МОТИВИ към присъда
по НОХД № 153/2019 год. ШОС
Подсъдимият Т.Д.Б., ЕГН - **********, е
предаден на съд за това, че на 03.11.2017 г. на път I-7, км. 126+468 м. (Силистра
– Шумен – Ямбол), при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № *******, в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си 1,38 на хиляда, нарушил
правилата за движение, а именно: чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП, чл.16,
ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.21, ал.2 от ЗДвП, чл.47, ал.3 от
ППЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.25, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на К.М.И. ***, починал на 03.11.2017 г. - престъпление по чл.343, ал.3,
б.„б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Делото е внесено за
разглеждане след отменена осъдителна присъда и връщането му ново разглеждане на
първоинстанционния съд от фазата на разпоредително заседание. Наследниците
на починалия К.М.И. /л. 18,т.2 – удостоверение на наследници и л.99, т.2 –
справка АИС „БДС“/ - М.И.Х., Х.Х.Х.,
П.М.И. и Г.А.Х. /действаща лично като лице съжителствало на съпружески
начала с починалия и като майка и законна представителка на малолетните им деца
–М.М. и А.М./, направиха искане за конституирането им само като частни
обвинители. М.И.Х., Х.Х.Х.
и П.М.И. изрично заявиха, че не поддържат предявените в
предходното разглеждане на делото граждански искове и не заявиха гражданска
претенция. С оглед на това, както и поради обстоятелството, че молбите са
депозирани своевременно и същите отговарят на изискванията на закона, съдът ги
конституира само като частни обвинители в съдебното производство.
Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по
реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371,
т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния
акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения от досъдебното
производство. Фактите и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признава и не желае събиране на допълнителни доказателства по
отношение на тях. Съжалява за случилото се.
Разпитан в хода на предварителното производство,
подсъдимият Т.Б. е дал обяснения, като е изразил разкаяние и съжаление за
случилото се. В съдебно заседание същия се признава за виновен, признава
фактите от обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за тях. В
защитната си реч заявява, че изключително много съжалява за случилото се и моли
за прошка пострадалите, а в последната си дума заявява, че се присъединява към
адвоката си и моли за милостивост.
От направеното признание по
реда на чл. 371, т.2 от НПК, събраните по делото гласни и писмени
доказателства, от показанията на свидетелите и заключенията на приетите
експертизи и на основание
чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за безспорно установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
Т.Д.Б. ***, е правоспособен водач на МПС. Същият притежава свидетелство за
управление на МПС №*********, издадено на 12.04.2017 г. от МВР – гр. Шумен, за
категориите „А1“, „В“, „М“.
На 03.11.2017 година,
около 12.00 часа, Т.Б. отишъл до дома на Добромир Цанков Дончев в гр. Шумен, кв. Дивдядово, за да му помогне
при прибирането на дърва. Там бил и техният приятел Павлин Пламенов Д.. Около 16:00
ч. приключили работа, след което Д. и Б.
се прибрали в домовете си. Същият ден, около 18:30 ч. подсъдимият Б. взел автомобила на баща си Д.Т.Б. „Фолксваген
Пасат“, с рег.№ *******. С него се придвижил до дома на св. Павлин Д. и
заедно отишли до дома на Добромир
Дончев в гр. Шумен, за да се почерпят за оказаната помощ при прибирането на
дървата. Тримата разговаряли и консумирали
алкохол. Около 22.00 ч. подсъдимият се обадил по телефона на приятелката си Миглена
Радославова Узунова, за да се
присъедини към тях, но тя му отказала, тъй като било късно. Б. се ядосал,
налял си чаша с ракия и я изпил. Около 22.30 ч., той си тръгнал ядосан, а приятелите му останали да се черпят. Въпреки изпития
алкохол, Б. се качил в лекия автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ *******, и
потеглил към дома си в с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, обл. Шумен.
Б. управлявал
автомобила по път І-7
(Силистра – Шумен – Ямбол) в посока кв. Дивдядово на гр. Шумен – В. Преслав. Този участък - т. нар. „белия баир“, по път І-7 (Силистра – Шумен – Ямбол) има три ленти за движение (една за движение в
посока гр. Велики Преслав и две за движение в посока гр. Шумен). Б. се движил
със скорост от 93 км/час, като максимално допустимата скорост в този участък
била 60 км/час, въведена с пътен знак В26. Пътната настилка била суха, без
неравности, видимостта била нормална за нощно кормуване. Той не успял да
преодолее десен завой при спускане, пресякъл единичната непрекъсната линия от
надлъжната пътна маркировка, като последователно навлязъл в средната и впоследствие
в лявата лента (и двете за насрещно движение).
В този момент,
в лявата лента за движение, при км.126+468 м., в посока гр. Шумен, се движел
лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№ *******, собственост на П.М.И. от гр.
Варна, управляван от К.М.И., ЕГН-**********,***, Водачът И. възприел навлизащия
в неговата лента лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, и успял да
намали скоростта, но въпреки това двата автомобила се ударили с предните си
части, като надлъжната ос на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ била под ъгъл 15
градуса спрямо надлъжната ос на лек автомобил Опел Корса“.
След удара
двата автомобила се насочили в ляво извън пътното платно (в посока гр. Велики
Преслав) по траекторията на движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ и
спрели един до друг с предни части насочени на изток. Около 22.50 ч. в близост
до мястото на удара минал с автомобила си Мирослав Росенов Колев от с. Хан
Крум, обл. Шумен, който пътувал за гр. Шумен. Той забелязал двата автомобила,
които били извън пътя. Спрял и установил, че двамата водачи - К.М.И. и Т.Д.Б.
не са контактни, след което се обадил на тел.112 и съобщил за настъпилото ПТП.
Вследствие на получените от удара травматични увреждания водачът К.М.И. бил починал
на място. Пристигналият екип на ЦСМП откарал Т.Д.Б. ***.
Така приетата фактическа
обстановка са установява от
самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Това признание се подкрепя и от показания
на свидетелите: Ивайло Пламенов Станчев/л.39,т.1/, Петко Славчев П. /л.40,т.1/,
Х.Х.Х. /л.42,т.1/, Г.А.Х. /л.45,т.1/, М.И.Х. /л.47,т.1/, П.М.И. /л.49,т.1/, Д.Т.Б.
/л.51,т.1/, Златина Х. Боева /л.52,т.1/, Мирослав Росенов Колев /л.53,т.1/, Месут
Хрюстем Мехмед, /л.55, т.1/Павлин Пламенов Д. /л.56,т.1/ и от с.з., Добромир
Цанков Дончев /л.57,т.1/, Миглена Радославова Узунова /л.58, т.1/. В подкрепа
на това са и протокол за оглед на ПТП (л.20 – 22, т.1), фотоалбум (л.23,т.1),
приемо предавателен протокол за приемане на ВД ППС на съхранение /л.31-32,т.1/,
съдебно химически експертизи – л.64, т.1 и л.70 ,т.1 ведно с талон за
изследване и протокол,
съдебно-автотехническа експертиза ( л.74, т.1), съдебно-медицинска
експертиза за аутопсия на труп № 67/2017
/л.93, т.1/, съдебно медицинска експертиза № 45/2018 /л.103, т.1/,
съдебно психиатрична експертиза /л.117, т.1/, материали от КАТ /т.2/, копие от
протокол за ПТП с пострадали лица (л.3, т.2/, справки за правоспособност на
водач и за нарушенията му по ЗДвП от сектор „ПП“ ОДМВР – Шумен, схема на пътен
участък /л.8, т.2/, справка от ОД на МВР Шумен, отговор от РЦ112 – Варна, с
приложен диск – л. 11, т.2, медицински
документи – т.2 – лист за преглед на пациент, копие от журнал на Спешно
отделение, история на заболяване на Т.Б.,
удостоверение за наследници и справка АИС, докладна записка, справки за
собственост на МПС, справка за съдимост,
карта за обвиняемо лице, както и от приобщените
заверено копие от Футболен паспорт на името на Т.Д.Б. и заверено копие от
Състезателен картон на името на Т.Д.Б.,намиращи се в НОХД № 290/2018 г. по
описа на ШОС.
От химическите експертизи за определяне на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта приложени към делото – л.64 и л.70, се установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от Т.Д.Б.
се доказва наличие на етилов алкохол, в количество 1,38 на хиляда, а в тази
взета от трупа на К.М.И. – 0,26 на хиляда.
От назначената и приета съдебно медицинска експертиза за
оглед и аутопсия на труп № 67/2017 е видно, че върху трупа на К.М.И.,***, са
установени: СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА, ГРЪДЕН КОШ, КОРЕМ, КРАЙНИЦИ:
1.Контузия на главата: ивицовидно
охлузване на челото в дясно; множество
кожни драскотини и плитки порезни рани в дясната челна и слепоочна област; една
обширна разкъсноконтузна рана на челото в ляво през лявата вежда към левия очен
ъгъл; една порезна рана на горния клепач на лявото око; кръвонасядане на
клепачите на лявото око; кръвонасядане на вътрешния очен ъгъл и на дясното
подочие частично; една разкъсноконтузна рана на дясното крило на носа към
подочието; охлузване и кръвонасядане на
кожата на лявата буза външно; една
разкъсноконтузна рана на брадичката в ляво с дълбочина до костта; една
разкъсноконтузна рана на брадичката срединно с дълбочина до костта; кръвонасядане на меките черепни обвивки на
ограничена площ челно в ляво (около и под описаната рана); фрактурни линии в областта на предната черепна
ямка в ляво, през горната стена на лявата очница към сфеноидалната и
етмоидалната кост; хематосинус; фрактурна линия и към средната черепна ямка в
ляво, недостигаща до пирамидата; малък субарахноидален кръвоизлив в областта на
двата челни дяла базално, по-изразен в ляво челно; малък ограничен субарахноидален кръвоизлив
слепоочно в ляво.
2. Контузия на гръдния кош: едно кръвонасядане на предната гръдна стена в
дясно между ключицата и гръдното зърно, две кръвонасядания под гръдното зърно и
външно; едно обширно кръвонасядане на
гръдния кош в ляво между гръдното зърно и ребрената дъга с множество плитки
охлузвания; счупване на седмите ребра до
гръбнака; счупване на осмите ребра до
гръбнака; компресивно счупване на тялото
на осмия гръден прешлен; травматично
разкъсване на аортата на същото ниво; травматично разкъсване на аортата на нивото на
дъгата; масивен хемоторакс; кръвонасядане на задното средостение (медиастинум).
3. Контузия на корема и таза: кръвонасядане на предната коремна стена в ляво
между ребрената дъга и пъпа, с едно плитко вертикално охлузване над и външно от
пъпа; едно петнисто кръвонасядане в
областта на левия хълбок странично; едно
вертикално охлузване на предната коремна стена в дясно по линията на гръдното
зърно; две кръвонасядания на десния
хълбок странично; кръвонасядане в
областта на главичката на половия член; разкъсноконтузна рана на тялото на пениса в
ляво; кръвонасядане на мъдната торбичка
срединно и в дясно; травматично
разкъсване на двата купола на диафрагмата, с евакеуция на част от стомаха към
гръдната кухина; хемаскос; травматично разкъсване на далака по ребрената
му страна; травматични разкъсвания по капсулата на черния дроб – десен лоб;
необилно кръвонасядане на капсулата на десен бъбрек; травматично разкъсване на
лонното съчленение; частична дезартикулация
на двете кръстцово-хълбочни стави.
4. Контузия на крайниците: множество
сливащи се кръвонасядания по предната и по вътрешната страна на лявата мишница;
фрактура на лявата мишнична кост между
средна и долна трета; кръвонасядане по
вътрешната страна на левия лакът; кръвонасядане
на лявата предмишница; три сливащи се
кръвонасядания по предната страна на предмишницата – средна долна трета;
множество плитки охлузвания и драскотини по гърба на лявата ръка, обхващащи и
гърба на пръстите; открита фрактура на
5-та предкиткова кост на лявата длан; множество сливащи се кръвонасядания по
вътрешната страна на дясната мишница; една разкъсноконтузна рана по вътрешната
страна на дясната мишница над лакътя в дълбочина до мускулите; една разкъсноконтузна рана с V – образна
форма по задната страна на дясната предмишница под лакътя; една
разкъсноконтузна рана по предната страна на дясната предмишница – средна трета,
множество пръснати кръвонасядания и охлузвания по задната страна на
предмишницата, гривнената става и гърба на дясната ръка.
Всички установени травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, притискане и триене
(за охлузванията). Касае се за високоенергийна травма, довела до тежки
увреждания на черепната, гръдната, коремната кухина и крайниците на пострадалия
И.. Тези травматични увреждания могат да бъдат получени по начин, посочен в
материалите по делото – при ПТП - травма в автомобила. Непосредствената причина
за смъртта на К.М.И. се дължи на масивна вътрешна кръвозагуба, причинена от
травматичното разкъсване на аортата на две места. Към момента на смъртта лицето
е било практически трезво. Между получените при възникналото ПТП травми и
настъпилата смърт е налице пряка причинна връзка. Смъртта е настъпила относително
бързо, но не мигновено (от порядъка на няколко минути), за което свидетелства
аспирираната кръв в белите дробове, излялата се кръв в телесните кухини,
кръвонасяданията около фрактурните линии, субарахноидалния кръвоизлив и др.
Същата е била неизбежна. Състоянието на трупа съответства на смърт от първо
денонощие.
От съдебно медицинската експертиза по писмени данни №
45/2018 – л.103, т.1, се установява, че при претърпяното ПТП, Т.Д.Б. е получил
следните травматични увреждания: Контузия на главата: остър субдурален хематом в ляво
челнослепоочно-теменно с компресия на левия страничен вентрикул. Контузия на
мозъка челно-теменно вляво със субарахноидален кръвоизлив. Посочените
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар. Същите могат да бъдат получени при ПТП – травма в
автомобила. Между претърпяното ПТП и получените травматични увреждания е налице
пряка причинна връзка. Получените
травматични увреждания съответстват на разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Втората операция проведена н МБАЛ „Св.Анна-Варна“ е проведена с цел затваряне на отвора от
черепния покрив направен при първата операция. Същата не е последица от
възникнали усложнения, а втори етап в лечебния процес.
Изготвената
съдебнопсихиатрична експертиза – л.117, т.1, установява че Т.Д.Б. е с нормално
нервно-психично развитие и не страда от душевно заболяване.При него
са налице критерии за диагностична преценка на: „Състояние след тежка черепно
мозъчна травма, остеопластика на черепа. Травмена церебрастения“. Към момента
на деянието същият се е намирал в алкохолно опиване от лека към средна степен,
като е бил със запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи по смисъла на чл.33 от НК. Алкохолното повлияване безспорно
е понижило възможностите на осв. Б. за самоконтрол. В пропедевтичен стил,
опиването от обикновен тип и от тази степен е свързано с емоционална
неустойчивост, нарушаване на вниманието, на съобразителността, като цяло на фините
координационни възможности и на финото приспособяване на оценъчните и поведенчески
актове, със забавени реакции, с известно разтормозване на влеченията и
подтиците, но без тези смущения да носят болестен качествено неадекватен
характер и без да припокриват параметрите на категорията „разстройство на
съзнанието“ в смисъла на НК. При него влиянието на алкохола е типично –
намалява до известна степен рационалните оценъчни възможности, засилва импулсивността,
отслабва ефективността на самоконтрола, без да води до качествени промени на
съзнанието.При него отсъстват психични отклонения след прекараната ЧМТ, които
да бъдат квалифицирани като „разстройство на съзнанието“ в контекста на чл.33
от НК. Понастоящем, установените психични възможности на Б. не предлагат
аргументи за обсъждане на нарушени годности за разбиране и ръководене на
постъпките, както и относно негодност за изтърпяване на наказание, но при
евентуална ефективна присъда е наложително прилагането на разпоредбата на
чл.40, ал.4 от НК. Паметовите празноти у Б. (че няма спомен за случилото се)
най-вероятно са свързани с установения травматичен субдурален хематом. Друга
хипотеза е тези празноти да представляват несъзнаван защитен механизъм, който
психиката му е включила предвид стресогенността на ситуацията. От трета страна,
те биха могли да бъдат и осъзнати прояви на защитни поведение. Експертизата не
може да се ангажира с категоричност за коя от трите хипотези става въпрос в
случая, макар, че най-вероятната е първата, а няма пречка механизмът да е
повече от един. В заключение Б. е с нормално
нервно-психично развитие и не страда от душевно заболяване, със
запазени годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги
ръководи по смисъла на чл.33 от НК.
Според заключението по изготвената съдебна автотехническа
експертиза – л.74, т.1, лек автомобил
„Опел Корса“ с рег.№ ******* се е движил в
дясната лента на платното на път І-7, в посока от гр. Велики Преслав за гр.
Шумен.След кръстовището с път отляво, водещ към стрелбището пред кв. Дивдядово
водачът е възприел навлизащ в неговата лента автомобил и е намалил скоростта до
момента на удара.
Лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******* се е движил по път І-7 в посока юг –от гр. Шумен към гр.
Велики Преслав в дясната лента на движение и при излизане от плавния десен
завой е продължил движението си направо, като преди мястото на удара навлязъл в
най-лявата лента за движение, по която в момента се е движил л.а.“Опел Корса“.
Водачът не е намалил скоростта и не се е опитал да отклони посоката на движение
на автомобила до момента на удара. Водачите са имали взаимна видимост един
спрямо друг при движение на светлини. Мястото на удара между двата автомобила
било: по дължина на пътното платно на път І-7 – на 34,2 метра от ориентира
(северният ъгъл на черен път водещ към военно стрелбище) по посока гр. Шумен;
по ширина на пътното платно на път І-7 – в дясната лента за движение на 1,6
метра в ляво от десния край на платното (в същата посока).
Скоростта на движение на л.а. „Опел Корса“, преди настъпилото ПТП е била 87 км./час, а в
момента на удара е била 44 км./час. Опасната зона
за спиране на л.а. „Опел Корса“ при движение с изчислената скорост от 87
км./ч., е 73,6 метра.
Скоростта на движение на л. а. „Фолксваген Пасат“, в момента на удара е била 93 км./час, като
преди ПТП автомобилът се е движел със същата скорост. Опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген Пасат“ при
движение с изчислената скорост от 93 км./час, е 88,88 метра, а при движение с
максимално допустимата скорост от 60 км./ час, е 45,2 метра.
По-голямата скорост на движение на л. а. „Фолксваген
Пасат“ и по-голямото му тегло в момента на удара, са довели до преместването и
на двата автомобила по посока първоначалната траектория на движение на л. а.
„Фолксваген Пасат“.
В момента на
навлизане в насрещните ленти на л.а. „Фолксваген Пасат“ (пресичане на
непрекъсната осева линия) л.а. „Опел Корса“ се е намирал на разстояние 68,5
метра от мястото на удара. В конкретната ситуация водачът на л.а. „Опел Корса“,
с рег.№ *******, не е имал възможност да предотврати удара. При движение в своята лента или движение с
максимално допустимата скорост от 60 км./час, водачът на л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег.№ *******, е имал
възможност да предотврати удара при употреба на спирачки на разстояние
съизмеримо с опасната зона за спиране на автомобила - 45,2 метра.
Причина за станалото автопроизшествие е
навлизането на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ *******, в лентата за
движение на лек автомобил „Опел Корса“, с рег.№ *******, когато последният се е
намирал в опасната му зона за спиране. Експертизата приема, че в конкретната
ситуация, произшествието би било предотвратимо само в случай, че водачът на л.
а. „Фолксваген Пасат“ не е допуснал
навлизането му в лентите за насрещно движение. При движение с максимално
допустимата скорост от 60 км./ час, водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“, с рег.№
*******, е имал възможност да предотврати удара при употреба на спирачки на
разстояние съизмеримо с опасната зона за спиране на автомобила - 45,2 метра,
или движение в своята лента.
Съдът
приема описаната по-горе фактическа обстановка и кредитира изготвените
експертизи, които са пълни, ясни и обосновани. Страните в процеса приемат
описания в автотехническата експертиза механизъм на пътното транспортното
произшествие. Не се спори по СМЕ за оглед и аутопсия на труп, не е
оспорена и автотехническата експертиза. Свидетелските показания са
непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Подсъдимият Т.Б. е
допуснал нарушение на правилата за
движение, а именно:
- чл.5, ал.2, т.4 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да не извършва маневри, изразяващи се в последователно
внезапно преминаване в лентите за движение“.
- чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП „На водача на пътно превозно средство е
забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда“.
- чл.6, т.1 от ЗДвП „Участниците в
движението: съобразяват своето поведение… с пътните знаци и с пътната
маркировка“.
- чл.63, ал.2, т.1 от Правилника за прилагане
на Закона за движение по пътищата (ППЗДВП) „Надлъжната пътна маркировка има
следните… наименования и значения: Единична непрекъсната линия" - М1. На
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат“.
- чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:
когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и да се движи в
крайната лява лента; навлизането и движението в средната лента е разрешено само
при изпреварване или заобикаляне“.
- чл.21, ал.2 от ЗДвП „Когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1
(за категория В, при движение извън населено място на водача е забранено да
превишава 90 км/ч. ), това се сигнализира с пътен знак“
- чл.47, ал.3 от ППЗДвП - Пътните знаци
за въвеждане на забрана… имат следните… наименования - пътен знак В26 "Забранено
е движение със скорост, по-висока от
означената" – в случая 60 км./ч.).
От автотехническата експертиза се установява, че скоростта на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег.№ *******, в
момента на удара е била 93 км./час, като преди ПТП автомобилът се е движел със
същата скорост. Лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ******* се е движил по
път І-7 в посока юг – от гр. Шумен към гр. Велики Преслав, в дясната лента на
движение и при излизане от плавния десен завой е продължил движението си
направо, като преди мястото на удара навлязъл в най-лявата лента за движение,
по която в момента се е движил л.а.“Опел Корса“. Водачът не е намалил скоростта
и не се е опитал да отклони посоката на движение на автомобила до момента на
удара. В момента на навлизане в насрещните ленти на л.а. „Фолксваген Пасат“
(пресичане на непрекъсната осева линия) л.а. „Опел Корса“ се е намирал на
разстояние 68,5 метра от мястото на удара и водачът на л.а. „Опел Корса“, с
рег.№ *******, не е имал възможност да предотврати удара. При движение в своята лента или движение с
максимално допустимата скорост от 60 км./час, водачът на л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег.№ *******, е имал
възможност да предотврати удара. Водачът на „Опел Корса“ не е имал възможност да избегне
произшествието, тъй като не е имал неправилни действия, с чието недопускане да
би могъл да избегне произшествието Т.е причината за
настъпилото ПТП е навлизането на подсъдимия в лентата за движение на
пострадалия и движението му със скорост над разрешената. От съдебно химическата
експертиза е видно, че в пробата кръв, взета от Т.Д.Б. има наличие на етилов
алкохол, в количество 1,38 на хиляда. С това си поведение подсъдимия е нарушил
посочените разпоредби като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; не е съобразил
движението си с пътните знаци и маркировка, като е управлявам л.а. със скорост
над разрешената за този пътен участък и е преминал внезапно и последователно
през всички ленти за движение навлизайки в крайна лява и пресичайки
напрекъсната линия от пътна маркировка.
От направеното признание по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
събраните по делото гласни и писмени доказателства и приета фактическа
обстановка съдът счита, че не са налице доказателства и обстоятелства сочещи на
допуснато от подсъдимия Т.Б. нарушение на следните правила за
движение по пътищата:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“.
- чл.25, ал.1 от ЗДвП – „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра…, в частност за да премине в друга пътна
лента…, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които… минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“.
- чл.25, ал.2 от ЗДвП „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“,
Съдът счита, че липсват категорични данни подсъдимият да
е губил непрекъснат контрол върху л.автомобил, който е управлявал. Загубата на
контрол или заспиване са едни от евентуалните възможности за настъпилото ПТП,
но липсват категорични доказателства за това. За сметка на това употребата на
алкохол, навлизането в лентата за насрещно движение и движението с превишена
скорост са категорично установени като причина за настъпилото ПТП, поради което
и съдът прие, че Б. не е допуснал нарушение на
чл.20, ал.1 от ЗДвП. От друга страна счита, че Б. е навлязъл в
насрещната лента при продължаващо праволинейно движение след излизане от завой
/автотехническата експертиза/ дължащо се на превишената скорост и употребения
алкохол, а не при съзнателно предприета маневра свързана с преминаване в
съседни ленти. Т.е. същият не е предприемал и извършвал маневра изпреварване,
завиване, заобикаляне, пресичане и др.подобни, по отношение на които следва да
съобрази своето поведение със задължението визирано в чл.25, ал.1и ал.2 от ЗДвП. Поради което
го и оправда да е допуснал нарушение на посочените правила за движение.
Ето защо съдът прие, че подсъдимият Т.Д.Б., при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *******,
в пияно състояние - с концентрация на
алкохол в кръвта си 1,38 на хиляда, е нарушил правилата за движение, а
именно: чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП, чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.21, ал.2 от ЗДвП, чл.47, ал.3
от ППЗДвП, и по непредпазливост
причинил смъртта на К.М.И. ***, с което е осъществил състава на престъплението
по чл.343, ал.3, б.„б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1
от НК, като го оправда да е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.25, ал.2 от ЗДвП при извършване на
посоченото престъпление.
Извършеното от подсъдимия Т.Д.Б. деяние съдържа признаците от
обективна и субективна страна на престъплението по чл.343,
ал.3, б.„б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Деянието е извършено по
непредпазливост. Б. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е
можел да ги предвиди. Подсъдимият не е искал настъпването на пътното
транспортното произшествие и причиняване смъртта на К.М.И.. В случая умисъла е към нарушаване правилата за движение
по пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата
последица – смърт, той е действал непредпазливо.
Подсъдимият Б. като управлявал
моторно превозно средство нарушил правилата за безопасно
движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.2, т.4 от ЗДвП, чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.63, ал.2, т.1
от ППЗДвП, чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.21, ал.2 от ЗДвП, чл.47, ал.3 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Кенан И.. Т.Б. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда; не е съобразил
движението си с пътните знаци и маркировка, като е управлявам л.а. със скорост
над разрешената за този пътен участък, преминал е внезапно и последователно през
всички ленти за движение навлизайки в крайна лява и пресичайки напрекъсната
линия от пътна маркировка, което е и основната и непосредствена причина за възникване на
произшествието. Нарушението на
тези разпоредби са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и
резултат по изложените по-горе доводи.
Причините за настъпилото ПТП се свеждат
до подценяване от страна на подсъдимия на основни правила за безопасност на
движение. Нарушаването на тези правила за движение по пътищата е
умишлено, като престъпният резултат е настъпил по непредпазливост. Че
нарушението на тези норми е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
резултат се подкрепя и от заключението на съдената медицинска, съдебно
химическата, съдебно психиатричната и съдебната автотехническа експертиза.
Видно е, че основната причината за станалото автопроизшествие е поведението на
подсъдимия Т.Б.. Водачът на „Опел Корса“ не е имал възможност да избегне
произшествието, тъй като не е имал неправилни действия, с чието недопускане да
би могъл да избегне произшествието.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното:
Касае е се за престъпление по чл.343, ал.3,
б.„б”, във вр. с чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Предвиденото наказание за тази правна квалификация е лишаване от свобода от
три до петнадесет години. Изменението е
направено с ДВ бр. 74 от 2015 година и е приложимо към разглеждания казус, тъй
като датата на деянието е 03.11.2017 година. Няма последващи изменения. Т.е. не
е необходима преценка за приложение на по-благоприятен закон.
С оглед на обстоятелството, че делото е върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд от Апелативен съд Варна, където
въззивното производство е било образувано по протест на прокурор от Окръжна
прокуратура и жалба на частните обвинители с искане за увеличаване на
наложеното наказание, то настоящия състав не е обвързан с размера на
наказанието определен при предходното разглеждане на делото.
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното:
Съдът отчете процесуалното поведение на подсъдимия за своевременното
приключване на съдебното производство. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство отчете, че се касае за трудово ангажирано лице. Отчете чистото му
съдебно минало и изразеното съжаление. Взе предвид и обстоятелството, че се
касае за млад човек, социално /спортист/ и трудово ангажиран, с образователен
ценз, с добри харатеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
– отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което се
компенсира изцяло от ниската степен на обществена опасност на дееца. От друга
страна, отчете и факта, че подсъдимия е млад водач на ППС и е нарушил много
разпоредби, касаещи безопасното движение по пътищата, довели до процесното
произшествие. Прецени и обстоятелството, че пострадалия е дългогодишен водач на
МПС, с правоспособност от 2002 година до сега. За целият период от време няма
наложени административни наказания по ЗДвП и е без принос в настъпилото
процесно ПТП. Отчете, че установеното количество алкохол в кръвта на подсъдимия
почти три пъти надхвърля законно допустимото.
В същото време производството по делото се е развило по
реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в този вид
производства при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл. 58а от НК.
Деянието
е извършено в редакция на чл. 58а от НК
на ДВ бр. 26 от 2010 год. При нея съдът е длъжен да приложи разпоредбата
на чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е по благоприятно
за дееца.
Съдът счита, че в разглеждания казус не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителни такива, при
което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко,
което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Т.е. в случая не е налице
конкуренция между разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК, което да налага
да се прецени по-благоприятно наказание, както изисква ал.3 на посочения текст.
При това положение съдът следва да определи на наказанието, след което да го
намали с ⅓.
Като взе предвид,
че по отношение на подсъдимия има превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства над отегчаващите съдът определи наказанието под средата на
предвиденото като го определи в размер
на 6 – шест години лишаване от свобода. Така определеното наказание от 6г.
намали с ⅓ съгласно чл.58а от НК и
постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 4 - четири години
лишаване от свобода. / ⅓ от 6 год. = 2г. или подсъдимия
следва да търпи 6г.-2г.= 4 години/.
Като прецени определения размер на наложеното наказание,
съдът счита,че не съществува правна възможност изпълнението на наложеното
наказание да бъде отложено и същото следва да се изтърпи ефективно при
първоначален общ режим. Независимо от това съдът счита, че ефективното
изтърпяване на наказанието е необходимо и ще доведе до реализиране на личната
превенция, като в същото
време съответства на целите и на генералната превенция, обществената опасност и
личността на подсъдимия. Независимо, че към момента подсъдимия полага обществено полезен труд и после би било
значително по-трудно неговото социализиране и приобщаване към обществото, не
следва да се пренебрегват и основните принципи на наказанието и
справедливостта. Защото наказанието има за цел освен да превъзпитава и да
наказва извършителя за деянието му. Т.е. подсъдимия, при спазване принципа за
справедливост, следва да понесе своята отговорност за постъпките си. Извършеното
от Б. е тежко криминално деяние, с тежък и необратим за пострадалия и неговите
близки резултат. За съжаление независимо от все повече законодателното увеличаване на наказанията, този вид
престъпления не намаляват. Поради което и ефективното изтърпяване следва да удовлетвори
принципа на справедливост и да обезпечи и генералната превенция. Така
определения размер и начин на изтърпяване ще удовлетвори и личната превенция,
като даде достатъчно време на подсъдимия да преосмисли поведението си за в бъдеще.
Здравословното му състояние не е изключително обстоятелство, нито е решаващ
фактор, доколкото е обусловено от неговото виновно и противоправно поведение.
Още повече, че съгласно съдебно психиатричната експертиза не е пречка, нито за
участието му в процеса, нито за носенето на наказателна отговорност, нито за
изтърпяване на ефективно наказание.
Счита, че така определеното наказание би удовлетворило и
изискването за справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от
3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Елияна Карагьозова – „Основен принцип на наказателното право е
справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства
на тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в
разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които
наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази
на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК.”
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия Т.Б.
от правото да управлява МПС за срок от 5 пет години. Намира, че така постановения размер на
този вид наказание е адекватен на обстоятелството, че подсъдимият е млад шофьор
без сериозен опит и с вече допуснати сериозни нарушения по ЗДвП. Освен това счита, че този
размер е съответен, както на наложеното наказание, така и на обстоятелствата,
индивидуализиращи вида и размера на наказанието.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия подсъдимия Т.Д.Б. да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата 1173,32 лв. /хиляда сто седемдесет и
три лева и тридесет и две стотинки/ като
разноски направени в досъдебното производство.
Осъди подсъдимия
Т.Д.Б. да заплати на
частните обвинители направените от тях разноски за участието им в съдебното
производство както следва: на М.И.Х., на
Х.Х.Х., на Г.А.Х., и на П.М.И., сумата от по 2000 /две хиляди/лева за всеки
един от тях като разноски по делото.
Съдът постанови
след влизане на присъдата в сила веществените доказателства по делото: л.а.
„Опел Корса“ с рег.№ ******* оставен на съхранение в сектор „ПП“ при ОДМВР –
гр. Шумен да се върне на П.М.И., а л.а.
„Фолксваген Пасат“, с рег.№ ******* – на съхранение в сектор „ПП“ при ОДМВР –
гр. Шумен да се върне на Д.Т.Б..
По делото няма предявени граждански
искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Н. Батанова/