Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……….
Гр.Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненски райoнен съд, XLVІІІ-ми състав в публичнo заседание на двадесети
юни през две хиляди и осемнадесета гoдина, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при секретаря Станислава
Стоянова катo разгледа дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 18 991 пo oписа за 2017 г., за да се прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Производството по делото е образувано
по предявени от Т.П.Т. ЕГН ********** срещу „*** искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.245 ал.2 от КТ за заплащане
на нетно трудово възнаграждение в размер на 1825.33 щ.д. за периода
01.09.-30.09.2016г. и 215 щ.д., претендирани като
обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.10.2016г. до
15.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда.
Ищецът твърди, че на 30.08.2016г. е сключил моряшки
трудов договор № 3952 за длъжността „втори инженер“ на ***“, собственост на ***, за срок от
четири месеца. На 01.09.2016г., ищецът
отпътувал за ***, където се
качил на кораба и започнал да изпълнява трудовите си задължения.
Излага, че на 30.09.2016г. в 16.00 ч. бил извикан от
капитана на кораба и му било наредено да го напусне. Поради което, повече не
могъл да изпълнява трудовите си задължения. Твърди, че не е получил изцяло
трудовото си възнаграждение за месец септември 2016г., като му била изплатена
единствено сумата от 1527.08 щ.д.
Твърди, че уговореното му трудово възнаграждение е в размер на 5476
щ.д.. от което претендира сумата от
1825.33щ.д. Искането е за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените разноски.
Ответникът в срока за отговор изразява становище за неоснователност на
исковете. Оспорва твърденията на ответника, счита че същият не е ангажирал
доказателства във връзка с тях. Оспорва да е работодател на ищеца, както и
факта ищецът да е полагал труд на кораба. Счита, че същият дори и да е бил на
кораба. Изразява становище, че ако Т.Т. е бил на
кораба, то сам го е напуснал.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
Основното задължение на работника
по трудовия договор е да престира
труд, а основното задължение на работодателя
е да му плаща
възнаграждение за извършената работа. В тежест на ищеца е да
установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя
е да установи, че е заплатил уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа и съответно при прекратяване на трудовото правоотношение
с работника да му заплати следващите
му се обезщетения.
Видно от представения по делото моряшки трудов
договор от 30.08.2016г., работодател на ищеца е *** . Уговорена е основна заплата в
размер на 2616 щ.д.
От събраните
в производството доказателства се установява,
че към 30.08.2016 г. корабособственик на м/к „***.
Видно от
представен договор от 01.10.2011г., между *** сключен договор за корабен
мениджмънт, със срок 60 месеца.
Съгласно дефиницията на договор за управление на кораб – договор за корабен
мениджмънт по чл. 225а КТК, корабният мениджър се
задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя една или повече от изброените в същия
текст услуги, включително да комплектува корабния екипаж с правоспособни морски
лица.
Кодексът за търговското
корабоплаване дава легална дефиниция на понятията "корабособственик"
и "корабопритежател" като създава ясно
разграничение между тях. Съгласно чл. 9, ал. 3 КТК корабопритежателят
е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е
собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
От доказателствата по делото
се установява, че корабособственк на м***,
регистриран на 25 януари 2011г., видно от свидетелство за регистрация под
малтийски флаг №***.
Няма основание за извод, че
ответникът "****
отговорен за задълженията за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца.
В настоящия случай липсва
всякакво основание ответникът да отговаря наред с работодателя за трудовите
възнаграждения на екипажа на кораба.
Трудовите договори с членовете на корабния
екипаж могат да бъдат сключени, както от корабопритежателя,
така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на
мениджъра съгласно договора за корабен
мениджмънт и разпоредбите на чл. 225а КТК. Корабният мениджър има право
да сключва трудови договори с членовете на корабния екипаж от името и за сметка
на корабопритежателя. Когато трудовия договор е
сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и
задълженията възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Когато обаче трудовия договор е сключен
от корабния мениджър от негово име, същият дължи изпълнение по този договор към
своя контрахент, т. е., задължението за заплащане на
трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя
и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудовото възнаграждение се
уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт.
В настоящия случай правата и
задълженията по трудовия договор на ищеца са възникнали в правна сфера на ***,
който от свое име като работодател, е
сключил договора.
В молбата не се съдържат
твърдения, а и не се събраха доказателства
в хода на производството, за това ответното дружество „*** е действало като представител и от името на
друг субект при сключване на трудовия договор с ищеца Т..
Трудовото правоотношение на последния е възникнало по изрична воля и на двете
страни, с работодател *** който по
смисъла на пар.1, т.1 ДР
от Кодекса на труда е наел ищеца и е
осъществявал всички действия от свое име и за своя сметка в отношенията с него
във връзка с трудовия договор. Видно от самия договор, същият за работодател е
подписан от “ Булнав менинг” ООД /положен печат/, които се явява вероятно
посредник. Но липсва положен подпис от ответника по делото „***.
Действително
в представения по делото трудов договор е посочено, че корабопритежател
на кораб *** то същият
няма удостоверителна функция относно факта , кои е собственик на кораба. От една страна този договор не е подписан от
длъжностно лице, притежаващото удостоверителна компетентност, нито от
представител на параходство ***. От друга страна този факт се
опровергава от надлежно представен по делото Свидетелство за регистрация под
малтийски флаг, издадено съгл.чл.19 от ЗТК от регистратор на малтийски кораби
/л.31 от делото/, съгласно което едноличен собственик е ***
Ответникът „*** няма качеството на работодател, поради което за него
не са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждение. Независимо,
че заключението по назначената от съда ССЕ и не оспорена от страните , сочи че
с нареждане за масово плащане от 19.10.2016г. е изплатено възнаграждение в
размер на 1527.08 щ.д. от „*** на ищеца Т.Т.
по нареждане на корабособственика, този факт не води
до извода , че задължението за изплащане на трудово възнаграждение е на
ответника. Следва да се разграничава
задължението на работодателя за заплащане на трудово възнаграждение като страна
по трудово правоотношение и фактическото заплащане на такова от трето лице, с
оглед на вътрешни отношения между работодателя и това трето лице. Тези вътрешни
отношения не създават по никакъв начин права за работника.
Основателно е искането за присъждане на разноски в
полза на ответника „***. Разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн.чл.78
ал.8 от ГПК, следва да се присъдят в размер на 250 лв., определени съобразно
разпоредбата на чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
В полза
на страната следва да бъдат присъдени и разходи съобразно представените
доказателства в размер на 21 лева или претендираните
разноски в общ размер от 271 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т.П.Т. ЕГН ********** срещу „*** искове с правно основание чл.128 от КТ и чл.245 ал.2 от КТ за заплащане
на нетно трудово възнаграждение в размер на 1825.33 щ.д. за периода
01.09.-30.09.2016г. и 215 щ.д., претендирани като
обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.10.2016г. до
15.12.2017г., дължими по трудово правоотношение възникнало по моряшки трудов
договор № *** с
работодател ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в
съда, като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.П.Т. ЕГН ********** да заплати на „*** сумата 21 лв. /двадесет и един
лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски и сумата от 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: