, предизвикани от претърпяното
непозволено увреждане, станало на *** в с.***, Община ***, на пешеходна пътека
на ул.”***”, подробно описано в исковата молба, представляващи направените и
заплатени разходи за лекарства, лечение, болничен престой и рехабилитация за
периода от *** до предявяването на настоящата искова молба в едно със законната
лихва върху главницата от 556, 10 лв. /петстотин петдесет и шест лева и десет
стотинки/, считано от момента на увреждането - *** до окончателното изплащане
направените по делото разноски.
С протоколно определение от 10.08.2020г.
съдът е конституирал в производството, като ответник и Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес гр.София, бул. „Македония“ № 3.
С протоколно определение от 28.09.2020г.
съдът е приел направеното от ищеца оттегляне на исковата претенция по отношение
на ответника Община Перник и е прекратил производство по отношение на този
ответник, като делото е продължило само по отношение на ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“.
С протоколно определение от 28.09.2020г. по
искане на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ съдът е конституирал в
производството на негова страната
юридическите лица „ЗМБГ“ АД със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, жк „Карпузица,
ул. „Евлия Челеби“ № 55, с ЕИК *********,
представлявано от А.И. – Изпълнителен
директор на дружеството и „Лиел Констракшън“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с
ЕИК *********, представлявано от В.Р. и В.И.,
Управители на дружеството, като трети лица помагачи в качеството им на
консорциум „ЗМБГ Констракшън“ по сключен договор за
възлагане на обществена поръчка влязъл в сила на 01.02.2016 г., подписан на
29.01.2016 г.
Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
предявен:
ОТ: К.И.К., ЕГН
********** с адрес: *** със съдебен адрес за призоваване и връчване на
съобщения: ***, адвокат Б.Б.
ПРОТИВ: Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3..
С ИСКАНЕ:
ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА Агенция
„Пътна инфраструктура“ с адрес гр.София, бул. „Македония“ № 3. , ДА Й ЗАПЛАТИ:
- сумата от 40 000лв.
/четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки, страдания и затруднения в резултат на претърпяното
непозволено увреждане, довело до травматологични, неврологични и психически
травми и увреждания, станало на *** в с.***, Община ***, на пешеходна пътека на
ул."***”, подробно описано в исковата молба, както и да осъдите ответника
да й заплати законната лихва върху главницата от 40 000лв./четиридесет и пет
хиляди лева/, считано от момента на увреждането-***, до окончателното изплащане
на същата.
- сумата от 556, 10
лв. /петстотин петдесет и шест лева и десет стотинки/, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, предизвикани от претърпяното
непозволено увреждане, станало на *** в с.***, Община ***, на пешеходна пътека
на ул.”***”, подробно описано в исковата молба, представляващи направените и
заплатени разходи за лекарства, лечение, болничен престой и рехабилитация за
периода от *** до предявяването на настоящата искова молба в едно със законната
лихва върху главницата от 556, 10 лв. /петстотин петдесет и шест лева и десет
стотинки/, считано от момента на увреждането - *** до окончателното изплащане
направените по делото разноски..
В хода на производството „ЗМБГ“ АД със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Витоша“, жк „Карпузица,
ул. „Евлия Челеби“ № 55, с ЕИК *********,
представлявано от А.И. – Изпълнителен директор на дружеството и „Лиел Констракшън“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с ЕИК
*********, представлявано от В.Р. и В.И.,
Управители на дружеството, в качеството им на консорциум „ЗМБГ Констракшън“ по сключен договор за възлагане на обществена
поръчка влязъл в сила на 01.02.2016г., подписан на 29.01.2016 г. са конституирани
като трети лица помагачи на страната на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ с адрес гр.София, бул. „Македония“ № 3.
Ищцата твърди, че на ***, около 06.30 часа
сутринта, след като слязла от автобус на спирката, находища се в центъра с.***,
тръгвайки към намиращия се в близост магазин за закуски, преди да пресека
улицата и да премина по пешеходната пътека се огледала в двете посоки, вече се
било съмнало и било светло и имало нормална видимости, като се уверила, че няма движение, пресичайки по пешеходна пътека
на ул.“ ***“ малко преди да достигне края на пешеходната пътека усетила, че с
тежестта на тялото си с единия си крак пропада в някаква голяма вдлъбнатина или
дупка, на самата пешеходна пътека. В същото време залитнала на една страна накланяйки
се от тежестта на тялото през пропадналия
крак на дясно, падайки на дясно рамо без да може да направи нищо за да
предотврати падането. При падането усетила страшна пронизваща болка през цялата
годна страна на тялото си. Опитала се да стане, като се изправи, но болката
била неописуема и не могла да стане. Без да може да помръдне останала да лежи
на пешеходната пътека, на главния път на село ***, но за неин късмет нямало
преминаващи коли. Същевременно двама служители на сигнално – охранителна служба
видели, как ищцата падала и й се притекли на помощ. Вдигнали я и я сложили да
седне на една пейка. Тъй като изпитвала силни болки по цялото си дясно рамо
ищцата не можела да помръдне изобщо. Към 06.50 ч. се обадила на синът си, който
отишъл да я вземе и я закарал в „бърза помощ“ при МБАЛ „***“ АД гр. ***. Пир
постъпването в болницата била направена рентгенография и се установила „полифрагментна или многофрагментна
фрактура / счупване на раменна кост в областта на хирургичната шийка „туберкулум маюс“ с дислокация на фрагментите по ширина в тази
област. Веднага и по спешност още същият ден и под венозна анестезия й била
направена мануална репозиция
па фрактурата и наложена имобилизация – ортеза. Независимо от това изпитвала силни болки и след
слагането на ортезата. На 11.09.2019 след направен
контролен прегледи била изписана специална паста за мазане на ръката и
назначено лечение се лекарства по схема и рецепта приложени към исковата молба.
На 16 09.2019г. след повторен преглед, била
назначена повторна рентгенография на дясна раменна става. При нея отново
се установила посочената полифрагментна фрактура на
раменната кост и назначено носене поне
70 дни и нови контролни прегледи. През този период ищцата продължавала да
изпитва силни и спорадични билки не могла да има миг отдих, тъй като не може да
спи на легло, а оставала постоянно на фотьойл и за спане. На 28.10.2019г. след
направена образна диагностика на дясната раменна става, се установило белези за
започнала предимно периостална консолидация, както и остеопороза. В същото време, независимо от провеждащото се
лечение, усещала непрестанни болки в дясната раменна става и дясната ръка,
което -придружено и от ортезата, която носела я
измъчвало в ежедневието и й пречело да се обслужва. От абмулаторен
лист №*** от ***,издаден от д-р М.М., се
установявало, че като пострадала била носила имобилизираща
ортеза на десен горен крайник, с болков
синдром,с данни за полифрагментна фрактура или
раздробена фрактура в областта на шийката на раменната кост, с данни за непълна
консолидация и остеопороза. На 11.11.2019г,
след преглед при д-р М.М., й било предписано да свали
ортезата след няколко дни, което направила, както и да проведе физиотерапия и
лечебна физкултура/ЛФК/. С оглед предписания постъпила за конкретна
физиотерапия и ЛФК при д-р Т. .При проведеното й лечение, а и изобщо и извън
него, изпитвала продължителни, постоянни и силни болки в рамото и ръката, както
и в целия й гръб и кръст, вкл.и долни крайници. Констатирано било претърпяно
увреждане на лумбо-санкралните коренчета, болки в
кръста, ирадииращи по долни крайници,придружено с
изтръпване и намалена сетивност. Нещо повече. Констатирано било, че има
ограничени и болезнени движения с дясната раменна става и с дясна ръка.
Състоянието й било описано като болезнени движения в лумбален
дял на гръбака, хипотрофия
на бедрената мускуратура и изразени сетивни смущения.
Тъй като болките й продължаваха, а и движенията, които извършвала с ръката и
дясната раменна става,оставали силно ограничени, й било направено електро-миографско изследване /ЕМГ/ на 25.11.2019г. От него
й била поставена диагноза дясна горна мононевропатия.
Заключението от проведеното ЕМГ било: „за данни за предно-коренчева
увреда на С5, С6 в дясно и периферно-стволова увреда -аксонален тип“. Предвид
затруднените и болезнени движения с дясната раменна става и дясна ръка, й били
назначени рехабилитационни процедури за раздвижване в
„***”АД, в отделението за физикална и рехабилитационна медицина, в рамките на 7-дневен лечебен
курс за периода от 27.11.2019г. до 04.12.2019г. При изписването било отчетено
подобрение на двигателния дефицит на засегнатите стави, но и тогава, както и
сега, движенията с дясната ръка и дясната раменна става оставали ограничени и
по същество постоянно болезнени. С експертно решение № *** на ТЕЛК 1,с-в, общи
заболявания към МБАЛ „***” АД, й била продължена временна нетрудоспособност с
още 60 дни вкл. и за посочените по-горе увреждания, които претърпяла в
последствие. Нещо повече били констатирани в областта на дясна ръка и дясна
раменна става - палпаторна болка и ограничени
движения. Независимо от отминаващото време, състоянието й не се подобрявала,
продължавала да имам болезнени и ограничени движения с дясната си ръка и става.
като болките продължавали, видно от издадения й амбулаторен лист №***, Видно от
същия, освен претърпяно от нея друго, различно от процесното
увреждане на лявата подбедрица, се потвърждава претендираното от нея увреждане на ***, при падане в с.***,
а именно-полифрагментна фрактура на шийката на
дясната раменна кост, имобилизирана с ортеза, впоследствие извършена рехабилитация и оплаквания
от болки и затруднени движения. При извършения рентген било установено, че
фрактурата е в процес на консолидация. Болките обаче продължавали, а
ограничените движения с ръката и дясното рамо се запазили, което се
потвърждавало в протокол на медицинска комисия № *** на „***”ЕООД. Вследствие
на претърпяното от нея увреждане освен посочените по-горе трамватологични
и неврологични увреждания, получила и сериозни психически травми. След падането
й на *** я било страх да излиза изобщо от вкъщи, да ходи и изобщо да е на
открито място. Изпитвала и към настоящия
момент постоянен страх да е на открито, на публични места извън дома й,
изпитвала непрекъснато опасение да не падне отново. Месеци след падането не
ходела и не смеела да ходи никъде сама. Ако излизала, това било само защото
следвало да отида на лекар и била постоянно придружавана от сина й или от снаха
й. Трудностите в ежедневното й обслужване от момента на увреждането и до
настоящия момент също довели до едно трайно депресивно състояние, което
продължавала да изживявам и в момента. Това наложило да направи консултация с
вещо лице-психиатър д-р К.. При извършените й прегледи на 07.10.2019г.,
21.10.2019г. и на 30.10.2019г., било установено „доминиращи интензивни
тревожно-депресивни доминанти, достигащи до страх да се придвижва пеша,
реактивно изводими от преживяното и изтърпяваните в момента тежки физически
неудобства”. В този смисъл освен постоянния съпътстващ страх да излиза и да се
предвижва изобщо пеша, се добавяли явните и постоянни неудобства в продължение
на повече от 50 дни, които преживяла и които били предизвикани от нуждата да
спи или да се опита да спи на фотьойл, заради увредената й дясна раменна става
и невъзможността да спи на легло. Липсата на пълно възстановяване на движенията
на ръката и раменната става и до настоящия момент се отразявали не само на
физическата й активност и движенията й, но и на психическото й състояние. За да
се редуцира това тревожно-депресивно състояние й били изписани и започнала да
приема и към настоящия момент, а и занапред, лекарствата коаксил
и граидаксин. През целия този период - от момента на
настъпването на увреждането - *** до настоящия момент, имала и има
продължителни и силни болки, обхващащи дясната ръка и дясната раменна става на
дясната й ръка, продължаващи по гръбнака и кръста й и по долните й крайници,
придружени с изтръпване и намалена сетивност. Имала и в момента силно
ограничени и болезнени движения в дясната раменна става, придружени с болезнени
движения в лумбален дял на гръбнака и данни за предна-коренчова увреда в дясно и
периферно-стволова увреда още от времето на
настъпването на уврежданията й. През време на продължителното лечение, вкл. и
физиотерапия и ЛФК, се налагало да пие и обезболяващи с оглед на трайните и
силни болки които имала. Отделно от това не можела сама да се обслужва, имала и
към настоящия момент силно ограничени движения с дясната ръка и дясната раменна
става. Тези ограничени движения са факт и понастоящем, което затруднявало и
ежедневното й обслужване и изобщо силно редуцирало възможностите й за работа.
Изпитвала и изпитва регулярни и продължителни болки в дясната раменна става и
дясната ръка, като имала и имам ограничени и болезнени движения за вече
продължителен период от време. Трябвало да правя и назначената й лечебна
физиотерапия и рехабилитация, през време на която също имала силни болки. При
последния й засега преглед от лекар-специалист било констатирано, че дясната
раменна става и дясна ръка не са възстановили в достатъчна степен обема на
движенията, които могла да извършва. А с оглед и на периода от време, който
минал, било очевидно че няма да се възстановят в състоянието отпреди
настъпването на увреждането. Поради това и към настоящия момент, а и
впоследствие с тази става и ръка можела да извършвам само ограничен и намалял
обем движения, при които изпитвала постоянна и продължителна болка. През време
на цялото лечение - от момента на увреждането й - ***, а и след това, както и
понастоящем - особено при по-студено време-изпитвала и изпитва силни и
продължителни болки. В същото време в резултат на това увреждане претърпяла и
сериозна психическа травма, изразяваща се в постоянна тревожност и страх да
излиза на открито и сама, да се придвижва пеша, особено в първите месеци след
увреждането, довели до доминиращи интензивно-тревожни и депресивни състояния.
Последните към настоящия момент не били изчезнали, а са само в най-добрия
случай редуцирани. Поради настъпилото и претърпяно от нея увреждане освен
посочените по-горе неимуществени вреди претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи се в разходите, които направила за заплащане на определени
медикаменти, болничен престой и физиотерапия и ЛФК. Видно от представените с
исковата молба писмени доказателства тези имуществени вреди възлизали на общата
сума от 556,10 лв., които следва да й бъдат репарирани от ответника. От друга
страна, отговорност за претърпяното увреждане носела ответната Агенция, вкл. и
за причинените ми имуществени и неимуществени вреди. Тъй като съгласно чл.3,ал.2
от Закона за пътищата и съгласно чл. 19, ал.1, т.1 от ЗП процесния
участък улица е част от републиканската пътна мрежа и се управлява от
ответника, изключителна държавна собственост, поради което, задължението на
нейния собственик е да я поддържа в нормално изправно и безопасно състояние,
годно нейната предвидена експлоатация – държавата е била длъжна да я подържа в
изправно състояние, безопасно за движение на пешеходците при всякакви условия.
Като не е изпълнила тези свои задължения ответна Агенция била проявила виновно
бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на улица и пешеходна
пътека в тяхното нормално и безопасно експлоатационно състояние.
Ответникът АПИ чрез Областно пътно
управление - Перник в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата молба, с
който счита исковете за неоснователни и недоказани и ги оспорва както по
основание, така и по размер.
Претендираната сума за неимуществени вреди била
изключително завишена като размер и не отговаря на принципа за справедливост.
На основание чл.131, ал. 2, т. 4 ГПК не
оспорва твърдението, че Републикански път ІІІ-1003 е част от Републиканската
пътна мрежа и като такъв се подържа от АПИ, като обстоятелството, че на
територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез специализираното й
звено – Областно пътно управление – Перник на основание чл. 22, ал.1, вр. чл.21 от ЗДвП. Изложени са подробни съображения по
съществото на спора.
На основание чл. 131, ал.1, т.5 от ГПК
оспорва изцяло обстоятелствата, при които са настъпилите и твърдени от ищеца
увреждания. Не било установено процесното място, тъй
като имало в района на описаното място две пешеходни пътеки, но липсвало километриране.
ТЛП „Лиел констракшън“ ЕООД е подал писмен отговор, с който се
изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Дори и допустима исковата претенция е неоснователна, няма представени
доказателства, които се установява, че с поведението си е виновен за
увреждането на ищцата. Оспорва всички обстоятелства, на които се основава исковата
претенция, изразяват се съображения по съществото на спора относно липсата на
представени доказателства във връзка с описаното в исковата молба увреждане,
счита, че иска за неимуществени вреди е прекомерно завишен и не отговаря на
претърпените вреди, оспорва се искът по размер и по отношение на претендираните лихви.
На основание чл. 131, ал.2, т.4 ГПК оспорва
изцяло обстоятелствата, при които са настъпили претърпените от ищеца
увреждания.
На основание чл.131, ал. 2, т. 5 ГПК възразява срещу исковете и обстоятелствата, на които същите се основават,
липсвала причинно следствена връзка и действията и бездействията на
дружеството, които да обосновават отговорността му. Прави се възражение на
наличие за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата
„ЗМБГ“ АД не депозира писмен
отговор по делото, в съдебно заседание процесуалният представител се
присъединява към отговора на ответника АПИ, сочи за недопустим на предявения
иск.
В
съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител подържат
депозираната искова претенция, като моли да бъде постановено решение, с което
да бъде уважен предявения иск, като основателен и доказан, като се приеме, че е
претърпяла имуществени и неимуществени
вреди, болки и страдания в резултат на претърпяното увреждане – сериозни травматологични, неврологични и
психични травми подлежат на обезвреда от ответника в
пълния размер на исковата претенция. Представя писмени бележки с подробно
изложени съображения по съществото на спора.
Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба №1/ 2014 за оказана
безплатна правна помощ.
В
съдебно заседание ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призован, чрез процесуален представител, моли така предявената искова претенция
да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. В хода на производството
по безспорен начин се доказало, че процесния пътен
участък бил ремонтиран, което доказвало че АПИ изпълнила законовите си
задължения
Претендира
присъждане на сторените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК.
В
съдебно заседание третото лице помагач „Лиел констракшън“ ЕООД, редовно
призовано, чрез процесуалния си представител, моли исковете да бъдат
отхвърлени, като недоказан и неоснователни, тъй като в производството не се
доказало по безспорен и несъмнен начин мястото на настъпилото произшествие,
както и причинната връзка между настъпилите увреждания и получената увреда. Счита, че иска не бил съобразен с чл. 52 от ЗЗД и
бил прекомерно завишен. Било доказано по безспорен начин, че третото лице
помагач било изпълнило всички свои задължения по договора с АПИ и отремонтирала обсега, където ищцовата
страна претендирала, че е настъпило увреждането.
Претендира
присъждане на сторените разноски по делото, съгласно представения списък по чл.
80 от ГПК.
В
съдебно заседание третото лице помагач „ЗМБГ“ АД, редовно призовано, не
изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност наведените в молбата твърдения и събраните по делото
доказателства, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, а и от приобщените по делото писмени доказателства се
установява, че ул. „***“ с ***, общ. *** е част от републиканската пътна мрежа
и е път III – 1003, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура“, на
територията на Община Перник, тази дейност се извършвала чрез специализираното
звена на АПИ – Областно пътно управление – Перник на осн.
чл. 22, ал. 1, вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗП. С договор
от 29.01.2016г., Консорциум „ЗМБГ Констракшън“ поело
задължение за извършване поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно –
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища на
територията на югозападен район, стопанисван от АПИ, чрез ОПУ – Перник съгласно
чл. 19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата,
в качеството му на изпълнител по праведна откритата процедура по реда на ЗОП
подробно описан в приложенията към договора със срок на действие 48 месеца,
считано от датата на подписването на договора, а именно 29.01.2016г., влязъл в
сила на 01.02.2016г.
Oт епикриза с ИЗ № *** издадена
от Травматологично отделение при МБАЛ „ ***“– гр. *** на К.И.К., се установява,
че е проведена терапия по спешност на *** – подвенозна
анестезия и направена мануална репозиция
на фрактура и сложена имобилизация ОП170, тъй като
дясна стаменна става е била деформирана, болезнена с
ограничение на движението.
От
заключението на допуснатата по делото комплексна съдебно – медицинска
експертиза се установява, че ищцата е била приета за лечение по спешност с И3№
***. От епикриза ИЗ № *** се установява, че „страданието е от деня на приемане, когато
паднала и контузила дясна раменна става. Оплаквания били от болки с ограничени
движения. Обективно е установено, че дясна раменна област е деформирана, палпаторно болезнена с ограничени и болезнени движения. Без
отпадна съдова и неврологична симптоматика на крайника. От извършената
рентгенография са установени данни за полифрагментна
фрактура на раменната кост в областта на хирургичната шийка и туберкулум маюс с дислокация на
фрагментите по ширина в областта на туб. маюс. ” По спешност е извършена мануална
репозиция и поставена имобилизираща
ортеза. Пациентката била изписана на *** след
контролна рентгенография и насочена за амбулаторно проследяване. На 07.10.19 г.
е прегледана от психиатър „заради .***”, което развила след фрактура на лява подбедрица от март 2018 г. Сега след счупването на ръката
отново развила., тревожно депресивна симптоматика”. Назначена била
медикаментозна терапия. На 28.10. 19 г. бил извършен контролен преглед от
травматолог:.. носи имоб. ортеза.
без отпадна симптоматика, носи контр. рентгенография
от 28.10.19 г. с данни за състояние след фрактура на хумерус
с белези за започнала предимно периосална
консолидация. Остеопороза”. Назначена била терапия да
продължи имобилизацията и медикаментозно - калциеви
препарати и антикоагуланти. На 30.10.19 г. бил
извършен нов преглед при психиатър. На 11.11.19 г.
бил извършен преглед при травматолога и отстранена ортезата
на 62-ия ден от травмата. Видно от Амб. лист № ***.
На ищцата била поставената диагноза за лечение на увреждания в лумбосакралните коренчета на гръбначния стълб. На 18.11.19
г. бил извършено ЕМГ на ляв долен крайник на ищцата и били констатирани данни
за предно-коренчева увреда
на Н5.5-1. На 25.11.19 г. бил извършено ЕМГ на десен горен крайник на ищцата и
били констатирани данни за предно-коренчева у вреда
на С-5С-6 в дясно, периферно стволова увреда на н.аксиларис декстра и н. медианус декстра — аксонален тип. На 27.11.19 г. ищцата била приета в СБР -
..***” с диагноза : ..Лечение включващо други видове рехабилитационни
процедури ” и придружващи заболявания : .. Увреждания
влумбосакралните коренчета” за физиопроцедури
и рехабилитация на дясна раменна става и поясния
отдел на гръбначния стълб. При постъпването ищцата била с ограничен обем на
движения в дясна раменна става, като на *** била изписана с подобрение. На
06.02.20г. била прегледана при
травматолог, като е установено че: ..болезнени и ограничени абдукция
външна и вътрешна ротация на дясна раменна става”, поради което й било назначено
да продължава активна ЛФК. На 07.04.20 г. ищцата била прегледана от невролог
д-р С. заради оплаквания от слабост и затруднени движения в дясно рамо, както и
слабост и умора на ляв долен крайник, като била поставена диагноза: „увреждане
на н.фибуларис” с придружаващи заболявания „мононевропатия на горен крайник”. На 07.04.20 г. на ищцата
било извършено измерване за обем движения на дясна раменна става ( екстензия/ флексия — 20-0-40 гр. при норма 60-0-180 гр.; абдукция/аддукция - 50-0- 0 при
норма 180-0-0; външна ротация / вътрешна 20-0-20 /15-0-20 при норма 90-0-90 /
65-0-70 гр.). Видно от ЛАК на 04.03.18 г. ищцата била е получила счупване на
лява подбедрица, като е проведено опреативно
лечение и фиксация с интрамедуларен
пирон. От 12.08.19 г. бил продължена вр. нетруд.
заради това счупване. През периода на тази вр.
нетрудоспособност на *** ищцата получава счупването на десен горен
крайник. Видно от Решение на ТЕЛК№ *** с
диагноза : „последици от други счупвания на долен крайник и фрактура полифрагментоза коли хумери декстра Продължена е вр. нетруд.
до 11.05.20 г. вкл. С ЕР на ТЕЛК № *** е призната 50% т.н.р. за срок от 1
година до 01.05.21 г. с диагноза : „Последици от други счупвания на долен
крайник и фрактура полифрагментоза коли хумери декстра ”. Мотиви:
„фрактура на лява подбедрица -оперативно лечение
м.март 18 г. .продължителна ЛФК, болков синдром,
функционален дефицит на лява колянна става и лява глезенна става . Фрактура коли хумери
декстра. Консервативно лечение, консолидация с
дислокация по ширина. Функционален дефицит с болков
синдром. ЕМГ- данни за постравматична увреда на н. аксиларис декстра и н. медианус ищцата била
освидетелстванау и временна нетрудоспособност била
продължена и заради двете счупвания.
При самата
травма пострадалата изпитала силни болки и страдания с невъзможност да си служи
с десния горен крайник. При приемането й в
болнично лечение с ИЗ № *** на ***, след преглед в СПО и рентгенография
се установило полифрагментно счупване на дясна мишнична кост в областа на
шийката, поради което била извършена мануалнарепозиция
за наместване на счупването и имобшшзация на десния
горен крайник. Изписана била същия ден за продължаване на лечението в
амбулаторни условия. За около две-три седмици е търпяла по-силни болки и
страдания, като постепенно с времето болките са намалели.
Имобилизацията била отстранена на 11.11.19
г. т.е. на 62-ия ден от травмата. По време на имобилизацията
ищцата не можела да си служи с десния горен крайник, като е търпяла неудобства
и страдания в битово и хигиенно отношение от това. След отстраняването на имобилизацията движенията в дясна раменна става били силно
ограничени и болезнени. Заради слабост в ръката с тръпнене, оплаквания от болки
в рамото и целия десен горен крайник на 25.11.19г. било извършено ЕМГ на
крайника и констатриани с данни за :,,предно коренчева у вреда на С 5-6 в дясно, периферно стволоваувреда на н.аксиларис декстра и н. медианус декстра-аксонален тип ”. Видно от мед. документация на
27.11.19 г. постъпила за лечение в „ СБР” - ***. От епикризата
се чете: ,, с оплакване от болки в гърба-лумбосакралния
дял, на *** преживяла фрактура полифрагментоза коли хумери декстра с болки и
ограничен обем движения в дясна раменна става и ръката ”. Провела 7 дневно
лечение, като била изписана на ***. На 10.02.20 г. видно от рентгенографията,
фрактурата била зарастнала. Болковия
синдром с различен интензитет и ограничен обем на движения в дясна раменна
става продължил през целия период на вр.
нетрудоспособност от 10.09.19г. до 11.05.20 г. за 245 дни, видно и от ЕР на
ТЕЛК.
При прегледа
на 22.07.20 г., вещите лица установили: след счупване на дясна раменна кост има
оплаквания от болки и ограничена подвижност на ръката в раменната става,
слабост на противопоставяне на палеца, непохватност на дясна ръка при
извършване преди всичко на фини движения, действия с дребни предмети,
изтръпване и намалена чувствителност в областа на
палеца и дланта на дясна ръка. По повод установената невропатия
на н.медианус и н. аксиларис
на дясна ръка (ЕМГ-данни и клинични данни) проведено лекарствено лечение. В
материалите по делото нямало приложени рецепти, на базата на които да посочиат стойността на това лечение. Обективно установили:
Счупването е зарастнало напълно. Налице са болезнени
и ограничени движения в дясна раменна става. Ограничени са повдигането на
ръката напред и нагоре, както и странично и нагоре в крайните фази с около 40
градуса. Хипотония и лекостепенна
хипотрофия на мускулите, свивачи
на дланта и пръстите Хипотония на мускулите на тенар на дясна ръка. Слабост на опозицията на палеца.
Слабост на
флексията на 1-ви, 2-ри и 3-ти пръсти на дясна ръка. Хипестезия
за повърхностен усет в автономната зона на н.медианус
на дясна ръка. ЧМН-без нистагъм. Без данни за
нарушение на вестибуларните и координационни функции.
В заключение
като резултат от травмата вещите лица дават заключение, че са настъпили
травматични увреди на периферните нерви - н.медианус
и н.аксиларис на дясна ръка. Вследствие на това
ищцата има оплаквания от слабост на пръстите и дланта на дясна ръка, особено
при осъществяване на фини движения и действия с дребни предмети, изтръпване и
нарушена чувствителност, намален усет в областта на дланта и пред мишницата.
Тези увреждания били доказани с ЕМГ и при направения личен преглед. В бъдеще би
следвало тези симптоми да отзвучат, но за какъв период от време и дали ще
настъпи пълно възстановяване не могат да определят към този момента на даване
на заключението. Необходимо било проследяване на състоянието.
С ЕР на ТЕЛК№
*** била определена 50% т.н.р. за срок от една година до *** по съвкупност от
заболявания : „Последици от други счупвания на долен крайник и фрактура полифрагментоза коли хумери декстра”
- за долен крайник се определят 20 %
- за горен
крайник се определят 40 %
- за увредата на нервите - 40% + 10% за увреден доминантен
крайник.
От
заключението на допуснатата по делото допълнителна комплексна съдебно –
медицинска експертиза се установява, че 2 медицинското досие на К.И.К., находящо се при личен лекар, в представените медицински
документи по делото, няма данни за предхождащи заболявания касаещи
вестибуларния апарат и нарушение на равновесието.
Няма
медицински документи за провеждано лечение по повод на увреждания на костите и
ставите.
По повод на
счупването на горния край на раменната кост на дясна ръка К.К.
е била във временна неработоспособност 245 дни до 11.05.2020год. Счупването е
консолидирано. Лечебният процес е завършил по повод на счупването, но раменната
става е с остатъчен функционален дефицит-ограничени повдигане, отвеждане,
привеждане й въртене на ставата вследствие трайната деформация на главичката на
хумеру дясна ръка, както и настъпилата ригидност на сухожилията и капсулат
на раменна кост/ на ставала.
От приетото заключение на вещото лице д–р Р.К. по
допуснатата първоначална психиатрична експертиза се установява, че ищцата
К.К. е с психичен статус: психомоторно – спокойна,
при засягане на темата относно получената травма се поява слабо изразена
вегетативна симптоматика, ориентирана пълноценно за време място и собствена
личност. Еутимна при засягане на темата относно
получените от нея фрактури при падане се появява лека лабилност. Волево – нормобулична. ВПД – няма данни за сетивни измами. Мисловен
процес – нормално реактивно време, правилна структура, в съдържанието – споделя
за все още простиращи тревожни фиксации, свързани със
страх от придвижване пеша и падане, пряко изводими от получени повторни травми,
както и остатъчни хиподепресивни доминанти. Памет и
интелект – на добро спрямо биологичната възраст, социален опит и образование.
Вещото лице сочи, че при анализ от психиатричния преглед на ищцата и при
съпоставка на свидетелските показания и медицинските документи по делото от
психиатрична гледна точка се налага извода, че поради претърпените за
продължителен период от време болки и страдания и лишаването на ищцата поради
тях за продължителен период от елементарни удобства и комфорт по време на лечението
и рецидивния характер на психотравмената
ситуация е развила за период от няколко месеца
– ***, което се доказва от медицинската документация и открита при
ищцата по време на проведения психиатричен преглед остатъчна емоционална
лабилност, тревожно – депресивна и бледа вегетативна симптоматика. Заключението
на вещото лице е че К.К. е претърпяла тежка травма
вследствие на травматично увреждане от *** и последващия
периода на възстановяване, като към момента на изготвянето и изслушването на
експертиза не страдала от психично заболяване в тесния смисъл на думата. При
нея било налице остатъчна тревожно – депресивна и вегетативна симптоматика,
вследствие на повторно преболедуваме от ***, което
психично разстройство е в пряка причинна връзка с процесната
злополука предмет на делото. Към настоящия момент са налице данни за негативни
преживявания, вследствие на въпросната злополука, които се изразява в остатъчно
тревожно – депресивна и вегетативна симптоматика, емоционална лабилност и страх
от падане при движение пеша.
От приетото
заключение на вещото лице д–р Ю. М. по допуснатата повторна психиатрична
експертиза се установява, че ищцата К.И.К., по наличните данни има правилно преморбидно развитие. Липсва обективна медицинска
документация и данни за минали психиатрични проблеми и лечение в периодите на
развитието й. Мисловният й процес е целенасочен, възникнал в процеса на
изпълнение на задачи и водещ до самостоятелно изработване и взимане на решения.
Налице са стресогенни житейски събития, непостоянно
проявени след травматично увреждане на *** година и постепенно задълбочили се,
които причиняват функционално разстройство на психичната дейност, проявяващо се
с тревожност, депресия, страх и вегетативна симптоматика. Непосредствено след
злополуката изпада в състояние на остра стресова реакция. Преживеният инцидент
е бил внезапен и шокиращ за ищцата. По тази причина тя е изпаднала в състояние
на интензивно вътрешно напрежение, тревожност и стрес, поради което е посетила
психиатричен кабинет, като в психиатричното обсъждане са посочени датите и
обективното състояние по време на прегледите. Споделяла е симптоми на
тревожност, вегетативна и емоционална лабилност и лесна плачливост. Малко по-
късно след преживяния стрес, при който се наблюдава
фокусиране върху психотравмата и невъзможност за
възприемане на стимули при се появяват симптоми от страна на вегетативната
нервна система. В резултат на причинените увреждания изпитвала болка при движения, предимно на
дясната си ръка. Преди това за такива оплаквания не съобщава. Изпитвала
напрегнатост, безпокойствие във връзка с телесните увреждания. Временно
променила социалните си взаимоотношения, затворила се в себе си, като
редуцирала социалните си контакти. След преживяната травма при К.К. се развива ***, като към момента прегледа било отзвучало
напълно. Това реактивно състояние, възникнало след стресова реакция, се
изразило с подтиснатост, затруднения в ежедневните
дейности. Страдала от безсъние и подтиснато настроение. По този повод провела
прегледи при психиатър, като заявява, че след приетата психиатрична помощ
оплакванията от психично естество напълно отшумели за период от три месеца след
приложената назначена терапия с антидепресант и
успокоителни средства, описани в експертиза. В момента на прегледа не било
налично психично разстройство, т.е. наличните анамнестични
данни и осъществения преглед отчитат, че към момента на прегледа и изследването
не се установява психично и поведенческо разстройство в нито една от
психопатологичните сфери. т.е. К.И.К. не страда от психиатрично заболяване.
Самата тя заявила, че се адаптира добре към новостите и е започнала нова работа
като добре се справя със служебните си ангажименти. Липсвали данни за
депресивна находка, нямало тревожност и е дезауктуализирана
напълно напрегнатостта и емоционалната лабилност. Отзвучали били напълно
травматичните изживявания. В прогностично отношение при това разстройство на
психичната дейност е налице, както и в конкретния случай преодоляване на
последиците за определен период от време, в случая три месеца. Възможно било и
е налице пълно заличаване на спомена от травмата и не се проявява репродукцията
в сходни ситуации. Вещото лице сочи, че тази болест е временно и преходно
реактивно състояние, възникващо при наличие на предразполагащи фактори, като в
случая значение имат социалните форми на средата, като натрупаните преживявания
с отрицателен и неблагоприятен характер. В следствие на претърпяната психотравма ищцата К. К. получила остро психично
разстройство от невротичния кръг,
усложнило се с ***, което е тревожно разстройство, било с временен и
преходен характер, отзвучало и към момента на експертизата липсвали
психопатологични симптоми.
От приетото
заключение на вещото лице д–р Ю. М. по допуснатата допълнителна психиатрична
експертиза се установява, че разстройството в адаптацията, установено от
лекуващият лекар е в причинна връзка с инцидент счупване на ръката през месец
Септември 2019 г. Това разстройство не е резултат на продължително остатъчно
тревожно- депресивно състояние. Това състояние можело да се предположи, че е
било налично но постепенно е затихвало и затова е наречено в заключението
остатъчно. Инцидента счупване на крак довел до нейното обездвижване за дълъг
период от време се е случил на 04.03.2018 г. По късно ищцата е била
освидетелствана и в съдебно заседание на 25.06.2019 г. е било прието, че *** е
било преболедувано вече и е останала лека
тревожно-депресивна симптоматика която без причина и без нова жизнена и/или
житейска криза не може да развие актуално психично заболяване. Като определение
точно цитирано от международната класификация на болестите - *** ревизия /която
е най-актуалната диагностична и диференциална сфера в момента/, *** са
състояния на субективен дистрес и емоционално
разстройство обикновено нарушаващи социалното функциониране които възникват в
периода на адаптация към жизнени промени и са последици от стресогенно
жизнено събитие /включително наличието или възможността за сериозно телесно
заболяване/. По точно и по-подробно симтомите на това
разстройство са описани в изготвената от мен предна съдебно-психиатрична
експертиза на 16.07.2021 г. Най-важното в случая е да се отбележи, че според
международната класификация на болестите - *** ревизия заболяването обикновено
настъпва до един месец след стресогенното събитие или
жизнената промяна, като продължителността на симптомите обикновено не надхвърля
шест месеца, с изключение на протрахирана депресивна
реакция, каквато в конкретния случая не се наблюдава и не е налична. Диагнозата
е съобразена от внимателната оценка на взаимоотношенията между: формата,
съдържанието и тежестта на симптомите; минала анамнеза и личностова
характеристика; стресогенно събитие, ситуация или
жизнена криза.
Съдът
кредитира изцяло и първоначалното и повторното и допълнителното заключение на
вещите лица д–р Р.К. и д–р Ю. М., същите са обективно, безпристрастно и
компетентно изготвено от лице, притежаващи специални знания в съответната
област, взаимно се допълват изясняват психиатричното състояние на ищцата в
пълна степен, в частите се припокриват, което напълно убеждават съда в
правилността на дадени заключения на вещите лица и в
пълна степен изясняват действителното фактическо положение, поради което и въз
основа на тях съдът формира фактическите си изводи за психическото състояние на
ищцата, към момента на инцидента и в периода на възстановяването й от него.
От
заключението на вещото лице изготвило съдебно – оценителната експертиза се
установява, че от представената по делото количествената сметка е видно –
извършване на ремонти по изкърпване на единични дупки и деформации по
настилката с плътна асфалтова смес с дебелина 4-6см. ръчно (оформяне с фугорез, почистване, разлив за връзка, полагане,
уплътняване и др.), както и машинно със средна дебелина от 5 см. на път
III-1003, през април 2019г. При измерване на зададеното разстояние (от
км.3+200), за извършване на ремонт ни дейности на ул. “***“, април 2019г.,
експертизата установила, че мястото на произшествието се намира на 2 762м. от
началната точка, следователно пешеходната пътека тип „Зебра“ (поз.4 от скицата) се намира в района на извършените
ремонти. След извършен експертен оглед и необходимите замервания на
10.07.2021г. на място на произшествието в с.***, ул.“***“, общ.***, област ***,
вещото лице констатирало: Ул.“***“, преминава през централната част на село ***
до с.***. Същата е част от Републикански път III-1003. Пешеходна пътека,
намираща се в с.*** (център), област ***; Произшествието е настъпило на *** на
ул.“***“ в с.***, общ.*** в светлата част на денонощието, ясно време, на
хоризонтален прав участък при суха асфалтова настилка. Пътното платно е
двупосочно, състоящо се от две пътни ленти за движение във всяка посока, липсва
разделителна осева линия, с ширина 9.0м., като всяка пътна лента за движение е
с широчина по 4.50м. При преминаване по обозначена върху асфалтовото покритие
на пътя пешеходна пътека, вследствие попадане в необозначено препятствие -
вдлъбнатина (дупка), са нанесени неимуществени вреди на К.И.К.,***. Към момента
на изготвяне на експертното заключение и извършените на място оглед и замерване,
вещото лице констатирало, че в момента се провежда цялостна рехабилитация и
обновяване на пътния участък в който попада описана пешеходна пътека. Предвид
това с цел установяване по безспорен начин на обективната фактическа обстановка
към момента на инцидента (***) извършило преглед на заснетите изображения в
GOGLE MAPS, касаещи мястото на инцидента. За допълнителна яснота към експертиза
е прилоцен снимков материал (фотос 4). Пешеходната
пътека тип „Зебра“ (позиция № 4 от скицата), както и предвид изображения от
GOGLE MAPS-фотос 4), е била изградена, и е съществувала преди рехабилитацията и
реконструкцията на ул.“***“ в централната част на с.***, област ***.
Пешеходната пътека започвала от бордюра от северната част на пътното платно
пред затревената площ в района на чешмата за минерална вода и метално пано (поз.15 и 16) и завършва от южната страна на пътното платно
до ел.стълб № Б / 7 (поз.2) (справка GOGLE MAPS-фотос
4). В момента на огледа липсвала маркировка на пешеходна пътека и пътен знак Д
17 на ул “***“, срещу ел.стълб Б / 7. По цялата
дължина на път III-1003 (***-***) липсва хоризонтална маркировка поради
извършваща се в момента рехабилитация и реконструкция. Ел.стълб № Б / 7 се
намира на 30 м. от „***“ и павилион „***“ (баничарница) в посока с.*** (поз.1). На ел.стълб Б / 7 е монтиран пътен знак В 27 -
„Забранен престой и паркиране“ (поз.З). На разстояние
от 23.70 м. от ел.стълб Б / 7, в посока с.*** е разположен ел.стълб Б / 6 (поз.6). На разстояние 20.0 м. от ел.стълб Б / 6, в посока
с.***, е разположен ел.стълб Б / 5 (поз.8). На
метален кол непосредствено пред ел.стълб Б / 5, е съществувал пътен знак - Д 24
- „Автобусна спирка“ (поз.7) по линия гр.***-с.***
(справка GOGLE MAPS-фотос 2). В момента табела Д 24 е демонтирана, същата се
намира в имот в дясно от стълб Б / 5 (GOGLE MAPS-фотос 2). На разстояние 21.20
м. от ел.стълб Б / 5, е разположен ел.стълб Б / 4 (поз.10).
На ел.стълб Б /4 е монтиран пътен знак Д 17 - „Пешеходна пътека“ (поз. 9). В справка GOGLE MAPS (фотос 1) липсва маркировка
на пешеходната пътека. Срещу ел.стълб Б / 5 и Б / 4, се намира площад (поз.18), като от южната му част са изградени магазини за
плодове, зеленчуци и ресторант. На мястото на настъпване на инцидента (района
на ел.стълб Б / 7 по посока на движение на автобуси от гр.*** към с.***, не се
констатира автобусна спирка. Такава съществувала в района на ел.стълб Б / 5,
преди рехабилитацията на пътя предвид наличието на метален кол и поставена
върху него табела със знак Д 24 в момента разположен в частен имот. Това се потвърждава,
видно и от фотос № 2. Следи от извършени поправки на асфалтовата покривка на
мястото на инцидента от експертизата не се констатират, тъй като на конкретното
място (на произшествието) вече е извършена рехабилитация и реконструкция на път
III-1003.
Съдът
кредитира изцяло о заключението на вещото лице изготвили съдебно – автотехнико – оценителна експертиза, като обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено от лице, притежаващи специални знания в
съответната област и въз основа на него формира фактическите си изводи за
мястото на получаване на травматично увреждане.
От
свидетелските показания на св. З. Б., се установява, че към момента на
инцидента била работодател на ищцата. Като собственик на заведението в което
работила ищцата познавала път в с. ***, където било заведението. Твърди, че
от 4 години почти нямало централна улица
в с. ***. По този път течала питейна вода, която зимата замръзвала и всеки си
пред къщата си запълвал дупките сам, там където нямало къщи дупките останали.
Пешеходната пътека на която й били казали че била паднала ищцата била на 20
метра от тях. На тази пешеходна пътека имало дупки когато К. била паднала. Сега
нямало дупки, пътя бил ремонтиран.
От
свидетелските показания на св. Б. С.
работещ, като ***, се установява, че през септември месец 2019 г. докато
бил нощна смяна в с. *** стоял в колата до чешмата, сутринта видели да идва
рейса от *** и да спира до плод зеленчука. От автобуса слязла госпожата / св. в
съдебно заседание посочва разпознавайки ищцата К.К. /
и тръгнала към кафето, минала покрай чешмата, пресичала пешеходната пътека от
един път падна дупка и останала там. Той с колегата „дотърчал“, чулия да вика
от болка, не можела да стане и те извикали синът й да дойде да я закара в
болница. Познавал сина й В./. Когато отишли да помогнат на жената, тя не могла
да стане, била полегнала настрани и викала от болка. Двата с колега я били
вдигнали. По това време на пешеходната пътека имало дупка, не една а няколко.
Преди инцидента били копали и запълнили дупката, но тя пропаднала. На чешмата в
с. *** била обичайната им стоянка за охрана..Там
имало постоянни дупки.
От свидетелските показания на св. В. В. – син
на ищцата, се установява, че на *** майка
му се обадила плачеща, че е паднала и той отишъл да я прибере от с. ***.
Намерил я на ядна пейка да седи пред баничарницата, с двама човека от *** които
му казали, че мака му била паднала. Тя изглеждала, кална и мръсна. Той я качил
в колата и я откарал на Бърза помощ, където я приели и й направили интервенция,
като му казали да купи шини, няколко дена ще е с тях за да се прецени дали да я
оперират или така ще се възстанови. Много трудно се грижел за майка си тъй като
имал малко дете и само той работел и само той можел да се грижи за майка си
което било малко неловко. 30 дни майка му спяла на фотьойл на обезболяващи и
развила страх не искала да ходи на лекар и да излиза от вкъщи, на терасата не
можел да я накара да излезе. изведе На
70 ден свалили ортезата, но им казали, че още не може
да се раздвижва. През 5–6 дни ходели на контролни снимки. Когато настъпил
инцидента майка му работела *** и отивала да си занесе болничен. Когато той се
разболял от ковид и нямало кой да се грижи за
неговото семейство, майка му, която до този момент излизала само с него и само
на доктор се погрижила за неговото семейство. Но не можела да вдига внучето си
което било 14 кг.
От
свидетелските показания на св. В.В. се установява, че
той работи в *** в *** и прави обход на всички пътища от републиканска пътна
мрежа в областта включително и в района
на с. ***. На площадчето в с. *** имало
две пешеходни пътеки и състоянието на пътя било добро. Не си спомнял през м.
септември 2019г. да е имало дупка на пешеходната пътека. Обичайно при обход,
когато констатират дупка пишат задание на фирмата която подържа пътя и към този
момент от година я пълнили обичано със студена асфалтова смес.
Съдът кредитира показанията свидетелката В. В.
син на ищцата, съобразявайки близката им родствена връзка и възможността същия
да се явява заинтересована от изхода на делото, като даде такива показания, въз
основа на които да бъдат приети за установени факти, които ползват страната,
тъй като дадените непосредствено пред настоящи съдебен състав показания – са
пълни, логични и житейски убедителни – детето най често полага грижи за родителя
си и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите З., Б. и Б. В., тъй като същите
възпроизвеждат лично възприети обстоятелства, логични са, непротиворечиви и
обективни.
Съдът кредитира
и показанията на свидетеля В.В., съобразявайки
обстоятелството, че работи в подчинение на ответника и е възможно същия да се
явява заинтересована от изхода на делото, като даде такива показания, въз
основа на които да бъдат приети за установени факти, които ползват страната,
тъй като дадените непосредствено пред настоящи съдебен състав показания са
относно работата която извършва и начина по който се процедира обичайно при
констатиране на наличен на дупки в пътната настилка в републиканската пътна мрежа,
съдът кредитира показанията му, в тази му част, в останалата си част
показанията са неточни предвид посочването от свидетеля „ не си спомням.“
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД сочещ гаранционно - обезпечителна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия.
Това е
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, отговорност за
чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка, с която са причинени вредите, не могат да
правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на
други лични основания за освобождаването им от отговорност. В този смисъл са
задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление
№ 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на
ВС.
От изложените
в исковата молба твърдения и събрания доказателствен
материал, по делото се доказва, че през *** в село ***, на мястото на инцидента
Пешеходната пътека тип „Зебра“ (позиция № 4 от скицата км заключението на
съдебно авто-техноко оценителна експертиза),
изградена и съществувала преди рехабилитацията и реконструкцията на ул.“***“ в
централната част на с.***, област *** е имало необезопасена дупка на пътното
платно – част от републиканската пътна мрежа, така че да бъде предотвратено
пропадане в нея, в следствие на което ищцата К.К.
пропаднала в нея и получила травматични увреждания изразяващи се в счупването
на горния край на раменната кост на дясна ръка.
Пасивната
легитимация на ответника е определена в ЗП /Закона за пътищата/ където съг. чл. 3, ал.2 ЗП законодателят е определил какво е
"Републикански път", т.е. това са автомагистралите скоростните пътища
и пътищата от първи, втори и трети клас които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански
пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа.
Съгласно чл. 30 и чл. 49, ал.1, т.4 ЗП Агенция Пътна Инфраструктура осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища,
като от бюджета на агенцията се финансират разходите за изграждане, ремонт и
поддържане на републиканските пътища. Съгласно чл. 36 ЗП, проектирането,
строителството, ремонтът и поддържането на пътищата се извършват при спазване
на техническите норми и правила, определени с наредби на министъра на
регионалното развитие и благоустройство. Съгласно чл. 76 и чл. 84 от Наредба №
3 от 16.VІІІ.2010 г., собственикът на пътя, т.е. администрацията управляваща
пътя, упражнява контрол н временната организация и безопасност на движението
при ремонт на пътищата, като при дълготрайни ремонти задължително се издава заповед
за временната организация на движението и безопасност на същото.
По делото не
се доказаха твърденията на ответника, че са били извършени всички необходими
действия по отремотирането на пътя по обичайния и
приет от ответника начин, чрез даване на задание към фирмата на която е било
възложено поддържането на пътната настилка и полагане на студен асфалт.
Напротив от свидетелските показания на св. З. Б. живуща в с. Р. и св. Б.С.
работещ, *** към *** в с. *** се установява,
че точно в този пътен участък на пешеходната пътека до чешмата в с. *** е имало необезопасена дупка.
В случая
отговорността на ответника Агенция пътна инфраструктура, чрез Областно пътно
управление – Перник е ангажирана по реда на чл.49 от ЗЗД тъй като освен, че със
закон му е възложено управлението и поддръжката на републиканските пътища, му
възложен е и контрола по осъществяването на цялата дейност по поддръжката и
ремонта на републиканските пътища съответното за обезопасяване на неравности на
път от републиканската пътна мрежа и неизпълненито му
на това задължение, независимо дали го е възложило на едно трето лице, да стане
причина за причиняване на телесното
увреждане на едно физическо лице.
Касателно настоящия случай ответника Агенция пътна
инфраструктура, чрез Областно пътно управление – Перник, в качеството си на
администрацията която управлява път не е положил дължимата се грижа присъща на
добрия собственик и стопанин, съгласно чл.49 от ЗЗД, затова поведението ответника осъществява деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно действие или бездействие, вреда/ имуществена
и/или неимуществена / причинна връзка между поведението и вредата, както и
вина, която се предполага до доказване на противното, вследствие на което
ищцата К.К. пропаднала в необезопасена дупка, на път
от републиканската пътна мрежа и получила травматични увреждания изразяващи се
в в полифрагментно
счупването на дясна мишнична кост в областта на
шийката кост на дясна ръка. Болката е изпитвана най-силно именно към момента на
причиняването на травмата, с невъзможност да си служи с десния горен крайник,
поради което била поставена имобилизация за срок от
62 дни. За около две три седмици след травматичното увреждане пострадалата е
търпяла по – силни болки и страдания, като с времето болките са намалели. В
продължение на 62 дни К. К. е търпяла неудобства и страдания в хигиенно
отношение и се нуждаела от чужда помощ поради имобилизация.
След отстраняване на имобилизация, движенията в
дясната раменна става са били силно ограничени и болезнени. Оздравителния
процес при пострадалата бил продължил 6 месеца, видно от рентгенографията от
10.02.20г, фрактурата била зарастнала. Болковия синдром с различен интензитет и ограничен обем на
движенията в дясната раменна става продължил през целия период за временна
нетрудоспособност от *** до *** за 245 дни като бил останал дефицит във
крайника като резултат от травмата настъпили травматични увреждания на
периферните нерви – н. медианус и н. аксиларис на дясната ръка. В следствие на това ищцата има
оплаквания за слабост в пръсти на дланта на дясната ръка, особено при
осъществяване на фини движения и действия с дребни предмети, изтръпване и
нарушение на чувствителност, намален усет в областта на дланта и предмишницата, на пръстите. С ЕР на ТЕЛК № *** и е
определен от 50 % т.н. от които за горен крайник 40 % и за увредени нерви 40 %
+ 10 % за увреден доминантен край. Факт е, че по този начин на ищцата е
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
тоест извън случаите на средна и тежка телесни повреди, или се касае за лека
телесна повреда, като макар че счупването е консолидирано и лечението по повод
счупването да е завършило, раменната става е останала с функционален дефицит –
ограничено повдигане, отвеждане, привеждане и въртене на ставата, в следствие
на трайна деформация на главицкатта на хумерусла / раменната кост / на дясната ръка, като
настъпила ригидност на сухожилията и капсулата на
ставата, поради което ищцата имала загуба на трудоспособността от около 40
%+10% за горен десен крайник и увредени нерви. Осезателно пострадалата е
изпитвал болка и страдание от имибилизацията за срок
от 62 дни, когато е била премахната имобилизация. В
този съдът намира, че процесната травма е налична,
получена е в резултат на пропадането на тялото на пострадала в необезопасената
дупка на пешеходен пътека на пътното платно от републиканската пътна мрежа,
като възстановяването от травмата е продължило в рамките на около 245 месеца и
обективно е затруднявала придвижването и обслужването на пострадалата, като в
срока за имобилизацията се е наложило да ползва помощ
от семейството и близки. В периода на възстановяване от полученото травматично
увреждане ищцата К.К. е получила и „***“ в причинна
връзка с инцидента от счупването на ръката от месец септември 2019г.
Съгласно установената съдебна практика на
ВКС (Решение № 488/07.08.2012
година, постановено по гр. д. № 889/2010 година, Решение № 368/18.11.2015
година, постановено по гр. д. № 2045/2015 година и Решение № 308/03.01.2018
година, постановено по гр. д. № 1068/2017 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV
г. о.,) - че при деликта, когато едно лице действа и от това действие
последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е противоправно,
като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това бездействие последват
вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било
длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона
действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали
очаквания резултат. Държавните органи, в т. ч. държавните агенции – Агенция
пътна инфраструктура, чрез Областно пътно управление, са длъжни да изпълняват
правомощията си, защото така те постигат целта на закона - добро управление на
съответните обществени процеси. Когато съответната държавна агенция не
предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи
дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако
предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това
настъпят вреди, съответната държавна агенция не дължи обезщетение. Само от
факта, че е настъпила вреда, не може да се изведе нито противоправност
на поведението на служители на агенцията, нито не полагане на дължимата от тях
грижа. Държавната агенция може да опровергае твърденията за противоправно
бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за
създаване на безопасни условията за преминаване по републиканската пътна мрежа,
като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата
грижа-изпълнените мерки за отремонтиране на
неизправни пътни участъци или обезопасяване им. При това тези доказателства
трябва да се отнасят за период от време, който обхваща и момента на
увреждането, а не да касаят предшестващ или последващ
период. В случаите когато агенцията не е бездействала в един предишен период,
но не е доказала, че е изпълнявала задълженията или ако ги е изпълнявала,
липсват доказателства, че при това изпълнение е била полагана дължимата се
грижа, то тя носи отговорност за бездействието си, съответно за не полагането
на дължимата се грижа. Обстоятелството, че са представени доказателства за
изпълнението на задълженията и за евентуалното полагане на дължимата се грижа
за един последващ предшестващ период, както е в
случая, не може да обоснове извод за изпълнение на задълженията към моментната
на увредта. /В този смисъл и Определение №394/14.05.2021 по дело №783/2021 на ВКС,
ГК, IV г.о./
Съобразно т. 11 от ППВС 4/68 г.,
задължителна практика на ВС и трайната практика на ВКС, на обезщетяване
подлежат всички "имуществени и неимуществени вреди", включващи всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време.
В този смисъл съд намира, че процесната травма е налична, получена е в резултат на
попадане в необезопасена дупка на пътното платно част от републиканската пътна
мрежа, като възстановяването от травмата продължава и медицинските специалисти
не могат да прогнозират кога ще бъда напълно възстановен пълния обем на
движение, напротив сочат възможността да не бъде възстановен напълно и
полученото във връзка с инцидента „***“. От писмените доказателства и
свидетелските показания, кредитирани от съда поради тяхната житейска логичност,
се установяват претърпените от ищцата болки и страдания през следващите
инцидента месеци, наложилата се негативна промяна в начина и качеството й на
живот, причинени от неудобството да се самообслужва в ежедневието си.
Съдът като съобрази продължителния период от
време през който ищцата е изпитвал болки и страдания от тази травма факта, че
за 62 дни е била ограничена възможността на пострадалата реално да се обслужва
през възстановителния период, който е продължил 245 дни, както и че е получила
„***“ в причинна връзка с инцидента по справедливост намира, че първоинстанционния съд правилно определил размера на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от това увреждане в размер 40
000лв., тъй като с проявеното от ответната
страна бездействие и непроявена грижа на добър стопанин по изграждането и поддържането в изправност на пътното платно и
необезопасяването на въпросната дупка на пешеходна пътека, като съвкупен
резултат е налице настъпило увреждане на ищцата.
Съдът, като
съобрази все пак продължителния период от време през който ищцата е изпитвала
болки и страдания от тази травми, както и факта, че и към настоящия момент
изпитва телесни и душевни страдания от преживяното травматично увреждане, по
справедливост намира, че размера на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от това увреждане е 40 000.00 лв. Този размер съдът отчита, като
справедлив и достатъчен да овъзмезди конкретните
претърпени болки и страдания от травматичните увреждания. В тази връзка
съдът отчита и обстоятелството, че клиничната картина на оздравителния процес
продължава и към настоящия момент, вече с по–нисък интензитет зависещ и от
индивидуалните способности на тялото и психиката й за възстановяване с
тенденция за постепенно подобряване. При определяне на този размер съдът отчита
изпитаните от ищцата болки и страдания по време на лечението, неособено добрите
компенсаторни механизми предвид предходните заболявания на ищцата, като и
установената от съдебно психиатричните експертизи – психично заболяване „***“ и
получената психологическа травма. Също така следва да се отчете и
обстоятелството, че не са засегнати жизненоважни органи, а следва да се отчете
и здравословното й състояние преди инцидента Освен изложеното следва да се
отбележи и това, че така определения размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 40 000.00 лв. съотнесено към размера на
минималната работна заплата към датата на увреждането *** / 01.01.2019 - 31.12.2019г. –560.00 лв. с ПМС № 320/20.12.2018 г./ е и социално справедлив, отразява
икономическото състояние в страната и покрива типичните и средните за този вид
търпени неимуществени болки и страдания за този вид увреждания при отчитане
възрастта на пострадалата, нейната трудова заетост и здравословно й състояние.
С оглед изложеното предявеният иск за неимуществени вреди е основателен в пълен
размер, поради което на ищцата следва да бъде присъдена сумата от
40 000.00 лв. в едно със законната лихва от датата на увредата,
а именно от *** до окончателното заплащане на вземането,
По отношение
на претенцията за заплащане на имуществени вреди в размер на сумата от 556.10
лв. за заплатени медицински консумативи за претърпяното увреждане на *** в с.
***, Община ***, на пешеходна пътека на ул. „***“, , съдът за да се произнесе взе
предвид следното:
Принципът на
чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква възстановяване на всички реално
претърпени вреди, както и на пропуснатите ползи, щом са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/30.10.1975г., както и в множество
конкретни решения, напр. решение № 808/6.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на
ВС, IV г. о., решение № 893/27.11.1986 г. по гр. д. № 502/1986 г. на ВС, IV г.
о., решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.
решение № 163/31.10.2013 г. по търг. дело № 82/2012 г. на II-ро
търг. отд. на ВКС и други, разходите, свързани с
лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи,
представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане.
Претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече настъпилите, така
и бъдещите, които са следствие от деликта и са
естествено продължение на обективния процес на вредоносното проявление на
самото увреждане. Сумите за специализирана храна, болногледач, лекарства,
медицински консумативи, лечение, рехабилитация и пр., намаляват имуществената
сфера на увредения. На репарация подлежат действително вложените средства – с
тях имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла. Размерът им се
установява с доказателства за действително разходваните от увредения суми, а
ако такива доказателства няма – чрез експертиза за стойността на стоките,
услугите и лечението към датата на извършване на съответния разход. С оглед по –
горе изложеното, че ответника Агенция пътна инфраструктура, чрез Областно пътно
управление, не е изпълнила нормативно
установеното си задължение, чрез своите
служби и изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване по
републиканската пътна мрежа осъществява деликтния
състав на чл.49 вр. с чл. 45 от ЗЗД, са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на ищцата
на обезщетение за претърпени имуществени вреди. От представените по делото
писмени доказателства се доказват разходи за лечение в размер на исковата
претенция от 556.10лв.
По
отношение на искането за заплащане обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Съгласно
правната теория и трайната съдебна практика деликвента,
дължи обезщетение на пострадалото лице в размер на доказаните имуществени и
неимуществени вреди, както и законна лихва от датата на увреждането/ чл.84,
ал.3 ЗЗД/. Лихвите се дължат върху размера на обезщетението, защото съгласно
цитираната разпоредба, деликвента се счита в забава
без покана, т.е. от датата на увреждането. В този случай присъждането на
законната лихва е последица от уважаването на главния иск – за обезщетението и
тъй като не се предявява като самостоятелен иск не се дължи ДТ. Силата на
присъдено нещо се разпростира върху главния иск, но не и върху размера на
законната лихва. Размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в
изпълнителното производство, като не съществува пречка ищецът да предяви като
самостоятелен иск обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. С оглед
на което предявения иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от дата на претърпяното от ищцата увреждане, с оглед
уважаването на главния иск се явява основен и следва да бъде уважен.
По искането за присъждане на сторените в
настоящото производство разноски, съдът за да се произнесе взе предвид
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, с оглед
изхода на спора следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищцата,
съразмерно с уважената част от иска, но доколкото същата с Определение от
22.02.2021г. на осн чл. 83, ал.2 от ГПК е била
освободена от внасяне на държавна такса и заплащане разноски в настоящото
производство, дължимата държавна такса и направени разноски следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, а именно сумата в общ размер от 2 122.24 лв.,
от които сумата 1 622.24 лв. – дължима държавна такса за настоящото
производство и сумата от 500.00 лв. платено възнаграждение на вещите лица
изготвили първоначално и допълнително заключение по допусната съдебно –
медицинската експертиза платени от бюджетната сметка на съда.
В настоящия
случай ищецът е представляван по делото от адв. Б.Б., който е представил Договор за правна защита и
съдействие от 24.01.2020г., в които е отбелязано че договорената правна помощ
се осъществява безплатно при условията на чл.38 от ЗА. С оглед материалния
интерес и на основание чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004год. за минималния
размер на адвокатското възнаграждение минималният размер на дължимото се
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 1 746.68 лева, при което, с
оглед уважаването на исковата претенция, следва да бъде присъден в пълен
размер.
С протоколно определение от 21.09.2021г. съд е определил
окончателно възнаграждение на вещото лице изготвило и повторната и допълнителна
съдебно психиатрична експертиза д–р Ю. М. в размер на сумата от 549.00 лв., от
които по делото са били налични доказателства за внесен депозит за сума от 189
лв., поради което е задължил ответника и третите лица, предвид тяхно изрично
изявление за заплащането на депозитите за вещи лица солидарно, а и с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал.10 от ГПК. В указания от съда срок са представени
доказателства за внесен депозит в размер на сумата от 119 лв. само от Агенция
пътна инфраструктура Областно пътно управление Перник и сумата от 119.00 лв. от
ЗМБГ АД. С оглед на което в полза на д–р Ю. М. следва да бъде разпоредено изплащането на сума от 427.00 лв., за която
има доказателства за внесен депозит, като ответника и конституираните трети
лица помагачи следа да бъдат осъдени солидарно да заплатят разликата до пълния
размер от 122.00 лв.
С протоколно
определение от 21.09.2021г. съд е определил окончателно възнаграждение на
вещото лице изготвило и повторната и допълнителна съдебно психиатрична
експертиза д–р Е.З. в размер на сумата от 532.00 лв., от които по делото са
били налични доказателства за внесен депозит за сума от 114лв., поради което е
задължил ответника и третите лица, предвид тяхно изрично изявление за
заплащането на депозитите за вещи лица солидарно а и с оглед разпоредбата на
чл. 78, ал.10 от ГПК. В указания от съда срок са представени доказателства за
внесен депозит в размер на сумата от 140.00 лв. само от Агенция пътна
инфраструктура Областно пътно управление Перник и сумата от 140.00 лв. от ЗМБГ
АД. С оглед на което в полза на Е.З. следва да бъде разпоредено
изплащането на сума от 394.00 лв., за която има доказателства за внесен
депозит, като ответника и конституираните трети лица помагачи следа да бъдат
осъдени солидарно да заплатят разликата
до пълния размер от 138.00лв.
За пълнота на
изложеното следва да бъде добавено, че разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК отрича
правото на третото лице – помагач на разноски по делото, поради което и искането
на конституираните е настоящото производство трети лица помагачи се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от
изложеното СЪДЪТ
РЕШИ
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура, с адрес гр.София,
бул.“Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес за
призоваване и връчване на съобщения: ***, сумата от 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от нея на *** в с.***, Община ***, на пешеходна пътека
на ул."***“ неимуществени вреди - болки, страдания и затруднения в
резултат на претърпяното непозволено увреждане, довело до травматологични,
неврологични и психически травми и увреждания, в едно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането -***, до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура, с адрес гр.София,
бул.“Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН ********** с адрес: *** и съдебен адрес за
призоваване и връчване на съобщения: ***, сумата от 556, 10 лв. /петстотин петдесет и шест лева и 10ст./,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, предизвикани от
претърпяното непозволено увреждане, станало на *** в с.***, Община ***, на
пешеходна пътека на ул.”***”,
представляващи направените и заплатени разходи за лекарства, лечение,
болничен престой и рехабилитация за периода от *** до предявяването на
настоящата искова молба в едно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - *** до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Агенция пътна
инфраструктура, с адрес гр.София, бул.“Македония“ № 3, представлявана от
Председателя на Управителния съвет ДА
ЗАПЛАТИ в полза н бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС Перник
сумата в общ размер от 2 122.24 лв., / две хиля сто
двадесет и два лева и 24ст./ от които сумата 1 622.24 лв. – дължима държавна
такса за настоящото производство и сумата от 500.00 лв. платено възнаграждение
на вещите лица изготвили първоначално и допълнително заключение по допусната
съдебно – медицинската експертиза платени от бюджетната сметка на съда.
ОСЪЖДА Агенция пътна
инфраструктура, с адрес гр.София, бул.“Македония“ № 3, представлявана от
Председателя на Управителния съвет ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Б.Б. – ПАК със съдебен
адрес:***, сумата от 1 746.68 лв./ хиляда
седемстотин четиридесет и шест лева и 68ст./, представляваща дължимото
се адвокатско възнаграждение на чл.38 от ЗАдв.,
съразмерно уважената част от исковата претенция.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
вещото лице д-р Ю. М. от депозитната сметка на съда сумата от 427.00 лв., за
което да бъде издаден разходен касов ордер като бъдат приспаднати всички
осигурителни вноски включително и за сметка на работодателя.
ОСЪЖДА Агенция
пътна инфраструктура, с адрес гр.София, бул.“Македония“ № 3, представлявана от
Председателя на Управителния съвет „ЗМБГ“
АД със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, жк „Карпузица, ул. „Евлия Челеби“ № 55, с ЕИК *********, представлявано от А.И. – Изпълнителен директор на дружеството
и „Лиел Констракшън“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с ЕИК
*********, представлявано от В.Р. и В.И.,
Управители на дружеството, като трети лица помагачи в качеството им на
консорциум „ЗМБГ Констракшън“ СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на д–р Ю. М. сумата от 122.00 лв. / сто двадесет и два
лева/ представляваща разликата до пълния размер от определението му
възнаграждение за изготвените от него повторна и допълнителна експертизи, като УКАЗВА
на страните, че могат да изплатят посочения размер доброволно на вещите лице,
за което да представят доказателства по делото, като в противен случай съдът ще
снабди служебно вещите лица с изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
вещото лице Е.З. от депозитната сметка на съда сумата от 394.00 лв., за което
да бъде издаден разходен касов ордер като бъдат приспаднати всички осигурителни
вноски включително и за сметка на работодателя.
ОСЪЖДА Агенция
пътна инфраструктура, с адрес гр.София, бул.“Македония“ № 3, представлявана от
Председателя на Управителния съвет „ЗМБГ“
АД със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, жк „Карпузица, ул. „Евлия Челеби“ № 55, с ЕИК *********, представлявано от А.И. – Изпълнителен директор на дружеството
и „Лиел Констракшън“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с ЕИК
*********, представлявано от В.Р. и В.И.,
Управители на дружеството, като трети лица помагачи в качеството им на
консорциум „ЗМБГ Констракшън“ СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ на д–р Ю. М. сумата от 138.00лв. / сто тридесет и осем лева/
представляваща разликата до пълния размер от определението му възнаграждение за
изготвените от него повторна и допълнителна експертизи, като УКАЗВА на
страните, че могат да изплатят посочения размер доброволно на вещите лице, за
което да представят доказателства по делото, като в противен случай съдът ще
снабди служебно вещите лица с изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО се постанови при участието на „ЗМБГ“
АД със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, жк „Карпузица, ул. „Евлия Челеби“ № 55, с ЕИК *********, представлявано от А.И. – Изпълнителен директор на дружеството
и „Лиел Констракшън“ ЕООД
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31, с ЕИК
*********, представлявано от В.Р. и В.И.,
Управители на дружеството, като трети лица помагачи в качеството им на
консорциум „ЗМБГ Констракшън“ по сключен договор за
възлагане на обществена поръчка влязъл в сила на 01.02.2016 г., подписан на
29.01.2016 г. в качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр.София, бул. „Македония“ № 3.
СЪДИЯ: