Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд, в
открито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател: Росица
Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретар Р.Хаджидимитрова и
прокурор О.Куздов, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 234 по описа за 2020г. на Административен
съд- Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 ал.1 предл.второ от Закона за административните нарушения и
наказания(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от „К.3.“ЕООД-гр.Шумен,
*** с ЕИК: *********, с управител Й.С.М., чрез адв.Б.Б.от ШАК срещу Решение № 260033
от 29.09.2020г., постановено по АНД № 703/2020г. по описа на Районен съд– град Шумен,
с което е изменено Наказателно постановление №27-0000992/12.03.2020 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Шумен, с което на основание
чл.416 ал.5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на дружеството жалбоподател в качеството му на
работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди
лева/, като същата е намалена на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/. В жалбата
се твърди, че не било доказано осъществяването на нарушението на процесната
дата- 03.09.2019г., посочена в НП, след като работникът е постъпил на работа на
04.09.2020г. Налице била неточна правна квалификация на нарушението, понеже в
КТ липсвала разпоредбата посочена в НП- чл.121а ал.1 т.1а и санкционираното
лице не е разбрало коя норма е нарушило. Нямало и доказателства, че действително
работникът е бил изпратен в командировка през месец септември 2019г. в Кралство
Белгия. Нарушението било маловажен случай, понеже същото е с ниска степен на
обществена опасност и липсват настъпили вредни последици. С оглед на тези
съображения се иска настоящата инстанция
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да отмени измененото
с решението Наказателно постановление. Не се прилагат доказателства. В съдебно
заседание се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът по касация депозира
отговор на 27.11.2020г., в който се оспорва жалбата и се претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Не
изпраща представител в открито съдебно заседание. На 06.11.2020г. представя
становище по жалбата, като намира оспореното съдебно решение за правилно и моли
същото да бъде оставено в сила.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество-
за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно,
поради което предлага то да бъде потвърдено.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № №27-0000992/12.03.2020г. на Директор на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Шумен, с което на основание чл.416 ал.5, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ
на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер 2000.00лв.
за нарушение на чл.121а ал.1 т.1а и ал.8 от КТ, във връзка с
чл.7 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
Въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна следното: На 07.02.2020г. била извършена проверка по спазване
на трудовото законодателство от служители при Дирекция “Инспекция по труда”,
гр.Шумен на дружеството- касатор, при която било установено, че работодателят
при осъществяване на неговата дейност в рамките на предоставяне на услуга е
допуснал командироване на лицето Б.М.С.на длъжност „общ работник в
строителството“, считано от 03.09.2019 год. в гр.Лиеж, Кралство Белгия без да е
сключил с него по установения ред споразумение за командироване с
регламентирано съдържание. Във връзка с констатираното, били изготвени писмени
обяснения от страна на пълномощник на дружеството по реда на чл.402 ал.1, т.2
от КТ, в които било посочено, че с командированите лица няма сключени
споразумения за командироване, но полагащите им се възнаграждения се изплащат. Резултатите
от проверката били надлежно обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2004063, в който нарушението е посочено под № 15. Протоколът бил връчен на
12.02.2020г. на управителя на дружеството.
На дружеството бил съставен Акт
за установяване на административното нарушение № 27-0000992 от 13.02.2020г., в
който било посочено, че при осъществяване на дейността си, в качеството си на
работодател същото е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство- чл.7
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.121а ал.1 т.1а и ал.8
от КТ с това, че е допуснало
командироване на работник, считано от 03.09.2019 год. в гр.Лиеж, Кралство
Белгия без да е сключило с него по установения ред споразумение за
командироване с регламентирано съдържание. Актът бил съставен в присъствие на
представляващия дружеството и подписан от него без възражения. Впоследствие
жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.
По отношение на дадените на дружеството
предписания с горепосочения протокол, на 26.02.2020г. от страна на дружеството-
жалбоподател било депозирано уведомление до Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен, че са изпълнени дадените
предписания, като към същото е приложено и сключено допълнително споразумение
за командироване в чужбина към трудов договор № 09/02.09.2019г. с работника Б.М.С.от 02.09.2019г. касаещо командироването на лицето.
На 12.03.2020г. въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка, наказващият орган издал процесното Наказателно постановление, с което основание чл.416 ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414 ал.1 от КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер
2000.00лв. за нарушение на чл.121а ал.1 т.1а и ал.8 от КТ, във връзка с чл.7 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
За да постанови крайния си акт,
съдът приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото, сред които и разпит на
служителите на Инспекция по труда, извършили проверката, безспорно се
установява, че дружеството жалбоподател е осъществило процесното нарушение, а именно, че дружеството в качеството си на
работодател, като е допуснало командироване на
работника С. в гр.Лиеж, Кралство Белгия, считано от 03.09.2019 год., без със
същия да е сключено споразумение за командироване с посоченото в разпоредбата
на чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, е осъществило от
обективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.121а
ал.1 т.1а и ал.8 от КТ, във вр. с чл.7 от Наредбата. Решаващият съд е извел и
извод за правилно приложение на санкционната норма, но е намалил размера на
имуществената санкция до законоустановения минимум в чл.414 ал.1 от КТ- 1500лв.
Въззивният съд се е произнесъл по всички направени пред него възражения по
същество на спора в открито съдебно заседание, включително и по отношение на
датата на възникване на трудовото правоотношение, съответно релевантния момент
на сключване на споразумение. Настоящият състав намира, че въззивният съд е
направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата
обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да
бъдат изцяло преповтаряни и на осн. чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Касационният състав не споделя
релевирания от касатора довод за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.42 т.5 и чл.57 т.6 от ЗАНН при съставяне на АУАН и НП, накърняващо
правото на защита на касатора. Както в АУАН така и в НП е налице пълно описание
на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е било извършено и не е
налице твърдяната от касатора неяснота за какво нарушение е ангажирана
отговорността му предвид неточно посочена разпоредба на чл.121а ал.1 т.1а,
каквато липсвала в КТ. Действително т.1а е непълно изписана, доколкото се касае
за буква „а“ на т.1 на чл.121а ал.1 от КТ, но непрецизният начинът на
формулиране не е довел до неразбиране на нарушението, понеже разпоредбата на
текста касае понятието командироване на работници, относно което спор няма
между страните, че е налице в настоящия казус. Разпоредбата, заедно с другата
посочена- ал.8 от чл.121а от КТ, са препращащи. Фактическия състав на дължимото
от работодателя поведение са намира в чл.7 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, съгласно който не се допуска
командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено
споразумение по чл.2 ал.1 от Наредбата.
Настоящата касационна инстанция
приема, че по категоричен начин с оглед на приобщените доказателства и
доказателствени средства е установен фактът на командироване на работника без
да има сключено с него споразумение към датата на командироването-
03.09.2019г., осъществено по силата на Заповед за командировка в чужбина
№11/03.09.2019г., приложена на стр.24 от въззивното дело. Противното становище, застъпено от касатора, за
възникнало трудово правоотношение на 04.09.2019г., не намира опора в
приобщените доказателства, включително в представеното от него в изпълнение на
предписанията, допълнително споразумение към трудовия договор на работника,
което е с дата 02.03.2019г. Датата на постъпване на работа по чл.8 от трудовия
договор, няма отношение към датата на възникване на трудово правоотношение,
която е датата на сключване на трудовия договор- 02.09.2019г. Съгласно чл.61 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя
преди постъпването му на работа, което следва да се осъществи в едноседмичния
срок по чл.63 ал.3 и ал.4 от КТ, което е началният момент на изпълнението на
задълженията по трудовия договор, а не на самото трудово правоотношение.
По отношение на възражението, че
няма доказателства, че работникът С. е бил изпратен в командировка през месец
септември 2019г., съдът намира същото за неоснователно. По делото са приобщени писмени
доказателства за това обстоятелство, изготвени от самия касатор. В тази връзка
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.416 ал.1 изр.2 от КТ, която
предвижда, че редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена
сила до доказване на противното, което не е установено в настоящия казус.
Съдът намира, че правилно е прието
от наказващият орган, че не са налице предпоставките за квалифициране на
нарушението като маловажен случай по чл. 415в ал.1 от КТ, доколкото нарушението
е било осъществено преди командироването на работника и не е могло да бъде
отстранено своевременно. Твърдението, че не са настъпили вреди за работника не
може да бъде споделено, предвид липсата на дадено от всички страни по трудовото
правоотношение съгласие относно конкретните параметри на командироването, нормативно
установени от законодателя в чл.2 ал.2 от Наредбата, като характер и място на
работа, условия за полагане на извънреден труд и др.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. Правилно от въззивния съд е
съобразена относимата санкционна разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ и липсата на
други установени нарушения на трудовото законодателства от дружеството, с оглед
на което е била намалена наложената санкция до минимално установения размер от
1500лв.
С
оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63 ал. 3 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Разноски са били законосъобразно присъдени в тежест на касатора от
първоинстанционния съд.
Водим от
горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260033 от 29.09.2020г.,
постановено по АНД №703/2020г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.
ОСЪЖДА „К.3.“ЕООД-гр.Шумен, *** с ЕИК:
*********, с управител Й.С.М., да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.
Шумен, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2.
.......................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 04.12.2020г.