Присъда по дело №1366/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 8
Дата: 4 март 2025 г.
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20241720201366
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 26 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Перник, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
и прокурора С. Др. Д.
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Наказателно дело
от общ характер № 20241720201366 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Р. К. - роден на ***** г. в гр.Перник, с
постоянен адрес: гр.П ул.****, и настоящ адрес: грП.,****, б*,**,***,*,*,*, с
ЕГН:********** за ВИНОВЕН за това, че на 29.10.2023г. в гр.Перник, по
ул.Република управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„*“, модел „**“ с рег.№ ****, след употреба на наркотични вещества - кокаин,
установено по надлежния ред /с протокол за извършена експертиза № 24/ТЛ-
288 от 22.08.2024 г. на МИ-МВР-С./ - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за
което на основание чл.343б ал.3, вр. чл.54, вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК го
ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 6 /шест/ месеца.
На основание чл.55, ал.3 от Наказателния кодекс не налага по-лекото
наказание „Глоба“, което законът предвижда наред с наказанието „Лишаване
от свобода“.
На основание чл.66, ал.1 от Наказателния кодекс ОТЛАГА
изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл. 343б, ал.3, във вр. с чл.37,
ал.1, т.7 от НК, ЛИШАВА подсъдимият В. Р. К. от право да управлява МПС за
срок от 1 /една/ година и 6/шест/ месеца.
На основание чл.59 ал.4 от срока на наказанието по чл.37 ал.1 т.7 от
НК ПРИСПАДА времето през което за същото деяние подсъдимият е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
1
считано от 29.10.2023 год.
На основание чл.133 ал.1 от Правилника за администрацията в
съдилищата вещественото доказателство по делото тест-касета приложена в
плик на л.97 от ДП като вещ без стойност да се унищожи след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343б ал.5, вр. ал.3 от НК ОТНЕМА в полза на
държавата моторното превозно средство – лек автомобил марка „*“, модел
„**“ с рег.№ ****, собственост на подсъдимия В. К., послужило за
извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимият В. Р. К. – със снета самоличност, да заплати
в полза на бюджета по сметка на ОДМВР – Перник, сумата от 412,57 лв.
/четиристотин и дванадесет лева и 57 ст./, представляваща направени
разноски в досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – гр.Перник сумата от 1006,00 /хиляда и шест/
лева за разноски направени в съдебното следствие /за възнаграждение на вещи
лица/.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд -
Перник в 15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2

Съдържание на мотивите


С обвинителен акт на прокурор при Районна прокуратура – гр. Перник e
повдигнато обвинение на В.Р.К. за престъпление по чл.343б, ал.3 от
Наказателния кодекс за това, че на 29.10.2023 г., в гр. Перник, по ул.
„Република“ управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф 5“, с peг. № *****, след употреба на наркотични
вещества - кокаин, установено по надлежния ред /с Протокол за извършена
експертиза №24/ТЛ-288 от 22.08.2024г. на МИ – МВР – София/.
В съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Перник
поддържа повдигнатото обвинение, излага доводи за несъмнена доказаност на
същото и пледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Предлага предвидените
кумулативно за престъплението наказания лишаване от свобода и глоба да
бъдат определени към средния размер, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, а по отношение наказанието лишаване от
право да се управлява МПС – да се определи такова в максимален размер.
Предлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода да се отложи на
основание чл.66 от НК за срок, съобразен с разпоредбата на ал.2. Прокурорът
изразява становище по веществените доказателства и пледира за прилагане
разпоредбата на чл.343б, ал.5, вр. ал.3 от НК. Относно разноските, направени
в досъдебното производство и в съдебното следствие, предлага да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия.
Подсъдимият В.К. дава обяснения, но не се признава за виновен по
обвинението. Признава, че на инкриминираната дата е управлявал МПС и при
изложените обстоятелства спрямо него е извършена проверка от служители на
Първо РУ - ОДМВР – Перник, на която съдействал. Категорично отрича да е
употребявал наркотични вещества преди този момент, като посочва, че в
същия период е приемал предписани му от лекар медикаменти за болки в
крака, които вероятно са дали отражение при тестването за употреба на
наркотици, а впоследствие и при химико-токсикологичното изследване.
Упражнявайки правото си на последна дума отправя към съда искане да бъде
оправдан.
Защитникът - адв. Г.М., излага доводи за недоказаност на обективните и
субективни признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Тезата си обосновава с липсата на събрани годни и достатъчни по своята
убедителност доказателства и доказателствени средства за това при
изложените обстоятелства К. да е управлявал визираното МПС след употреба
на наркотични вещества, както и с допуснати нарушения на реда за
установяване употребата на такива, установен в Наредба №1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Защитникът оспорва достоверността
на резултата от химическия анализ на кръвните проби с аргумент, че е
доказано наличие само на единия от метаболитите на кокаина, не и
останалите, както и че в нарушение на Наредбата не са взети и изследвани
проби урина от подсъдимия. Поставя под съмнение и квалификацията и
компетентността на експертите, извършили експертизите по делото. Пледира
подзащитният му да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението.
Алтернативно, при отхвърляне на възраженията и доводите в тяхна подкрепа
1
защитникът пледира за налагане на наказание при условията на чл.55 от НК,
изтъквайки наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а
по отношение по-леките, кумулативно предвидени за престъплението
наказания, пледира за неналагане на наказание глоба и за съобразяване
продължителността на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК с изтеклия до
момента срок, в който К. по административен ред е бил лишен от
възможността да упражнява това право. Предоставя на съда решаването на
въпроса за прилагане на мярката по чл.343б, ал.5, вр. ал.3 от НК.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Подсъдимият В.Р.К. е роден на ***** в град **** и живее в същия град.
Със **** образование. Не е женен. Не е осъждан.
Същият притежава правоспособност за управление на МПС и има
валидно СУМПС с № ****, издадено в ***. От приетата справка, издадена от
сектор ПП – ОД МВР /л.76 от дос. пр-во/, се установява, че е наказван е по
административен ред три пъти за различни нарушения по Закона за
движението по пътищата.
От фактическа страна:
На 28.10.2023 г., за времето от 20:00 часа до 08:00 часа на 29.10.2023 г.
свидетелите Н.В.Н. и Р.С.Е. – служители в сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения като АП – 151.
Около 01:00 часа на 29.10.2023г. се намирали на ул. Република, гр. Перник.
Възприели движещ се към тях по същата улица, в посока от кв. Тева към ул.
Юрий Гагарин, лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 5“ с peг. № *****.
Свидетелите решили да извършат проверка на водача, поради което подали
сигнал за спиране със стоп-палка.
След спиране на превозното средство установили, че водачът е сам в
превозното средство. След като се представили служителите на МВР
поискали негов личен документ и документи за автомобила. К. представил
лична карта, валидно свидетелство за управление на МПС, издадено в
Кралство ***, и свидетелство за регистрация на управляваното МПС, от което
установили, че същото е негова лична собственост.
В хода на проверката контролните органи доловили мирис на алкохол,
забелязали забавен говор и притеснение у водача. Същият признал пред тях,
че вечерта на 28.10.2023г. е консумирал алкохол /около 300 мл ракия/, но
отрекъл да е употребявал наркотични вещества.
Основавайки се на непосредствените си възприятия и изявленията на К.
служителите на МВР предприели проверки за установяване употреба на
алкохол и наркотични вещества, което К. приел. При осъществена проверка с
„Алкотест Дрегер 7510“, №ARBB – 0017 техническото средство отчело
концентрация на алкохол в кръвта 1.26 промила.
Впоследствие, в 01.59 часа на 29.10.2023 г., подсъдимият бил тестван за
употреба на наркотици със сертифицирано техническо средство за наличие на
наркотични вещества в организма /Дрегер Drugtest 5000 с фабричен № ARNJ
0006/. След зареждане на използваната за целта тестова касета със събрана
2
орална течност на подсъдимия в анализатора, бил отчетен положителен
резултат за употреба на „кокаин“ и „амфетамин“.
Свидетелят Н.Н. съставил Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който отразил
поведението на В. К. по време на извършената му проверка, а именно -
възбудено поведение, воднисти/блестящи очи, широчина на зениците – 5.0
мм., изговор на срички, заеквайки, мирис на алкохол, отразил и отчетените
резултати от проверките. Протоколът бил предявен на К., който го подписал.
Тестовата касетата с отчетената положителна проба е приобщена към
доказателствения материал по делото с протокол за доброволно предаване от
29.10.2023г. /л.46 от ДП/.
С оглед установените на място обстоятелства свидетелят Н.Н., в
присъствието на свид. Р.Е., съставил против В. К. Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA, №893081/29.10.2023г. за това,
че на същата дата К., в нарушение чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил Фолксваген“, модел „Голф 5“, с
peг. № *****, под въздействието на наркотични вещества, установено при
извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен
№ ARNJ 0006.
Съставен бил и АУАН серия GA, №1067610/29.10.2023г. за управление
на МПС след употреба на алкохол. С този АУАН като доказателства били
иззети СУМПС № ****, издадено в ***, СРМПС № **** и регистрационните
табели на управлявания от подсъдимия автомобил – с номер *****.
Двата акта били предявени на К. за запознаване и подписване. Същият
ги подписал и приел връчените му преписи. В съдържанието на двата
документа било отбелязано, че няма възражения.
Със заповеди за прилагане на принудителна административна мярка
№23-1158-000412/29.10.2023г. и №23-1158-000413/29.10.2023г. спрямо В. К.
били приложени ПАМ по чл.171, т.1, б. б от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ и по чл.171, т.2а, б. б. от ЗДвП, а именно временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, и прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
След като докладвали за случая на мястото била изпратена дежурна
оперативна група с разследващ полицай.
За времето от 01.45 до 02.05 часа бил извършен оглед на
местопроизшествие с предмет лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с
peг. № *****, при което действие по разследването били установени
местоположението на автомобила, идентификационни данни – марка, модел,
рег. номер, номер на рама, цвят, описано било състоянието му, след което
МПС, ведно с контактен ключ, било иззето като веществено доказателство.
Протоколът бил представен в срок в компетентния съд и одобрен от съдия в
РС – Перник в частта относно изземването на ВД.
С оглед установената употреба на алкохол и наркотични вещества свид.
Р.Е. попълнил два талона за изследване с № 078002 и№ 078003 от 29.10.2023
г., които В. К. подписал. Предвид положителната проба за наркотични
3
вещества свидетелят разяснил възможностите за алтернативно провеждане на
медицинско и химическо-токсикологично изследване за установяване
употребата на наркотични вещества в МБАЛ – Перник, което отразил със
съответен запис в талона, подписан от него и от подсъдимия. Последният бил
съпроводен от служителите на МВР до Спешно приемно отделение на МБАЛ
„Р. Ангелова“ АД, Перник.
В тяхно присъствие дежурният лекар в СПО при МБАЛ - Перник
извършил медицинско изследване на К. - относно състоянието му,
поведенческите му реакции, степента на съзнанието му. Лекарят отразил
липса на субективни оплаквания, отсъствие на абстинентни явления, запазена
координация, ясно съзнание, адекватно поведение и активен словесен контакт.
Събрал и анамнестични данни за заболявания, каквито К. отрекъл, за теглото
му, за употреба на алкохол и наркотични вещества. Подсъдимият потвърдил
употреба на алкохол, но отрекъл да е употребявал наркотични вещества.
Съобщил за прием през последните 24 часа на лекарствен продукт без
лекарско предписание - „Фламексин“, по повод болки в ставите. Същият дал
биологични проби /кръв/ за изследване за алкохол и за наркотични вещества.
Резултатът от изследването, събраните от лицето данни и вземането на
биологични проби в общо четири броя вакуумни епруветки било удостоверено
в съставен протокол /Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози/, подписан от лекаря и
от изследваното лице.
Извършената токсикохимична експертиза №24/ТЛ-288 от 22.08.2024г.
от експерт – химик в МИ - МВР – гр. София дава заключение, че в
предоставената за изследване проба кръв, взета на 29.102023г. от В.Р.К. е
установено наличие на екгонин – метаболит на кокаина. Посочено е, че
екгонина е включен в Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични в Списък II – вещества с висока степен на риск,
намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина. В устното
допълнение към експертизата в съдебно заседание вещото лице А.П. - химик
в Токсикологична лаборатория към МИ – МВР, изяснява, че кокаинът много
бързо метаболизира в кръвта на човека до два основи метаболита, които се
получават в организма в различно съотношение, което е чисто индивидуален
процес при различните индивиди. Посочва, че понякога единият е застъпен
повече от другия, но е възможно и да липсва, както е установено в случая,
което не променя крайното заключение за употреба на наркотичното вещество
кокаин.
Извършено е и химическо изследване на проба кръв за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от Протокол за химическа
експертиза №596/02.112023г. на НТЛ – ОДМВР – Перник в предоставената за
изследване кръвна проба от подсъдимия е установено наличие на етилов
алкохол в концентрация 1,19 промила.
В съдебното следствие В. К. представя медицинско направление от
02.10.2023г., в което е посочена диагноза „Хронични травми на глезена и
коленни стави – хроничен болков синдром“, както и обикновена /бяла/
рецепта, издадена от д-р Х.Х. с предписани медикаменти: „Arcoxia“ 120 x 1 т.;
4
„Paratramol 2х1; „Canabidiol“ 1500 mg CBD 3-4х1т.; „Perskindol“ - за мазане.
По искане на защитата е назначена съдебна Химикотоксикологична
/токсикохимична/ експертиза за изясняване на въпросите възможно ли е било
прием на предписаните лекарствени продукти самостоятелно и в съчетание с
прием на алкохол да се отрази в кръвната проба на изследвания като наличие
на кокаин, респ. метаболита му екгонин.
Според експертизата, извършена от Г.С. - *****, и гл.ас. д-р И.И. -
***** – експерти в специализираната *****, двамата с медицинска
специалност ****, идентифицираният при извършеното лабораторно
изследване метаболит на кокаина – екгонин, не може да бъде образуван при
употребата на посочените от подсъдимия медикаменти, включително при
съвместна употреба с алкохол, а само и единствено от употребата на
наркотичното вещество кокаин. Вещите лица отбелязват, че използването на
газова хроматография с масспектрална детекция при анализа на биологични
проби за наличие на наркотични вещества, който метод е ползван и в случая,
позволява структурно идентифициране на молекулите на веществата, като
по този начин се доказва само и единствено присъствието на конкретно
вещество в пробата. Т.е., за разлика от предварителните тестове /например при
изследване на пътя техническо средство/, при лабораторните методи не може
едно вещество да бъде разпознато като друго и да се отчете фалшиво
положителен резултат. Оттук експертите категорично приемат, че
идентифицирането на екгонин в изследваната проба означава, че наличието
му е резултат единствено от употребата на съдържащото го наркотично
вещество кокаин. Вещите лица дават заключение, че прием както на
посочените от подсъдимия медикаменти, така и на които и да е други,
разрешени за употреба в Р. България, не може да доведе до наличие на
метаболити на кокаин или на други вещества от Списъка по НРКРВН към
ЗКНВП в биологичните проби на човек.
При разпит в съдебно заседание вещите лица изясняват, че установеното
в кръвта на подсъдимия вещество екгонин е метаболит на кокаина, т.е.,
образува се в човешкото тяло след детекция на наркотичното вещество от
организма. Посочват, че времето за детекция на наркотичните вещества е
индивидуално и зависи от различни фактори: вид на наркотика, честота на
употреба, приета доза, процентното съдържание на активното вещество в
продукта /чистотата му/, телесно тегло, скорост на метаболизъм на организма,
комбинацията с други вещества, поради което възможността за определяне в
темпорално отношение границите на детекция е индивидуално при всеки
индивид. За конкретния казус, основавайки се на обстоятелството, че в кръвта
на К. е установен само единият от двата метаболити на кокаина, изразяват
мнение, че вероятно се касае за еднократен прием на веществото кокаин.
Посочват, че при еднократен прием, без развита зависимост, употребата на
наркотичното вещество е реализирана в интервал от време от 24 часа до 36
часа преди вземането на биологичната проба. Вещите лица допълват, че ако
лицето е дало и проба урина и такава е изследвана, промяна в резултата не се
очаква. Този извод аргументират с детайлно, основано на науката, описание
на процеса на метаболизъм на постъпило в организма наркотично вещество от
момента на приема му до изхвърлянето му от тялото чрез урината.
Отбелязват, че поради спецификата на човешкия организъм по –дълго време
5
наркотикът се задържа в урината, а не в кръвта, при което може да се
наблюдава ефект, при който в пробата кръв да не се установи наркотично
вещество, но да се установи в пробата урина. Обсъждат и възможен обратен
вариант - да се установи в кръвта, не и в урината, но подчертават, че той е
възможен само в много кратък период от време – до няколко минути след
употребата, тъй като само тогава има вероятност употребеното наркотично
вещество да не е достигнало до урината.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид:
показанията на свидетелите Н.В.Н. и Р.С.Е.;
приетите писмени доказателства и доказателствени средства,
приложени по досъдебно производство № 602/2023 по описа на Първо РУ –
ОДМВР - Перник – протокол за оглед на местопроизшествие и албум към
него, АУАН серия GA с бланков № 893081 и № 1067610 от 29.10.2023 г.,
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози от 29.10.2023 г., Талони за изследване, Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, Справка - картон на водач, издадена
от КАТ – ОДМВР – Перник, Заповеди за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1158-000412/29.10.2023г. и №23-1158-
000413/29.10.2023г. на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Перник,
Протокол за сервизна проверка на техническо средство „Drugtest 5000“ с
фабричен номер № ARNJ-0006 от 05.12.2022г., разпечатка на резултати от
извършени проби с техническо средство „Drugtest 5000“ с фабричен номер №
ARNJ-0006, протокол за доброволно предаване, справка за собственост на
МПС, справка за съдимост, медицински документи относно В. К., събрани в
съдебното следствие, извършените и приети токсикохимични експретизи,
както и веществените доказателства по делото, предявени на страните по реда
на чл.284 от НПК.
Извършвайки съвкупен анализ и подлагайки на оценка доказателствения
материал по делото, съдът приема обвинението срещу подсъдимия за доказано
по несъмнен начин, съобразно изискването на чл.303, ал.2 от НПК, тъй като
установените фактически положения по-горе изпълват всички обективни и
субективни признаци от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
Част от фактическите обстоятелства, относими към предмета на
доказване са безспорни по делото и се свеждат до следното:
Между страните не е спорно, че на 29.10.2023г., около 01.00 часа,
подсъдимият В. К. е станал обект на проверка от служители на МВР – Перник
Н.В.Н. и Р.С.Е. – младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Перник, които по същото време изпълнявали служебните си
задължения като АП – 151. осъществявайки контрол на пътното движение на
територията на Първо РУ - Перник.
Не е спорно, че при започване на проверката подсъдимият е бил водач
на лек автомобил„Фолксваген“, модел „Голф 5“, с peг. № ***** и е пътувал
сам. В подкрепа на осъществяването на обективния признак управление на
МПС, включен в състава на наказателната норма по чл.343б, ал.3 от НК, са
събрани множество преки и косвени доказателства, еднопосочни в
6
съдържанието си, кореспондиращи едни на други, които съдът цени като
надеждна основа за изграждане на изводите си от фактическа страна.
Свидетелите Н.Н. и Р.Е. са очевидци на движението на МПС, двамата
съобщават добросъвестно правнозначими факти от рутинна служебна
дейност, които са възприели лично и възпроизвеждат уверено, изчерпателно и
логически подредено, без противоречия и без елементи на преувеличение или
изопачаване. В синхрон с тях са и писмените доказателства и доказателствени
средства, установяващи, че К. е приел извършените от служителите на МВР
действия спрямо него като водач на моторно превозно средство, като е
предоставил изисканите документи, съдействал е за извършване на проверки
за употреба на алкохол и наркотични вещества, и е подписал всички съставени
в тази връзка документи - протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, талони за изследване, два броя
АУАН, заповеди за прилагане на принудителни административни мерки,
протокол за медицинско изследване. Тези доказателствени източници
напълно кореспондират и на обясненията на подсъдимия, поради което съдът
приема, че обективният признак от състава на чл.343б, ал.3 от НК /управление
на МПС от подсъдимия/ е доказан по несъмнен начин.
Безспорни са и обстоятелствата, че на мястото на спиране на В. К. е
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, което
отчело положителен резултат, както и проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с тест „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер
ARNJ – 0006, отчел положителен резултат за кокаин и амфетамин, както и
отрицателен резултат за бензодиазепини, метадон, опиати, канабис,
метамфетамин и кетамин .
Приетият по делото протокол №*********-10000/2022г. за сервизна
проверка на „Drugtest 5000“ с идентификационен номер ARNJ – 0006,
установява, че техническото средство е преминало успешно периодична
проверка на 05.12.2022г., като същата е със срок на валидност 12 месеца. В
приетата разпечатка от техническото средство, извършеният на подсъдимия
тест за употреба на наркотици е обективиран под №459 от 29.10.2023 г.,
01:59:31 часа, като от гледна точка означеното време на тестването и
отразените в разпечатката други тестове за деня, всяко съмнение относно
относимостта на документа към процесната проверка и обективността на
констатациите, закрепени в съставените във връзка с нея документи, е
изключено.
Безспорни са и обстоятелствата, че предвид установената с техническото
средство употреба на наркотични вещества, отразено в попълнен протокол за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози,
полицейските органи са предприели действията, регламентирани в
разпоредбата чл.3, ал.2 и чл.7, ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като са попълнили и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1, съставили са АУАН,
вписвайки обстоятелствата по чл.6, ал.2 от Наредбата, след което са
съпроводили подсъдимия до МБАЛ – Перник, Спешно приемно отделение, за
извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване. Възможността за
7
алтернативно изследване е разяснена на подсъдимия, предвид записа в
съдържанието на талона за изследване, удостоверен с негов и на свид. Р.Е.
подпис.
Не е спорно по делото, че в лечебното заведение е извършено
медицинско изследване на К. и същият е дал биологични проби /кръв/,
удостоверено по реда в чл.14, ал.1 и 2 от Наредбата - в протокол за
медицинско изследване и за вземане на биологични проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
по образец съгласно приложение №4, подписан от дежурния лекар и от
подсъдимия.
Така очертаните факти се установяват по достоверен начин от
съвкупния обем доказателства, намиращи взаимно потвърждение помежду си
– гласните доказателствени средства и писмените материали, документирали
отделните действия. Възражения по отношение доказателствената им
стойност и годност защитата не прави, а съдът ги кредитира изцяло и приема,
че в тази насока отклонения от изискванията, установени в Наредба
№1/19.07.2017 г. не са допуснати.
Неоспорени от страните са приети и извършените експертизи в
досъдебната фаза и в съдебното следствие – токсикохимична и
химикотоксикологична, в частта относно установения в кръвта на подсъдимия
метаболит на кокаина - екгонин, както и относно отхвърлената възможност
медикаментите, предписани му около месец преди инкриминираната дата, при
употреба да доведат до установяване на положителен резултат за метаболити
на кокаин или на което и да друго наркотично вещество.
Защитата оспорва доказателствената сила на експертните заключения с
други аргументи - че вещите лица не притежават необходимата
професионална квалификация и компетентност, поради това че нямат
медицинско образование по медицина и не са лекари, както и че при
химическото изследване е установен само един от матаболитите на кокаина, с
което се обосновава ненадеждност на резултата.
Именно тези въпроси обхваща в същността си тезата на оспорване на
обвинението от страна на защитата. Оспорва се и спазването на надлежният
ред за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози с
аргументи, че от подсъдимия не е взет и друг биологичен материал /урина/.
Безспорно, за да бъде законосъобразно изведено престъпно поведение с
консумиран състав на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, то следва да е
спазен “надлежният ред“ за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози. Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП
редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите
на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба
на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
В Наредбата е предвидено, че употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява чрез използване на тестове, определени със заповед на
8
министъра на вътрешните работи, или с медицински и химико-
токсикологични изследвания /чл. 1, ал. 3 от Наредбата/ .
Разпоредбата на чл.5, ал.1 предвижда, че при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест, или лицата се
изпращат за медицинско изследване, а съгласно ал.2 резултатът от проверката
с тест се попълва в протокол за извършване на проверка за употребата на
наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по
образец съгласно приложение № 2.
От така очертаната правна рамка е видно, че контролните органи на
място предприемат проверка за установяване употреба на наркотични
вещества при наличие на фактическо основание за това, а именно
констатирани външни признаци, поведение или реакции на водача за такава
употреба.
В случая свидетелите Н. и Е. са констатирали именно такива признаци -
възбудено поведение, воднисти/блестящи очи, разширени зеници, променен
изговор, които признаци първият отразил в попълнения на място протокол.
При тези обстоятелства, извършената на В. К. проверка за употреба на
наркотични вещества е предприета законосъобразно, при наличие на
фактическо основание за това.
Както вече се посочи, в Наредба №1/2017г. са установени алтернативни
способи за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с тестове /в случая чрез Дрегер Дрът тест 5000 с фабричен № ARNJ-
0006/, или с медицинско и химико-токсикологично изследване. Въведената от
законодателя алтернативност цели от една страна обективност на резултата, а
от друга – дава възможност на водача сам да избере начина, по който да бъде
установено употребил ли е наркотични вещества. Същият може да даде
проба с тест, но паралелно с това да даде и биологични проби за изследване
при несъгласие с резултата от теста. Може да избере и само един от двата
начина - да се съгласи да бъде изпробван с тест, но да откаже даване на
биологични проби за медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, и обратно – да откаже проба за наркотици с тест, но да изрази
желание и да даде биологични проби за лабораторно изследване. В
зависимост от избраното поведение в разпоредбите на чл.3а, т.1 - 3 и чл.6, ал.9
от Наредбата /ред. ДВ бр.81 от 2018/ са предвидени хипотезите, в които
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, съответно -
въз основа показанието на теста.
Във всички хипотези, при извършено лабораторно изследване
резултатът от него ще бъде релевантен при преценка съставомерността на
деянието, доколкото съгласно реда, установен в Наредба №1/17г. на него се
отдава по-висока степен на достоверност и приоритет .
В конкретния казус, предвид установеното с тест наличие на наркотични
вещества полицейските органи /свидетелите Н.Н. и Р.Е./, в изпълнение на
задължението си по чл.7, ал.2 от Наредбата са съпроводили подсъдимия до
СПО на МБАЛ – Перник за извършване на медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химико-токсикологично изследване. Желанието на К.
9
да се възползва от предвидения алтернативен метод за установяване употреба
на наркотични вещества е обективирано в попълнения от свид. Р.Е. талон за
изследване №****, удостоверено с подписа му. Доказателствата събрани по
делото установяват, че химико-токсикологично лабораторно изследване е
извършено въз основа дадени проби кръв от подсъдимия. При това фактическо
положение именно резултата от лабораторното изследване е релевантен за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози съгласно
чл.3а, т.2 от Наредба №1/2017г.
Възражения срещу начина на извършване на медицинската
манипулация, количеството взета кръв, събирането, опаковането,
запечатването, надписването и съхранението на биологичните проби до
постъпването в лабораторията и изследването им не са направени и съдът не
установява отклонения от нормативните предписания. Основавайки се на
протокола /Приложение № 4 към чл.14, ал.2 от Наредбата/, както и на
констатациите на експерта в Протокол за извършена експертиза № 24/ТЛ-288
на МИ – МВР относно състоянието на обектите на експертизата съдът
приема, че процедурата е извършена в съответствие с медицинските стандарти
и при спазване на изискванията на Наредбата.
Съдът цени и кредитира изцяло експертното заключение по
токсикохимичната експертиза като пълно, ясно и обосновано. Както се
посочи, защитата не оспорва самия резултат от лабораторното изследване
/установено наличие на екгонин в кръвта на подсъдимия/, а се излагат
възражения за недостоверност на резултата поради факта, че е проявен само
един от метаболитите на кокаина. На основата на връзка с прием по същото
време от подсъдимия на предписани му медикаменти се обосновава теза за
фалшиво положителен резултат.
Възраженията са неоснователни.
Експертното заключение е дадено от вещо лице специалист в областта
на химията – химик в отделение „Токсикологична лаборатория“ към МИ –
МВР. Задачите на експертизата са свързани с обстоятелства, за изясняването
на които са необходими специални знания именно от областта на науката
химия, която, известно е, изучава най-общо казано състава, структурата и
свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както
и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични
реакции. Съгласно чл.147 от НПК експертизата се възлага на специалисти от
съответната област на науката, изкуството или техниката, а нормата на чл. 24,
ал.1 от Наредба №1/17г. предвижда, че химико-токсикологичното лабораторно
изследване на взетите по реда на Наредбата биологични проби се извършва от
лице с висше образование и професионална квалификация "химик".
Вещото лице А.П. е именно такъв специалист – специалист в*****. В
рамките на своята специалност и въз основа на своите научни познания и
квалификация същата е дала отговор по въпросите на експертизата
компетентно, пълно, ясно и обосновано, като експертното заключение в пълна
степен отговаря на изискванията в чл.152 от НПК. Възраженията на защитата,
че вещото лице не притежава небоходимата квалификация и професионална
компетентност с аргумент, че не е лекар и няма медицинско образование са
неоснователни.
10
Медицината е наука, различна от химията, доколкото изучава методите
за диагностика, лечение и профилактика на болести и наранявания. В
конкретния казус задачите на експертизата не изискват специални знания от
тази област на науката.
По аналогични съображения съдът отхвърля същите възражения на
защитника срещу компетентността и квалификацията на вещите лица,
извършили назначената в съдебното следствие токсикохимична експертиза -
Г.С. - *****, и гл.ас. д-р И.И. - ***** – експерти в специализираната *****,
двамата с медицинска специалност ****.
Вещите лица по двете експертизи заявяват, че реда за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози по Наредба №1/2017г.
не включва показатели и изследвания за въздействие/повлияване на водача от
употребеното вещество, поради което, както медицинското изследване, така и
резултатите от лабораторните анализи не могат да се ползват за даване на
отговор на поставените в същия аспект въпроси на експертизата. Отбелязват,
че по тази причина специално предназначената част от протокола за
медицинско изследване не съдържа никакви показатели, свързани с оценка на
състоянието на лицето, за разлика от първата част на протокола - за алкохол.
Посочват, че евентуалният ефект на употребеното наркотично вещество
върху състоянието и поведението на лицето при управление на МПС може да
се установи чрез друг вид изследване - невро-психологично, при това към
момента на пробовземане.
Ето защо, според съдебния състав, недаването на отговор на
поставения по искане на защитата втори въпрос на токсикохимичната
експертиза по никакъв начин не води до необоснованост на заключението и не
налага назначаване на повторна експертиза, което искане съдът отхвърли, тъй
освен че е извън предмета на доказване, липсва и база за такъв вид изследване
– количествен анализ на идентифицирания метаболит в кръвната проба не е
извършван, тъй като законът не го изисква и не му отдава правно значение,
липсват показатели от медицинска оценка на състоянието на лицето към
момента на вземането на биологичните проби, а и подсъдимият изобщо
отрича прием на наркотично вещество.
Следва да се посочи, че законът не въвежда никакви допълнителни
критерии в насока установяване на въздействие на наркотичните вещества
върху водача на МПС, засягане на способността му да шофьора, застрашаване
на останалите участници в движението или други, включително времето на
употреба на наркотични вещества, вида и тяхното количество. Тези
обстоятелства са без правно значение за съставомерността на деянието.
Липсата на такива критерии сочи, че законодателят е счел, че забраната за
управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техните
аналози е абсолютна, че нарушаването и винаги е обществено опасна проява и
затова е инкриминирана като престъпление.
На следващо място, експертите по химикотоксикологичната експертиза
категорично отхвърлят възможността посочените от подсъдимия медикаменти
„Фламексин“, „Аркоксия“, „Паратрамол“, „Перскиндол“, „Канабидиол“
/продукт без психоактивни свойства/ при употреба да доведат до установяване
на метаболити на кокаин или на други наркотични вещества в биологичните
11
проби на човек, тъй като отсъства структурна аналогия между изброените
вещества и структурата на наркотичното вещество кокаин. Категорични са, че
за разлика от предварителните тестове /при тестване на пътя с техническо
средство/ при лабораторното изследване използваният аналитичен метод
напълно елиминира възможността за получаване на фалшиво положителен
резултат, т.е., едно вещество да бъде разпознато като друго.
Дават убедително обяснение и на факта, че в кръвните проби на подс. В.
К. е установен само единия метаболит на кокаина – екгонин. Изясняват, че
този ефект не е необичаен, свързан е с редица фактори, оказващи влияние
върху процеса на метаболизъм на наркотичното вещество след постъпването
му в организма и кръвообращението на конкретния индивид. Категорични са,
че установяването в биологичните проби на който и да е от метаболитите на
кокана е сигурен показател за употреба на това наркотично вещество и
изключват всяка възможност прием на други вещества и медикаменти да
доведат до такъв резултат.
При така внесените разяснения ирелевантни са противопоставените
възражения на защитата, основани на възприетото от К. поведение при
започването на проверката – съдействал е на контролните органи, признал е
употреба на алкохол, но не и на наркотични вещества като в същото време е
приел да бъде тестван и е дал кръвни проби за лабораторно изследване.
Логично или не, именно такова поведение е възприел подсъдимият, а
причините за него не подлежат на изясняване и доказване, тъй като са без
правно значение. Следва да се отбележи, че законът предвижда и сериозна по
тежест административнонаказателна отговорност за водачи, отказващи
установяването на употребата на наркотични вещества по предвидения ред
/чл.174, ал.3 ЗДвП/, което е едно от възможните обяснения К. да съдейства на
проверката, независимо от направеното пред контролните органи изявление.
Неоснователно е и оспорването от защитата на достоверността на
отчетения резултат от химико-токсикологичното изследване на пробата кръв
с аргумент, че не е взета и изследвана и проба урина от подсъдимия в
нарушение на реда, установен в Наредба №1/2017г.
Действително, съгласно чл.15, ал.3 от Наредбата за изследване за
употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв,
всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с
препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. Както за кръвта, така и за
урината в наредбата са предвидени правила за събиране, етикетиране,
запечатване съхранение, транспортиране и паралелно изследване. Според
разпоредбата на чл.23, ал.1 от същия нормативен акт за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират
предоставените проби урина и кръв, но изрично е предвидено, че употребата
се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, както и че при
липса на проба урина изследването се извършва само с кръвната проба.
Следователно, след като по нормативен ред е установен стандарт за
достоверност на резултата от кръвното изследване, то вземането или
невземането на проба урина, независимо от причините, не опорочава реда за
доказване на криминализираната в чл. 343б, ал.3 от НК "употреба" на
наркотични вещества. В същото време е видно, че при конкуренция между
резултатите от изследванията на двата вида биологичен материал, законът
12
изрично дава приоритет на кръвното изследване.
В конкретния случай от протокола за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества или
техни аналози се установява, че от подс. В. К. се взети само проби кръв – две
проби за алкохол и две за наркотици. Урина не е взета, като медицинският
специалист не е отразил причината в протокола /дали поради невъзможност на
лицето да предостави такава проба или друга, извън неговото поведение/.
Независимо от този пропуск при изпълнение и документиране на процедурата
за вземане на проби за химико-токсикологично изследване за употреба на
наркотични вещества нарушението не е съществено, тъй като с оглед
предписанието в чл.23, ал.1, изр.2 от Наредбата по никакъв начин не би
променило изводите досежно подлежащия на доказване съставомерен
признак на инкриминираното престъпление. /В този смисъл са Решение № 164
от 7.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 455/2020 г., II н. о., НК; Решение № 529 от
29.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 757/2024 г., I н. о., НК; Решение № 87 от
12.05.2022 г. на ВКС по н. д. № 251/2022 г., I н. о., НК/
Допълнителна тежест на направения извод дават и разясненията в
съдебно заседание на вещите лица по химикотоксикологичната експертиза,
проследявайки фазите на метаболизъм на постъпилото в човешкия организъм
наркотично вещество. Отбелязват, че поради спецификата на човешкия
организъм наркотичното вещество по-дълго време се задържа в урината и
затова е възможно да се наблюдава ефект, при който в пробата кръв да няма
наркотично вещество, но да се прояви в урината. Сочат като възможен и
обратен ефект - да се установи в кръвта, но не и в урината с уточнението, че
този вариант е възможен само в много кратък период от време - до няколко
минути след употребата. Настоящият случай не е такъв предвид изминалото
време от началото на проверката /01.00 часа/ до момента на вземане на
кръвната проба в лечебното заведение /02.30 часа/, в който интервал от време
подсъдимият е бил под контрол/наблюдение на служителите на МВР и
очевидно не е употребил наркотичното вещество. Следователно, при
установено наличие на наркотик в кръвта очаквано е наличие да се установи и
в пробата урина.
При тези научно обосновани изводи, убедителни и категорични в
съдържанието си, съдът изцяло кредитира експертните заключения по делото
като пълни, ясни, обосновани, дадени от вещи лица, притежаващи
необходимите компетентност, квалификация и научни познания в областта на
химията.
Въз основа на тях прие, че употребата на наркотично вещество, като
елемент от изпълнително деяние на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, е
доказана по несъмнен начин, като е спазен “надлежният ред“ за това.
Отклонения от нормативните изисквания, насочени към удостоверяването на
факти, пряко свързани с фактическия състав на престъплението, не са
допуснати и направените в тази насока възражения от защитата са изцяло
неоснователни.
Въз основа на доказаните по делото правно-релевантни факти съдът
прие, че деянието, за което на подсъдимия В.Р.К. е повдигнато обвинение и е
предаден на съд е съставомерно, тъй като по безспорен начин е установено, че
13
на 29.10.2023 г., при изложените обстоятелства е управлявал личният си
автомобил „Фолксваген Голф 5“, с peг. № *****, след употреба на наркотично
вещество кокаин, установено по надлежния ред.
Основания да приеме малозначителност на деянието по смисъла на чл.9,
ал.2 от Наказателния кодекс, съдът не установява. Такава позиция не
аргументира и защитата. Същото е със завишена степен на обществена
опасност, предвид обществените отношения, обект на закрила с нормата на
чл.343б, ал.3 НК, свързани с безопасността при движението по пътищата и
несъздаването на риск от засягане живота, здравето или имуществото на
гражданите. По тази причина в чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП от Закона за движението по
пътищата е установена абсолютна забрана за управление на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози, без какъвто и да е
количествен критерий, сочещо за нулев толеранс към такива прояви. В същия
закон са установени редица задължения на службите за контрол на МВР да не
допускат управление на МПС от водачи, употребили наркотични вещества
или техни аналози /чл.165, ал.2 ЗДвП/, на собствениците - да не допускат и да
не предоставят управлението МПС на лица, употребили наркотични вещества
/чл.177, ал.1, т.3 ЗДвП/, предвидена е, както се посочи, и сериозна по тежест
административнонаказателна отговорност за водачи, отказващи
установяването на употребата на такива /чл.174, ал.3 ЗДвП/. Разпоредбите на
чл.189з от ЗДвП и чл.29 от ЗАНН изключват и възможността нарушения,
свързани с безопасността на движението, извършени след употреба на
наркотични вещества или техни аналози да се третират като маловажни.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че при
преценката за малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК обектът на
престъплението и степента на засягането му има водещо значение пред
степента на обществена опасност на дееца /В т.см. е например Решение № 66
от 18.04.2018 г. по н. д. № 243/2018 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС, както и много
други/. Ето защо, съобразявайки и особеностите на конкретния случай, съдът
не счита, че обществената опасност на деянието е явно незначителна или
липсва въобще, за да се изключи престъпния характер на процесното деяние
на К.. То е извършено в централната част на град Перник, в жилищен район,
около обяд, когато обичайно има интензивен трафик, от лице, което наред с
наркотичното вещество кокаин е употребило и алкохол, което налага
единствен извод, че подсъдимият следва да понесе предвидената в
наказателния закон отговорност.
Установените факти чрез доказателствената съвкупност, подложена на
анализ и оценка по-горе, налагат от правна страна извод, че с деянието си
подсъдимият В.К. е осъществил от обективна и субективна страна
фактическият състав на чл.343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, тъй като на
29.10.2023 г., в гр. Перник, по ул. „Република“ управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с peг. № *****,
след употреба на наркотични вещества - кокаин, установено по надлежния ред
/с Протокол за извършена експертиза №24/ТЛ-288 от 22.08.2024г. на МИ –
МВР – София/.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие – управление
на моторно превозно средство след употреба на наркотично вещество,
установено по надлежния ред - по реда на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда
14
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като
форма на вината, тъй като К. е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването
им. За извеждане на умисъл за осъществяване на престъплението е достатъчно
да се установи обективно употребата на наркотични вещества, което условие е
налично. Както вече се посочи, законът установява абсолютна забрана за
управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техните
аналози, тъй като не въвежда никакви допълнителни критерии в насока
установяване на въздействие на наркотичните вещества върху водача на МПС,
засягане на способността му да шофьора, застрашаване на останалите
участници в движението или други, включително времето на употреба на
наркотични вещества, вида и тяхното количество. Всички тези обстоятелства
са без правно значение за съставомерността на деянието.
Самият факт, че в организма на подсъдимия е установено наличие на
наркотик, преценено на фона на обсъдените изводи на експертите, извършили
химикотоксикологината експертиза, дава информация, че между времето на
употреба и управлението на МПС е изминал кратък период, по-кратък от този,
необходим за разграждане и изхвърляне на веществото, а оттук се извежда и
наличен умисъл, доколкото деецът е съзнавал, че при тези обстоятелства
управление на автомобил би било съставомерно деяние. Тъй като К. отрича
изобщо прием на наркотично вещество, в казуса липсва и основание да се
обсъждат подробно възможности, свързани с време на прием и отсъствие на
субективния елемент.
Причини за извършване на деянието са пренебрегването и безотговорно
отношение към установените правила за движение.
Като обстоятелства смекчаващи вината на подсъдимия съдът цени
чистото му съдебно минало, младата възраст, положителната му личностна
характеристика, извеждаща се липсата на регистрирани други противоправни
прояви, от изявленията му, макар и неподкрепени с доказателства, че е семеен,
баща е на две малолетни деца и очаква раждане на трето. Дадените обяснения
съдът не цени в този аспект, тъй като чрез тях се гради единствено защита.
Отегчаващи вината обстоятелства не установява.
С оглед формираните правни изводи, съдът призна В. Р. К. за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. При
индивидуализация на наказанието, след като взе предвид всички изисквания
на чл.54 и чл.57, ал.2 от НК, като отчете приетите смекчаващи обстоятелства и
броят им, като съобрази и целите на наказанието по чл.36 от НК, съдът
намери, че и най-лекото предвидено в закона наказание би било несъразмерно
тежко. Поради това, отдавайки приоритет на индивидуалната превенция пред
генералната, определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК - под предвидения в закона най-нисък предел, и ОСЪДИ В. К.
на лишаване от свобода за срок 6 /шест/ месеца, като на основание чл.55, ал.3
от НК не наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.3, вр. чл.37, ал.1, т.7 от
15
Наказателния кодекс съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за
срок 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, като при определяне
продължителността на наказанието взе предвид непродължителния стаж на К.
като правоспособен водач, данните за досегашното му поведение като водач на
МПС, съдържащи се в справката от сектор КАТ – МВР, както и установената в
казуса употреба и на алкохол в концентрация до границата за
криминализиране на деянието като престъпление. На основание чл.59, ал.4 от
Наказателния кодекс от срока на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен
ред от възможността да упражнява това право, считано от 29.10.2023г. /със
ЗППАМ №23-1158-000412/29.10.2023г. на Сектор „ПП“ - Перник/.
Съдът намира, че така определените наказания са справедливи,
съобразени са с тежестта и обществената опасност на извършеното
престъпление, с личността на дееца, в съвкупност отговарят на целите,
посочени в чл.36 НК и са достатъчни за успешното им постигане.
Предвид вида и размера на наложеното основно наказание /лишаване от
свобода за 6 месеца/ и обстоятелството, че К. не е осъждан до момента,
налице са обективните предпоставки на закона за приложение на института на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК. Тези предпоставки не създават
задължение, а предпоставят възможност за отлагане изпълнението на
наказанието ако съдът установи, че за постигане на целите по чл.36 НК и за
поправянето на дееца не е наложително ефективното изтърпяване.
Следователно, прилагането на разпоредбата на чл.66 от НК е винаги
конкретен въпрос, за решаването на който водещ критерий е не тежестта на
конкретното престъпление и обстоятелствата, при които е извършено, а
личността на дееца и явява ли се обществено оправдано и целесъобразно за
поправянето му действително да изтърпи наложеното наказание /Решение №
206 от 21.III.1968 г. по н. д. № 83/68 г., II н. о.; Решение № 138 от 23.II.1971 г.
по н. д. № 9/71 г., II н. о./. В контекста на обсъдените вече данни за съдебната и
личностната характеристика на подсъдимия съдът достигна до извод, че
правният институт следва да се приложи по отношение основаното наказание,
поради което на основание чл.66, ал.1 от Наказателния кодекс отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът намери, че определеният изпитателен срок по отношение
изпълнението на наказанието лишаване от свобода, както и наложеното
кумулативно предвидено наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК ще мотивират В.
К. към преосмисляне на поведението и към трайно правомерно такова в
бъдеще.
По веществените доказателства и разноските.
На основание разпоредбата на чл.343 б, ал.5, вр. ал.1 от Наказателния
кодекс съдът отне в полза на държавата моторното превозно средство,
приобщено като веществено доказателство – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф 5“, с peг. № *****, собственост на подсъдимия В.
К., послужил за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
На основание чл.133, ал.1 от Правилника за администрацията в
съдилищата съдът постанови вещественото доказателство по делото – тест-
16
касета, приложена в плик към л. 97 от досъдебното производство, като вещ
без стойност, да се унищожи след влизане в сила на присъдата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
направените в производството разноски следва да бъдат понесени от
подсъдимия В.Р.К. и съдът го осъди да заплати в полза на бюджета, по сметка
на ОДМВР – Перник, сумата от 412.57 лв., представляваща направени
разноски в досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС – Перник – сумата от 1006.00 лв. за разноски,
направени в съдебното следствие /за възнаграждения на вещи лица/.
Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата
си.
17
Съобщи за изтекли лични данни