Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публично заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Кремена Данаилова
Членове:
1. М.Иванова-Даскалова
2. Стоян
Колев
при секретар: Пенка
Михайлова
и прокурор: Владислав
Томов
като разгледа
докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1131 по
описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на ОД на МВР – Варна срещу Решение № 471/06.04.2021г. постановено
по НАХД № 169/2021г. по описа на Районен съд - Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 436а-324/08.09.2020г. на
директора на ОД на МВР-Варна, с което на Д.С.Д. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лева на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето. С решението Областната дирекция на МВР- Варна е осъдена да
заплати на Д. сумата в размер на 300лв. като разноски за адвокатско
възнаграждение.
В
жалбата се претендира отмяна на Решението на ВРС като незаконосъобразно и
неправилно. РС установил правилно фактическата обстановка по случая, но
достигнал до погрешния извод, че са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на АУАН и на НП, че не е конкретизирано коя противоепидемична
мярка е нарушена и случаят е маловажен и попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН. Излагат подробни доводи защо считат за неоснователни мотивите на ВРС, с
които постановил отмяна на НП. Обосновават, че посочената в НП конкретна
противоепидемична мярка, посочена с номера й в заповедта е в защита на
обществения интерес и цели защита на здравето и живота на хората. Именно в
защита на тези блага била наложена мярката в заповедта, на която е допуснато
предварително изпълнение, при отчитане на обстоятелствата, че се касае за
световна пандемия и липсва ясна и категорична експертиза за разпространението
на заболяването, за рисковите групи, за начините на лечение и др. фактори.
Последвалата промяна на противоепидемичните мерки неправилно РС приел като
основание за преценка на тяхната необходимост. Поради това нарушението на
мярката не било маловажен случай, както неправилно приел въззивния съд.
Издаването на НП за нарушението и налагането на наказанието за него било съобразено
с обществената му опасност и с необходимото за постигане на целите на
превенцията, тъй като снизходителното отношение към нарушителите ще обоснове
чувство на безнаказаност у виновното лице и в обществото като цяло, което ще
способства за масово нарушаване на въведените противоепидемични мерки.
Претендира се отмяна на Решението и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В депозирани преди
съдебно заседание писмени бележки юрисконсулта заявява, че поддържа
касационната жалба и моли да бъде уважена. Моли за отмяна на Решението на ВРС и
да бъде потвърдено НП. При евентуално отхвърляне на касационната жалба, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника.
Ответникът
Д.С.Д. чрез процесуалният си представител депозира писмен отговор със становище
за неоснователност на касационната жалба. Счита Решението на ВРС за валидно,
правилно и съответстващо на материалния закон. Правилно РС установил
фактическата обстановка и намерил, че нарушението се отличава със значително
по-ниска степен на обществена опасност от останалите и попада в хипотезата на
чл.28 от ЗАНН. Правилно РС отчел, че конкретната противоепидемична мярка е била
впоследствие отменена пет месеца преди издаване на НП и такава повече не е била
въвеждана отново. Това свидетелствало за направена преоценка от органите и
извод за дисбаланс между целените резултати и съпътстващия ефект на засягане на
жизненоважни процеси у хората. Липсвали доказателства от извършеното от Д. да
са настъпили други вредни последици и нямало доказателства той да е наказван за
друго такова нарушение. С тези доводи се иска Решението на ВРС да бъде
потвърдено изцяло и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора и моли по
съображенията изложени в него решението на РС-Варна да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски, като уточнява, че адвокатското
възнаграждение е в минималния размер по наредбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за оставяне в сила на
решението на РС-Варна като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211 ал.1 от АПК, поради
което е допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на касационно оспорване на
основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените
в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди
неправилно приложение на закона.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Решението
на РС е валидно и допустимо.
Неправилно
приложение на материалния закон съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той
е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде
приложен. Като контролно-отменителна инстанция касационният съд проверява
приложението на закона въз основа на фактите
установени от РС в решението, по аргумент от забраната в чл.220 от АПК
за нови фактически установявания. РС установил, че със Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020г.
на Министъра на здравеопазването считано от 00:00ч. на 21.03.2020г. на
територията на Република България са въведени противоепидемични мерки до
изричната им отмяна, като в т.І.1 от заповедта се разпорежда, че се преустановяват
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места. РС установил, че на 27.03.2020г. няколко екипа на група „Общинска полиция“
при ОД на МВР-Варна са извършвали проверка за спазване на противоепидемичните
мерки в Морската градина на град Варна, при които предупреждавали гражданите,
че нарушават мерките и им разпореждали да напуснат района на градината, което много
от хората изпълнявали, а на тези, които не изпълнили разпорежданията и не
напуснали градината съставили актове за установяване на административни
нарушения. РС установил от доказателствата, че около 17:30часа един от екипите констатирал,
че Д.С.Д. е в близост до тенис-кортовете в Морската градина (Приморски парк) на
град Варна. От показанията на актосъставителя съдът установил, че Д. е бил до тенис
кортовете до централната алея над летния театър, че проверяващите му обяснили, че
нарушава противоепидемичните мерки и му съставили АУАН №0004355/27.03.2020г., който
му предявили и той го подписал с възражението, че имал среща с колега по
работа. Той не депозирал допълнителни възражения в срока по чл.44 от ЗАНН и въз
основа на акта на 08.09.2020г.директорът на ОД на МВР-Варна издал НП №
436а-324, с което наложил на Д.С.Д. за извършеното от него виновно нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето административно наказание „глоба“ в размер
на 300лв. РС констатирал, че и в АУАН и в НП е посочено, че като се разхождал
до „Тенис кортове“ в Приморски парк в град Варна на 27.03.2020г. в 17:30ч. Д. не
изпълнил противоепидемичните мерки по чл.63, ал.1 от Закона за здравето въведени
със Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на МЗ, от която е цитирана т.І.1: „Преустановяват
се посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места.“ в НП.
Изводите
в решението на РС са, че НП е издадено от компетентен орган, с оглед предвидените
в чл.209а, ал.4 от Закона за здравето правомощия за директора на ОД на
МВР-Варна; че и АУАН е съставен от оправомощен със Заповед №
365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна орган, с оглед
качеството на актосъставителя на ст. полицай в група „Общинска полиция“ при ОД
на МВР-Варна; че производството по издаване на НП е проведено при спазване на
сроковете в чл.34 от ЗАНН.
РС
постановил отмяна на НП със съображението, че нарушението не е ясно формулирано
в АУАН, тъй като било посочено, че не е изпълнена заповедта на министъра на
здравеопазването, а с нея се въвеждали няколко различни противоепидемични мерки,
поради което той не отговарял на изискването на чл.42 от ЗАНН. РС приел, че в
АУАН е посочено, че Д. е нарушил чл.63, ал.1 във вр. с ал.7 от Закона за
здравето. Тъй като към датата на нарушението - 27.03.2020г. редакцията на чл.63,
ал.1 от ЗЗ предвиждала при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион, а чл.63, ал.7 от ЗЗ изобщо не съществувал, РС
направил извода, че на Д. не е било ясно при какви приети за установени факти и
за какво нарушение се ангажирана отговорността му. Посочената в АУАН като нарушена
правна разпоредба била указателна и не въвеждала правило за поведение, нито
задължение, а едва в НП била посочена разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
забраната, която е въведена в заповедта и е приета за нарушена от Д.. Това
квалифицирал като недопустимо саниране на порок в акта с НП.
Освен
това в Морската градина имало кортове на няколко места, някои от които били в
непосредствена близост до жилищни сгради, поради което обстоятелството, че Д. е
установен близо до тенис корт не обуславяло извода, че се е разхождал в
Морската градина, тъй като би могъл да преминава през нея за да се прибере у
дома или да отиде при свой близък. Забраната касаела разходка и пребиваване в Морската
градина с развлекателна и/или спортна цел, а не придвижване до дома, което
изисквало максимално конкретно да се посочи мястото, на което е установен
извършителя, за да се направи преценка той разхождал ли се е в градината или
преминавал през нея. РС направил извода, че волеизявленията на актосъставителя и
на наказващия орган не са ясни, тъй като не съдържали конкретни факти и
обстоятелства свързани с мястото на нарушението. Преценил, че в НП е цитирана като
нарушена разпоредба, която влязла в сила на 09.04.2020г.- след датата на
нарушението и заключил, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения и в нарушение на материалния закон.
Същевременно
РС отчел, че действащата по време на нарушението разпоредба на чл. 63, ал.1 от
ЗЗ (ДВ бр.28 от 2020г., в сила от 13.03.2020г.) предвижда при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Отбелязал,
че с Решение на Народното събрание, обнародвано в ДВк, бр.22 от 13.03.2020г. по
предложение на МС и на основание чл.84, т.12 от Конституцията на РБ и във
връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, като съгласно т.2 е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на
извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с
чл.57, ал. 3 от Конституцията. Констатирал, че във връзка с обявеното
извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди за овладяване
на извънредната епидемична обстановка, които са изменяни многократно, каквато е
и Заповед №РД-01-143/20.03.2020г., с която в т.1 била въведена забрана за
посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки на открити и
закрити обществени места от 00:00ч. на 21.03.2020г., за които мерки изрично е
посочено, че действат до изричната им отмяна. Съдът отчел, че със Заповед
РД-01-239/26.04.2020г. Министъра на здравеопазването отменил забраната в частта
касаеща посещението на паркове и градски градини. ВРС посочил, че тази заповед е
общ административен акт по чл.65 от АПК, който е издаден без обществено
обсъждане, при условията на неотложната ситуация с настъпилата пандемия с
COVID-19, съгласно чл.73 от АПК с цел опазване на живота и здравето на
гражданите на територията на страната, поради което е оповестена чрез
средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на
националния оперативен щаб и на страницата на Министерство на здравеопазването
в интернет и заключил, че Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на МЗ е породила
правно действие. РС направил извода, че по делото е доказано по безспорен начин,
че на 27.03.2020г. по време на действие на въведената с тази заповед забрана за
посещение паркове и градски градини, Д. се е намирал в морската градина до
тенис кортовете, които са до централната алея на градината (над Летния театър),
с което извършил деянието възведено в административно нарушение в чл.209а, ал.1
от Закона за здравето, в редакцията в сила от 13.03.2020г.
РС
намерил за неправилно издаването за нарушението на НП, вместо да се приложил чл.28 от ЗАНН. РС приел, че конкретното
нарушение е маловажно, със значително по-ниска степен на обществена опасност от
останалите случаи, че с извършването му Д. не създал опасност за заразяване на
други лица или на него, тъй като пребивавал на открито място и нямало данни в
непосредствена близост да е имало други хора. Извода за маловажност на случая
РС обосновал и с липсата на данни Д. да е бил предупреждаван да напусне градината
преди да му бъде съставен акта, както свидетелят в съдебно заседание заявил, че
са процедирали. Отчел, че този вид деяния са със значително по-ниска обществена
опасност, тъй като конкретната противоепидемична мярка е отменена пет месеца преди
издаване на НП и повече не е въвеждана дори при влошаване на епидемиологичната
обстановка в страната. РС заключил, че е налице дисбаланс между целените
резултати от нарушената от Д. противоепидемична мярка и степента, в която тя
засяга неблагоприятно адресатите си. Отчел, че няма доказателства да са
настъпили други вредни последици от конкретното нарушение, че няма
доказателства Д. да е извършвал друго нарушение на противоепидемичните мерки и
направил извода, че процесното деяние е инцидентна проява, а наложеното административно
наказание се явява несправедливо и несъобразено с незначителната обществена
опасност на случая. С тези мотиви ВРС постановил отмяна на НП, тъй като за
нарушението административно-наказващият орган следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. При този изход на спора, с оглед уважаване на жалбата и отмяна на НП, РС
присъдил на Д. сумата от 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Касационният
състав намира изводите в решението за неправилни и несъобразени с фактическите
установявания описани в решението за конкретното нарушение и извършителя му, за
съставянето на АУАН и издаването на НП. В несъответствие с установеното от
фактическа страна за деянието и дееца е извода, че нарушението е маловажно и за
него не следвало да се издава НП, а да се приложи чл.28 от ЗАНН.
След
като ВРС е установил, че с оспореното пред него НП е ангажирана
административната отговорност на Д. Д. за това, че на 27.03.2020г. в 17,30часа се
разхождал до „Тенис кортове“ в Приморски парк на град Варна в нарушение на
въведената временна забрана за посещения на паркове, градски градини и др. със Заповед
№РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването като временната
противоепидемична мярка по т.І.1 от същата и от доказателствата събрани в
съдебната фаза не установил други факти и обстоятелства, които да опровергават
описаното в АУАН и в НП, неправилно формирал извода, че описанието на нарушението
е неясно. РС установил от доказателствата и посочил в решението, че конкретното
нарушение е констатирано на 27.03.2020г. в Морската градина на град Варна, при
извършвана проверка за спазване на противоепидемичните мерки от няколко екипа
на група „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна, в един от които екипи бил
актосъставителя, при които проверяващите предупреждавали гражданите, че
нарушават мерките и им разпореждали да напуснат района на Морската градина,
което много от хората изпълнявали и само на тези, които не изпълнявали
разпорежданията и не напуснали градината са съставяни актове, а в противоречие с
тези установявания заключил, че спрямо Д. е процедирано по различен начин и не
му е указано да напусне градината.
Както
е посочено в АУАН и в НП, нарушението на временната противоепидемична мярка е
установено на мястото на извършването му от Д. – до тенис кортовете в Приморски
парк – т.е. в негово присъствие, поради което за него не е имало неяснота къде и
какво нарушение е извършил. Заповедта на министъра на здравеопазването, с която
е въведена като временна противоепидемична мярка забраната да се посещават
паркове и градски градини е посочена с номера и датата й в АУАН, поради което
неправилно РС заключил, че е било нарушено правото на защита на Д. и ограничена
възможността му да разбере за какво нарушение му се съставя акта. От фактическа
страна РС установил, а и в АУАН е отразено, че след като е бил съставен в
присъствието на Д. му е бил връчен за запознаване и вписване на възражения,
както и че му е бил даден екземпляр от него. Вписаното в акта възражение от Д.,
че имал среща с колега по работа свидетелства, че той е посетил парка след
предварителна уговорка с другиго за среща там. Предвид обявеното извънредно
положение в цялата страна от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. във връзка с разпространението
в Европа на нова заразна болест и въведените със заповедта на министъра на
здравеопазването временни противоепидемични мерки, правилно наказващият орган преценил,
че посещението на Приморски парк на 27.03.3030г. от Д. в нарушение на мярката не
е маловажен случай по смисъла на чл.28,б.“а“ от ЗАНН. Заявеното от Д., че е
отишъл в парка за среща с колега по работа е индиция, че е планирал посещението
си в парка и то за среща с друго лице, въпреки действащата временна забрана за
посещение на парка заради извънредната ситуация в страната и въведените в
интерес на всички временни ограничителни мерки. Той се е уговорил предварително
за срещата в парка и го посетил въпреки временната забрана да се посещават парковете
и градските градини. Това свидетелства за незачитане от Д. на противоепидемичните
мерки, за липсата у него на стремеж да ги съобрази и в интерес на себе си и на
другите хора да се въздържи временно от планиране и посещения на парка, който е
посещавано от многобройни възрастни и деца място. Това опровергава изцяло извода
на РС в Решението, че извършеното от Д. се отличава с маловажност на
обществената опасност и за него е приложим чл.28, б.а от ЗАНН. Не на конкретните
факти и обстоятелства установени от доказателствата за извършеното от Д., а на хипотетично
възможни други ситуации и поводи за посещение на парка е основан извода за маловажност
на нарушението. По делото няма данни и доказателства, нито твърдения Д. или негови
близки да живеят в Приморски парк и на път за там той да е бил на 27.03.2020г.
в Морската градина. Няма данни и твърдения Д. да е посетил парка за да се притече
на помощ на пострадал или да има друга внезапно възникнала и изключително
наложителна причина да отиде по спешност до тенис кортовете в Морската градина.
Поради това правилно съобразно предназначението на Морската градина като място
за отдих в град Варна, административно-наказващият орган приел, че на
27.03.2020г. в нарушение на временната забрана за това като противоепидемична
мярка за ограничаване и предотвратяване разпространението на новата непозната
заразна болест Д. е бил в Приморски парк на разходка, което макар първо такова
нарушение, не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 б.а от ЗАНН.
Касационният
състав намира, че нарушението на временната мярка и посещението на Приморски
парк от Д. за среща с друго лице не подкрепят, а опровергават извода за
изключителност на случая и за явна незначителност на обществената опасност на
деянието и дееца, спрямо нарушенията от този вид, поради което неправилно РС приложил
чл.28 б.“а“ от ЗАНН и отменил НП.
Правилно
за нарушението на Д. е издадено НП на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
му и му е наложена глобата от 300лв. Както към датата на извършването му - 27.03.2020г.,
така и по време на издаване на НП на 08.09.2020г., а и до настоящият момент в
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е възведено в административно нарушение
неизпълнението или нарушението на въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен в случаите когато такова деяние съставлява
престъпление. Както правилно сочи в решението РС по делото е доказано, че на
27.03.2020г. Д. е извършил такова административно нарушение, като не е
съобразил поведението си с действащата към този момент противоепидемична мярка въведена
от министъра на здравеопазването и в нарушение на временната забрана е бил на
среща с колега в Приморски парк. Промяната на противоепидемичните мерки чрез отпадането
на някои от забраните и ограниченията, въвеждането на нови мерки и тяхното
отпадане е естествена последица от временния им характер. Временният характер
на тези мерки изисква да се отчита динамиката в ситуацията и натрупването на информация
за даденото заболяване, за разпространението му, за диагностицирането и
лечението му и т.н. Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на МЗ в частта по т.І.1 не
е отменена като неправилна и незаконосъобразна по предвидения в закона ред. Въведената
с нея забрана за посещения на паркове, градски градини и др. е действала през
определен период от време като противоепидемична мярка и в един последващ
момент е преустановено действието на забраната чрез издаването на новата
Заповед №РД-01-239 от 26.04.2020г. на МЗ. Епизодичното действие на противоепидемичната
мярка по т.І.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на МЗ е законосъобразна и
естествена последица от временния характер на мярката и не може да обоснове
извода, че нарушаването й по принцип и априори представлява маловажен случай. Точно
обратното, съгласно чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, по време на действието
на Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на МЗ
всяко посещение на парк или градина е нарушение и неизпълнение на
временната противоепидемична мярка по т.І.1 на Заповед №РД-01-143/20.03.2020г.
на МЗ, за което административно нарушение на извършителя се налага
предвидената глоба в чл.209а, ал.1 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява
престъпление. Едва след издаване на акта с който се установява такова административно
нарушение и преписката се предостави на административно-наказващият орган, той съгласно
чл.53 ал.1 от ЗАНН съобразява конкретното нарушение и извършител и преценява
налице ли са в дадения случай такива факти и обстоятелства, които сочат на по-ниската
степен на обществена опасност на деянието и дееца, спрямо останалите случаи и
обосновават прилагането на чл.28, б.а от ЗАНН и неиздаването на НП. ВРС
неправилно отменил НП по съображения за приложимостта на чл.28,б.а от ЗАНН
защото по време на издаването на НП вече е било преустановено действието на неспазената
противоепидемична мярка.
Неправилно
въззивния съд оценил като несправедливо наложеното административно наказание
„глоба“ в размер на 300лв. с НП. Към датата на извършване на нарушението и на
съставяне на АУАН - 27.03.2020г., за него в чл.209а, ал.1 от ЗЗ е предвидено
налагане на административно наказание глоба в размер на 5000лв. С изменението на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ обнародвано в ДВк, бр. 34 от 2020г., влязло в сила от 09.04.2020г.
глобата се предвижда да е от 300лв. до 1000лв. Това е по-благоприятен закон,
спрямо действалия по време на деянието и в съответствие с чл.3, ал.2 от ЗАНН с
НП на Друмев е наложена 300лв. глоба, като е отчетено смекчаващото
отговорността му обстоятелство, че това му е първо такова нарушение.
Изложеното обосновава извод за основателност
на касационната жалба и за неправилно приложение на закона от ВРС при
постановяване на решението за отмяна на НП, поради което то следва да бъде отменено изцяло и вместо
него да бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено, в производство в което не са допуснати нарушения на
процедурните правила, които да са съществени, а наложеното с него
административно наказание е съответно и достатъчно за постигане на целените индивидуална
и генерална превенция.
Водим
от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63
ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №471/06.04.2021г. по НАХД №169/2021г. по описа на Районен съд – гр.
Варна като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 436а-324/08.09.2020г. на директора на ОД на
МВР-Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.