РЕШЕНИЕ
№ 1996
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Е. Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Е. Николова Гражданско дело №
20233110115698 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.
№91025/04.12.2023г. от „Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД, ЕИК103002253,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33 срещу Е. Д. А. ЕГН
**********, с адрес: гр.В., с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване, искове с правно основание, както следва:
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 183, във вр. с чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД за
признаване за установено, че Е. Д. А.. ЕГН ********** в качеството си на потребител
на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер 1504639. дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна" ООД дължи на ищеца сумата от 116.45лв. (сто
и шестнадесет лева и 45ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 06.01.2020г. до 02.02.2023г. на адрес: гр.В.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.03.2023г. до окончателното им плащане
и с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Е. Д. А.. ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД сумата от 26.79лв. (двадесет и шест лева и 79 ст.),
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
06.03.2020г. до 25.02.2023г.
и за които суми е издадена заповед № 1217 от 06.03.2023г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД №2576/2023г. по описа на ВРС.
Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в
производството по ч.гр.д.№13711/2021г. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че е предоставил на ответника ВиК услуги в
качеството му на потребител В и К услуги за имот на адрес гр.В.. Сочи, че ползваните В
и К услуги на този адрес се отчитат по партида с абонатен номер 1504639, чийто
1
титуляр е ответникът. Сочи, че ответникът не е заплатил претендираните суми за
реално доставени и отчетени В и К услуги чрез електронен карнет (таблет), затова е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, което е уважено. Заповедта била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради това в указания му едномесечен срок ищецът предявява иск за
установяване на вземанията си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му от съда особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва, че ответницата е собственик на обекта на
потребление на ВиК услуги. Твърди, че ответницата не е искала присъединяване към
водопроводната мрежа на ищеца, нито е подписвала договор между страните, поради
което няма качеството на потребител на ВиК усуги. Оспорва, че претендираните
количества вода са реално доставени през процесния период. Оспорва, че ответницата е
използвала ВиК услугите на ответното дружество, както и че е получили и потребила
фактурираните количества вода. Твърди, че ищцовото дружество не е доставило
фактурираните количества вода. Оспорва, че ищцовото дружество правилно е
извършило отчитането на потребената от ответницата вода и пресмятането на крайните
дължими суми.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приобщеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 2576/2023 г. е видно, че същото и
образувано по заявление с вх. №16354/02.03.2023 г. от „Водоснабдяване и канализация
Варна“ ООД като по него е издадена Заповед № 1217/06.03.2023 г. за изпълнение на
парично задължение, по силата на която е разпоредено длъжникът Е. Д. А. да заплати
на кредитора "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, сумата
от 116.45лв. (сто и шестнадесет лева и 45ст.), представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 06.01.2020г. до 02.02.2023г. на
адрес: гр.В., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 02.03.2023г. до окончателното им плащане и сумата от
26.79лв. (двадесет и шест лева и 79 ст.), представляваща сбор от обезщетения за
забава върху тези главници за периода от 06.03.2020г. до 25.02.2023г, както и сумата от
75,00 лева, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор на „Водоснабдяване и канализация – Варна, ООД.
Представена е и справка за недобора на частен абонат с абонатен № 1504639, с
адрес на потребление: гр.В. с титуляр Е. Д. А., съгласно която са начислени суми за ВиК
услуги за „Битови нужди“ по водомер №03544 за периода от 06.01.2020 г. до 02.02.2023
г. е в размер на 382,44 лв., а дължимите са в размер на 258,20 лв., тъй като има
извършено плащане за месец януари 2023 г. в размер на 24,24 лв. на 07.10.2024 г.
Видно от представената справка от АВ №255048/20.02.2025 г. на името на Е. Д.
А. е, че с Решение от 21.05.2002 г. по гр.д. №1723/2002 г.е отменено Решение на ВРС от
25.08.2001 г. по гр.д. №187/20221 г. в частта, в която е допусната делба на ап.8, от 43,49
кв.м, ет.3, вх.8, бл.301, гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, като е вписано
решението по отношение на процесния апартамент гр.В., без диспозитив. От същата
2
справка е видно, че върху апартамента има наложени възбрани от ЧСИ за задължения
на Е. Д. А. на 12.01.2024 г. и 25.11.2021 г.
Представен е договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ
рег.№50 от 02.04.1986 г. по силата на който А. В. А. е закупил от СД „Изграждане на
селищните системи“ ап.23, находящ се в гр.Варна. ж.к. „Вл. Варненчик“ бл.202. вх.1.
Представена е справка за отчета чрез електронен карнет на водомер 034037, на
адрес: гр. В. на името на Х. П. Н., съгласно която съгласно реален отчет на водомера в
обекта на потребление са потребени общо 283 куб.м вода за периода от 07.01.2020 г. до
01.04.2022 г., като в началото на периода показанията на водомера са 717 куб.м, а в
края 1000 куб.м. Като номер на пломба на водомера е посочен 314397.
Съгласно представеното извлечение от електронния карнет за обекта на
потребление е видно, че същият е отчитан служебно поради липса на достъп, като
периодично е извършван редовен отчет, съгласно който количествата потребени ВиК
услуги са надчетени. В края на периода 02.02.2023 г. е отразено количество 388 куб. м,
след като дълго време за обекта не е начислявана консумация. За следващия период
02.03.2023 г. е начислено служебно количество от 3 куб.м, а на по-следващия отчет на
04.04.2023 г. след самоотчет на абоната е посочено потребление от 398 кум. М.
Представени са два броя изпълнителни листи издадени срещу ответницата Е. А.
за цената на потребени ВиК услуги с абонатен №1504639 за обект на потребление,
както следва с изп. лист №10103/10.10.2017 г. за сумата от 805,97 лв. – главница,
потребена за периода от 06.02.2013 г. – 07.06.2017 г., както и мораторната лихва за
забава в размер на 130,77 лв., издаден по ч.гр.д. №9566/2017 г. на ВРС и изп. лист
№3510/15.07.2020 г., издаден по ч.гр.д. №1740/2020 г. на ВРС за сумата от 722,85 лв. –
главница за периода от 07.06.2017 г. - 06.01.2020 г. и сумата от 130,77 лв. – мораторна
лихва за забава.
По делото е изслушано и приобщено към доказателствения материал
заключението на вещото лице Я. Л. по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като надеждно и компетентно дадено и от което се установява, че за
периода от 06.01.2020 г. до 02.02.2023 г. има незаплатени услуги в размер на 116,45 лв.
– главница и 26,82 лв. законна лихва към 25.02.2023 г., като видно от същото е, че
последната фактура за периода от 04.01.2023 г. до 02.02.2023 г. в размер на 20,03 лв. е
заплатена. Вещото лице е посетило адреса с инкасатора на ВиК услуги, но не им е
осигурен достъп, въпреки че на таблото във входа е имало обявление, че същия ден и
час ще се извърши отчитане на водомерите.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК, като по същество ищецът
претендира установяване дължимостта на сума, представляваща потребено и
незаплатено количество вода за процесните отчетни периоди, както и сума,
представляваща обезщетение за забава върху незаплатените количества вода, въз
основа на сключен договор при Общи условия.
Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по
делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице
неизпъление на договорно задължение за заплащане на цената на предоставена
стока/услуга, в случая - вода и В и К услуги по Договора при Общи условия на
ответника.
Съгласно пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, „потребители“ са: а) юридически или физически
3
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и
К услуги; б) юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В чл.11, ал.7 и 8 от ЗРВКУ се урежда реда, по който се изготвят, одобряват,
публикуват и влизат в сила общите условия на В и К операторите, а именно „В и К
операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник.
Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни
условия. Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни
условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”
Чрез приетите по реда на чл. 11 ал.7 от ЗРВКУ Общи условия не се създават
правоотношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги.
Качеството потребител на В и К услуги, възниква по силата на закона - пар.1 т. 2 от
ЗРВКУ.
Отношенията между В и К операторите и потребителите на В и К услуги се
регулират още от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно наредбата, правоотношенията между операторите и потребителите възникват
още преди присъединяването и се регулират чрез предварителен договор за
присъединяване към водоснабдителната система по чл. 12 ал.2 т.2 от Наредбата. След
подаване на писмено заявление за присъединяване към водоснабдителната система по
чл. 13 от Наредбата, се сключва договор за предоставяне на В и К услугите по чл. 14 от
Наредбата, който има силата на окончателен договор за присъединяване.
От изложеното до тук става ясно, че и преди влизане в сила на представените по
делото Общи условия между потребителите на В и К услуги и В и К операторите
съществуват договорни отношения. Задължението за заплащане на предоставените В и
К услуги възниква от момента на присъединяването на обекта към водопреносната и
канализационна мрежа. Задължението за плащане възниква в патримониума на
потребителя по смисъла на пар.1 т. 2 от ЗРВКУ, а именно на собственика или
ползвателя на обекта. В този смисъл по делото е релевантно установяването на
качеството собственик или ползвател на ответника за претендирания период.
Видно от събраните по делото доказателства партида с номер 1504639 се води
на името на ответника Е. А.. Същата, по силата на закона притежава качеството на
ползвател на процесния обект на потребление през процесния период, което е видно от
вписванията по партида на ищцата в имотния регистър и представения договор за
закупуване на имот от покойния й съпруг А. В. А..
Въз основа на това съдът приема, че в качеството си на собственик на апартамент
№23, разположен в жилищна сграда, находяща се на адрес: гр. В., присъединена към
ВиК мрежата, ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на пар.1 т. 2
от ЗРВКУ. Въз основа на тези факти, същият е обвързан от Общите условия на
ищцовото дружество в качеството му на потребител. Не е установено по делото
ответникът да е възразил срещу конкретни разпоредби на договора при Общи условия,
4
да е подал заявление, при което да е сключен индивидуален договор – „допълнително
писмено споразумение”, дерогиращо разпоредбите на договора при Общи условия /чл.
11 ал.7 и 8 от ЗРВКУ/.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, който съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия е 30
дневен след датата на фактуриране. С оглед периода и датите на издаване на фактурите,
съдът намира, че процесните вземанията са с настъпил падеж и като такива са
изискуеми.
В тази връзка съдът намира, че видно от карнетите е, че за отчетените количества
през процесния период е към крайната дата на периода е извършен реален отчет чрез
самоотчет от самия потеребител на водомера, измерващ количествата питейна вода в
процесния обект на потребление, поради което и процесните количества ВиК услуги са
за реално потребление, а не за служебно начислена консумация на някое от
предвидените в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и
Общите условия основания.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в обекта на потребление е потребено
начисленото количество ВиК услуги, поради което от потребителя се дължи тяхното
заплащане.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и като такъв следва да се
уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производството и в производството по
ч.гр.д.№ 2576/2023 г. на ВРС. По делото се претендират за направени в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1075,00 лв., от които заплатена
държавна такса в размер на 75,00 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лв., възнаграждение за особен представител в размер на 400,00 лв. и депозит за
вещо лице в размер на 300,00 лв. В производството по ч.гр.д. №1918/2023 г. на ВРС,
ищецът претендира разходи в размер на 135,00 лв., от които заплатена държавна такса в
размер на 25,00 лв., възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00 лв. и 60,00 лв. -
платена такса на ЧСИ за връчване на съдени книжа.
По така направените искания в настоящото производство съдът намира, че в
полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00 лв., а останалите разноски, доколкото са направени
в настоящото производство следва да бъдат присъдени така, както са поискани. Така в
настоящото производство следва да бъде присъдена сумата от 925,00 лв.
Претендираните разноски в заповедното производство следва да бъдат присъдени в
пълен размер.
С оглед неспазване на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК съдът намира,
че заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена за непредявената по исков ред
част.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК, във вр. с чл.183, във вр. с
чл. 187, във вр. с чл. 200 от ЗЗД и вр. с чл. 86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че
Е. Д. А. ЕГН **********, с адрес: гр.В. ДЪЛЖИ НА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул.”Прилеп” №33, в качеството си на потребител на ВиК, с адрес на
потребление: гр.В. с клиентски № 1504639, сумите, както следва: сумата от 116.45лв.
(сто и шестнадесет лева и 45ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 06.01.2020г. до 02.02.2023г. на адрес: гр.В.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.03.2023г. до окончателното им плащане и сумата от 26.79лв.
(двадесет и шест лева и 79 ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху
тези главници за периода от 06.03.2020г. до 25.02.2023г., и за които суми е издадена
заповед № 1217 от 06.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД
№2576/2023г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Е. Д. А. ЕГН **********, с адрес: гр. В. ДА ЗАПЛАТИ НА
”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 сумата от 925,00 (деветстотин
двадесет и пет) лв., представляваща разноски в настоящото производство, както и
сумата от 135,00 (сто тридесет и пет) лв., представляваща направени разноски в
производството по ч.гр.д.№ 2576/2023 г. на ВРС, на осн. чл. 87, ал.1, във вр. с ал. 8 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6